О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ….
Град Пловдив, 21.06.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: А. Харитева
като разгледа докладваното от съдията частно
административно дело № 1412 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.147 ДОПК.
Образувано е по жалба на Т.Г.С. ***
срещу решение № 31 от 18.05.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Пловдив, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалбата
на Т.Г.С., ЕГН **********, срещу акт за установяване на задължения по
декларация № 2311-1 от 04.07.2022 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране
и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, и е
прекратено производството по делото.
Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от
активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение, и в преклузивния
срок по чл.147, ал.3 ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Видно от приложената административна преписка, акт за
установяване на задължения по декларация № 2311-1 от 04.07.2022 г. е бил
изпратен на жалбоподателя по пощата като препоръчано писмо с обратна разписка
(л.13), на адреса за кореспонденция и адрес по чл.8 ДОПК в град Пловдив, район
„Западен“, ул. „Коматевско шосе“ № 112. Писмото е върнато с отбелязване „непотърсена“.
С оглед невъзможността за съобщаване чрез
препоръчаното писмо актът е връчен по реда на чл.32 ДОПК. Извършени са две
посещения на постоянния адрес в град Пловдив, район „Западен“, ул. „Коматевско
шосе“ № 112 (протоколи от 16.08.2022 г. и от 01.09.2022 г. – л.17-18). На 09.09.2022
г. е поставено съобщение по чл.32 ДОПК на определеното за това място в дирекция
„Местни данъци и такси“. Съобщението е публикувано в интернет страницата на
община Пловдив (л.23 и л.25) и е изпратено на жалбоподателя на постоянния адрес,
откъдето писмото е върнато с отбелязване „непотърсена“ (л.21).
На основание чл.32, ал.6 ДОПК актът е приложен към преписката
като редовно връчен на 23.09.2022 г. – датата, на която е изтекъл 14-дневният
срок от поставяне на съобщението по чл.32 ДОПК. Жалбата против акта е подадена
на 15.02.2023 г. пред АС Пловдив, като съдебният състав с определение № 520 от
27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 440/2023 г. на АС Пловдив, е
прекратил производството по делото и е изпратил жалбата по подведомственост на
директора на дирекция „Местни данъци и такси“ (МДТ) при община Пловдив.
За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати
производството, директорът на дирекция МДТ е направил извод, че жалбата е
недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл.107, ал.4 ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5 ЗМДТ 14-дневен срок за обжалване, който е изтекъл
на 09.10.2022 г.
Съгласно чл.29, ал.1 ДОПК връчването на съобщенията в
административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта. Съгласно чл.28, ал.1, т.1 ДОПК адресът за кореспонденция е постоянният
адрес за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес. Нито се твърди,
нито се доказва жалбоподателят да е посочил друг (физически или електронен)
адрес за кореспонденция, поради което правилно органите по приходите са
предприели действия по връчване на акта по реда на чл.32 ДОПК.
Неоснователни и недоказани са възраженията на
жалбоподателя за неспазване изискванията на чл.5, ал.3 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Не
кореспондира с нормативните актове твърдението, че неявяването на получателя да
получи практиката не освобождава пощите от задължение отново да го потърсят на
адреса, а посочената в жалбата съдебна практика е неактуална с оглед
настъпилите законодателни промени в Закона за пощенските услуги и новите Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, в сила от 15.06.2010 г., поради
което неотносима към случая по адм. дело № 10498/2020 г. на ВАС.
Тъй като препоръчаната пощенска пратка не е доставена
на адреса на получателя срещу подпис (чл.5, ал.1 от Общите условия) или на
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис
и документ за самоличност (чл.5, ал.2), пощенските служители са извършили
действията, разписани в чл.5, ал.3 – оставяне на покана получателят да се яви за получаване
на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Писмото със съобщението за издадения АУЗД
(л.14) е прието от пощите на 06.07.2022 г. и е върнато на дирекция МДТ на
28.07.2022 г. Писмото със съобщението по чл.32 ДОПК (л.21) е прието от пощите
на 09.09.2022 г. и е върнато на 13.10.2022 г. Следователно е спазена
процедурата по чл.5, ал.3 от Общите условия.
От друга страна, тъй като Общите правила и чл.36, ал.2
от Закона за пощенските услуги не въвеждат фикция, че при липса на фактическо
връчване пратката ще се счита за доставена на получателя, както и защото удостоверителното
изявление на пощенския оператор за отсъствие от адреса и за неявяване в
пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя, тъй
като той не е страна по договора между подателя и пощенския оператор, органите
по приходите са преминали към връчване на съобщението по реда на чл.32 ДОПК, за
да може АУЗД да достигне до длъжника. В случая пощенската пратка е върната като
недоставена, като са ирелевантни причините за това, АУЗД не може да се счита за
получен от длъжника, поради което е бил избран способ за връчване по реда на
чл.32 ДОПК, който позволява прилагане на установена със закон фикция – връчване
чрез прилагане към досието.
Изпълнена е също процедурата по чл.32 ДОПК, за което
са налице безспорни писмени доказателства. Оспорените протоколи за посещение на
адрес от 16.08.2022 г. и от 01.09.2022 г. са официални писмени документи и
съгласно чл.50, ал.1 ДОПК са доказателство за извършените от и пред орган по
приходите или служител при изпълнение на правомощията му действия и изявления и
установените факти и обстоятелства. Материалната доказателствена сила на тези
протоколи като официални документи не е оборена при доказателствена тежест за
жалбоподателя, включително чрез представеното удостоверение от 06.03.2023 г. от
работодателя на жалбоподателя. От една страна, удостоверението е частен писмен
документ, който не може да бъде противопоставен на официалния, а от друга
страна, удостовереното отсъствие на жалбоподателя от страната за периода
06.07.2022 г. – 01.09.2022 г. не прави незаконосъобразни действията на
общинските служители във връзка с посещенията на постоянния адрес на
жалбоподателя.
С оглед на тези съображения съдът намира, че
направеното съобщаване на АУЗД по реда на чл.32 ДОПК се явява напълно редовно,
поради което изводът на директора на дирекция МДТ, че жалбата е просрочена, е
съответен на правната уредба, обоснован и правилен.
Водим от изложеното съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото и предвид
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да
се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на община Пловдив сумата 100
лева на основание чл.24 от Наредбата за правната помощ. Затова и на основание
чл.147, ал.3 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Г.С.,
ЕГН **********,***, срещу решение № 31 от 18.05.2023 г. на директора на дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Г.С., ЕГН **********,***, да
заплати на община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: