№ 880
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100902321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, подадена от „С.”
ЕООД, ЕИК ****, за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност
поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че дружеството е неплатежоспособно, евентуално
свръхзадължено. Твърди, че не е в състояние да изпълни изискуемите си и
безспорни парични задължения към доставчици и държавата. Същевременно
дружеството не разполага със средства за покриване на разноските в
производството по несъстоятелност. Молителят твърди, че началната дата на
неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, съобразно
финансовото и икономическо състояние на дружеството е 30.04.2023 г. По
изложените съображения се претендира да бъде обявена
неплатежоспособността и в условията на евентуалност свръхзадължеността
на дружеството, да бъде открито производство по несъстоятелност, както и
дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за
1
установено следното от фактическа страна:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства
годишни финансови отчети на дружеството за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г. и
за 2022 г.
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства
счетоводен баланс на дружеството - молител към 14.12.2023г. и отчет за
приходите и разходите за 2023 г. Представени са също така опис и оценка на
активите и пасивите към 14.12.2023 г.; представени са справки за
задълженията, издадени от НАП към дати 22.12.2023 г. и 01.02.2024 г.;
Представени са инвентаризационни описи и оборотни ведомости на
дружеството за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г., както и списъци на
кредиторите и на длъжниците.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка от Агенцията по вписванията по партидата на
ответното дружество от всички служби по вписванията относно притежавани
от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна по
партидата на молителя, от която се установява, че за дружеството има
извършени вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ, вр. чл. 186 ГПК е изискана от СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ и представена справка от централна база на АИС
КАТ (настояща и бивша собственост) за регистрирани МПС на името на „С.”
ЕООД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ, вр. чл. 186 ГПК е изискана от НАП
и е представена информация, че има наложени обезпечителни мерки върху
имущество на дружеството по реда на ДОПК, като има започнати действия по
принудително изпълнение срещу имущество на „С.” ЕООД по реда на ДОПК.
Представени са постановления за налагане на обезпечителни мерки и
постановление за възлагане на недвижим имот от 26.01.2024 г. за недв. имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с площ от 37 кв.м., с
предназначение - за склад, находящ се в гр. София, район Овча купел, ул.
„Бързарица“ № 4А.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя
по делото е изслушано и прието заключение на съдебно- счетоводна
2
експертиза на вещото лице С. Й., като вещото лице е анализирало периода
2018 г. – 2023 г. вкл. Вещото лице дава заключение за структурата на
активите и пасивите на длъжника и изчислява показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост.
Вещото лице дава заключение, че преобладаващата част от сумата на
нетекущите активи на дружеството в периода 2018 г. – 2023 г. са
дълготрайните материални активи, както следва: към 31.12.2018 г. на
стойност 541 хил. лева, представляващи 56,9% от сумата на актива; към
31.12.2019 г. на стойност 538 хил. лева, представляващи 69,0% от сумата на
актива; към 31.12.2020 г. на стойност 535 хил. лева, представляващи 76,1% от
сумата на актива; към 31.12.2021 г. на стойност 266 хил. лева,
представляващи 59,2% от сумата на актива; към 31.12.2022 г. на стойност 99
хил. лева, представляващи 23,1 % от сумата на актива; към 31.12.2023 г. на
стойност 97 хил. лева, представляващи 69,3% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи на дружеството в периода 2018 г.-2021 г. и 2023 г. са
вземанията на дружеството, както следва: към 31.12.2018 г. на стойност 209
хил. лева, представляващи 22,0% от сумата на актива; към 31.12.2019 г. на
стойност 110 хил. лева, представляващи 14,1% от сумата на актива; към
31.12.2020 г. на стойност 88 хил. лева, представляващи 12,5% от сумата на
актива; към 31.12.2021 г. на стойност 87 хил. лева, представляващи 19,4% от
сумата на актива; към 14.12.2023 г. и към 31.12.2023 г. на стойност 43 хил.
лева, представляващи 30,7% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи на дружеството за периода 2022 г. са паричните
средства на дружеството, както следва: към 31.12.2022 г. в размер на 156
хил.лв., представляващи 36,4 % от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най – голям относителен дял от
задълженията на дружеството за анализирания период са краткосрочните
задължения, както следва: към 31.12.2018 г. на стойност 533 хил. лева,
представляващи 56,1% от сумата на пасива; към 31.12.2019 г. на стойност
348 хил. лева, представляващи 44,6% от сумата на пасива; към 31.12.2020 г.
на стойност 273 хил. лева, представляващи 38,8% от сумата на пасива; към
31.12.2021 г. на стойност 163 хил. лева, представляващи 36,3% от сумата на
3
пасива; към 31.12.2022г. на стойност 421 хил. лева, представляващи 98,1% от
сумата на пасива; към 14.12.2023 г. и 31.12.2023 г. на стойност 414 хил. лева,
представляващи 295,7% от сумата на пасива. Общият размер на
задълженията, произтичащи от търговски сделки и публичноправни
задължения към 14.12.2023 г. и към 31.12.2023 г. са в размер на 414 хил. лв.,
от които текущи задължения в размер на 281 хил. лв. и публичноправни
задължения в размер на 133 хил. лв.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че за
целия анализиран период, с изключение на 2021 г., всички коефциенти на
ликвидност са извън референтните стойности. Като референтни стойности на
коефициентите на ликвидност са следните стойности: коефициент на обща
ликвидност – от 1 до 3 ; коефициент на бърза ликвидност – по- голямо от 1;
коефициент на незабавна ликвидност – по- голям от 0,4; коефициент на
абсолютна ликвидност – по- голям от 0,2.
Коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,7692 за 2018 г.,
0,6092 за 2019 г.; 0,6154 за 2020 г., 1,1221 за 2021 г.; 0,7838 за 2022 г.; 0,1039
за 2023 г. Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението
между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните
задължения, е със следните стойности: 0,5816 за 2018 г., 0,4885 за 2019 г.;
0,3223 за 2020 г., 0,8957 за 2021 г.; 0,5867 за 2022 г.; 0,1039 за 2023 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
финансовите активи и с паричните средства. През изследвания период
коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна
ликвидност са извън референтните стойности, като към 31.12.2020 г. и към
31.12.2023 г. коефициентите имат нуреви стойности, поради липса на парични
средства.
Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост изразяват
финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
4
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33; дълг към
собствен капитал 3:1. Вещото лице е установило, че към 31.12.2019 г., към
31.12.2020 г., и към 31.12.2021 г. коефициентът на финансова автономност е
над 1- ца, към 31.12.2022 г. е под норматива от 0,33, като към 31.12.2023 г.
има отрицателна стойност, което показва, че дружеството е декапитализирано
и зависимо от кредиторите си. Коефициентът на задлъжнялост е реципрочен
на коефициента на финансова автономност и показва задлъжнялостта на
дружеството. За периода 2022 г.- 2023 г. задлъжнялостта на дружеството е
извън рамките на референтните стойности. Вещото лице дава заключение, че
предвид коефициентът на ефективност на разходите и коефициентът на
ефективност на приходите дейността на дружеството не е била ефективна за
периода 2020 г. – 2023 г. Изчислените показатели за обръщаемост на
краткотрайните материални активи за периода 2018 -2022 г. /към 31.12.2023 г.
не се отчитат материални запаси/, определят краткотрайните материални
активи като бавно ликвидни.
Вещото лице дава заключение, че задълженията към 31.12.2023 г. са в
общ размер на 414 хил.лв., от които 47 хил. лв. към финансови предприятия,
234 хил. лв. към доставчици и други задължения в размер на 133 хил. лв. в
т.ч. осигурителни 3 хил. лв. и данъчни 130 хил. лв. Към 31.12.2023 г.
задълженията на дружеството към контрагенти са в общ размер на 234 хил.
лв. Задълженията към финансови предприятия – осчетоводени по кредита на
сметка 152/1 „Получени дългосрочни заеми“ – Заем ДСК възлизат на
47049,00 лв. Публичноправните задължения, представляващи данъчни и
осигурителни задължения към 31.12.2023 г. са в размер на 133 хил.лв.
След извършена справка от вещото лице в електронния регистър на
Национална агенция за приходите, актуалните към 22.12.2023 г.
публичноправни задължения на дружеството възлизат на 135 964,25 лв., както
и задължение за местни данъци и такси в размер на 1960,35 лв. При тези
данни вещото лице е изготвило алтернативен вариант, при който са включени
в пасива на баланса неосчетоводените задължения към НАП в размер на 5
хил.лв., като същата сума се отразява в актива на баланса като разход за
бъдещ период. При този вариант коефициентите на ликвидност са под
референтните стойности, като коефициентът на финансова автономност към
31.12.2023 г. е на стойност -0,6539.
5
Установява се, че стойността на имуществото по последния годишен
финансов отчет към 31.12.2023 г. възлиза на 140 хил. лв., в т.ч. ДМА 97 хил.
лв.- в т.ч. Офис София, ул. **** 467,09 лв.; Склад 1 Бързарица 4А – 26205,62
лв. и Склад 2 Бързарица 4А – 43 345,46 лв., вземания от клиенти и други
вземания 43 хил. лв. Вещото лице е установило, че притежаваните от
молителя два склада са продадени на 26.01.2024 г. в производството по
принудително изпълнение по реда на ДОПК. Вещото лице дава заключение,
че за периода от 31.12.2018 г., до 31.12.2022 г., общата балансова стойност на
всички активи – дълготрайни и краткотрайни, притежавани от молителя са
били достатъчни за покриване на всички негови задължения – текущи и
нетекущи. Към 31.12.2023 г. общата балансова стойност на всички активи –
дърготрайни и краткотрайни не са достатъчни за покриване на всички негови
задължения- текущи и нетекущи, като не достигат 274 хил. лв. активи за
изплащане на задълженията, възлизащи на 414 хил. лв.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане от дружеството
за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено
на 13.12.2023 г. за сумата от 1457,00 лв. като е заплатена сума по договор за
получен банков кредит. Последното плащане от дружеството към НАП в общ
размер на 165,95 лв., е извършено на 17.02.2023 г. – платено задължение за
ДДС в размер на 4,30 лв., за ДДФЛ- 98,98 лв. и за УПФ в размер на 62,67 лв.
Вещото лице сочи, че от управителя на дружеството Е.Г.Т. е извършено
плащане към банка ДСК по предоставения заем, като съдлъжник, в общ
размеер на 7160,53 лв. в периода от 24.01.2024 г. до 13.05.2024 г., като в
резултат на извършените плащания остатъкът от задължението към Банка
ДСК към 13.05.2024 г. възлиза на 41 974,54 лв. /42 хил. лв./. Вещото лице дава
заключение, че в баланса към 31.12.2023 г., дружеството не отчита наличие на
парични средства нито в банкови сметки, нито на каса.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 ТЗ, съответно на чл. 742 ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния
съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625
6
ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за
изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ;
да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
ТЗ; съответно да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ,
ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на
длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки, тъй като сезираният съд е този по
седалището на търговеца, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява
компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ /Изм. - ДВ, бр. 66 от
2023 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане.
Молителят „С.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ,
предвид правно организационната си форма като търговско дружество. В този
смисъл молбата е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец,
който твърди да е неплатежоспособен, а разгледана по същество молбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 608 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
7
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника,
или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни
вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови
възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да
изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да
установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали
това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са
временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
В случая всички коефициенти на ликвидност на дружеството молител
към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г., към 31.12.2022 г., към
14.12.2023 г. и 31.12.2023 г. са извън референтните стойности. Установява се,
че към 31.12.2022 г. коефициентите на финансова автономност и на
задлъжнялост имат стойност под норматива, а към 31.12.2023 г. са с
отрицателна стойност. С оглед на това може да се направи извод, че
финансово-икономическото състояние на дружеството е трайно и
невъзвратимо влошено. Според заключението на съдебно- счетоводната
експертиза изчислените показатели за обръщаемост на краткотрайните
материални активи /материални запаси/ за анализирания период /като за 2023
г. не отчита МЗ/ определят краткотрайните материални активи като бавно
ликвидни. Няма данни за сключени търговски сделки, от които да бъдат
придобити активи, за да бъдат погасени задълженията на дружеството към
неговите кредитори. Налице е трайно изразена тенденция дружеството да не
може да обслужва изискуемите си публични задължения, както и
8
краткосрочните си задължения по търговски сделки, които се установяват от
заключението на вещото лице. От заключението на вещото лице се
установява също така, че към настоящия момент молителят не разполага с
имущество, достатъчно за изпълнение на задълженията му към кредиторите.
Следва изводът, че дружеството е декапитализирано и е в голяма зависимост
от кредиторите си към датата на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция. Налице е влошено финансово-икономическо
състояние на ответното дружество, както по основния вариант на
заключението, така и при алтернативния вариант на изчисляване на
коефициентите, при който са отчетени в пасива на ответника
неосчетоводените изискуеми задължения към НАП. Състоянието е трайно
изразено, след като търговското дружество не е в състояние да обслужва
краткосрочните си задължения по търговски сделки, както и
публичноправните задължения към държавата, свързани с търговската му
дейност. Поради това се налага извод за силно влошаване на финансовите
показатели на дружеството молител и силно влошено финансово-
икономическо състояние.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му
са временни, а видно от заключението на експертизата, същите имат траен
характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за
покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите
/по аргумент от чл. 631 ТЗ/. Напротив молителят сочи, че не е в състояние да
извършва нормална търговска дейност и да посреща своевременно
краткосрочните си задължения към кредиторите. Предвид твърденията на
молителя и с оглед тенденцията за декапитализиране на дружеството с оглед
гореизложените констатации при анализа, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице, съдът
намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това
състояние има траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
„С.” ЕООД поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при
условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство
9
по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи, като се
съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно
изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията,
като от значение е не само най-старото непогасено задължение, а общото
икономическо състояние на длъжника и момента, когато е спрял плащанията
си към кредиторите си, а не към отделен кредитор. Началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност длъжникът да погасява своите изискуеми парични задължения с
наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, изразено чрез показателите на коефицентите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост /в този смисъл решение
№ 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., на ВКС, ІІ т.о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., на ВКС, ІІ т.о., решение № 90 от
20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., на ВКС, І т.о. и решение № 13 от
23.06.2015 г. по т. д. № 2435/2014 г., на ВКС, ІІ т. о./.
С оглед събраните по делото писмени доказателства и установеното
финансово-икономическо състояние на молителя, СГС приема, че най-ранния
момент, към който е доказана неплатежоспособността на дружеството –
длъжник е датата 31.12.2022 г. Към тази дата коефициентите на ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост са с ниски стойности – извън
рамките на референтните стойности, като през следващия отчетен период те
не бележат тенденция към завишаване, а напротив – тенденцията е за тяхното
понижаване. Същевременно към тази дата показателите на коефицентите за
ликвидност, не са близки дори до единица, тъй като за близък до единица се
приема размер на коефициента за обща ликвидност от 0.91 - 0.92 /в този
смисъл решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Към 31.12.2022 г. дружеството не е в състояние да изпълни
публичноправните задължения към държавата, свързани с търговската му
дейност, тъй като се установява, че са налице изискуеми публични
задължения, за които е образувано от НАП изпълнително дело №
*********/2016, и които не са изпълнени/погасени от молителя и това не се
дължи на временни затруднения. Към тази дата финансово-икономическото
състояние на дружеството е влошено, то не е било в състояние да изпълни
изискуемите си краткосрочни задължения, свързани с търговската му дейност,
10
и е неплатежоспособно. След тази дата са били извършвани само отделни
плащания в незначителен размер, което не може да бъде приравнено към
предприети действия по погасяване задълженията към кредиторите на
търговеца. С оглед на горното може да се приеме, че към тази дата
състоянието на неплатежоспособност на дружеството е трайно и не се дължи
на временни затруднения.
Молителя е направил искане за обявяването на дружеството в
несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност, което се явява допустимо, като
направено от легитимирано лице.
Според нормата чл. 630, ал. 2 ТЗ, когато е очевидно, че продължаването
на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на
длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за
приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да
прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на
производството по несъстоятелност. По делото не са събрани доказателства,
от които да се установяват факти, които да сочат, че продължаването
дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността.
Установените факти не са в състояние да формират извод за възможност от
бъдеща увреда на кредиторите. Целта на производството по несъстоятелност
не се изчерпва с осигуряването на справедливо удовлетворяване на
кредиторите на неплатежоспособния търговец, макар и това да е неговото
водещо предназначение. Заложено като цел на производството по
несъстоятелност в разпоредбата на чл. 607, ал. 1 ТЗ е също така възможността
за оздравяване на предприятието на длъжника, която цел не само, че не влиза
в противоречие с първата, а и е насочена към нейното постигане, тъй като
оздравяването на предприятието на длъжника би способствало в по-голяма
степен на удовлетворяване на неговите кредиторите, отколкото
пристъпването направо към осребряване на наличното имущество на
длъжника. Именно поради това, на този етап не следва да се постановява
решение, което би преклудирало възможността за оздравяване на
предприятието на длъжника. Предвид изложените съображения настоящия
съдебен състав намира, че искането на молителя за постановяване на решение
по чл. 630, ал. 2 ТЗ с обявяване на ответника в несъстоятелност, наред с
11
откриване на производство по несъстоятелност, следва да бъде отхвърлено.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с налично
ликвидно имущество, което да позволява да бъдат покрити началните
разноски за възнаграждение на синдик и издирване и оценка на имуществото,
но тъй като по делото са представени доказателства за привнасяне от
кредитор на определените от съда начални разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок – с молба вх. №
38816/03.04.2024 г. от „Р.В.“ ЕООД, то по отношение на дружеството следва
да бъде постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да
назначи временен синдик. За временен синдик на дружеството следва да бъде
назначен Б.А.М., с адрес: гр. София, бул. ****, вписан в Списъка на лицата,
които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и
обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване
в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на
временния синдик по ТЗ, включително по чл. 668 ТЗ, съдът намира, че на
временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в
размер на 1 200,00 лв., считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на
възнаграждението.
С параграф 36 от Закона за изменение и допълнение на Търговския
закон /обн., ДВ, бр. 66/01.08.2023 г./ са отменени разпоредите на чл. 669 – 672
ТЗ /„Първо събрание на кредиторите“/. С оглед на горното, съдържанието на
решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ следва да отговаря на приетите изменения. Ето
защо свикване на първо събрание на кредиторите не се дължи с решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
С горецитирания ЗИД на ТЗ в чл. 630, ал. 1, т. 5 от закона се предвиди в
решението на съда за откриване на производството да се указва срокът за
предявяване на вземанията, като това кореспондира със задължението по чл.
24, § 2, б. “з” от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на
Съвета относно производството по несъстоятелност. С оглед на горното съдът
намира, че с решението следва да бъдат указани сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ
12
и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250,00 лв. – държавна такса по делото по молбата по чл. 625 ТЗ,
съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист
молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева- държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „С.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата – 31.12.2022 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „С.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Б.А.М., с адрес: гр.
София, бул. ****, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден
от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен,
че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-
съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Б.А.М. в размер на
1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ месечно, считано от датата на встъпването
му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на
размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три
дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
УКАЗВА, че съгласно чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторите предявяват
писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един
13
месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА, че съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ вземане, което е предявено след
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се
вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от
закона ред, както и че след изтичането на този срок вземания, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се
предявяват.
ОТХВЪРЛЯ искането на молителя „С.” ЕООД, ЕИК ****, за
обявяването в несъстоятелност на дружеството на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „С.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от
250 лева /двеста и петдесет лева/ - държавна такса по делото и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист сумата от 5 /пет лева/- държавна
такса.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 ТЗ вр. чл. 14
ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в ТЗ, която се води при
СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14