Решение по дело №578/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /29.04.2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 578 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалбата на З.С.Д. *** срещу Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/486 от 08.03.2021 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни чифлик.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед и да върне преписката на органа за отпускане на месечна помощ за детето Б.З.Д. .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В писмено становище от 29.04.2021 година поддържа жалбата.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик не изпраща представител. В писмено становище от 13.04.2021 година изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на жалбодателя на 08.03.2021 година. С жалба от 09.03.2021 година З.С.Д. *** е оспорил заповедта пред директора Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, който с Решение № 03-РД06-0099/16.03.2021 година е оставил жалбата безразглеждане и я е изпратил на Административен съд – Варна по компетентност. За да постанови този резултат органът е приел, че отказът за отпускане на помощ за деца подлежи на обжалване пред съда, поради което не е компетентен да се произнесе по жалбата. С Разпореждане от 22.03.2021 година съдът е дал възможност на жалбоподателя в 7-мо дневен срок от съобщението да уточни дали оспорва решението на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/486/08.03.2021 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик или оспорва Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/486/08.03.2021 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик. С молба от 29.03.2021 година жалбоподателят е уточнил, че оспорва Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/486/08.03.2021 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик и е изложил твърдения за незаконосъобразността и.

Предвид горното съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от активно процесуално легитимирана страна – адресат на оспорения акт.

Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя, който със Заявление от 02.03.2021 година е поискал предоставяне на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Със Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/486/08.03.2021 година директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик е отказал предоставянето на социална помощ, тъй като семейството не отговаря на изискванията по чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСДП, тъй като на родителя не е предоставено упражняването на родителските права.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия по чл. 10, ал. 4 от ЗСДП и при спазване на процесуалните правила. Същата е в писмена форма и съдържа фактически констатации и правни изводи.

Право на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст имат семействата на българските граждани за децата, които отглеждат в страната, със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година при условие, че :1. детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние. Помощите се предоставят през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката), родителя, настойника или попечителя, арг. чл. 9, ал. 1 от ЗСДП. С изричното писмено съгласие на майката помощите по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3 могат да се получават от бащата, арг. чл. 9, ал. 2 от ЗСДП. При невъзможност на майката (осиновителя/осиновителката) да получава помощите по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3, те се предоставят на законния представител или попечител на детето, арг. чл. 9, ал. 3 от ЗСДП. Месечните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3 за деца с разведени родители се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, арг. чл. 9, ал. 4 от ЗСДП.

Случаите, в които родителите на детето не са били в брак и са във фактическа раздяла и майката не е дала изрично съгласие не са регулирани.

Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

В настоящия случай родителите на детето не са били в брак и към настоящия момент са разделени. Детето живее в едно домакинство с баща си, който полага всички необходими грижи за отглеждането му и възпитанието му, поради което, за да се постигне най-пълно целта на чл. 7 от ЗСПД, месечната помощ следва да бъде отпусната на бащата.

Доколкото административният орган е отказал предоставянето на месечна помощ по чл. 7 от ЗСДП само на основанието по чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСДП, съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени, а преписката следва да се върне на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, след като изследва наличието на всички други предпоставки за предоставяне на месечна помощ за отглеждане на дете по чл. 7 от ЗСДП в 7-мо дневен срок от получаване на преписката, на основание чл. 174 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-В-ДЧ/486 от 08.03.2021 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“–Долни чифлик по жалбата на Б.З.Д. , ЕГН ********** *** и ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни чифлик за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

СЪДИЯ :