Р Е Ш Е Н И Е
№ 260353/6.11.2020г.
гр.в., 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА ,като разгледа докладваното от председателя АНД
№
2521 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Д.Б.К. против Електронен фиш серия К № 3320244 на
ОД на МВР- в., с който на основание чл. 189 ал.4, във вр.
с чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва наличието на ограничение на скоростта от 50 км/ч.
в процесния участък, като се твърди, че в случая се
явява законово определена скоростта от 90 км/ч по смисъла на чл. 21 от ЗДвП във
вр. с §6 т.52а от ДР на ЗДвП , във вр. с чл. 3 ал.8 от Закона за пътищата. Излага твърдение,
че пътната отсечка от кръстовището на бул. В.Ле. с бул.“О.п.п.“
до края на бул. В.Л. представлява „скоростен път“ съгласно
разпоредбата на чл. 3 ал.8 от ЗП. Иска се електронния
фиш да бъде
отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило
е в съдебно заседание писмено становище от юк Лукова-Атанасова,
в което се излагат аргументи за обоснованост и законосъобразност на издаденото НП. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 3320244
е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189 ал.4, вр. с
чл. 182 ал.
1 т. 3 от ЗДвП за това, че
на 16.01.2020 г. в 21.22
ч. в гр. в., по бул. В. Л. в посока към ХЕИ, до пътен възел с ул. Ц. управлявал л.а. Ш Ф.
с ДК№ * със скорост от 73
км/ч. при допустима за населеното
място скорост от 50 км/ч. След
като е установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, на същия е съставен процесния
електронен фиш. В хода на административно-наказателното производство
не е постъпила декларация, изходяща от собственика, с посочване имената на друго лице,
осъществявало управлението на автомобила на
посочената дата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от
измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол
за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин
се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира,
че в хода на съдебното производство
не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа
надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както
и реквизитите , които същият
следва да съдържа, съгласно нормата на чл.
189 ал.4 от ЗДвП, а именно: „териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане” .
Посочен е
и съответния контролен орган, издал електронния
фиш, а именно – ОД на МВР-в., което кореспондира на изискването на чл. 39 ал.4 от
ЗАНН, според който електронния фиш се издава от
овластените контролни органи.
Съгласно разпоредбата
на чл. 189 ал.4 от ЗДвП
за извършеното нарушение се издава
елeктронен фиш на собственика на МПС, като според
нормата на ал.5 от същия член,
лицето може в 14-дневен срок от връчване
на фиша да
представи декларация за лицето, което
е управлявало превозното средство. По делото е установено,
че собственик на превозното средство
е жалбоподателя, като същият не се е възползвал от възможността да представи декларация
за лицето, което е управлявало превозното средство. Поради изложените съображения,
правилно е ангажирана отговорността въззивника на посоченото основание въз основа
на установените чрез процесното техническо средство стойности на скоростта
на управлявания автомобил.
От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство „Преносима система за контрол
на скоростта на МПС – ARH CAM S1 с № 11743С9, на
което е извършена метрологична проверка на 29.10.2019 г. със срок на
валидност 1 г.
/видно от
представения с АНП протокол
за проверка.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на
условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи / обн.ДВ
бр. 36 от 19.05.2015 г./, нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или
системи. Това е така , доколкото въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация , реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/,
според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР №
1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число
и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на
съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и
изключването на системата. Видно от приложеното
по делото заверено копие на протокол № 819р-27318/28.11.2019 г., издаден
по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното
МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено
в интервала от 20.00 до 00.00 ч., в
рамките на който е извършено и процесното нарушение.
Същият съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно
мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и др. обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. По делото е представена и снимка на разположение на средството
за измерване, която дава ясна представа къде е било разположено същото.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час
е установено управление на процесното МПС, с
превишаване на допустимата за населено място скорост от 50 км/ч.
Правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание от 100
/сто/ лева за превишаване на допустимата от закона максимално допустима за
населено място скорост от 21 до 30 km/h.
Неоснователно е възражението на въззивника,
че в случая е неприложимо ограничението на скоростта за населено място от 50
км/ч, доколкото се касае за скоростен път по смисъла на чл. 3 ал. 8 от Закона
за пътищата, тъй като процесния пътен участък не се отнася
към хипотезата във визираната норма. Това е така, доколкото „скоростните
пътища“ съгласно цитираната разпоредба са част от републиканската пътна мрежа и
се изграждат извън населените места. Посоченият извод следва логично по
аргумент от противното от нормата на чл. 1 ал.1 ал.2 от Закона за пътищата, определяща
приложимостта на нормативния акт единствено досежно обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно
разпоредбата на чл. 1 ал.2 от Закона за пътищата, цитираният нормативен акт не
се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение
на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински
пътища, каквото изключение не е налично в настоящия случай. Обстоятелството, че
скоростните пътища се изграждат извън
населените места следва и от разпоредбите на
чл. 3 ал.1 и 2 от Закона за пътищата, според които републикански пътища
са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени за
обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и
са свързани с републиканските пътища или с улиците.
Съдът счита , че настоящият случай не разкрива белези,
дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротив -
измерената с техническото средство скорост значително надхвърля въведено
ограничение на скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-висока
обществена опасност на извършеното
нарушение. Следва да се посочи и че
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.
Установеното в случая превишаване на скоростта ги накърнява с особен интензитет
и предвид това не следва да бъде определяно като маловажност.
Поради изложеното, съдът намира, че електронният
фиш е обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззивниваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени
НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски
по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата
на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството
по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно
заседание намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата,
а именно за сумата от 80 /осемдесет/
лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия
К № 3320244 на ОД на МВР- в.,
с който на Д.Б.К.
на основание чл. 189 ал.4, във
вр. с чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Д.Б.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на
МВР-в. сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд – в. по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
След
влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: