Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.Й
СТОЯНОВ
при участието на секретаря И.на
И.а, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 15714 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск на К.И.Т., ЕГН**********, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установявено в отношенията
с отв. О. В., че ищецът е собственик на следния недвижим имот:
- поземлен имот с идентификатор №***
по кадастралната карта на ***, одобрена със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, с площ на терена 516кв.м по КК, с трайно предназначение: урбанизирана територия за ниско
застрояване (до 10м), при съседи - имоти
с идентификатори ***, ***, *** и ***, идентичен с предходен имот пл. №*, кв.*, парцел *,
на следните придобивни основания:
- договор за продажба, обективиран в НА №***г., том ***, н.д. №***г. на н-с при ВРС, с
продавачи Н. и М. М.;
- евентуално придобивна давност
(кратка по чл.79, ал.2 ЗС или 10 години по чл.79, ал.1 от
ЗС), с присъединяване владението на
всички предходни във ремето собственици, считано за
периода от 19.03.1991г. до 28.09.1994г., а след този момент еднолично,
евентуално от 21.11.1997г. до изтичането на законовия срок на придобивната
давност за случая.
Ищецът
твърди, че е собственик на процесния терен с идентификатор №*** по КК от 2008г. на ***, като собствеността твърди придобита по следния начин:
С обективираната в НА
№***, н.д. №*** на н-с при ВРС сделка, ищецът придобил от продавачите Н. и М. М.
целия спорен поземлен имот, срещу съответна цена, като към този момент ищецъте не е бил в брак. Правата на продавачите произтичали
от сделки от 18.08.1992г. и от 11.03.1993г., с които те придобивали в СИО по
½ ид.ч. от терена. Продавачите по договора от 18.08.1992г. Е. и М. Т. от
своя страна получили правата си въз основа на договор за продажба от
19.03.1991г. Така въз основа на тези сделки, от 28.09.1994г. ищецът е едноличен
собственик на земята.
От този момент и до днес, а
преди това всички горепосочени собственици и праводатели на поземления имот,
упражнявали трайно, несмутено, спокойно и явно владение по смисъла на ЗС върху
имота, което ищецът продължил. За него сочели още издаденото през м.06.1991г.
разрешение за строеж за имота в полза на тогавашния собственик; издадената през
1993г. виза за проектиране в имота в полза на тогавашния собственик;
декларирането на имота от ищеца като свой през 1998г. и заплащаните безусловно
и в цялост данъци и такси за земята, още от 1991г. и до днес. Ето защо ищецът
придобил собствеността и по давност, при отчитане и на добросъвестността му при
закупуването през 1994г. Евентуално се сочи за начало на давността отпадане на
пречките за това през 1997г. и така се счита за изтекъл срока й през 2002г. или
най – късно 2007г., като вледението се продължава и
понастоящем.
Същевременно се твърди, по
повод действия за снабдяване с нова виза за проектиране, през 2015г. О. В. си
издала АЧОС №***г. за процесния имот, а през 2018г. по искане на ищеца отказала
да деактува терена.В случая се сочи, че АЧОС е
издаден без ясно и налично правно основание за това и така той и последващия
отказ на общината – неправомерни. Оспорва се изцяло ответникът да е надлежно
легитимиран собственик на имота.
В о.с.з. ищецът поддържа
твърденията си. Поддържа изрично идентичност между процесния терен и имота по
представените от него нотариални актове от от 1992г., 1993г.
и 1994г. Оспорва теренът да е бил на неидентифицирано лице в момента на
закупуване. Представеният от ответника №***г. счита, че не касае исковия имот.
Оспорва годността на имота на придобиване по реда на чл.25 ЗСПЗЗ от ответника. Поддържа
разрешение за строеж от 1991г. да касае именно спорния поземлен имот.
По тези причини моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор. В него той излага подробни и пространни съображения за
неоснователност на иска, които в цялост не могат и е безпредметно да бъдат
преповтаряни, но съществената част от които могат да бъдат обобщени в следните
групи доводи: 1/ процесният терен не е идентичен с имотите по нотариалните
актове от 1992г., 1993г. и 1994г., от които произтичат правата на ищцеа; 2/ имот №* по ПНИ от 2007г. попада в стари имоти №*
и №*; същите участват във формиране и на друг НИ-№*, само който е записан на
физически лица (Ф.) и само който е идентичен с имота на ищеца, не и частите,
които са формирали спорния НИ №*, който е на неидентифициран собственик; 3/
след като е така, спорния НИ №* е придобит от общината, тъй като не е на
другиго; 4/ преди 2000г. теренът е бил земеделски и обобществен, но после не е
бил реституиран или предоставен за ползване, преобразувано; 5/ ПНИ от 2007г. не
е бил оспорен и досега; 6/ след ПНИ не е била подавана молба за изменението му;
7/ издаден е АДС №***г. с относимост към спора; 8/ О. В. е собственик на
спорния терен, на осн. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и на осн. пар.7, ал.1, т.3 ПЗР ЗМСМА,
а предпоставките им са били налице още преди АЧОС от 2015г., безспорно с
констатиращ характер; 9/не е налице годен за придобиване по давност обект
(процесният терен), защото до 01.06.199г. е имало забрана за това, а след това
не е изтекъл изискуемият срок от 10 години, поради продължавния
няколко пъти, последно до 2022г. мораториум за придобиване по давност на
държавни и общински имоти, какъвто исковият е; 10/ разрешение за строеж от
1991г., на което се позовава ищеца, не е за спорния имот; и други.
В о.с.з. ответникът поддържа
твърденията и възраженията си. Поддържа и че АДС №***г. касае изрично процесния
имот. Поддържа и земята да е по ЗСПЗЗ и да е годна за придобиване по чл.25,
ал.1 ЗСПЗЗ. Поддържа също и другите наведени в отговора основания за
собствеността на ответника.
По тези причини моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия НА №***г.,
том ***, н.д. №***г. на нотариус при ВРС, с отразената в него сделка
продавачите Н. и М. М. са прехвърлили на К.И.Т., право на
собственост върху собствения им до този момент, по
документи, имот – лозе в ***,при граници: улица, Б. Х., Г. Ф., В. Г. и
магистрала срещу уговорена цена, а теренът е вписан 469кв.м.
Видно от приетия НА №***г.,
том **, по н.д. №***г. на нотариус при ВРС, с отразената в него сделка
продавачите Е. и М. Т. са прехвърлили на Н. М. и Т. Д., собствеността върху
собствения им до този момент, по документи, имот – лозе в ***,при граници:
улица, Б. Х., Г. Ф., В. Г., наследници на Т. А. и магистрала, срещу уговорена
цена,като теренът е вписан с площ 469кв.м. Дялове на купувачите не са вписани.
Видно от приетия НА №***г., том ***, по н.д. №***г. на нотариус при
ВРС, с отразената в него сделка продавачът Т. Д. е продал на съсобственика си Н.
М. своите придобити на 18.08.2019г. права на собственост върху ½ ид.ч.
от имот – лозе в ***,при
граници: улица, Б. Х., Г. Ф., В. Г., наследници на Т. А. и магистрала, срещу
уговорена цена,като теренът е вписан с площ 469кв.м.
Видно от приетия НА №***г.,
том ***, по н.д. №***г. на нотариус при ВРС, с отразената в него сделка П. В.
Ф. е продала на дъщеря си Е. И. Т. имот – лозе в ***, при граници: улица, Г.
Ф., В. Г., наследници на Т. А. и магистрала, срещу уговорена цена,като теренът
е вписан с площ 469кв.м.
Видно от приетото удостоверение за наследници И. Г. Ф. е
починал на 26.03.1988г. и оставил за наследници П. Ф. (съпруга), В. Г., Г. Ф. и
Е. Т. – деца.
С прието по делото разрешение
за строеж №81/14.06.1991г. на НС е било позволено вилно строителство в имот в м.С.
Н.. С приет протокол №44 от 16.11.1993г. на съвета по ТСУ при О. В. не са
уважени възражения на съседи и е разпоредено одобрението на ЧЗР за строеж на
вилна сграда в терен №*, №*, №* и №* в м. С. Н., както и виза за строежа.
Приет по делото (повече от веднъж) е Акт за частна
общинска собственост №***г., в който е вписано правото на собственост на О. В.
върху спорния ПИ №***, при граници – имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***. За основание за придобиване на собствеността е вписано чл.2, ал.1,
т.2 от ЗОС. В графата „номер и дата на съставени по-рано актове“ няма
записвания.
От приетото на л.202 писмо от О.
В., д-я Местни данъци, е видно, че на 28.03.1998г. К.Т. е декларирал правото си
на собственост върхи земя от 469кв.м., въз основа на НА
№***г., том ***, н.д. №***г., като от този момент е плащал редовно местните
данъци за него, с изключение на 2008г. и 2010г. (погасени по давност) и 2019г.
В приетото по делото удостоверение от О. В. за данъчна оценка на
процесния ПИ №***, за собственик е вписан Кр.Т..
Към отговора на исковата молба
са приложени множество документи от графичен характер, взети предвид при
изготвяне на заключението по СТЕ, но които е ненужно, а и невъзможно, да бъдат
текстово възпроизведени от съда.
Видно от приетия регистър към
ПНИ на м. Св. Н., НИ №* е вписан с площ 516кв.м. и на неидентифициран
собственик.
Аналогични са вписванията и в
приложената таблица за изчисляване на необходимото обезщетение на собствениците
към ПНИ.
В приетия списък на имотите в
м. Св. Н., ПИ №* е вписан с площ 516кв.м. и като собствен на О. В..
В приетия разписен лист към
проекта за дворищна регулация, имот №* е вписан за собствен на лицето И. Г. Ф..
Видно от приетия НА №***г.,
том **, по н.д. №***г. на нотариус при ВОС, с отразената в него сделка К. Б. е
продал на И. Г. Ф. терен – лозе от 2300кв.м., с граници – наследниците на Т. А.,
арх. С. Б. и от две страни път.
Видно от приетия НА №***г.,
том *, по н.д. №***г. на нотариус при ВОС, с отразената в него сделка М. Н. в
продала на К. Б. лозе с площ 2370кв.м., с вписани в акта граници на терена.
Видно от приетия НА №***г.,
том ***, по н.д. №***г. на нотариус на ВРС, с отразената в него сделка П. и И. Ф.
продали на Г. И. Ф. съсобствения им в СИО терен – овощна градина от 600кв.м. в
м. С. Н., при граници – път, Б. Х., В. Г. и булевард.
Със Заповед №3411/20.09.2018г.
на кмета на О. В., по подаденото искане от 14.08.2018г. на К.Т. за деактуване на поземлен имот №*** в м. С. Н., е постановен отказ.
Отказът е мотивиран с това, че с оглед АЧОС №***г. имотът не бил неправилно
актуван. В материалите е и самото заявление. Аналогично на заповедта е становището
на директор дирекция ПНО в Общината, също прието.
Със Заповед №1021/28.08.1967г. на ИК на ГНС било одобрено
изменение на уличната регулация на пътя В. - Д..
Видно от приложените на л.149-151 документи, с протокол
от 01.09.1967г. на комисия по пар.85 от ПП ЗПИНМ, назначена от председателя на
ГНС-В. , е определена оценката за отчуждаването на имотите, необходими за
изграждане и разширяване на пътя В. - Д., като за имот №*** на И. Ф. е оценката
касае одържавимите 350кв. от празно място и 350кв. от
лозе. А с АДС №***г. на ГНС са отчуждени и всички имоти за мероприятието, в
които се включват и оценените части от имот №*** на И. Ф..
С решение от 23-30.06.2010г. на Общински съвет – В. е одобрен план за регулация и застрояване на
м. С. Н..
С няколко приложени по делото писма е било отказано
издаване на скица за поземлен имот №***
в м. С. Н..
Със Заповед №1021/28.08.1967г. на ИК на ГНС било одобрено
изменение на уличната регулация на пътя В. - Д..
Показанията на св. В. Г. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но
същевременно и като трайни и непосредствени за обстоятелствата, за които е
допусната свидетелката. От показанията се установява, че ищецът е закупил още
през 1994г. поземлен имот в м. С. Н.. С помощта на свидетелката и на своите
близки той го разчистил, оградил и облагородил; засадил различни по вид
култури; ходел редовно; събирал и приятели. Възнамерявал да строи там семеен
хотел, за което щял да ползва и издадено на предходен собственик строително
разрешение. Теренът имал следните съседи: от север– арменка Ш. Г., която купила
своя си имот от сина на И. Ф., с която имало телена ограда и мрежа, поради
денивелация; от юг – магистралата В. - Д., със завършваща подпорна стена; на
запад – наследници на Б. Х., макар да не ги познава свидетелката; на изток –
семейство Ц., които после продали на С .С., а самите Ц.
имали имота от В. Г., тя била дъщеря на И. Ф.. От закупуването, през и след
2010г., когато била закупила и свидетелката място в близост, до 2015г., имотът
на ищеца се ползвал, работил и поддържал само от ищеца К.Т. и близките му.
Никой никога не е изявявал претенции за имота. К.Т. се определял за единствен
собственик, както пред близки и приятели, така и пред съседите. През
2015-2016г. Т. вече решил да строи в мястото и викал консултатни,
но в този период най-изненадващо се разбрало, че земята е актувана от Общината.
От този момент започнали и споровете, а Т. заминал за чужбина и понякога той
или семейството на свидетелката посещавали имота. На предявената скица (л.40 от
делото) свидетелката незабавано посочвва
имота на брат си – със сив контур и номер №947.
Показанията на св. С. Й. съдът цени, като непосредствени
за обстоятелствата, за които е допусната свидетелката. От тях се установява, че
се познава свидетелката с ищеца Т. от 1999г. От същата година Й. е с
впечатления и за имота на Т. в м. С. Н.. Теренът бил към 500кв. м., с голяма
денивелация от север. Теренът имал следните съседи: от север била арменка Ш. Г.,
която купила своя имот от лице с фамилия Ф.; от юг – магистралата В. - Д., със
завършваща подпорна стена; на запад имало ограда, но свидетелката не знае
собствениците; от изток – Ц., които после продали на лице с фамилия С.. През
първите години след 1999г. през летния сезон свидетелката и други приятели на
ищеца редовно се събирали там, правели си барбекю и си говорили. К.Т.
възнамерявал да строи там постройка за което щял да ползва предходно строително
разрешение. През годините само Т. и близките му ползвали мястото, засаждали
различни насаждения, после цветя. Т. се считал за единствен собственик, както
пред близки и приятели, така и пред съседите. Свидетелката не знае някой друг
да е имал претенции за земята. През последните години, малко преди да замине за
чужбина, възникнали проблеми за собствеността на имота.
Заключението по приетата СТЕ съдът възприема за обективно
и базирано на всички представени по делото документи и допълнителни такива в държавни и общински
учреждения. Същевременно заключението следва да се разглежда и като не напълно обосновано
и защитено в някои от аналитичните му части (не и във фактическите
констатации). При тези уточнения от СТЕ се изясни, че между процесния ПИ №*** и
теренът, описан в НА №***г. и в №***г.,
№***г. и НА №***г. северната и западната граници
съвпадат изцяло; част от източната граница не съвпада; както и според вещото
лице южната граница не съвпада, но защото 104 кв.м. от нея са останали извън
имота (скица №3-л.241-червен контур). Точно в тази последна част съдът не
кредитира заключението,защото то е базирано на местоположение на граница, а не
на самия съседен от юг имот, което е некоректно. Недвижимите поземлени имоти се
индивидуализират на първо място чрез техните граници, т.е. с граничещите им
недвижими самостоятелни имоти. Дали границата е изместена и навлиза повече или
по-малко в единия или другия терен е без значение за въпроса за съседството.
Очевидно е от цялото заключение, че на юг процесният имот граничи с пътя В. -
Д., точно както е записано и в цитираните четири нотариални акта от 1991-1994г.
(магистрала). Затова реалният съседен от юг терен е същият, дори и
местоположението на имотната граница да би било и частично изменено. Поради
което съдът приема, че от анализа на заключението и писмените доказателства се
достига до извод за съвпадане на три от границите – от север, от запад и от юг,
както и от изток (частично). А това е достатъчно за заключение за идентичност
на спорния ПИ №*** с терена, описан в НА №***г. и в №***г., №***г. и НА №***г., на
които основава правата си ищеца.
Отделно и при отчитане на
изложеното от заключението по СТЕ се изясни още, че процесният ПИ №***
съставлява югозападната част от имот №* по КП от 1937г., който имот съответства
на терена в НА №***г. и НА №***г. с обща площ от 2300-2370кв.м.,
продаден първо от М. Н. на К. Б., а след това от него на И. Г. Ф. терен с
именно тази площ. Съответно имот №* по КП от 1937г. съответства на имот
№* по КП от 1956г., видно и от приложените комбинирани скици. А с протокол от
01.09.1967г. на комисия по пар.85 от ПП ЗПИНМ, назначена от председателя на
ГНС-В. , е определена оценката за отчуждаването на имотите, необходими за
изграждане и разширяване на пътя В. - Д., като за имот №* на И. Ф. е оценката
касае одържавимите 350кв. от празно място и 350кв. от
лозе., тоест общо само 700кв.м. от 2300-2370кв.м.,
а с АДС №***г. са отчуждени и всички имоти за мероприятието, в които се
включват и оценените части от имот №* на И. Ф.. Или по друг начин казано от
целия имот на Ф. с площ 2300-2370кв.м.
са били и одържавени за мероприятието изрграждане и
разширяване на път В. -Д. само 700кв.м. Самите те не са индивидуализирани ясно,
с разграничението им от останалите 1600кв.м., но от комбинираните скици би
могло да се предположи, че се касае за най-южните части от имота. Видно от
скиците и в о.с.з. на три пъти вещото лице подчерта,че навлизането със 104кв.м.
от юг (скица №3-л.241-червен контур) е само по проектното трасе на пътя, но на
практика реално изграденото трасе на пътя не засяга изобщо ПИ №***
(л.258, л.261 и други). Ако все пак би се приело, че намаление има с въпросните
104кв.м. по проектоплан на пътя, пак биха останали за ПИ №*** най-малко
316кв.м. незасегнати дори от самия проект на плана за изграждане на пътя В. -Д..
Отделно и при отчитане на изложеното от заключението по СТЕ се изясни
още, че за имоти №* и * в кв.* в м. С. Н. има издадена виза за проектиране от
1993г. за строеж на вилна сграда, като с ЧЗР е разрешено и да се осъществи
застрояването. Въпреки това приетото разрешение за строеж №82 от 1991г. не може да се посочи дали е за процесния имот
или не е. В заключението са разгледани и онагледени записванията за имота във
всички планове,действали за него във времето. Изследвано е и гр.д. №988/1987г.
(в останалите запазени от него части), като е посочено, че поставеният на И. и П.
Ф. дял Първи съответства на исковия ПИ №*** (защото този дял има съсед от
запад Б. Х. (скица №3-л.241). Изрично
е заключено още, че имотът е бил земеделски към 1991г., след което бил
предвиден за жилищно застрояване, но абсолютно никога не е бил включван в ТКЗС,
ДЗС или друга одържавителна форма, поради което и не
е бил обект на реституционна по ЗСПЗЗ процедура.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предпоставките на предявения иск
налагат пълното и главното доказване от ищеца на правото
си на собственост
върху процесния имот, на всички
заявени придобивни основания, с техните фактически състави, а именно: 1/ закупуване на 28.09.1994г. от легитимираните към този
момент продавачи, респективно твърдяните права на техните праводатели; 2/ при
условията на евентуалност явното,
трайно, несмутено и спокойно владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на процесния имот, с присъединяването на владението
на всички предходни във ремето собственици, считано
за периода от 19.03.1991г. до 28.09.1994г., а след този момент еднолично,
евентуално от 1997г. до изтичането на законовия срок на придобивната давност за
случая, съобразно и с качеството на владелеца (добросъвестен или не). С
оглед на направеното възражение следва да докаже
и идентичността на исковия терен с този, за който
е представил
доказателства за собственост – НА от 1991г., 1992г., 1993г. и 1994г. С
оглед на направеното възражение следва да докаже
и възможността на исковия терен да бъде обект на давностно придобиване и съответно
изтеклия за това срок, при действащата нормативна уредба. С оглед
на направеното възражение следва да докаже и че разрешение за строеж от 1991г.,
на което се позовава ищеца, е за спорния имот.
В процесуална тежест на
ответника е да докаже положителните факти,
на които основава възраженията си – че имот №* по ПНИ
от 2007г. попада в стари имоти №* и №*; че същите участват във формиране и на
друг НИ-№*; че само той е записан на физически лица; че само и точно той е
идентичен с имот на ищеца; че исковият имот е бил с неидентифициран собственик.
Следва ответникът да докаже още пълно и главно своето право на собственост
върху процесния терен, на наведените за това придобивни
основания – на осн. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и на осн. пар.7, ал.1, т.3 ПЗР ЗМСМА,с
което докаже и предпоставки за издаване на АЧОС, на който се позовава, и придобивното основание в него, а с оглед възражението – и
че АДС №***г. е с относимост за спора и ползва конкретно ответника, конкретно
за процесния имот №*.
По легитимацията на
ищеца: Както се посочи, с НА №***г. Н. и М. М. са прехвърлили на К.И.Т., право на собственост върху
собствения им до този момент, по документи, имот – лозе в ***, при граници:
улица, Б. Х., Г. Ф., В. Г. и магистрала срещу уговорена цена, а теренът е
вписан 469кв.м. Правата на Н. и М. М.
произтичали от сделките, отразени в №***г. и №***г., с които на практика цялата
собственост върху така описания поземлен имот била продадена от съответно Е. и
М. Т. на Н. М. и Т. Д. (при равни квоти по ЗС) и съответно от Т. Д. на своя
съсобственик Н. М.. А видно от
приетия НА №***г., с отразената в него сделка П. В. Ф. е продала на дъщеря си Е.
И. Т. имот – лозе с площ 469кв.м. в м. Св. Н., при граници: улица, Г. Ф.,
В. Г.а, наследници на Т. А. и магистрала. От заключението по СТЕ се изясни, че
между процесния ПИ №*** и теренът, описан в цитираните четири нотариални актове, северната и западната
граници съвпадат изцяло и част от източната граница съвпада (явно другата част
от нея съвпада). Южната граница не била съвпадала, според вещото лице, но не за
друго, а защото 104 кв.м. от нея са останали извън имота (скица №3-л.241-червен
контур). Точно в тази част съдът не кредитира заключението,защото то е базирано
на местоположение на граница, а не на самия съседен от имот, което е
некоректно. Недвижимите поземлени имоти се индивидуализират на първо място чрез
техните граници, т.е. с граничещите им недвижими самостоятелни имоти. Дали
границата е изместена и навлиза повече или по-малко в единия или другия терен е
без значение за въпроса за съседството. Очевидно е от цялото заключение, че на
юг процесният имот граничи с пътя В. - Д., точно както е записано и в
цитираните четири нотариални акта от 1991-1994г. (магистрала). С оглед на това
и реалният съседен от юг терен е същият, дори и местоположението на имотната
граница да би било и частично изменено. Поради което съдът приема, че от
анализа на заключението и писмените доказателства се достига до извод за
съвпадане и на южната граница – със „съседа“ магистрала (пътя В. -Д.). Което е
и достатъчно за заключение за идентичност на спорния ПИ №*** с терена, описан
в цитираните четири броя НА, на които
основава правата си ищеца. Не е в противоречие с този извод посоченото в СТЕ, че
при изследването на гр.д. №988/1987г., поставеният на И. и П. Ф. дял Първи
съответства на исковия ПИ №*** (защото този дял има съсед от запад Б. Х.
(скица №3-л.241), тъй като след
смъртта на И. Ф. през 1988г., през 1991г. П. Ф. е и е продала на дъщеря си Е.
И. Т. имот площ 469кв.м.Касае
се части от големия имот с площ около 2300кв.м., придобит още през 1949г. от И.
Ф., под №* по КП от 1937г. и №* по КП от 1956г. В подкрепа на същото са
дори и свидетелските показания по въпроса за давността, доколкото двамата
свидетели описват конкретно границите на имота на ищеца: от север – Ш. Г.; от
юг – магистралата В. - Д., със завършваща подпорна стена; на запад – наследници
на Б. Х.; на изток – семейство Ц., после продали на лицето С.. Съвкупния анализ
на всички тези данни води до заключителния
извод, че ищецът К.Т. е закупил през 1994г. валидно правото на собственост
върху исковия ПИ №*, от легитимиран продавач, също придобил преди това
от легитимен прехвърлител. На производно и на годно придобивно основание, от
правно и документално легитимен продавач.
С оглед на горното и за пълнота, по евентуалното
основание, може да се приеме явна добросъвестност по смисъла на чл.70 ЗС вр. чл.79, ал.2 СК у ищеца, към момента на установяване на
владението върху земята през 1994г. Анализът на гласните доказателства,
тълкувани помежду си и съпоставени с писмените и с експертните, несъмнено
установява трайното, несмущавано и явно владение от ищеца, с намерение за своене, манифестирано
спрямо всякакви трети за земята лица. Показанията на свидетелите са преки и
трайни и онагледяват фактически упражнявано съдържанието на правото на
собственост години наред. Към това следва да се добави, че с протокола от 16.11.1993г. на съвета по ТСУ не са били уважени
възраженията и е било разпоредено одобрението на ЧЗР за строеж на вилна сграда
в терен №*, №*, №* и №* в м. С. Н., както и виза за строежа, касателно
строителните намерения и постъпки на ищеца. И още – от приетото писмо от О. В., д-я Местни
данъци, се установи, че на 28.03.1998г. К.Т. е декларирал правото си на собственост
върху земя от 469кв.м., въз основа на НА №***г., като от този момент той е и
плащал редовно местните данъци за него, с изключение на две вноски, които са
погасени по давност – с което още през 1998г. Т. ясно е обективирал
и самосъзнанието си за собственик на имота именно спрямо ответника. Ето защо
при всички тези данни за съда не възниква съмненние
за доказаност на състава на придобивната давност в полза на ищеца, допреди
издаване на АЧОС от 2015г,
извън въпроса за годността на терена да бъде давностен, който ще се разгледа
по-долу в решението.
Ако все пак би се приело, че
теренът е частен държавен или общински (което ще се обсъди по-долу), доколкото
след влизането в сила на ЗОС от
01.06.1996г. беше допуснато да бъдат давностени такива
земи, ако би се приела добросъвестност на владелеца по см. на чл.70 ЗС, е
мислимо и приложението на чл.79, ал.2
от ЗС до момент преди мораториума от 31.05.2006г. по спиране.
По легитимацията на
ответника: В настоящия случай ответникът
оспорва правата на ищеца, като им противопоставя свои сочени права, за които е
издаден и приет АЧОС от 2015г. Тук като начало следва да се отбележи, че актовете
за държавна и общинска собственост имат идентична правна същност с актовете за
установяване на права, издавани от нотариусите. Всеки от тях, ако е съствен по надлежния
ред и форма, има белезите на официален свидетелстващ документ за действията
пред компетентния орган, но който само
констатира собствеността, без да я поражда. Съобразно ТР №11/21.03.2013г. т.д. №11/2012г. на ОСГК ВКС, КНА, АЧОС и АДС не се ползват с материална сила
относно констатациите за принадлежност на правото на собственост, които следва
да се докажат при спор, като се докажат предпоставките на самото записно в акта годно основание. Ако в КНА, АДС или АОС
изобщо липсва ясно, несъмнено и годно правно основание, официалната констативна
същност на акта следва да се дискредитира. Дори и да не бъде споделено
последното, ответникът се позовава на
съставения в негова полза
на осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС АЧОС. Цитираната законова разпоредба не установява
конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на които
общината може да придобие права
на собственост. Затова и в отговора
на исковата молба ответникът е посочил две
конкретни придобивни основания – чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ или пар.7, ал.1, т.3 ПЗР ЗМСМА, предпоставките на които са
оспорени и поради това следва да бъдат цялостно доказани от ответника.
Съгласно чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ земеделската
земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата,
е общинска собственост. Съобразно постановената по приложението на тази
разпоредба трайна съдебна практика, не всички земеделски земи
подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, като земеделските земи, които не
подлежат на възстановяване по реда на този
закон не могат да бъдат
включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ и за тях не
се прилага разпоредбата на чл.25 от ЗСПЗЗЗ. За да
попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ не е достатъчно
земята да има земеделски характер по смисъла
на чл.2 ЗСПЗЗ, а е необходимо
и наличието на поне една от
хипотезите по чл.10, ал.1-14 от ЗСПЗЗ (така Решение №338/2011 от 28.03.2012г. по гр. д. №27/2011 г. на ВКС, 2-ро ГО, Решение
№55/7.05.2019г.
на ВКС по гр. д. № 1523/2018 г., 1-во ГО и др.). Когато имотът не е бил коопериран, одържавяван или отнеман фактически, а е запазил статута си на частна
собственост и е бил владян в реални граници, същият не подлежи на възстановяване
по ЗСПЗЗ (Решение №380/04.08.2010г. по гр.
д. № 110/2009г.; Решение №341 от
04.08.2010 г. по гр. д. №
4723/2008г., Решение №427 от
21.07.2009 г. по гр. д. №
3255/2008 г. на П-ро г. о., Решение №798 16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г., Решение №197 от
10.05.2011 г. по гр. д. №
430/2010г.; Решение №15/27.02.2020г. по гр.д. №1628/2019г. на
2-ро ГО и др). А обяснението е просто – щом един имот не е бил принудително
обобществен, той е останал в собственост на легитимния частноправен субект, а
щом е негов, той не е „непринадлежащ на никого“. В приетата по делото
СТЕ има категорични изводи, че процесният имот „не е включван
в ТКЗС, ДЗС и не е предоставян
за ползване по реда на
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; за имота няма проведено
производство по трансформиране на право на ползване
в собственост и не е провеждана реституционна процедура“, което е напълно достатъчно за отхвърлянето на основанието по чл.25, ал.1
ЗСПЗЗ в полза на ответника О. В..
Съгласно пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на
ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в собственост
на общините и следните държавни имоти: незастроени парцели и имоти в селищните територии, които са предназначени за жилищно строителство, за обществени, за благоустройствени и закомунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите
на връщане на предишните им
собственици. Съставът на придобивното основание налага
доказването на първо място на проведената отчуждителна процедура за целите на
обществени благоустройствени нужди на целия претендиран имот. В настоящия
случай, видно от приетия протокол от 01.09.1967г. на комисия по пар.85 от ПП
ЗПИНМ, назначена от председателя на ГНС-В. , е определена оценката за
отчуждаването на имотите, необходими за изграждане и разширяване на пътя В. -
Д., като за имот №* на И. Ф. оценката
касае одържавимите 350кв. от празно място и 350кв. от
лозе, тоест общо само 700кв.м. общо притежаваните от 1949г. 2300-2370кв.м., а с АДС №***г. са
отчуждени и всички имоти за мероприятието, в които се включват и така оценените
части от имот №1701 на И. Ф.. Същото се застъпва и в заключението по приетата
СТЕ, че обекта на отчуждителната са само 700кв.м. целия имот. По делото обаче
няма никакви доказателства къде точно се ситуират въпросните 700кв.м. от
всичките 2300кв.м., нито че обхващат точно процесния ПИ №***, а не негов
съседен например, също част от големия имот на Ф. от 1949г. Може само да се
гадае и предлолага, че се касае за най-южните части
от терена, до трасето на магистралата, но кои са те и каква реална част касаят
е абсолютно неясно. А това е напълно достатъчно да бъде и отхвърлено придобивното основание по пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА
за ответника, досежно целия спорен ПИ №***.
На следващо място действително съгласно чл.39, ал.1 ЗПИНМ
(отменен, в редакцията му към 1967г.), недвижимите
имоти на частните
лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат
отчуждени от деня на обезщетяване
на собственика съгласно правилника за приложение на
този закон. По делото има доказателства само за оценката, но не и за
реалното й изплащане на правоимащия частноправен
субект, което поставя под съмнение завършеността на отчуждителната процедура –
част от състава.
На трето място видно
от скиците към СТЕ и в о.с.з. на три пъти вещото лице подчерта, че навлизането
със 104кв.м. от юг, на пътя В. - Д. към ПИ №***, е само по проектното трасе на пътя, но на практика реално изграденото
трасе на пътя не засяга изобщо ПИ * (л.258 и л.261 от делото). В този
смисъл възниква обосновано съмнение дали изобщо ПИ №*, в сегашния му вид, е бил
засегнат от трасето на изградения път. Дори обаче да се приеме, че намаление
има с въпросните 104кв.м. по проектоплан на пътя, пак биха останали за ПИ №***
най-малко 316кв.м. незасегнати дори от самия проект на плана за изграждане на
пътя В. -Д.. Което освен тълкувано с обяснената по-горе липса на
индивидуализация на отчуждените части, може обосновано да индикира, че тези
поне 316кв.м. изобщо не са били планирани за целите на пътя и така – че поне
точно те не са били и обект на одържавяване. И следователно са запазили
частноправния си статут.
В допълнение към горното следва да се отбележи, че видно
от всичките по делото комбинирани скици към СТЕ, и назад във времето,и до дори
днес, всички съседни на ПИ №*** терени, граничещи на юг с пътя В. -Д., а именно
№* и №*, са собствени на физически лица. Отново на частни лица са и съседните
им от север имоти №* (бившия №*) и №*. Тези терени са в една и съща местност,
съседни, с еднакъв статут, а тези към магистралата са и с положително били
обект на подобни частични отчуждителни процедури, както и частите от бившия
голям имот на Ф.. При това положение съвсем логично е да се зададе въпросът
защо само и единствено спорния №* да се приеме за собствен на Общината, а
всички други околни имоти – не. Което при тълкуване с горните три групи мотиви
за недоказаност, потвърждава косвено този извод.
Въз основа на изложените съображения съдът не може да
приеме, че при данните по случая ПИ №*** е собствен на ответника и на осн.
пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА.
А след като и двете групи придобивни
основания на отвеника се приеха от съда за
недоказани, значи не може да се сподели и доводът за негодност земята да бъде
обект на установената по другите й предпоставки придобивна давност.
В обобщение на всичко гореизложено, при съпоставка
на събраните пред съда доказателства, съдът намира, че спорът за материално
право следва да бъде разрешен в полза на ищеца. Неговите права съдът намира за
надлежно доказани, както на главното, така и на евентуалното основание, за
разлика от насрещните на ответника, които останаха недоказани в цялост и
подлежащи на отричане.
Във връзка с горното за пълнота следва да се посочи,че
площта на имотите е техен вторичен белег. Първичният индивидуализиращ ги белег
са границите им. Поради което бидейки идентичен с титулите за собственост, по
показателя граници (съседи), спорният имот е собствен на придобилия го ищец,
дори той да е по площ по-малък от получения. Последното само може да доведе
договорни последици между страните по сделката – придобивно основание, но само
защото имотът би бил евентуално по-малкък от
нормативно установения (но в рамките на изискуемите парамери
за самостоятелен терен) това не обосновава частично отхвърляне на иска за
собственост върху самия имот.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи и че
практиката на О. В. да си самоактува имоти за първи
път, когато за първи път е и сезирана от легитимните лица за съдействие за
административни услуги, не следва да бъде толерирана. В настоящия случай,
подобно и на други такива, ищецът е заявил и декларирал пред Общината своята
собственост върху процесния имот още през 1998г. От този момент имотът е бил
вписан от администрацията за собствен на ищеца и въз основа на това в
продължение на близо 18 години от него са били и събирани без възражение местни
данъци и такси. От този момент очевидно е бил осведомен и ответникът за наличие
на частноправен субек, деклариращ правата на
собственост върху имота. Но въпреки това Общината си актувала имота едва през
2015г. Разбира се тези съждения нямат непосредствено правно отношение към
правото на собственост, базирано на сделка (за ищеца) или на способите по ЗСПЗЗ
и по ЗМСМА (за ответника), а основно към придобивната давност, но в крайна
сметка те не са без значение при изясняване отношенията на страните по повод на
процесния недвижим имот, заедно с всички други съображения на съда.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски от 218.77лв. –
държавна такса по делото; 53.40лв. – преписи, удостоверения и такса за
вписване; 200.00лв. депозит за СТЕ и адв. хонорар от 2050.00лв. Последният е
само около двойния актуален минимален размер на хонорара, според интереса и с
оглед праговете по измененията от 15.05.2020г. в Наредбата за адв. хонорари, а
делото несъмнено се отичава с фактическа и правна
сложност, видна от данните по него, от извършените по обем действия от двете
страни и от съда, в т.ч. обема на отговора, на СТЕ, на писмените защити и на
самото съдебно решение. Ако бе достигнал до различен краен изход, по същите
причини, съдът категорично би и присъдил максимален юк
хонорар и за ответника. Прекомерност при тези данни не може да се сподели. Или
общо в заключение на ищеца следват 2522.17лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, тоест спрямо ответника О. В.,
с адрес гр. В. , ***, че ищецът К.И.Т., ЕГН**********, е собственик на ПИ с идентификатор №***
по кадастралната карта на гр. В. , район П., м. С. Н., одобрена със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение: урбанизирана територия за ниско застрояване
(до 10м), при граници на имота: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, идентичен
с предходен имот пл. №*, кв.**, парцел *, идентичен и с УПИ №*, кв.* по действащ РП на м.С. Н., на следните придобивни основания:
- договор за продажба, обективиран в НА №***г., том ***, н.д. №***г. на н-с при ВРС, с
продавачи Н. и М. М.;
- евентуално придобивна давност (кратка по чл.79, ал.2 ЗС или 10 години по чл.79,
ал.1 от ЗС), с присъединяване владението на всички предходни във ремето
собственици, считано за периода от 19.03.1991г. до 28.09.1994г., а след този
момент еднолично, евентуално считано от 1996г. или 1997г. до изтичането на
законовия срок на придобивната давност за случая,
на правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
О. В., с адрес
гр. В. , ***, да заплати на К.И.Т., ЕГН**********,
сумата от 2522.17лв. – разноски пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. , в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..