№ 171
гр. Враца, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420102076 по описа за 2021 година
Предявен е от ***** гр.Враца против Н. ЯНЧ. П. и В. ИВ. П. конститутивен иск за
обявяване относителна недействителност на сделка на разпореждане с ½ ид.част от л.а.
марка Форд, модел: С МАКС, рама ***** двигател: ВY42222, *****. Молителят поддържа,
че в негова полза съществува парично вземане за сумата 679855.13 лева главница и съдебни
разноски в размер на 32 727.11 лв., установено с влязло в сила решение по гр.дело №
201/2020г. на ОС Враца и издаден изпълнителен лист от 08.12.2020г. по същото. Твърди, че
двамата ответници са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр.дело №
157/2020г. на РС Пирдоп на основание чл.50 от СК и утвърдено споразумение, с което е
извършено безвъзмездно разпореждане с посочения автомобил в полза на съпруга-ответник,
който е станал негов едноличен собственик. Излага съображения, че утвърденото от съда
споразумение на съпрузите по чл.51 от СК представлява разпоредителна сделка, относно
общите вещи, придобити по време на брака и тази безвъзмездна сделка е увреждаща за
кредитора ищец и освен, че е безвъзмездна е извършена със знанието на втория ответник,
който се явява съпруг на длъжника. Развива доводи, че по образуваното изп.дело
№378/2021г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова с рег.№ 899 за събиране на паричното
вземане, предприетите изпълнителни действия до момента не са дали резултат, с което
обуславя правния си интерес от търсената защита.
Искът е с правно основание чл.135, ал.1 и 2 ЗЗД и е процесуално допустим.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК първата ответница оспорва иска и
обстоятелствата, на които се основава. В частност оспорва описания в исковата молба
произход и размер на паричните задължения, противопоставяйки насрещни твърдения,
1
които са ирелевантни за настоящия спор. Относно основанието, от което произтича дълга
заявява, че е одобрена от съда на 25.09.2020г. по гр.дело №201/2020г. на ВОС спогодба,
която тя първоначално изпълнявала съобразно възможностите си. По образуваното срещу
нея изпълнително дело заявява, че е изплатила сумата от 10909.46 лв., както и, че е насочено
изпълнение върху земеделски земи. Поддържа, че развода между нея и втория ответник е по
настояване на съпруга й, породено от негови съмнения за нейна извънбрачна връзка, но са
избрали производство по взаимно съгласие. Разпореждането с процесния автомобил, който
да остане в дял и собственост на съпруга-втори ответник е извършено възмездно. Твърди, че
съвместното ползване на семейното жилище е породено от факта, че същото е лична
собственост на съпруга В.П., но родителските права върху малолетното им дете са
възложени за упражняване на нея, а детето е ученик в гр.Враца. Излага, че прекратяването
на брака не е било да бъде избегнато плащане към ищеца, а чисто житейска ситуация,
продиктувана от ревността на бившия й съпруг. Моли за отхвърляне на иска.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК втория ответник също оспорва иска. Твърди,
че решението за развод с първата ответница е взето лично от него, след като през м.март
2020г. у него се породила увереност, че го мами с друг мъж. Била потайна, непрекъснато
нервничела, което засилвало подозренията му. Поставил й две условия при развода –
автомобила, който закупили заедно да остане за него, като той да й плати нейната половина,
тя да получи някои общи преди развода вещи, и второто условие-независимо, че тя ще
отглежда малкото им дете в собствения на ответника апартамент, той да не губи
възможността да го ползва, когато му е нужно. Твърди, че тя се съгласила да се разведат по
взаимно съгласие като приела и двете му условия. Поддържа, че изобщо не е подозирал, че
бившата му съпруга има проблеми с работодателя си ищец. За индиции на такива разбрал
през есента на 2020г., но за същността им научил тази година. Счита иска за неоснователен
и моли за отхвърлянето му.
Съдът направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на която прие за установени
следните обстоятелства:
Със Заповед от 07.04.2020 г. на управителя на „Иванов-53” ЕООД-гр.Враца
трудовото правоотношение с ответницата Н.П. е било прекратено, поради наложено
наказание дисциплинарно уволнение.
Фактическите основания, свързани с нарушението според уволнителната заповед са,
че при извършен от управителя на дружеството вътрешен одит е установено извършвано от
служителката системно присвояване и неправомерно разпореждане със собствени на
„Иванов-53“ ЕООД парични средства, както следва: в периода 2015-2019г. - 216 655 лв; в
периода 2011-2020г. - 526 218 лв.; в периода 2015- 2020 г. - 35 530 лв. и през 2019г. -21 607
лв. Тези факти били отразени в Протокол № 001/23.03.2020г., обективиращ извършения
одит, който протокол е подписан от управляващия и представялващ „Иванов - 53“ ЕООД.
Според уволнителната заповед мотиви за налагане на наказанието са и злоупотреба с
доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисдиплина, изразящи се
в присвояване и неправомерно разпореждане със собствени на дружеството парични
средства за посочените по-горе периоди.
На 20.05.2020 г. ***** предявило против Н.П. иск с правно осн. чл.203, ал.2, предл.1
2
от КТ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 679.855.13лв.
С договор за спогодба от 31.07.2020 г. страните по делото са уговорили, че Н.П. се
задължава да заплати на *****умата от 679 855.13 лв. - главница по предявените срещу нея
искове с правно основание чл.203, ал.2, предл.1-во от КТ вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, ½ от
платената от „ИВАНОВ-53” ЕООД държавни такси или 13597.11 лева и 19130.00лв. –
заплатено от „ИВАНОВ-53” ЕООД адвокатско възнаграждение без ДДС по гр.д.№201/2020
г. на Окръжен съд Враца. Уговорено било, че Н.П. се задължава да заплати на „ИВАНОВ-
53” ЕООД сумата от 712 582.24 лв. по банкова сметка на „ИВАНОВ-53” ЕООД, както
следва: на 180 месечни вноски всяка от по 3 958.79 лв. дължима до 15-то число на
съответния месец, считано от 15.09.2020г. Уговорено било и, че ако която и да било месечна
вноска бъде забавена изцяло или частично с повече от 30 дни от падежа й, цялото останало
неплатено задължение става автоматично предсрочно изискуемо без да е необходимо
„ИВАНОВ-53” ЕООД да прави нарочно изявление в тази насока.
С изпълнителен лист №260064 от 08.12.2020 г. по гр.дело №201/2020 г. по описа на
Окръжен съд Враца, Н.П. е осъдена да заплати на "ИВАНОВ 53" ЕООД, сумата от 679855.13
лв., представляваща главница по предявените против нея искове с правно основание чл.203,
ал.2 предл. 1 КТ вр чл.45 ЗЗД, сумата от 13597.11 лв., представляваща разноски по делото,
както и да заплати сумата от 19130.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С решение от 12.06.2020 г. по гр.д.№157/2020 г. на Районен съд Пирдоп е прекратен
на осн. чл.50 СК брака сключен на 26.06.1999 г. между Н. ЯНЧ. П. и В. ИВ. П. и съда е
утвърдил постигнатото споразумение между съпрузите като е посочено, че по време на
брака съпрузите са придобили лек автомобил, марка ФОРД, модел С МАКС, с
регистрационен №2250СВ, рама WF0SXXGBWSB442222 и двигател № BY4222 на името на
съпругата Н.П. като след прекратяване на брака страните са уговорили лекия автомобил да
остане в дял и изключителна собственост на Веселин Павлов като съпругата Н.П. няма
претенции за заплащане на суми за уравняване на дяловете спрямо съпруга поради това, че
отношенията им по този повод са уредени преди подписване на споразумението.
По делото са разпитани свидетелите Тодор Тодоров и Елена Александрова.
Свидетелят Тодор Тодоров твърди, че познава двамата ответниците Нина и В.П.и,
тъй като неговата майка е работила дълги години като спедитор в транспортната фирма,
която е собственост на В.П.. Поддържа, че в началото на 2020 г. П. му е споделил за
отношенията между него и съпругата му Нина П. и му казал, че има подозрения за изневяра
от съпругата си Нина П.. Попитал свидетелят дали е виждал съпругата му с друг мъж, на
което Тодоров отговорил отрицателно. Свидетелят твърди, че П. му е споделял също, че е
имало случай когато на съпругата му звъни телефона вкъщи, тя го вземала и излизала на
балкона, провеждала разговор, след това се връщала вътре в стаята и била нервна. Споделял
му е също, че често са се карали със съпругата си Нина П. и той се е опитвал да разбере дали
тя има друг мъж. Според свидетеля, П. искал да се разведе с Нина и по - късно през месец
март или април 2020 г. се развели, което разбрал от П.. Споделя също, че миналата година се
разбрало, че Н.П. имала проблеми със строителната фирма, в която работела. Това му казал
В.П., с когато се видели в гаража, където ответника си държал камионите и пояснил, че тези
проблеми на Нина са били причина за нейната нервност. П. му споделил, че работодателят
на ответницата искал да я съди или вече я бил осъдил. Свидетелят твърди, че ответниците
имат автомобил марка Форд, модел: С МАКС, който на времето П. закупил нов на лизинги
този автомобил в момента се карал от П.. Двамата с Нина имали караници по време на
развода за този автомобил и доколкото знаел П. й е изплатил половината от стойността му.
Свидетелят Елена Александрова твърди, че познава Веселин и Нина П.и и от
01.06.2012 година започнала да работи като спедитор във фирмата – ЕТ „Искрен - В.П.“, с
дейност международен транспорт, но от 03.11.2021 г. е освободена от работа във фирмата. В
3
периода, в който работела там, поддържали близки приятелски отношения като семейства с
ответниците, а с Н.П. са близки приятелки и до сега. Александрова твърди, че като служител
във фирмата, в края от 2019 г. до началото на 2020 г., забелязала промяна в поведението на
В.П. - бил нервен, пътувал с камионите в чужбина и при правене на заявки допускал грешки.
Бил направил груба грешка със спазване на часовете за каране и закъснял за доставка при
контрагенти. Александрова поддържа, че след като казала на П. за допусната грешка, той й
обяснил, че е изнервен заради проблеми, които имал със съпругата си. Споделил й, че
съпругата му също е нервна и затова П. се съмнявал, че тя му имала връзка с друг мъж.
Свидетелката твърди, че тя като близка приятелка с ответницата не е забелязала Н.П. да има
връзка с друг мъж, а и ответницата не й е казвала такова нещо. Знае, че В.П. е поискал да се
разведат с ответницата и че причината била съмнението му, че има друг мъж в живота й и те
се развели. Александрова твърди, че ответниците са имали семеен лек автомобил марка
Форд, модел: С МАКС и този автомобил след развода останал при В.П., който в офиса
веднъж й казал, че ответницата не иска да му даде нейния дял от автомобила, ако той не й
плати пари. Това било началото на месец март 2020 година, а на другата сутрин П. дошъл в
офиса, платил 4000 лева за дела на П. от автомобила, дал й също златни накити - ланец и
пръстен. В присъствие на свидетелката П. я помолил да напише на един лист декларация, че
е получила тези вещи, включително и парите. П. взела парите, златните накити и започнала
да пише на лист, това което искал В.П.. Свидетелката твърди, че жилището на ответниците
е в град Враца, ж.к. „Сениче“ и там са живеели всички - Н.П., В.П. и двамата им синове, но в
момента в това жилище живеели двете деца и П.. Александрова твърди, че П. пътувал
постоянно и когато се прибирал е чувала, че си ходи на село Малорад при родителите си.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от
ЗЗД). Чрез иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което
се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително
недействително спрямо кредитора – ищец. Конститутивният иск по чл. 135 от ЗЗД е правен
способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които
последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 от
ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за
реализиране на вземанията на кредитора. Уважаването на иска предполага установяване на
следния фактически състав: 1/ наличието на вземане, като без значение е неговия вид –
парично или непарично; 2/ длъжникът да е извършил действие (сделка), което да е валидно
(в този смисъл и решение на ВС 993-1986-II Г. О. по гр. д. 13/1986 г.); 3/ това действие
(сделка) да уврежда ищеца – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника; 4/ когато увреждащото действие е възмездно трябва и
4
длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането - действие е
съзнавано от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които
сделката уврежда. Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение 35 от 12.04.2018г.
на ВКС по гр.д.№ 1783/2017г., III г.о. Съгласно ал.2 на чл. 135 ЗЗД, знанието се предполага
до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника.
Качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на
вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено
със сила на присъдено нещо.
Както се посочи, с влязла в сила Заповед от 07.04.2020 г. на управителя на „Иванов-
53” ЕООД-гр.Враца трудовото правоотношение с ищцата Н.П. е било прекратено, като в
същата заповед е посочена и причината на претратяване на трудовото правоотношение с
ответницата, а именно системно присвояване и неправомерно разпореждане със собствени
на ищеца парични средства.
С представения по делото изпълнителен лист №260064 от 08.12.2020 г. по гр.дело
№201/2020 г. по описа на Окръжен съд Враца, с който Н.П. е осъдена да заплати на
"ИВАНОВ 53" ЕООД сумата от 679855.13 лв., представляваща главница по предявените
против нея искове с правно основание чл.203, ал.2 предл. 1 КТ вр чл.45 ЗЗД, както и сумата
от 13597.11 лв., представляваща разноски по делото, 19130.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, се установява съществуването на посочените в него вземания от
ответницата Н.П..
Следователно, ищецът ***** гр.Враца се легитимира като кредитор на ответницата
Н.П. с влязло в сила съдебно решение /каквото значение има утвърдената от съда по реда на
чл.234 ГПК спогодба/.
С отговора на исковата молба се оспорва описания в исковата молба произход и размер
на паричните задължения като се противопоставят насрещни твърдения. В тази връзка
следва да се посочи, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие),
с която длъжникът го уврежда. Правоотношенията, от които произтича вземането не стават
предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват
правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия
иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на
пресъдено нещо (в този смисъл Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС). В настоящия случай, вземането на ищеца е безспорно установено с влязло
в сила съдебно решение, поради което и несъмнено ищеца е кредитор на ответницата Н.П..
На следващо място, установи се по делото, че Н.П. се е разпоредила със свои
имуществени права в полза на В.П. като с решение от 12.06.2020 г. по гр.д.№157/2020 г. на
Районен съд Пирдоп е прекратен с развод брака, сключен на 26.06.1999 г. между Н. ЯНЧ. П. и В.
ИВ. П. и съда е утвърдил постигнатото споразумение между съпрузите, с което лек
автомобил, марка ФОРД, модел С МАКС, с регистрационен № ВР 2250СВ, рама
5
WF0SXXGBWSB442222 и двигател № BY4222, представляващ СИО е уговорено след
прекратяване на брака да остане в дял и изключителна собственост на В.П..
Съгласно константната практика на ВКС, отразена в редица решения по реда на чл.
290 ГПК - решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение №
322 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2761/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 48 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора. Прехвърлянето на собствеността върху
описаната вещ чрез договор от първия ответник в полза на втория ответник представлява
правно действие, което уврежда ищцовата страна в качеството й на кредитор
на отчуждителя, защото намалява имущество на длъжника, което съгласно чл. 133
ЗЗД служи като общо обезпечение на неговите кредитори, от което те да могат да се
удовлетворят. Фактът на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката,
чиято недействителност се иска да бъде обявена.
Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на
каква стойност. Освен това е прието също, че увреждането на кредитора като елемент от
фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че
чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Ето защо, напълно без значение е и на каква точно (пазарна)
стойност са отчуждените имоти. Изхождайки от основният принцип, че цялото имущество
на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – чл. 133 ЗЗД, следва да се
приеме, че с разпореждането със свое имуществено право, длъжникът е извадил
от патримониума си вещни права, към които ищецът би могъл да насочи претенциите си.
Увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД не следва да се разбира като умишлено
действие за злепоставяне на кредиторите, а знание, че със тази сделка могат да бъдат
засегнати техни имуществени интереси. Така и постановеното в производство по реда на чл.
290 ГПК Решение № 137 от 10.03.2010г. на ВКС по гр.д.№836/2009г., ІІІ г.о. Г.К. Ето защо,
е ирелевантно дали ответницата Н.П. е извършила прехвърлянето с цел
умишлено злепоставяне на кредитора. Достатъчно е, че е знаела че с тази сделка могат да
бъдат засегнати имуществени интереси на кредитора й. Моментът на извършване на
разпоредителната сделка дава основание да се заключи, че длъжникът е знаела за
съществуването на задълженията си към кредитора, когато е намалила имуществото си.
Трудовото правоотношение на ответницата Н.П. е прекратено със Заповед от 07.04.2020 г. на
управителя на „Иванов-53” ЕООД-гр.Враца, с наложено наказание дисциплинарно
уволнение, поради присвояване и неправомерно разпореждане със собствени на „Иванов-
53“ ЕООД парични средства, както следва: в периода 2015-2019г. - 216 655 лв; в периода
2011-2020г. - 526 218 лв.; в периода 2015- 2020 г. - 35 530 лв. и през 2019г. -21 607 лв. Тези
факти били отразени в Протокол № 001/23.03.2020г., обективиращ извършения одит, който
протокол е подписан от управляващия и представялващ „Иванов - 53“ ЕООД. Още към този
момент, ответницата Н.П. е имала знание за дължимите суми към работодателя си ищец.
Уволнителната заповед не е оспорена пред съда и е влязла в законна сила. Впоследствие с
молба, получена в регистратурата на Районен съд Пирдоп на 22.05.2020 г. ответниците са
предявили молба за развод с приложено споразумение по чл.51 от СК и с решение от
6
12.06.2020 г. по гр.д.№157/2020 г. на Районен съд Пирдоп брака между страните е прекратен, като
процесния автомобил е останал в дял и в изключителна собственост на ответника П..
Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно
кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към
него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е., че третото лице е
знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите,
когато знанието на третото лице се презюмира. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника.
Тази оборима законова презумпция обръща тежестта на доказване – в тежест на
ответниците е да установят чрез пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице
за увреждащия характер на сделката. В този смисъл е решение №120/03.04.2015 г. по гр.д.
№5489/2014 г. на ВКС.
От показанията на разпитаната по делото св. Елена Александрова се установява, че
срещу прехвърления в изключителен дял и собственост на П. процесен лек автомобил,
ответницата Н.П. е получила сумата 4000.00лв. от ответника П., което обуславя възмезден
характер на прехвърлителната сделка, обективирана в сключеното бракоразводно
споразумение по гр.д.№157/2020 г. на Районен съд Пирдоп.
Освен това, в случая съпружеските отношения между ответниците по делото,
сключили споразумение в бракоразводното дело предполагат презумпция за знание за
увреждането на кредитора у ответника В.П. в чиято собственост е прехвърлен процесния
автомобил.
Необходимо е съдът да изследва оборена ли е законовата презумпция за знание за
увреждане от страна на ответниците при извършване на възмездната разпоредителната
сделка с процесния автомобил.
В показанията си свидетелят Тодор Тодоров твърди, че ответникът му е споделял за
свои съмнения, че съпругата му Н.П. му изневерява, тъй като често била нервна. Свидетелят
установява, че В.П. му е споделял, че често се е карал с Н.П. и се е опитвал да разбере дали
жена му си има друг мъж, поради което П. е искал да се разведе с жена си, което е станало
пролетта на 2020г. Аналогични факти се извличат и от показанията на свидетеля Елена
Александрова, която твърди, че е забелязала промяна в поведението на работодателят й
В.П.. Същият ставал нервен, допускал грешки в работата си и заради пореден случай на
пропуск в работата на П., той й споделил, че е изнервен заради съмнения за изневяра от
страна на съпругата му, което и било причина за развода между тях.
Тези показания обаче съдът следва да изследва от една страна с оглед
взаимоотношенията между разпитаните по делото свидетели и ответниците по делото и от
друга страна с оглед съпоставката със събрания по делото доказателствен материал.
Разпитаните свидетели препредават твърдения на ответниците, описани в отговорите
7
на исковата молба, че причина за развода и съответно разпоредителната сделка с процесния
автомобил е възникнало у ответника съмнение в изневяра на съпругата му, макар никой от
свидетелите да не потвърждава основателността им, а напротив отрича да е имало такава.
Тези свидетели обаче не са възприели непосредствено тези факти по повод пряко
присъствие на възникналия конфликт в семейството и не са възприели възникнал спор
между лицата. Съдът винаги подлага на преценка всяко едно доказателство по делото като
взема предвид и източника на информацията, която пресъздават свидетелите и доколко тази
информация може да е достоверна или не с оглед евентуалната заинтересованост на
първоизточника на информацията.
Разпитаният по делото свидетел Тодор Тодоров твърди, че майка му е работила във
фирмата на ответника и по време на посещенията на свидетеля във фирмата, ответника му е
споделял за проблемите в семейството си и по-конкретно за съмнения в изневяра на жена
му.
Свидетелката Елена Александрова и много близка приятелка на ответницата Н.П. от
друга страна споделя, че когато е работила във фирмата на ответника в края на 2019 г. и
началото на 2020 г. е забелязала промяна в поведението на работодателя си, за което П. й е
споменал, че има съмнения за изневяра от жена си.
Така разпитаните по делото свидетели разкриват факти и обстоятелства за строго
личния живот на ответниците, които данни твърдят, че са научили на работното място, на
което съответно е работила майката на свидетелят Тодоров, при посещения при нея, а
свидетелката Александрова твърди, че като служител във фирмата на ответника, П. й е
споделял факти от личния си живот и притесненията си в изневяра на съпругата си. При
преценката на тези показания съдът отчита и факта, че отношенията между свидетелката
Александрова и ответника П. към този момент са били на работодател и работник, пред
който ръководителят е коментирал факти от строго личния си живот със съпругата си, а на
свидетелят Тодоров ответника е споделял тези факти като на лице, чиято майка е работила
във фирмата на ответницата по повод негови посещения. Не е житейски логично и
разбираемо ответникът в качеството му на субект на работодателска и дисциплинарна власт
да споделя факти от личния си живот със свой подчинен на работното си място или с друго
лице, дете на свой служител без да е със същото в толкова тясна връзка, която до обуславя
изключително доверие между тях.
На следващо място, знание за увреждане на процесната сделка се извлича от
последователните действия на ответниците по делото, следващи влязлата в сила Заповед от
07.04.2020 г. на управителя на „Иванов-53” ЕООД-гр.Враца, в която заповед са посочени
парични суми в големи размери, собственост на ищеца системно присвоявани и
неправомерно разпоредени от ответницата Н.П..
Атакуваната сделка между ответниците е била осъществена непосредствено след
уволнителната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с ответницата.
Само месец след уволнителната заповед ответниците по делото подават молба за развод
по взаимно съгласие до Районен съд Пирдоп, въпреки че и двамата са с адресна регистрация
в гр.Враца. Към молбата за развод е приложено и бракоразводно споразумение по чл.51 СК,
8
подписано от ответниците и в което споразумение е включена разпоредителната сделка с
процесния автомобил в полза на ответника по делото П.. Буди основателно съмнение защо
след като ответниците живеят постоянно в гр.Враца ще предявят молба за развод по взаимно
съгласие в отдалечен съдебен район в гр.Пирдоп, освен, за да остане скрит този факт от
кредитора на ответницата по делото П.. При делата за развод по взаимно съгласие, местната
подсъдност се определя не по общите правила на чл. 105 от ГПК, а съгласно нормата на чл.
531, ал. 2 ГПК, защото производството е охранително. Съгласно цитираната норма молбата
се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите
имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях.
Тоест молбата следва да се подаде до компетентния районен съд, в чийто район е
постоянния адрес на молителите. В случая ответниците са подали молба за развод чак в
Районен съд Пирдоп, а не пред Районен съд Враца, където се намират адресите и на двамата.
Освен това, въпреки че свидетелите поискани от ответниците по делото разкриват, че
ответникът П. се е развел с съпругата си, поради съмнения за изневяра също буди
недоумение защо съпрузите са се споразумели да продължат да живеят заедно в семейното
жилище ако са имали такива обтегнати отношения помежду си и ответникът П. е имал
съмнения, че съпругата му изневерява.
Освен това е служебно известно на настоящия съд от гр.д.№1541/2020 г. по описа на
Районен съд Враца и за други разпоредителни сделки на ответниците с имуществени права,
непосредствено следващи установяването на парични задължения на ответницата П. към
ищеца. Видно е от същото, че на 23.04.2020г., тоест 16 дни след горецитираната
уволнителната заповед, ответниците по делото Н.П. и В.П. заедно с Цветелина Игнатова и
Ивайло Игнатов с нотариален акт за продажба на недвижим имот №106, том I, рег.№1436,
дело №69 от 2020 г. на нотариус Ивайло Лиловски са се разпоредили със своя
съсобствен недвижим имот, а именно УПИ IV по плана на с.Лиляче с площ от 580
кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 74 кв.м.,
стопанска постройка от 86 кв.м., стопанска постройка от 12кв.м. и всички подобрения
в имота. Извършеното разпореждане с идеална част от притежаван имот, или имот при наличие
на друго имущество безспорно намалява възможността за удовлетворение, защото за обезпечение
на вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество.
При така установеното атакуваната в настоящото съдебно производство сделка,
извършена между ответниците не се явява единствената сключена от тях в крайно къс
период, следващ връчване на уволнителната заповед на ответницата. Двете
разпоредителни сделки са предприети от ответниците като двамата са участвали в тях в
качеството им на страни по сделките, а именно - продавачи, което обуславя
целенасочени действия за увреждане на интересите на ищеца. Така предприетата
разпоредителна сделка, чиято недействителност се претендира в същото време
затруднява удовлетворението на вземането на кредитора, с което се засягат негови
имуществени интереси.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства взети поотделно и
взаимовръзка помежду си съдът достига да извод, че към момента на одобряване на
бракоразводното споразумение от съда, с което ответницата се е разпоредила с процесния
автомобил, не само тя, но и ответникът П. е знаел за задълженията на съпругата му към
кредитора й работодател и, че с тази сделка се уврежда неговия правен интерес и се
затруднява удовлетворяването на вземането му. И двамата са имали знание, че ответницата
има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен, при което съдът
приема, че презумпцията за знание от страна на съпруга на ответницата не е оборена. Този
правен извод съдът направи въз основа на съвкупната преценка на правните и фактически
9
действия, извършени от ответниците в сравнително кратък период от време.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява
имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на
кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземането на кредитора.
Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е да запази целостта на длъжниковото имущество, за да
могат кредиторите да се удовлетворят от него, вкл. чрез способите на принудителното
изпълнение.
При така установеното искът е основателен и доказан, поради което следва да се
обяви относителна недействителност по отношение на ***** с *****, със седалище и адрес
на управление гр.***** на сделка на разпореждане с ½ ид.част от л.а. марка Форд, модел: С
МАКС, рама ***** двигател: ВY42222, ***** извършена от ответницата П. и полза на
ответника П. и обективирана във влязло в сила решение от 12.06.2020 г. по гр.д.№157/2020 г.
на Районен съд Пирдоп, с което е одобрено бракоразводно споразумение, сключено между
ответниците.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 955.00лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА относителна недействителност по отношение на ***** с *****, със
седалище и адрес на управление гр.***** на сделка на разпореждане с ½ ид.част от л.а.
марка Форд, модел: С МАКС, рама ***** двигател: ВY42222, *****, извършена от Н. ЯНЧ.
П. с ЕГН ********** в полза на В. ИВ. П. с ЕГН ********** и обективирана във влязло в
сила решение от 12.06.2020 г. по гр.д.№157/2020 г. на Районен съд Пирдоп, с което е
одобрено бракоразводно споразумение, сключено между ответниците.
ОСЪЖДА Н. ЯНЧ. П. с ЕГН **********, с адрес гр.***** В. ИВ. П. с ЕГН **********,
с адрес г***** ДА ЗАПЛАТЯТ НА ***** с *****, със седалище и адрес на управление
гр.***** направените по делото разноски в размер на сумата 955.00 лв., представляващи
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10