Р Е
Ш Е Н
И Е №191
гр.Русе, 23.V.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното
заседание на 3 май 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря ЕВА Д. и в присъствието на
прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА В.гр.д.N227
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Община Русе, представлявана от кмета П. С., против решение №1838/31.12.2018г.,
постановено по гр.д.№ 2763/2018 г. на Русенския районен съд, с което е осъдена
да заплати на „ДЗИ Общо Застраховане“ АД- гр.София сумата в размер на 504,44лв.-
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка, 15 лв.-
ликвидационни разноски, 49,93лв. мораторна лихва за периода
18.05.2017г.-27.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 600 лв. Твърди
се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Моли въззивният съд да го отмени
и да постанови ново, с което да отхвърли иска, евентуално да намали
дължимото застрахователно обезщетение при съобразяване на направеното
възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС. Претендират разноски по
делото.
Ответникът по жалбата
„ДЗИ- Общи застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“***,представлявано от гл.изп.директор К. Ч. и изп.директор Б. В.,
в писмен отговор по реда на чл.263 от ГПК, изряза становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че решението е правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски за производството.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по предявения от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД- гр.София против жалбоподателя суброгационен иск с
правно основание чл.411от КЗ.От събраните писмени и гласни доказателства е
установено, че 15.03.2017
г. в 13.00ч в гр.Русе, на ул.“*** до бензиностанция „Астра“ е настъпил пътен
инцидент , при който лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. № ***, попаднал
в несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно – дупка. За
инцидента е съставен протокол за ПТП № 1526136 от 15.03.2017г., в който са
описани щетите по автомобила – щети по предни джанти и гуми.Към момента на ПТП по
отношение на лекия автомобил е имало валидна застраховка „Каско +“, клауза
„Пълно каско“ сключена с ответника по жалбата със застрахователна полица №440116171005136/17.10.2016г.
със срок на покритие от 15.05ч на 17.10.2016г. до 24.00ч на 16.10.2017г. Въз
основа на уведомление за щета, подадено от И.И.В., в качеството й на собственик
на застрахования автомобил, застрахователното дружество е извършило първоначален
и допълнителни огледи на автомобила, за които са съставени опис-заключения – л.л.13
и 14 от гр.д.№2763/18г. на РРС.В ликвидационен акт, съставен на 12.04.2017г.
щетата е определена на 565,38лв. и с платежен документ от 19.04.2019 г. „ДЗИ –
Общо застраховане“-ЕАД е изплатило на собственика на застрахованото МПС застрахователно
обезщетение в размер на 565,38лв. До Община Русе е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, получена на 03.05.2017 г.
В първоинстанционното
производство като свидетели са разпитани П. П.–мл.автоконтрольор
в сектор ПП, който е съставил протокола за ПТП и водача на увредения автомобил – И. В.Свидетелят П. е заявил, че е отишъл на мястото на
инцидента след получен сигнал, но не помни подробности. Счита, че автомобилът е
бил на местопроизшествието, след като има изготвен снимков материал.Свидетелката
В. установява, че на посочената дата – 15.03.2017г. извела автомобила от автосервиз и решила да го пробва
по улицата. Твърди, че управлявала
колата със скорост около 50 – 60 км/ч и изведнъж навлязла в дупка, в дясната част на платното. Дупката не била малка, дори приятелят на В. й се
скарал, че не я видяла. Вследствие на пропадането имало щети по джантата,
гумата и по предницата на колата.Свидетелката е уточнила, че не си спомня точно
дали и задната дясна гума е била увредена и че не помни каква сума й е
изплатена като обезщетение.
От съдебната
автотехническа експертиза се установява, че при движение по пътното платно на
ул.“***“, водачът И. В. със закъснение е възприела процесната неравност и е
навлязла в нея с висока скорост – 50-60км/ч.Не е имала време за реакция, за да
избегне дупката. След датата на произшествието,
пътните неравности по ул.“***“ са били изкърпени, поради което за да
определи размерите на неравността вещото лице е извършило оглед и е съобразило
снимковия материал. Според експерта пътната неравност е била широка около 170 см, с дължина около 120 см и дълбочина – над 10 см. Вещото лице счита, че
при дълбочина на
дупката 10 см образуваните
остри ръбове от асфалтобетон са основна причина за разкъсване бордовете на
гумите. В
т.2. от констативно-съобразителната част е посочено, че уврежданията по лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ***, които са констатирани в опис – заключение от 15.03.2017 и 17.03.2017г. са в причинна връзка с пътния
инцидент от 15.03.2017г. и отговарят на механизма на ПТП.В т.3. е определена пазарната стойност на имуществените вреди по
автомобила – 504.44 лв. Заключението на експертизата е, че водачът е имал техническа възможност да
управлява автомобила с по-ниска скорост, при което да не реализира произшествие, като заобиколи пътната неравност.
При така изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установено следното : В разпоредбите на по
чл.410 и сл КЗ е предвидено, че с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или2. възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
от Закона за задълженията и договорите, или 3. собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.
50 от ЗЗД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск по съображения, че процесното ПТП, в резултат на което са
причинени материални щети на застрахованото имущество, се дължи на
пропуск на служителите на жалбоподателя да поддържат пътищата в добро състояние.
Наведените в отговора на исковата
молба доводи, че не е установен
механизма на произшествието, са несъстоятелни.В тази насока са събрани
доказателства и е приета експертиза. Неоснователни са и твърденията относно
действието на застрахователния договор предвид уговореното в
Раздел І, т. 3.10 и 4.1.2 от приложените по делото ОУ за автомобилна
застраховка „Каско“ по следните съображения : Застрахователният договор влиза в сила след плащане на цялата дължима премия или на
първата вноска от нея при разсрочено плащане. Уговореното между страните отлагане действието на договора
до изпълнение на конкретни задължения на застрахования, свързани с установяване
техническото състояние на автомобила към момента на сключване на договора, няма
правната характеристика на отлагателно условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД – едно
бъдещо несигурно събитие, от сбъдването на което да зависи дали този договор ще
породи действието си между страните. Поради това, независимо, че неизпълнението
на тези задължения на застрахования евентуално би могло да е относимо към обема
на застрахователната отговорност, то е правно ирелевантно за момента на влизане
в сила на застрахователния договор и за неговото действие. Неизпълнението на
предвиденото в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила
за оглед и заснемане, само по себе си, не се отразява на влизането в сила на
застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“, щом цялата дължима
премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно
престирани и приети от застрахователя – вж. Р № 147 от 06.02.2017 г. по т. д. № 2481/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Р № 30 от 28.04.2017 г. по т. д. №
2334/2015 г. на ВКС, ІІ т. о
Първоинстанционният съд
е приел за неоснователно и възражението за съпричиняване, но този извод е
необоснован, предвид събраните доказателства и изводите на експерта. Водачът на
автомобила В. лично е заявила, че е управлявала автомобила с 50-60км/ч - при разрешена максимална скорост в населеното
място 50км/ч-чл.21 ЗДвП.Заключението на вещото лице е, че В. със закъснение
възприема неравността и навлиза в нея с висока скорост.Улицата е права, без
надлъжен наклон, а пътната неравност е в края на дясната пътна лента в посока
гр.Русе, като частично е в пътната отбивка към бензиностанция. Ето защо
експертът счита, че е имало техническа
възможност водачът да се движи със скорост, съобразена с пътните условия.
Въззивният съд определя степента на съпричиняване на 25%.В заключението е посочено, че стойността на
възстановителните работи възлиза на 504,44лв. Доводите на
ответника-жалбоподател, че тази стойност е завишена, не се подкрепят от никакви
данни по делото. При съобразяване на степента на съпричиняване, сумата следва
да се намали със 126,11лв или искът е основателен за 378,33лв.
Недоказан е искът за заплащане на
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв.За тези ликвидационни
разходи не е представено каквото и да било надлежно доказателство,
противопоставимо на ответника, дори не е ясно за какъв конкретно разход става
въпрос.
Предвид така формираният извод за неоснователност на претенциите за
сумата над 378,33лв. изплатена застрахователно обезщетение и за заплащане на сумата 15лв. за ликвидационни разноски, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за лихва за забава за периода от 18.05.2017г. - 27.04.2018г. в размера над
36,26лв.Обжалваното решение следва да бъде отменено в посочените части и постановено
ново, с което предявеният иск за изплатено застрахователно обезщетение следва да бъде
отхвърлен в размера над 378,33лв. и изцяло да бъде отхвърлена претенцията
за 15 лв. ликвидационни разноски, както и за мораторна
лихва в размера над 36,26лв.Това води до промяна на решнието в частта за
разноските – същото следва да бъде отменено в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати разноски за първоинстанционното производство в размера над
436лв. за разликата до 600лв.
С оглед частичното
уважаване на жалбата ответникът дължи на жалбоподателя 56,19лв. разноски за
въззивната инстанция – 50лв. за юрисконсултско възнаграждение и 6,19лв. за
държавна такса. Ответникът е представил доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение от 300лв. или жалбоподателят му дължи по компенсация 243,81лв. за настоящото производство.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1838 от 31.12.2018 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д. № 2763/2018
г. в частта, с която Община Русе е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ********* сумата над 378,33лв.
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 15лв. ликвидационни разноски по
преписка по щета № 44011**********,
както и мораторна лихва в размера над 36,26лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ********* против Община Русе, за заплащане на
сумата от 15лв. ликвидационни разноски по преписка по щета № № 44011**********, както и иска
за заплащане на сумата над 378,33лв. за разликата до 504,44лв. изплатено
застрахователно обезщетение и претенцията за заплащане на лихва за забава в
размера над 36,26лв., като неоснователни.
ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която Община Русе е осъдена да заплати
на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД,
ЕИК ********* сумата над 436 лв. разноски за първоинстанционното производстгво.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1838 от 31.12.2018 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 2763/2018 г. в останалата част.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София сумата от 243,81лв. разноски по компенсация пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :