Р Е Ш Е Н И Е
№ 1529/8.8.2022г.
гр.
Пловдив, 08 август 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа КАНД № 1617/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.В.П., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат К. против Решение № 640 от
28.03.2022 г. на РС-Пловдив, XXVI н.с., постановено по АНД № 6400/2021 г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-1030-008136/24.08.2021г.,
издадено от началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на
касатора е наложена глоба в размер от 20 /двадесет/ лева нарушение на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП.
Релевираните касационни основания се субсумират в
доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение
на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП.
Ответникът по касационната жалба– ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция" не взима становище
по допустимостта и основателността на жалбата. Редовно призован, не изпраща
представител и не взима допълнително отношение по съществото на спора.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН GA№ 481754 от 03.08.2021 г. съставен срещу Г.В.П. за това, че на 03.08.2021 г. в 22:30 часа в
Община Пловдив на път Втори клас № II-86 км 19+600, като мотоциклетист на
,,Кавазаки 3 750‘‘ с рег. № РВ7125А движейки се по горепосочения път в посока
от гр. Пловдив към гр. Асеновград не контролира непрекъснато МПС, което
управлява, губи контрол над него в кръговото кръстовище, като излиза в дясно от
платното за движение и се преобръща в крайпътна канавка, като допуска ПТП с
пострадало лице.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че
фактите са безспорни установени от събраните писмени
и гласни доказателства. При съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията
на чл.
42 и чл.
57 ЗАНН, не са констатирани съществени нарушения на процедурата,
които да опорочават административнонаказателното
производство, включително правата на нарушителя,
спазени са сроковете по чл.
34 ЗАНН. Според районния съд нарушението е описано от фактическа страна, административнонаказващият
орган е посочил ясно в обстоятелствената част на наказателното
постановление всички индивидуализиращи белези (време, място, авторство
и обстоятелства, при които са извършени).
На базата на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че правилно
наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като такова по
чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Съдът
е намерил, че деянието е извършено виновно, като не са
налице предпоставките на чл. 15 НК. Досежно наказанието съдът е изложил мотиви,
че правилно описаното
нарушение е подведено под санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Съдът е
извършил и преценка за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е приел,
че не е налице такава.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени
факти и след обстойна преценка на всички събрани
по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които
се споделят напълно от настоящата
инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички доказателства
са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно
обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях
е даден отговор, подкрепен от събраните
по делото писмени доказателства, поради което и на основание чл.
221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.
По делото не са ангажирани доказателства, годни да
опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и наложеното
административно наказание.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
предвижда, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Тази разпоредба изисква от водача да следи
непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин,
осигуряващ правомерното му движение. Изгубването на контрол може да се дължи на
различни причини заспиване на водача, отклоняване на вниманието му,
разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от
праволинейното си движение. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху мотоциклет
Казазаки 3 750 е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може
да бъде осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на
скоростта. В настоящият казус съдът правилно е установил, че е нарушена разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
и е приложена съответната санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, която
гласи" За нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.
Касаторът
е осъществил вмененото му нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
от субективна страна виновно (бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването
на вредоносния резултат). В този аспект са неоснователни доводите на касатора
за наличието на случайно деяние
по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като
конкретни доказателства за това не са представени както в
административнонаказателното производство, така и при съдебното оспорване.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд
правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
ответникът
има право на разноски, но тъй като такива не се претендират, не следва да се
присъждат.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 640 от 28.03.2022 г., постановено по АНД
№ 6400 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- XXVI н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………