Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260246 Година 2022,30.09. Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети май Година две хиляди двадесет и втора
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 418 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество със седалище
гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 е предявила иск против Р.Е.С. -проверявано лице , и Т.К.К. *** на проверяваното
лице, за отнемане в
полза на държавата на следното незаконно
придобито от тях имущество:1. лек автомобил, рег. № А 6976 МС, марка „БМВ“,
модел: „523 И“, рама: WBADM41050GM08820, двигател № 256S*********, цвят: черен, дата на
първоначална регистрация 31.12.1999 год.; 2. лек автомобил, рег.№ А 7496 КТ,
марка „БМВ“, модел: „320 Д“, рама: WBAAL710X0KE00459, двигател № 204D*********,цвят:черен-металик;дата
на първоначална регистрация 30.06.1998
год.; 3. сумата в размер на 21000 лв.,представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор
07079.660.292.2 с адрес на сградата гр.
Бургас, ул.“Хилендар“ № 16; 4. сумата в размер на 17000 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, рег. № А 7030 КТ, марка „БМВ“, модел: „Х 5“,
рама: WBAFA71000LN20337, двигател №306D*********, цвят: резеда металик;
дата на първоначална регистрация 01.12.
2003 год. ; 5. сумата в размер на
1316,46 лв., представляваща изплатена щета по разплащателна сметка с IBAN: *** „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр Р.Е.С.; 6.сумата
в размер на 100 лв., представляваща направени вноски на каса от Р.Е.С. по
разплащателна сметка с IBAN:*** „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр Р.Е.С.; 7.сумата в размер на 2,50
лв., представляваща направена вноска на каса от Р.Е.С. по разплащателна
сметка с IBAN: *** „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр
Р.Е.С.. Претендира разноски. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е
с правно основание в 154,ал.1 във
вр. с чл.142,ал.2,т.1 и т.2 вр. с чл.141 и
чл.151 вр. с чл.142,ал.2,т.1 вр.
с чл.141 от ЗОПДНПИ.
Ответницата Т.К.К. *** на проверяваното лице, с постоянен и настоящ
адрес *** е получила лично съобщението с преписи от исковата молба с приложения
на дата 20.02.2020 год., видно от разписката към съобщение-лист 267 от делото.
В законния едномесечен срок не е депозирала писмен отговор.
Назначеният от съда особен представител на ответника Р.Е.С. с постоянен и настоящ гр.Бургас, ул.“Страцин“ № 22 адв.Константин Тодоров Тодоров с адрес на кантората гр.Бургас, ул.„Мара Гидик “ № 17 счита иска за допустим. Оспорва наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. По отношение претенцията по т.3 от петитума на исковата молба счита, че: получената сума от продажбата на имота представлява доход, който следва да бъде съобразен при извършване на проверка за наличие на несъответствие; при изчисляване на разходите за покупка на недвижимия имот следва да се приеме цената посочена в документа за собственост, тъй като не е установено, че тя не е действително уговорена или симулативна; Твърди, че в началото на проверявания период ответниците са имали налични спестявания, както и финансова безвъзмездна помощ от близки роднини. Оспорва определената от ищеца в административното производство пазарна стойност на имота в размер от 21000 лв. като я счита за прекомерна и умишлено завишена. По отношение на лекия автомобил по т.2 от петитума на исковата молба заявява финансова безвъзмездна помощ от близки роднини. По отношение на претенцията по т.4 от петитума на исковата молба счита, че следва да бъдат съобразени получени суми от продажба на МПС, които представляват доход, състоянието на автомобила при продажбата му, финансова помощ от роднини; По отношение на лекия автомобил по т.1 от петитума на исковата молба твърди, че е придобит с финансова безвъзмездна помощ от роднини. Претенциите по т.5,6 и 7 от петитума на исковата молба оспорва, като посочва, че в края на проверявания период крайното салдо по двете сметки, посочени в тези три точки е 0,те. не е налице налично имущество, което може да бъде отнето. Оспорва размера на изчисленото несъответствие от 183384,41 лева. Не представя и не ангажира доказателства.
Назначеният от съда втори особен представител на ответника Р.Е.С. адв. Снежина Минчева Маджарова с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 28,ет.1,офис 1 и също намира предявената искова претенция спрямо ответника за допустима. Оспорва констатацията на ищеца за наличие на значително несъответствие. Оспорва приетите пазарни стойности на недвижимия имот и трите леки автомобила-обекти на претенциите по т.1, 2, 3 и 4 от петитума на исковата молба, като счита, че те са необосновани, определени по неясни критерии и методи. Сочи, че в ревизионен доклад са описани документи, представени от ответника при извършената му ревизия, които обаче не са обсъдени в него, нито са отчетени в анализа на ищеца, съдържащ се и в обстоятелствената част на исковата молба, а са от значение за определяне на получените от Р.С. приходи. Твърди, че ответникът е разполагал със средства ,получени от заеми и роднини още преди началото на проверявания период, като неотчитането на тези обстоятелства е дало отражение при съпоставката на направените разходи и получените приходи и е довело до констатация за превишение на първите над вторите. Счита получените суми от продажба на имот и автомобили за доход, който следва да се съобрази като се преценява наличие на несъответствие, тъй като е видно, че тези вещи са продавани скоро след тяхното закупуване, поради което получените средства не са незаконни. Намира, че като доход следва да бъде третирана и получената сума от застраховател с основание щета, тъй като автомобилът, за който е изплатена е придобит със законни средства. Намира за неправилно включването в периода 2017-2018 год. на разходи за издръжка за цялото семейство на ответника, тъй като от мотивите на решението по брачното дело е видно, че от пролетта на 2017 год. ответниците не са живели заедно и нямат общо домакинство, а от края на същата година ответникът е в чужбина. Намира, че липсват доказателства дали *** са живели в общо домакинство и през другата част от проверявания период - от 15.08.2009 год. до сключване на брака на 15.08.2014 год. и дали разходите за издръжка на домакинство следва да бъдат определени за съответния брой лица, посочени в исковата молба - фактическо съжителство само е предположено, не е доказано. На горните основания оспорва приетия разход за издръжка на домакинство от 116713,95 лева. Намира позоваването на данни на НСИ за неправилно, а приложението на подзаконов нормативен акт за служебни командировки за пътувания в чужбина за несъстоятелно. Счита, че разходите при частни пътувания са по-малки по размер в сравнение с тези при бизнес пътувания, не е ясна целта на пътуванията на ответника, нито в коя страна е пребивавал. Счита, че сумите от 100 лв. и 2,50 лв. внесени по разплащателна сметка на ответника имат установен законен източник, тъй като през 2012 год. той е имал доходи от трудова дейност и от предадено движимо имущество на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране и оползотворяване на отпадъци. Идентични съображения прави и по отношение на сумата от 2,50 лв.,като твърди, че през 2015 год. ответникът е получил семи от Дирекция социално подпомагане, които счита за законен източник. Заявява, че паричните суми, тъй като не са налични, не подлежат на отнемане, тъй като законът не предвижда такава възможност. В обобщение счита, че не са взети предвид всички доходи на ответника, а от друга страна разходите са завишени.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са между страните по
делото следните обстоятелства, които се установяват и от събраните писмени доказтелства:
постъпило е в комисията уведомление
от Окръжна прокуратура Бургас с вх.№ УВКП-1385-1/30.10.2018 год. за
привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 431
ЗМ-1293/2016 год. по описа на Първо РУ Бургас, пр.вх.№ 6087/2016 год. по описа
на БОП и пор. № 789/2016 на Окръжна прокуратура - Бургас на лицето Р.Е.С. за
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК, попадащо в обхвата на
чл.108, ал.1, т.25 от ЗПКОНПИ, наказателното производство е приключило със
споразумение от 18.12.2018 г. по НОХД № 1164/2018 г. на БОС, с което ответникът
се е признал за виновен в посоченото по-горе престъпление /служебно известно
обстоятелство - служебна справка по деловодната програма на Бургаския окръжен
съд/; комисията е образувала с протокол № ТД03-БС/УВ-10968 от 31.10.2018 г.
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на това
лице; проверката е започнала на 31.10.2018 год. с период: от 15.08.2009 г. – дата на навършване
на пълнолетие от Р.С., до 31.10.2018 г.; в хода на проверката, след събрани
данни и извършен анализ е установено значително несъответствие по смисъла на ДР
на ЗПКОНПИ в имуществото на
проверяваното лице и съпругата му, въз основа на което с решение
№ 2357 от 09.10.2019 г. ищецът е образувал производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество; исковата молба, по повод
на която е образувано производството по настоящото дело, е внесена в изпълнение
на решение № 244 от 05.02.2020 г. на ищцовата комисия; на 15.08.2014 год. Р.Е.С.
е сключил граждански брак с Т.К.К.; с Решение за развод № 1126 от 07.07.2018 г.
на РС Бургас бракът е прекратен; ответниците са родители на Е. – роден на *** г., З. - на ***
и Б. – на ***., като децата са родени преди
сключване на гражданския брак между родителите им; в проверявания период
ответниците са придобили и отчуждили недвижим имот, придобили са три леки
автомобила и са отчуждили единия от тях;
От служебна справка по
деловодната програма на Бургаския окръжен съд се установява, че с протокол от
18.12.2018 г. по НОХД № 1164 по описа за 2018 год., в съдебно заседание, проведено
на горната дата, е било одобрено споразумение
между прокурор и защитника на двама подсъдими един от които е Р.Е.С., по
силата на което последният се е признал
за виновен в престъплението по чл.354а, ал.1, изречение първо, предложение
четвърто от НК, попадащо в обхвата на чл. 108,ал.1, т.25 от ЗПКОНПИ, за което
му е било повдигнато обвинение. Престъплението, съгласно описанието в
споразумението е следното: на 13.12.2016 г., в гр. Бургас, без надлежно
разрешително съгласно чл.7, чл.30, чл.31 и чл.73 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.73, ал.1 от ЗКНВП,
държал с цел разпространение високо рискови наркотични вещества по смисъла на
чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗКНВП, вр. Списък I Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични (НРКРВН), а именно: 2,443 грама метамфетамин със
съдържание на активно вещество 35,50%; 0,408 грама метамфетамин със съдържание
на активно вещество 62,90% на обща стойност 71,28 лева съгласно Постановление
№23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството. Споразумението е влязло в сила на датата на
одобряването му - 18.12.2018 год. и има силата на влязла в сила присъда. Няма
данни, а и не се твърди по отношение Т.К. да е било повдигано обвинение.
От ангажираните доказателства в производството по настоящото
дело съдът намира, че независимо, че ответникът Р.Е.С. в периода от 15.08.2009
год. до 15.08.2014 год. не е бил в
граждански брак с ответницата Т.К.К., е бил с нея във фактическо съжителство. Горният
извод се основава на безспорните
обстоятелства, че двамата са родители на три деца, родени съответно през
2007 год., 2009 год. и през 2010 год., т.е. преди сключване на брака между
двамата ответници.Общоизвестно е,а е и обичайно, със сключване на граждански брак да
завършват продължителни в годините фактически съжителства между мъж и жена, в периода на които има родени и съответно припознати /както е и в настоящия случай/ едно
или повече деца.Данни за продължителното фактическо съжителство,и по-точно от
преди 2007 год., са налице и в събраните книжа-част от досието на
развилото се бракоразводно дело
между ответниците през 2018 год.,а именно изложението на обстоятелствата в
преписа от исковата молба,подадена от ответницата
Т.К. и показанията на сестрата на ответницата в преписа от протокол от
съдебно заседание от 28.05.2018
год. по гр. д. № 1126/2018 г. на Районен
съд Бургас.С оглед на установените
по-горе факти, съдът приема, че от 2007
год. ответниците са били във фактическо брачно съжителство, което през 2014
год. е било и правно оформено със сключването на граждански брак, като в периода 2007 -2014 год. са родени трите им деца,припознати от
ответника. Ето защо се явяват доказани всички обстоятелства, визирани в
т.18 на пар.1 от ДР на ЗПКОНПИ, за да обхване проверката по
чл. 114 и бившата съпруга на Р.С.Т.К. и да се установят основания за приложение на чл. 142, ал.2, т.2 вр. с
чл.141 и по отношение на придобитото и от нея имущество.Същевременно ,от
събраните по делото доказателства-изложението на обстоятелствата в същата
искова молба посочена по-горе,подадена от Т.К.,показанията на сестра й в
съдебно заседание от 28.05.2018 год. по
брачното дело,както и от показаниятана ответника Р.С. в протокола за разпит на свидетел от
15.08.2018 год. по ДП № 431 ЗМ1293/2016 год.
по описа на Първо РУП Бургас безспорно се установява,че преди образуване на
производството по брачното дело
чрез подаване на искова молба на 12.02.2018 год. в Районен съд Бургас,съпрузите
вече са живели във фактическа
раздяла от началото на 2018 год. Още от
началото на фактическата раздяла ответникът е преустановил всякакви грижи и за
трите си деца,като такива за две от децата са полагали родителите му,но не и лично той.Установява се ,че от началото на
2018 год. Р.С. е заминал в чужбина сам,обстоятелство,което е видно и от
установените от ищеца негови задгранични пътувания през 2018 год.,като
включително в периода на висящност на брачния процес е бил извън България. Съпоставката на момента
на влизане в сила на съдебното решение за развод-07.07.2018 год. с
осъществените през 2018 год.
пътувания в чужбина на ответника,които са общо три на брой в следните периоди: 08.02.2018
год.-05.05.2018 год.;12.05.2018 год.-31.07.2018 год. и 23.08.2018 год.- 25.08.2018 год. подкрепя извода за фактическа раздяла от
началото на 2018 год. и за самостоятелен живот на ответника,отделно от
съпругата и трите му деца.
С оглед
на изложеното по-горе съдът намира,че при определяне на размера на несъответствието за
проверявания период от 15.08.2009 год. до 31.10.2018 год. следва да бъдат отчитани направените разходи за
издръжка от петчленно семейство за
времето от 15.08.2009 год. до 31.12.2017 год.,а за едно лице-за периода от
01.01.2018 год. до 31.10.2018 год. ,както
и в общите приходи на ответниците да бъдат взети предвид за 2018 год. само тези
,получени от ответника.
От събраните по делото
доказателства не се констатира, към 15.08.2009 год. - определения начален
момент на проверката, ответниците да са
притежавали имущество.Единственото налично доказателство е в книжата от
ревизионното производство ,развито от НАП за периода 2007-2012 год. ,а именно
обяснение от ответника за получена сума от 3000 лв. от леля му по майчина линия
през 2008 год. От една страна 2008 год.
не се включва в проверявания период,а от
друга- не се твърди и не са ангажирани никакви доказателства тази получена през 2008 год. сума да е била
налична и към 15.08.2009 год. Няма данни,освен
това за конкретната цел,за която са предоставени и получени тези средства.Общоизвестно и обичайно е парични
суми от роднини и приятели да бъдат предоставяни под формата на дарение или заем,с оглед на конкретно възникнала към
момента на предоставянето потребителска
нужда или по конкретен повод,но не и с цел чрез тях да бъдат формирани спестявания
от получателя.Изводът се подкрепя и от
документа на лист 388-389 ,изготвен и подписан от ответника,в който той
във връзка с ревизионно производство,проведено от НАП през 2013 год. по отношение на него като физическо лице,в
т.8 е посочил че няма приходи от спестявания през 2007-2011 год. Приходи от спестявания Следователно,не може и
да се приеме за логично предоставената
през 2008 год. сума от 3000 лв. да е била налична и към 15.08.2009 год.
–началото на проверявания период.
Към 31.10.2018 год. - определения краен момент на проверката, ответникът Р.С.
притежава правото на собственост върху лек автомобил, рег. № А 6976 МС, марка
„БМВ“, модел: „523 И“, рама: WBADM41050GM08820, двигател № 256S*********, цвят: черен, дата на
първоначална регистрация 31.12.1999 г.,придобит на 14.09.2015 год. ; 2.; лек автомобил, рег. №
А 7496 КТ, марка „БМВ“, модел: „320 Д“, рама: WBAAL710X0KE00459, двигател № 204D*********, цвят: черен-металик; дата на първоначална регистрация 30.06.1998 год.,придобит с договор за
покупко-продажба от 08.04.2011 год.;Ответникът
е бил титуляр на няколко банкови
сметки в различни банки,като към 31.10.2018 год. крайните салда по тях са
нулеви.Сметките са следните:1.Разплащателна сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД, открита на 21.06.2012 г. и
закрита на 27.03.2017 г., по която са постъпили вноска на каса, обезщетения за безработица
и сума по щета, всичко в общ размер на 2 006,86 лева.Сумите са изтеглени
на ATM и са направени плащания на ПОС
терминал, като крайното салдо по сметката е 0 лева;2.
Разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, открита на 21.06.2012 г. и
закрита на 08.02.2016 г., по която са постъпили вноска на каса в размер на 2,50
лева и е получен превод в размер на 4 911,53 лв. от БНП „Лични финанси“ ЕАД с
основание „съгласно договор плюс“. През 2015 г. е изтеглена сума в размер на 4 900 лв. като крайното салдо по сметката е 0 лева. Ответницата Т.К.К. е
титуляр на разплащателна сметка в „Инвестбанк“
АД, открита на 08.06.2007 г. и активна към крайната дата на
проверката, по която са постъпвали в периода 2015-2017 год. вкл. суми от Дирекция социално подпомагане с основание
„ЗСПД“ ,а през 2018 год. са постъпили суми от Дирекция „Регионална служба по
заетостта“ с основание „стипендии и транспортни разходи“ всичко в общ размер на
5 604 лева. Сумите са изтеглени, като крайното салдо към 31.01.2018 год. по сметката е 2,18 лева.
От
събраните писмени доказателства са видни и промените в имуществото на
ответниците през проверявания период. Ответникът Р.С. е придобил недвижим имот и три леки
автомобила, като в проверявания период се е разпоредил с недвижимия имот,
находящ се в гр. Бургас, представляващ жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 07079.660.292.2,
с адрес на сградата: гр. Бургас, ул. „Хилендар“ №16,разположена в поземлен имот
с идентификатор 07079.660.292 - общинска собственост, застроена площ от 37
кв.м., брой етажи – 1, както и с лек автомобил „БМВ“, модел: „X 5“, per. № А7030КТ, рама № WBAFA71000LN20337.
Налични са в края на проверявания период другите два автомобила, посочени по –
горе. Ответникът е получил доходи:от
движимо имущество,предадено на лица,които имат право да извършват
събиране,транспортиране и оползотворяване на отпадъци в общ
нетен размер на 1502,86 лв. и от
трудови правоотношения в общ размер от 5228,62 лв. ; По разплащателните сметки
на ответника С. са
постъпвали парични средства, внасяни от него и постъпвали от трети лица на
различни основания – обезщетение по щета в размер на 1 316,46 лева ; сума в размер
на 4 911,53 лева по договор с БНП „Лични финанси“ ЕАД;обезщетения за
безработица от Дирекция „Социално подпомагане“ в общ размер от 590,40 лв. като крайното
салдо по сметките е 0 лева.Ответницата К.
е получила доходи от трудово
правоотношение в общ размер от 560 лв. само през 2018 год. По разплащателната й сметка са постъпвали преводи на
парични средства само от Дирекция социално подпомагане и
от Дирекция „Регионална служба по заетостта“ , като крайното салдо по сметката към 31.10.2018 год. е 2,18 лв.
Съдът
намира,че не следва да приеме за установено предостаявнето на сумата
от 3000 лв. за лични нужди през м. януари 2011 год. на ответника от чичо му Ю.В.-декларирано обстоятелство във връзка с ревизионното производство на НАП
през 2013 год. –документа на лист 398 от делото.Посочено е ,че сумата е остатък
от кредит получен от ДСК ЕАД ,От представените,заедно с декларацията показа за
доброволно изпълнение и уведомление,е видно,че Ю.В. е бил кредитополучател по два договора за
кредит с „Банка ДСК“ ЕАД-за текущо потребление от 07.07.2005 год. и от 11.04.2006 год. ,като за събиране на
неиздължените суми по първия през 2009 год. е било образувано и висящо и
изпълнително дело,а по отношение на втория
на 02.03.2011 год. вече е бил издаден изпълнителен лист № 1616/2011 год.
в полза на банката. По отношение на банковите кредити,особено тези за текущо
потребление,каквито са и тези ,с оглед събраните доказателства, предоставени на
Ю.В. важи казаното по-горе общоизвестно
и обичайно обстоятелство- договори за кредит се сключват с оглед конкретни възникнали потребителски нужди,а не
с цел формиране на спестявания от
заетите парични средства.При това положение с оглед моментите на усвояване на кредитите-2005 и 2006
год. не може да се приеме,че към м.
януари 2011 год. паричните средства от който и да е от тях са били спестени и налични у Ю.В.,за да може
той да ги предостави на Р.С..
Други
промени в притежаваното имущество не са установени.
За
целите на установяване на предпоставката на закона за извършване на проверка -
значително несъответствие, в производството по настоящото дело са допуснати, извършени
и приети три съдебни експертизи - за пазарна
оценка на придобития и отчужден недвижим имот, за пазарна оценка на
придобитите и отчуждени леки автомобили, и за изследване и съпоставка на
относимите към разполагаемото имущество на ответниците обстоятелства.
Експертизите са пълни, точни, ясни, извършени въз основа на всички писмени доказателства
по делото и на общоизвестна информация, предоставяна от държавно учреждение
и публично достъпни сайтове в интернет,
констатациите и изводите в тях са обосновани, в заключенията няма вътрешни
противоречия.
При
изследване на въпроса за наличие на значително несъответствие, съдът намира, че
следва да вземе предвид само онези доходи и парични средства, за които е
установен законен източник, или чийто източник, поради това, че не попада в
проверявания период, не подлежи на проверка за законност.
Установените
доходи на ответниците през целият проверяван период от трудови и приравнени на
тях правоотношения и социални помощи са в размер на 13 485,88 лева. Към
посочената сума следва да бъде прибавена сумата от 4 911,53 лева, посочена
от вещото лице като приход от усвоен през 2015 г. кредити от ответника Р.С.. Не се установява към
началния момент на проверката, ответниците да са имали доходи. Общият размер на доходите от законни източници за целия
проверяван период на ответниците е 13 485,88 лева, видно и от изготвената
и приета съдебно-икономическа
експертиза.В сумата от 13485,88 лв. е включен и доход от 904 лв. ,получен през
2018 год. От установените по-горе
обстоятелства се констатира,че сумата от 904 лв. е формирана от получени
парични средства само от Т.К. и по точно:560 лв. от „Суифсъни Влас“ ЕООД по
трудово правоотношение и 344 лв. по
разплащателна сметка от Дирекция „Регионална служба по заетостта“.Тъй като
съдът по-горе е приел,че през 2018 год.
ответниците са живели във фактическа раздяла,то доходът от 904 лв. следва да
бъде изваден от доходите от трудови и
приравнени към тях правоотношения и социални помощи ,определени от експерта на
обща сума то 13485,88 лв. при определяне на размера на несъответствието.Като
приход,с който са разполагали ответниците в проверявания период следва да бъде
призната и получената сума в размер на 4 911,53
лева БНП „Лични финанси“ ЕАД с основание „съгласно договор плюс“, придобита по време на проверявания период,
тъй като същите представляват законен източник на парични средства. Общият
размер на тези суми е 17493,41 лв./13485,88 лв. - 904 лв. + 4911,53 лв./ Съдът
намира, че към посочените от вещото лице източници на финансиране следва да
бъде прибавена и сумата от 18 000 лева, за която по делото са събрани
доказателства, че е заплатена за придобиването на процесния недвижим имот. От
свидетелските показания на свидетеля Я.Д. се установява, че сумата за покупката
на недвижимия имот е заплатена на ръка от бащата на ответника Р.С.. Свидетелят
заявява, че цялата сума за къщата е била
заплатена от бащата, който лично е водил
и преговорите с него, именно бащата е поискал в нотариалния акт да залегне продажна цена
в размер на 10000 лв.,въпреки,че на ръка е платил 18000 лв..Заявил е също
така, че средствата са негови ,като иска
да купи къща за сина си, който е млад
и още не е женен. Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на свидетеля, тъй като той няма родство със страните в
производството, показанията му не страдат от вътрешни противоречия и
кореспондират на останалите доказателства по делото.Показанията на този
свидетел в настоящото производство са напълно идентични
с показанията му в протокола за разпит на свидетел от дата 05.12.2012 год. –лист 402 от
делото,проведен по повод образувано
досъдебно производство /ПП,НП/№ ЗМ №1338/2012 год. по описа на Пето РУП при ОД
на МВР гр.Бургас.Свидетелят посочва и неизгоден за себе си факт,а именно,че фигуриращата
в нотариалния акт продажна цена от 10000
лв. не е действителната получена цена по сделката,като бащата на ответника е
заплатил на свидетеля и брат му общо сумата от 18000 лв.,посочена като
пазарна цена на имота към датата на закупуване и от ищцовата комисия.
Показанията на свидетеля се подкрепят и от общоизвестните обстоятелства относно
взаимотношенията родители –деца ,характерни за българското традиционно
семейство-родителите продължават да подкрепят материално децата си включително и след
навършване на пълнолетие ,а особено след създаване на семейство,като им предоставят
както парични средства за закупуване на самостоятелно жилище,така и парични
средства или подкрепа в натураза задоволяване на основни битови нужни.При това положение, съдът намира , че ответникът Р.С. е получил дарение от своя баща в размер
на сумата от 18000 лв.,с която е
заплатена и продажната цена на недвижимия имот.Тя следва да бъде включена в
общо разполагаемите приходи на ответниците
от законни източници ,като така те стават 35493,41 лв.
Към тях
съдът намира,че следва да прибави и сумата от 1316,46 лв.,получено
застрахователно обезщетение.От приложените от ищеца доказателства не се
установява във връзка с какъв вид
застраховка е изплатено това
обезщетение-гражданска отговорност на автомобилистите,автокаско или друг вид
застраховка,кое лице е страна по застрахователния договор,какви вреди са
обезщетени-имуществени или неимуществени вреди,изобщо не е ясно как е формиран
изводът,че застрахователното обезщетение е за вреди
на автомобил,собственост на ответника.Обосноваността на този извод не е видна нито от изложението на
обстоятелствата,нито от приложените доказателства- не се сочи кой от
притежаваните автомобили от ответника в проверявания период какви застраховки е
имал , при кой застраховател,кой е
увредения автомобил, щетата при ХДИ „Застраховане“ АД за вреди по отношение на какви
застраховани блага е била образувана.При това положение не може да се
приеме,че сумата от 1316,46 лв. следва
да бъде изключена като приход на ответниците,тъй като с нея са обезщетени вреди
на придобит с незаконни доходи
автомобил.
Общо
разполагаемите приходи на ответниците от
законни източници следователно стават
36809,87 лв.
С оглед
на приетия за установен законен доход за
придобиване на недвижимия имот от ответника
Р.С.-дарение на парични средства от неговия баща-като приход следва да
се отчете и получената сума от продажбата на този имот през 2014 год. Тази сума
съдът намира,че следва да бъде 14800 лв. –определената пазарна стойност от
вещото лице по извършената съдебно-оценителска експертиза,с който размер ,независимо
от оспорването на тази експертиза в съдебно
заседание,ищцовата комисия се е съгласила,писмено предявявайки молба за
изменение на част от цените на предявените
искове.Не следва да се взема предвид
посочената в нотариалния акт продажна цена от 5000 лв.,тъй като от
събраните гласни доказателства на
свидетелите Д. и К. се установи,че обичайно в официалните документи,съставяни с
участието на ответника Р.С. при осъществявани възмездни сделки с имущество от
него и членове на семейството му,са посочвани по-ниски от действително заплащаните
цени.Именно с оглед на горното,а и предвид общоизвестния факт,че с оглед намаляване на разходите за възмездно придобиване на имоти ,
обичайно се вписват продажни цени незначително по-високи или по-ниски от данъчните оценки,а реално се
заплащат договорени цени съответстващи
на конкретните пазарни условия,следва да
се счете,че при продажбата на 01.09.2014
год. на закупения през 2012 год. на недвижимия имот ответникът е получил не 5000 лв.,както е отразено в нотариалния акт,а 14800
лв.,каквато пазарна цена е определило вещото лице в експертизата си.
Общо
разполагаемите приходи на ответниците от
законни източници следователно стават
51609,87 лв./ 36809,87 лв. +14800 лв./.
Не следва като приходи да бъдат прибавени
внесените 102,50 лева по разплащателните сметки на ответника, както и
получената сума от продажбата на придобития
и отчужден от ответника в проверявания период автомобил „БМВ“, модел: „X 5“, per. № А7030КТ, рама № WBAFA71000LN20337. Паричните
средства и леките автомобили представляват придобито имущество в
проверявания период, за което не е установен конкретен източник на средства за
придобиване и поради това извод за законността му може да бъде направен чрез
предположението, че не е налице несъответствие.
В
проверявания период са направени множество по вид и размер разходи, най-общо
разделени на два вида-обичайни и извънредни.
Основният
обичаен разход е този за издръжка. С оглед приетото по-горе, че от началото на проверявания период, първоначално фактически, а впоследствие и правно, ответниците
са били семейство, в което са отглеждани три деца,което положение е
съществувало до 31.12.2017 год. включително,когато е настъпила фактическа раздяла,
разходите за издръжка следва да се
диференцират по периоди,както вече бе посочено по-горе.За да извърши
диференцирането съдът използва данните и изчисленията на вещото лице за разходите от този вид по данни на НСИ за периода
2009-2017 год. вкл. и установи,че общия им размер е 104194,62 лв. За 2018 год.
с оглед приетата фактическа раздяла,съдът намира,че следва да определи и
прибави към горната сума 1/5 от сумата
от 13393,12 лв. за 2018 год.,тъй като последната касае 5 членно семейство.При
това положение разходите за издръжка само на ответника за 2018 год. са 2678,62
лв.С оглед на горното за целия проверяван период разходите за издръжка
на ответника са в общ размер от 106873,24 лв. /сбор от 104194,62 +2678,62 /. Не са събрани доказателства за
извършени по-големи по размер или допълнителни, извън тези следени и обобщавани
от НСИ обичайни разходи на издръжка. Към
сумата от 106873,24 лв. следва да се прибавят като обичайни и разходите
за платени данъци с размер от 1 416,97 лв. Сумата на разходите за
пътувания в чужбина следва да се приеме в размер на 36 607,76 лв., съобразно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, тъй като това е единственият нормативен
акт, уреждащ този вид обществени отношения. Задграничните пътувания са
извършени от ответника С. през периода от 09.07.2016г. до 09.07.2018г. Видно от
представената по делото информация ОД на МВР – гр. Бургас в АИС „Граничен
контрол“, ответникът е осъществил значителни по времеви обем задгранични
пътувания, като за 2017 г. те са в общ размер на 147 дни, а за 2018 г. – в общ размер на 171 дни, което е обичайно
нехарактерно за човек без трудови и извънтрудови доходи.Същевременно,въпреки
дадените указания на ответниците,не са ангажирани никакви доказателства за действителните
разходи,направени от Р.С. и съпругата му при пътуванията в чужбина. Противно на
житейската логика е да се приеме,че ответниците
имат 0 лв. разходи за пътувания в
чужбина,тъй като е общоизвестно,че такива разходи естествено и обичайно се правят.
С оглед
на горното, общият размер на горепосочените разходи на ответниците е 144897,97
лв./ 106873,24 +1 416,97 + 36 607,76 лв./-използвана е таблица по т.
2 на лист 511 от делото.
Нетният
доход за проверявания период е разликата между сумата на установените по-горе
разходи от 144897,97 лв. и признатите по-горе приходи от
законни източници в размер на 51609,87 лв. или отрицателен нетен доход от 93288,10
лв. за целия проверяван период.
Придобитото
имущество, както бе посочено и по-горе са един недвижим имот и три леки
автомобила. От извършената по делото съдебна оценъчна автотехническа експертиза се установява, че
сборът от пазарните стойности на
автомобилите към датата на придобиването е 35 882,72 лв. От извършената по
делото съдебно – техническа експертиза, се установява, че пазарната стойност на
придобития недвижим имот към датата на придобиването и датата на отчуждаването
му е една и съща – 14 800 лева. От разпита на свидетеля Я.Д. се установява,
че действителната стойност на закупения през 2012 год. недвижим имот е 18 000 лева, а не
посочената в нотариалния акт сума от 10 000 лева. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като той
няма родство със страните, а и признава неизгодни за него факти – получил е по
– голяма сума от посочената СС нотариалния акт. Предвид изложеното, следва да се
приеме, че стойността на придобития недвижим имот е 18 000 лева, а не
посочената в заключението на вещото лице 14 800 лева.
С оглед
на горното, следва да се приеме, че придобитото имущество е на стойност 53
882,72 лв.
Несъответствието,
при това положение е в размер от 147170,82 лв. /собр от 93288,10 лв. +53 882,72 лв./, т.е. не е значително, тъй като не надвишава 150000 лв. за целия проверяван
период, поради което може не може да се направи
обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито в проверявания
период.
С оглед
на изложеното по-горе предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
По
разноските по делото:
На
основание чл.157,ал.2 от ЗПКОНПИ с решението съдът присъжда
държавна такса и направените разноски в
зависимост от изхода на делото.Тъй като искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, държавна такса не следва да се определя в тежест на ищеца на
основание чл.154,ал.3 от КПКОНПИ.Въпреки непрецизната редакция тази разпоредба
следва да се разбира в смисъл,че за производствата по тези дела КПКОНПИ е
освободена от заплащане на държавна такса.Горното явства от граматическото
тълкуване на текста-липсва пояснението „предварително“/както е напр. в чл.620,ал.1 и
ал.5 от ТЗ/,формата на глагола е идентична-заповедна ,с тази по чл.83,ал.1 и
ал.2 от ГПК,начините на управление на
отнетото имущество по раздел II от ЗПКОНПИ са идентични с тези на
имущество публична държавна собственост,по отношение на което важи правилото на
чл.84,т.1 от ГПК.Ищецът е направил разноски за всички извършени и приети експертизи,които следва да
останат за негова сметка.
Ответницата
Т.К. не е направила разноски-не е участвала в делото нито лично,нито чрез
пълномощник адвокат,не е ангажирала доказателства,няма данни за направени
разноски.При това положение такива не следва да й бъдат присъждани.
Следва
да бъде определено окончателно възнаграждение
на всеки един от двамата назначени особени представители на ответника С.
поотделно. Първоначално определеното от съда възнаграждение за особен
представител на ответника е в размер на 1859,57 лв.,
внесен от ищеца. От тази сума, следва да бъде приспадната сумата от 1000 лева,
която е изплатена на особените
представители на ответника Р.Е.С. - адв. Снежина Минчева Маджарова
и адв. Константин Тодоров Тодоров, въз основа на определение №
261061/01.11.2021 год., постановено по настоящото производство. Съдът намира за
основателно направеното от особените представители искане за увеличаване на
определеното им от съда възнаграждение. С оглед на фактическата и правна
сложност на делото, както и проведени множество съдебни заседания, изслушани
три експертизи, разпитани свидетели, извършени множество процесуални действия
от страните, определеното от съда първоначално възнаграждение, следва да бъде увеличено
с ½ или със сумата от 929,79 лева. При това положение с настоящото
решение на особените представители
следва да бъде разпоредено да се изплати
разликата до общата внесена от ищеца
сума от 1859,57 лв. по
депозитната сметка на Бургаски окръжен
съд, която е в размер на 859,57 лева, и която следва да бъде разпределена по равно на двамата особени
представители, или по 429,78 лв. на
всеки от тях поотделно за изплащане. По отношение на увеличения размер
на определеното от съда възнаграждение, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на особените представители на
ответника адв. Снежина Минчева
Маджарова и адв. Константин
Тодоров Тодоров по 464,90 лева, доп ълнително възнаграждение
за осъщественото процесуално
представителство.
По
изложените съображения и на основание чл.154,ал.1 във вр. с чл.151 и чл.141 вр. с чл.142,ал.2,т.1,т.5
и т.2 от ЗПКОНПИ съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество
със седалище гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас,ул.“Филип
Кутев“ № 26А,ет.2 иск против Р.Е.С. и Т.К.К. на основание чл. 142, ал. 2, т.
2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на лек автомобил, марка: „БМВ“, модел: „523 И“, per. № А6976МС, рама № WBADM41050GM08820, двигател № 256S*********, цвят:
черен, дата на първоначална регистрация 31.12.1999 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество със седалище гр.София и посочен адрес за
призоваване гр.Бургас,ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 иск против Р.Е.С. на основание чл. 142, ал. 2, т.
2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на лек автомобил, марка: „БМВ“, модел: „320 Д“, per. № А7496КТ, рама № WBAAL710X0KE00459, двигател
№ 204D*********, цвят: черен металик, дата на първоначална
регистрация 30.06.1998 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество със седалище гр.София и посочен адрес за
призоваване гр.Бургас,ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 иск против Р.Е.С. за осъждането на ответника да заплати
на държавата следните суми: сумата от 14 800 лева, представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на Жилищна
сграда - еднофамилна
с идентификатор 07079.660.292.2, с адрес на сградата: гр. Бургас, ул. „Хилендар“ №16; сумата
в размер на 17404,99 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка:
„БМВ“, модел: „Х 5“, рег. № А 7030 КТ рама: WBAFA71000LN20337, двигател №306D*********, цвят: резеда металик;
дата на първоначална регистрация 01.12.
2003 год.;сумата в размер на 1 316,46
лв., представляваща изплатена щета по разплащателна
сметка IBAN: *** „Райфайзенбанк“ ЕАД с титуляр Р.Е.С.;
сумата в размер на 100 лв., представляваща направени вноски на каса от проверяваното
лице по разплащателна сметка IBAN: ***
„Райфайзенбанк“ ЕАД с титуляр Р.Е.С.; сумата в размер
на 2,50 лв., представляваща направена вноска на каса от
проверяваното лице по разплащателна сметка с IBAN: *** „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр Р.Е.С..
ОПРЕДЕЛЯ на адв. Снежина
Минчева Маджарова с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №
28,ет.1,офис 1 и Константин Тодоров
Тодоров с адрес на кантората гр.Бургас, ул. „Мара Гидик “ № 17, назначени от съда за особени представители
на ответника Р.Е.С. за
производството по настоящото дело възнаграждение в общ размер от 2789,36 лв.
или по 1394,68 лв. на всеки от тях.
ДА СЕ изплатят на адв. Снежина Минчева Маджарова с адрес на кантората
гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 28,ет.1,офис 1 и
Константин Тодоров Тодоров с адрес на кантората гр.Бургас, ул. „Мара
Гидик “ № 17, по 429,78 лв. на всеки от
тях поотделно,от остатъка от 859,57 от внесения от ищеца депозит по депозитната
сметка на Окръжен съд Бургас в общ размер от 1859,57 лв.,от който
общо 1000 лв. вече са им изплатени.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество със седалище гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да заплати на адв. Снежина Минчева Маджарова с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 28,ет.1,офис 1 и на адв. Константин Тодоров Тодоров с адрес на кантората гр.Бургас, ул. „Мара Гидик “ № 17, по още 464,90 лева на всеки от тях, за допълване на определеното от съда с настоящото решение възнаграждение за особено представителство на ответника Р.Е.С. за всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от
получаване на преписи от него от страните.
Съдия: