Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир, 03.02.2021 г.
Радомирският районен съд, първи състав, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Ивета
Павлова
при
секретаря:
Т.П. като разгледа докладваното от съдията АНД № 291 по описа на Радомирския районен съд за 2020
година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Д.А. срещу наказателно постановление №42-0001583/03.09.2020г. на директор
на РД “АА” – София,
с което на
основание чл.102, ал.4, пр.1 от Закона за
автомобилните превози му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, за
нарушение по чл.37а, т.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС, както и адм.наказание
глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
По подробно изложени във въззивната
жалба и в представената по делото писмена
защита правни съображения адвокат-пълномощника на жалбоподателя,
адв.С. моли съда да отмени като неправилно и
незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление в частта, с която на
А. е наложено адм.наказание глоба в размер на 300.00 лева,
за нарушение по чл.37а, т.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС на основание чл.102, ал.4, пр.1 от
Закона за автомобилните превози. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на процесния АУАН и НП, и за нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1 ,
т.5 и 6 и чл.42, т 4 от ЗАНН, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Развиват се правни доводи и за
недоказаност на „твърдяното“ административно нарушение и извършване на адм.нарушение при изпълнение на неправомерна служебна
заповед, което изключва виновността на жалбоподателя, в каквато връзка е
представена Заповед №6/ 08.08.2020г. на управителя на
ЕТ“Румяна Николова-Даци –Р“ гр.Бобов дол, работодател
на А.. Алтернативно се моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като приеме, че извършеното от А. административно нарушение е
маловажно такова и не следва да бъде санкционирано с административно наказание.
Въззиваемата
страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация РД АА“-София редовно
призована не изпраща представител и представя
по делото писмено становище, с което моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Р.п.г. *** редовно
призована не изпраща представител е не е взела становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 12.08.2020 г.в 11:55 часа в гр. Радомир на ул.
"Велчо" №7 на около 100 м. след кръстовището с път Радомир -
Кюстендил по посока-към ЖП Гара -Радомир, служителите на „АА“ Г.М.Г. и Р.Б.А. в
изпълнение на служебните си задължения установили, че жалбоподателят управлява автобус МЕРЦЕДЕС 0414 с рег.№ КН1155
ВМ, собственост на ЕТ "РУМЯНА НИКОЛОВА - ДАЦИ-Р" гр. Бобов дол, като
извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут
Автогара Перник - Автогара-Радомир от Областната транспортна схема, видно от
маршрутно разписание, с час на тръгване 11:30 часа от Перник и час на
пристигане 11:56 часа в Радомир със заверено копие № ********* към лиценз на
ЕО, валиден до 11.04.2027г., като същият
като водач на автобуса не спазва /не
спира/ на определените в маршрутното разписание спирки, а спира за слизане на
един брой пътник на автоспирка на ул. "Велчо" по посока ЖП Гарата, както
и че същият не представя при проверката
контролен талон към СУМПС.
Въз основа на констатациите
свидетелят Г. е съставил на жалбоподателя АУАН №278098 от 12.08.2020г. като
свидетел по същия и очевидец на проверката, и установяване на адм.нарушение е св.А.
Предвид на събраните по
преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващият
орган е издал атакуваното в настоящето производство НП, като в същото е пресъздал фактическата обстановка
изложена в атакувания АУАН, а именно, че жалбоподателят като водач на
автобуса не спазва /не спира/ на
определените в маршрутното разписание спирки.
Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Г.Г. и Р.А.. Показанията и на двамата свидетели напълно си
кореспондират и не си противоречат, и подкрепят изцяло фактическата обстановка
в АУАН и НП.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Преди
да се пристъпи към разглеждане на делото
по същество, съдът следва да се провери
дали при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното
постановление административно-наказващият орган е спазил императивните
изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в
производството по установяване на административните нарушения и налагане на
административните наказания по ЗАНН. В тази връзка относно наведените от
адвокат-защитника на А. във въззивната жалбата и становището
доводи за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени процесуални
нарушения водещи до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП
настоящият състав намира от правна
страна следното:
При
издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал
съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание
на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е
конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както
на законовия така и подзаконовия нормативен акт.
Относно твърдението на
жалбоподателя и адвокат-защитника му по същество на спора, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на А., тъй като същият не извършил адм.нарушение, за което е санкциониран на основание чл.102,
ал.4, пр.1 от Закона за автомобилните превози, то същото е несъстоятелно и
неподкрепено с никакви гласни и писмени доказателства, напротив всички
приложени в АНП писмени доказателства, както и свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели на съдебното дирене установяват и доказват по
безспорен начин, че А. на процесната дата като водач
на автобуса не спазва /не спира/ на
определените в маршрутното разписание спирки. Освен това не е спорно по делото,
че на датата на проверката жалбоподателят е извършвал превоз на пътници по
смисъла на §1, т. 3 от ДР на Закона за автомобилните превози. В този
случай, съгласно чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда
за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози
на пътници с автобуси, водачът е бил длъжен да спре на определената в
маршрутното разписание автогара Радомир. Както бе посочено по-горе в настоящия
съдебен акт видно от показанията на свидетелите Г. и А., водачът на автобуса,
не е спрял на установеното от Наредбата и маршрутното разписание място. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и не са наведени доказателства в
обратния смисъл.В този смисъл съдът намира,че жалбоподателят от обективна и
субективна страна е осъществил състава на административно нарушение по чл.
37а, т. 2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси. Настоящият състав не възприема възраженията на жалбоподателя,
касаещи приложението на чл.
16 от НК в разглеждания случай. Действително, по делото е приета като
писмено доказателство заповед № 6/08.08.2020 г. на
управителя на ЕТ "Румяна Николова – Даци–
Р", гр. Бобов дол, от която е видно, че предвид жалби на възрастни, болни
и хора с физически увреждания е наредено на шофьорите на фирмата при поискване
на гражданите от посочените групи да спират на спирки и безопасни места извън
посочените в маршрутните разписания в района на болницата, автогарата и жп
гарата в гр.Радомир. Съгласно чл. 11
от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, които
изключват отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон
не се предвижда друго. Препращането е общо и важи за всички обстоятелства,
които изключват административно-наказателната отговорност, вкл. и тези по чл.
16 от НК. Съгласно чл. 16 от НК, не е виновно извършено деянието, което е
осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по
установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление. Следователно,
не всяко противоречащо на закона разпореждане води до отпадане на наказателната
отговорност, а само това, извършено при хипотезата на чл.
16 от НК. За да не се носи административно-наказателна отговорност при
изпълнение на неправомерна служебна заповед, е необходимо последната да не
налага очевидно за дееца престъпление, респ. административно нарушение, което в
разглеждания случай не е така, тъй като жалбоподателят, в качеството му на
водач на автомобил за обществен превоз на пътници, следва да е запознат със
задълженията, които има, осъществявайки превоза, едно от основните, от които е
именно задължението му да спира на определените в маршрутното разписание
автогари и автоспирки.
По
изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
Що се отнася до наведените във въззивната жалба доводи за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, то съдът намира следното:
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен
случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни
факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид, каквито данни в случая липсват.
Водим
от изложените съображения и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №42-0001583/03.09.2020г. на директор на РД “АА” – София, В ЧАСТТА
МУ, с която на основание чл.102, ал.4, пр.1
от Закона за автомобилните превози е наложено на А.Д.А., с ЕГН:********** *** административно наказание „глоба” в размер на 300.00
лева, за нарушение по чл.37а, т.2 от Наредба
№2 от 15.03.2002г. на МТС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: