РЕШЕНИЕ№
Гр.
София, 20.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врата на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по
несъстоятелност № 2251 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Подадена е молба за откриване на производство по
несъстоятелност с правно основание чл.607а,
вр. с чл.625 ТЗ.
Молителят Н.А.ЗА П.в качеството си на представител на държавата като кредитор на „Е.Д.К.“ ЕООД иска откриване
на производство по несъстоятелност по отношение
на търговското
дружество, като твърди че е неплатежоспособно по см. на чл.608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни задължение по частно държавно вземане и
че същото е станало изискуемо преди подаване на молбата. Вземането е възникнало
за главния длъжник „Е.“ ЕООД гр. Варна с ЕИК ******** и ответника, в качеството му на поръчител, съгласно
Договор за поръчителство от 19.05.2014 година, поради неизпълнение на сключен
на 30.09.2013 г.между Държавен фонд
„Земеделие“ и „Е.” ЕООД (в качеството му
на главен длъжник - ползвател) Договор № 03/123/00721 за отпускане на финансова
помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. За вземането е
издадена заповед за незабавно изпълнение в производство по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 25.05.2016 г., но плащания не са извършени. Дългът възлизал
на общо 2 910 569, 51 лв.- главница, лихва за забава и разноски.
ИСКА съда да обяви неплатежоспособността на „Е.Д.К.“ и
определи началната й дата; да открие
производство по несъстоятелност по
отношение на
„Е.Д.К.” ЕООД, ЕИК *******, като едновременно с това обяви длъжника в
несъстоятелност и постанови прекратяване на дейността му; да наложи обща възбрана и запор на имуществото
и да спре производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5 вр. с
ал.1 ТЗ. Претендира разноски.
Ответникът, призован по реда на чл.619
ал.1, изр.2 ТЗ, вр. с чл.50 ал.2 ГПК, не взема становище по молбата.
Съдът, като взе предвид молбата и
доказателствата по делото, от които се установяват фактите, на които молителят
основава искането си, а именно, че Държавата е кредитор на търговското
дружество с вземане, сред изчерпателно посочените в чл.3, ал.7 от ЗНАП – т.5,
за което е издаден изпълнителен лист от 25.05.2016 г. по гр.д.№5538/2016 г. на РС – Варна, ГО срещу
главния длъжник и поръчителите „Г.С.С.“ ООД и „Е.Д.к.“ ЕООД солидарно да заплатят
следните суми: 1 901 661.18 лева поради неизпълнение на задължението по
т.4.4.б.“а“, „б“ и „г“ от Договор №
03/123/00721/30.09.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123
„Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и чл.1,
ал.1 и ал.2 от Договор за поръчителство от 19.05.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 18.05.2016 г., сумата от 86 202,
30 лева- лихва за забава за периода от 07.12.2015 г. до 17.05.2016 г. и 70
105.22 лева - разноски по делото.
Съгласно уговореното чл. 4.4, букви „а“,
„б“ и „г“ от договора фондът има право да откаже изплащане на финансовата
помощ, както и да изиска възстановяване на цялата сума по полученото авансово
плащане, заедно със законната лихва към него, когато: инвестицията не е
осъществена в срока по договора или е изпълнена неточно; ползвателят не е изпълнил
някое от задълженията си по договора и по Наредба № 18 от 26.06.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, включително когато при
проверка от страна на фонда или от компетентните контролни органи се установи,
че ползвателя не спазва изискванията на законодателството в съответната област
по отношение на инвестицията, предмет на договора; заявката за плащане не е
подадена в срок от един месец след изтичане на срока по т. 3.1 от договора
и/или изискуемите документи за доказване на извършената инвестиция не са
представени. На основание чл. 51, ал.. 1 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г. в
случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Въз основа на подадена заявка за авансово
плащане № 03/123/00721/1/01 от 31.03.2014 г. „Е.“ ЕООД е получила целева
субсидия (авансово плащане) в размер на 1 901 661.18 лева. На
19.05.2014 г. за обезпечаване изпълнението на задължението на „Е.“ ЕООД по
полученото авансово плащане е сключен договор за поръчителство с ДФЗ, по силата
на който поръчителите „Г.С.С.“ ООД, ЕИК ******** и „Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *******
отговарят солидарно с главния длъжник - ползвател за плащане на всяка сума в
размер до 2 091 827.30 лева, произтичаща от Договор № 03/123/00721 от
30.09.2013 година. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за поръчителство
поръчителите отговарят за всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включително за лихвите, неустойките и за разноските по събиране на
вземането от кредитора Държавен фонд „Земеделие“. Поради неизпълнение на
задължението по договора, изразяващо се в неподаване на заявка за окончателно
плащане в срок, окомплектована с всички документи, установено в рамките на административна
проверка за спазване на срока на договора, главният длъжник „Е.“ ЕООД е
задължен да върне полученото плащане в размер на 1 901 661, 18 лв., а
по силата на сключения договор за поръчителство задължението възниква и за
търговското дружество – длъжник в настоящето производство. По делото не са
направени възражения, нито има данни за погасяване на паричното задължение.
С оглед на горното, направените
от молителя фактически твърдения за наличие на непогасени от ответника длъжник
парични частноправни задължения към държавата, са доказани от представените по
делото договор №03/123/00721 от 30.09.2013 г., договор за поръчителство от
19.05.2014 г. и изпълнителен
лист от 25.05.2016 г. на районен съд – гр.Варна по ч.гр. №5538/16
г., издаден на основание чл.417 ГПК, с който ответникът и „Е.“ ЕООД са осъдени солидарно
да платят на Държавен Фонд „Земеделие“ сумите за главница, лихва за забава,
както и съдебни разноски. По делото няма данни, нито се твърди срещу заповедта
по чл.417 ГПК да е подавано възражение по чл.414 ГПК, поради което съдът
намира, че в полза на Държавен Фонд „Земеделие“ съществува срещу ответника
длъжник безспорно и подлежащо на изпълнение частно парично вземане,
удостоверено с изпълнителния лист. От заключението на съдебно икономическата експертиза
и тъй като не се представиха доказателства в обратния смисъл, съдът приема за
доказано, че задължението към Държавен фонд „Земеделие“ не е погасено и ответникът
е в неизпълнение на изискуеми задължения
по частни
държавни вземания,
сред изброените в чл.3, ал.7 от НАП.
От извършената служебна справка в търговския регистър
е видно, че дружество “Е.Д.К.” ЕООД, ЕИК
*******, не е заявило за обявяване в
Търговския регистър годишните си финансови отчети за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
последният обявен ГФО е от 2010 г. С решение № 1112/18.06.2019 г. по търг. дело
№340/2019 г. на Софийски градски съд , TO- VI-14
с-в, на основание чл.155 ТЗ е прекратено “Е.Д.К.” ЕООД и е открито производство
по ликвидация на дружеството.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебно икономическа експертиза, което съдът възприе
като компетентно и обективно, се установи, че икономическият анализ
финансово-икономическото състояние на “Е.Д.к.” ЕООД на база обявените в ТР
отчети за приходите и разходите и счетоводни баланси към 31.12.2008 г.
31.12.2009 г. и към 31.12.2010 г. показва, че коефициентът на обща и бърза
ликвидност са извън референтните стойности, а тези за незабавна и абсолютна- са
в норма. За всяка от анализираните години коефициентът за финансова автономност
е под норматива от 0, 33, а коефициентът за задлъжнялост над 1, което показва
зависимост на дружеството от външни източници на средства за погасяване на
задълженията си. Докато за 2018 г. най-голям относителен дял от краткотрайните
активи на дружеството са имали паричните средства, то за следващите години
такъв относителен дял имат вземанията на дружеството – 28, 1%, съответно 25, 5
% от всички активи. От заключението е видно, че за изследвани период общата балансова
стойност на всички активи –дълготрайни и краткотрайни, притежавани от
дружеството – длъжник са били достатъчни за покриване на неговите задължения-
текущи и нетекущи. Нетният оборотен
капитал, като разлика между краткотрайните активи и краткотрайните задължения е
отрицателна величина. С оглед на установеното задължение на търговското дружество
към Държавата (стр.4 от заключението), съставляващо 96, 2 % от задълженията към
всички кредитори към момента на подаване на исковата молба, вещото лице е изготвило
и алтернативен вариант, при който това задължение е включено в пасива на
баланса на дружеството. Видно от таблица на л.9 от заключението, при
съобразяване на това задължение всички коефициенти на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са извън референтните стойности, които заедно с отчетените
коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост показват, че дружеството
обективно не е в състояние да изпълни изискуемите парични задължения към държавата.
При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и
категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна
невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични
краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и
продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е
причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. В подкрепа този извод са показателите на коефициента
за бърза ликвидност, който към 31.12.2010 г. са под референтната стойност. Коефициентите за абсолютна и незабавна
ликвидност са спомагателни, поради което техните лоши показатели в конкретния
случай към 31.12.2010 г. при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза
ликвидност, също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на
неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си
задължения.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е
подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от
лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо
задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
По делото е
установено, че ответникът има дължими и незаплатени задължения към държавата,
които са описани в молбата като падежът
им е настъпил. Държавата е кредитор на ответника за негови частни задължения.
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът изхожда от
следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея
е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно действащата към момента правна уредба -
чл. 608 и следващите от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми
парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ /обн.
ДВ., бр. 105 от 2016 г/., служи за разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
Доколкото в Търговския регистър няма данни, от които да е видно, че дружеството
-длъжник не е заявило за обявяване
годишните си финансови отчети за периода от 2011 г. до 2019 г. включително,
каквото задължение е регламентирано за всеки търговец в срок до 30 юни на
следващата година съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството, респ. 30 септември 2020 г., съгласно разпоредбата на § 33 от
ЗМДИП, то следва да се приеме, че е налице въведената в чл. 608, ал. 2 от
Търговския закон презумпция за неплатежоспособност. Поради което, доколкото установената в закона презумпция за състояние на неплатежоспособност
не е оборена, съдът намира за доказано, че ответникът длъжник е неплатежоспособен.
За
да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, установяваща, че
неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е
било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, и какво е съотношението им,
както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на
началната дата на неплатежоспособността. Ответникът не изпълни свое процесуално
задължение, изрично възложено му от съда да представи своите финансови отчети
за 2017 – 2019 година, с което свое поведение сам създава пречки за изготвяне
на съдебно икономическа експертиза, установяваща финансово-икономическото му
състояние към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция,
както и да установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни
активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на
неговите краткосрочни задължения. Ето защо, съдът намира, че следва да се приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите. Този извод се подкрепя и от представените справка от СДВР „ПП“ и
Служба по вписванията, че дружеството няма регистрирани МПС и или недвижимо
имущество.
Предвид
осъществяването на състава на чл.632, ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде
уважена. По аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално
определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане по търговска сделка. Съдът приема, че това е датата,
към която ответникът е бил в невъзможност за изпълнение на своите задължения
към кредитори, поради влошеното си
финансово състояние – 31.12.2010 г. Следва да се постанови решение по чл.632 от ТЗ и да се обяви длъжника в несъстоятелност, да се прекрати дейността и да се постанови
налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.Тъй като
наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните
разноски на производството по несъстоятелност и няма предплатени такива,
производството следва да бъде спряно.
Воден
от горното, на основание чл.632, ал.1 ТЗ съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Д.К.“ ЕООД
с ЕИК ******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2010 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ,
на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Е.Д.К.“ ЕООД с ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.Д.К.“ ЕООД с
ЕИК ******* и ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Е.Д.К.“ ЕООД с ЕИК *******.
НАЛАГА общ запор и
възбрана върху имуществото на „Е.Д.К.“ ЕООД с ЕИК *******.
СПИРА производството по н.дело № 2251/2021 г. Софийски градски съд, VІ-14 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски по банкова сметка ***, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: