Р Е
Ш Е Н
И Е № 627
гр.Сливен, 06.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3964 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството е иск с
чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК и евентуален осъдителен иск с правно основание
чл.79 ЗЗД.
Ищецът –Банка твърди, че
образувал заповедно производство по ч.гр.дело № 6694/2018г. на РС-Сливен, по
което в негова полза била издадена Заповед № за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу длъжника и настоящ ответник за
задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит № **********.
Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което
обусловило предявяването на установетелен иск.
Твърди, че на 14.12.2017г. страните
сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ответника бил
отпуснат кредит за покупка на стока, като банката превела сумата в размер на
1 499 лв. на продавача на стоката, избрана от ответника, съгласно фактура
№ **********/14.12.2017г. Общото крайно задължение по договора възлизало в
размер на 2002,75 лв., която сума била разсрочена, съгласно погасителен план на
24 месечни вноски по 83,44 лв. всяка, ведно с последна изравнителна вноска в
размер на 83,45 лв. Всяка вноска включвала главница и договорна лихва от 29,52%
от остатъчния размер на главницата. Сочи, че ответника преустановил плащанията
по кредита, считано от 15.04.2018г. за повече от три месечни вноски, а именно
15.04.2018г.; 15.05.2018г. и 15.06.2018г. Тъй като в договора била уредена
автоматична предсрочна изискуемост на задължението при неплащане на три поредни
месечни вноски, считано от 16.06.2018г. банката считала кредита за предсрочно
изискуем. Твърди, че ответника бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост, чрез изпращане на уведомително писмо до адреса на длъжника,
посочен в договора за кредит. Било уговорено в договора, че кореспонденцията
между страните следвало да се изпраща на адресите, посочени в договора, а при
промяна на адресите били длъжни да се уведомят взаимно в писмен вид. Така
банката изпратила на адреса на ответника две уведомителни писма, които не били
реално получени, но пък доказвали реалното им изпращане до адреса на длъжника.
Иска се от съда признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца банка по договор за
потребителски кредит № **********. следните суми: - изискуема главница в размер
на 1355,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.11.2018г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда) до
окончателното изплащане; 396,43 лв.
договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до 16.06.2018г.; 102,44
лв.-обезщетение за забава за периода 15.04.2018г. до 14.11.2018г.
В условията на евентуалност, ако
съдът счете, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението на
ответника, се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
460,22 лв., главница по договора за кредит за периода 15.07.2019г. –
15.19.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 18.07.2019г. до окончателното изплащане.
Претендират се деловодни
разноски, сторени в заповедното производство и в настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор
от ответната страна е постъпил от
назначен от съда особен представител на ответника. Последният оспорва
установителния иск, а по отношение на осъдителния счита, че в това производство
бил недопустим, поради липса на правен интерес.
Твърди, че не били представени
доказателства за заплащане на сумата за продадената стока, предмет на договора
за кредит, т.е. усвояване на сумата, както и доказателства за плащанията,
извършени от ответника.
Иска се отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в
хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
На 14.12.2017г. ответникът Р.С. депозирала и подписала заявление-декларация
за установяване на договорни отношения, с което кандидатствала за получаване на
потребителски кредит. С тази декларация дала съгласието си да бъде сключена
застраховка „Живот“ по специални условия на групова полица на ЗК Уника Живот
АД.
На същата дата бил сключен между страните договор за потребителски кредит №
********** – целеви кредит за закупуване на стока, а именно мобилен телефон в
размер на 1499 лв. Договорът бил сключен със срок 15.12.2019г., лихвен процент
29,52%, ГПР 33,77% или общата дължима от ответника сума по кредита била в
размер на 2002,57 лв., платима на 24 месечни вноски – 23 бр. по 83,44 лв. и
една в размер на 83,45 лв. Ответницата подписала декларация, че е получила
стоката, описана в договора за кредит. Продавачът на стоката ЗОРА М.М.С.ООД
издал на ответницата фактура № **********/14.12.2017г. за получената стока
мобилен телефон SAMSUNG SM-G955F GALAXY S8+ Black на стойност 1499 лв.
Ищцовото дружество изпратило до ответницата писмо за настъпилата на 16.06.2018г. предсрочна
изискуемост на кредита. Писмото било върнато като непотърсено от адресата.
На 29.11.2018г. ищецът банка депозирал пред съда заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Било образувано ч.гр.д. №
6694/2018г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 30.11.2018г. за осъждането на ответника да заплати на
ищеца исковите суми. Доколкото заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
от съдебния изпълнител при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът в заповедното
производство спрял изпълнението по образуваното изпълнително дело и дал
указания на заявителя за предявяване на иск. В едномесечния срок последният
депозирал искова молба против ответника за установяване на вземането си по
издадената в негова полза заповед за изпълнение.
В хода на процеса е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че ответницата платила по договора за кредит сума в размер на 250,32 лв. на 19.12.2017г.,
с която били извършени погасения по главница и договорна лихва по първите три
месечни вноски по погасителния план. След като не настъпили плащания на три
поредни месечни погасителни вноски за дати 15.04.2018г., 15.05.2018г. и
15.06.2018г., от следващия ден 16.06.2018г. кредита станал предсрочно изискуем.
След направените от ответницата три месечни вноски задължението за главница
останало в размер на 1355,82 лв. и 396,43 лв. договорна лихва. Този размер на
договорната лихва обаче бил до края на срока на договора, а не съобразно
претендирания период от ищеца. При изслушване на вещото лице се установи, че договорната
лихва за претендирания от ищеца банка период, а именно 15.04.2018г. -
16.06.2018г. е в размер на 65,47 лв. Обезщетението за забава, изчислено по
претендирания от ищеца период от 15.04.2018г.- 14.11.2018г. е в размер на 76,11
лв.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните.
Съдът кредитира и заключението на
вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, като неоспорено от
страните и изготвено от експерт, разполагащо със специални знания в съответната
област.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, доколкото е предявен
от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС бе прието, че вземането, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432, ал.1 ТЗ и чл.60,
ал.2 ЗКИ, а в процесния правен казус такава възможност е предвидена и в чл. 16.2
от договора. Така за случай на неизпълнение се счита забава за плащане на част
или пълен размер на три поредни месечни вноски. Следователно предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление
само на едната от страните, а именно кредитора и засяга срочността на задължението, като то се
превръща от срочно в безсрочно при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В процеса се установи, чрез
съдебна експертиза, че ответника длъжник не заплатил своевременно вноски с
падеж 15.04.2018г., 15.05.2018г. и 15.06.2018г. Доказа се също така, че след
спиране на плащанията, т.е. от следващия ден на третата неплатена вноска 16.06.2018г.
кредита бил отнесен в просрочие, а банката упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на това обстоятелство на длъжника
обаче не е осъществено надлежно, тъй като липсва връчване на писмото лично на
длъжника или чрез друго лице.
Съобразно постановката на т.1 от
ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК ВКС РБ допустимо е предявеният по реда
на чл.422 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Искът може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Така в случая към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо /последното открито съдебно заседание, в
което е изслушано и заключението на вещото лице, изготвило съдебно
икономическата експертиза/ са падежирали всички вноски по договора за кредит
/договора е с краен срок 15.12.2019г./, поради което следва да се присъди
цялата дължима главница в размер на 1355,82 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението 29.11.2018г. до
окончателното изплащане. Що се отнася до
размера на договорната лихва, той трябва да бъде присъден съобразно заявеният
от ищеца времеви период от 15.04.2018г.до 16.06.2018г. в размер на 65,47 лв.
Въпреки, че всички вноски са падежирали и ищецът има право на пълния размер
договорна лихва, както е по погасителен план, то съдът не би могъл да се
произнесе свръх петитум, като излезе извън рамките заявения период. Ето защо
този иск бива уважен частично до размера на 65,47 лв. и отхвърлен над този
размер до пълния предявен от 396,43 лв. Същото се отнася и до претендираното
обезщетение за забавено изпълнение, като искът бива уважен в размер на 76,11
лв. за претендирания период 15.04.2018г.- 14.11.2018г. и отхвърлен над този
размер до пълния предявен размер от 102,44 лв.
При
проверка на формата и съдържанието на представения договор за потребителски
кредит не се откриват нарушения по ЗПК. В процесния договор е инкорпориран
погасителен план, от който ясно се вижда какви суми дължи ответника. Клаузите,
в които е уговорена договорната лихва е ясна и разбираема и не е неравноправна,
респ.нищожна.
Следва да се отбележи, че
заявеният в условията на евентуалност осъдителен иск касае само главницата по
договора, и тъй като съдът изцяло уважава искът по чл.422 ГПК по отношение
на главницата, то не следва да разглежда
и произнася по осъдителния иск.
С оглед изхода на правния спор,
съдът следва да разпредели и отговорността за деловодни разноски, сторени в
заповедното производство и настоящия исков процес. Ищецът направил разноски в
общ размер на 1 422,09 лв. / 3709 лв. държавна такса в заповедното
производство, 83 лв. държавна такса в исковия процес, 652 лв. възнаграждение за
особен представител на ответника, 200 лв. възнаграждение за вещо лице, 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 300 лв. в исковия
процес/. Така съобразно уважената част на исковете, ответникът дължи разноски
на ищеца в размер на 1148,14 лв. Съобразно отхвърлената част от претенциите
ищецът дължи разноски на ответницата, но такива не са реално сторени в процеса,
поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Й.С.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” 52-54, сума в общ
размер 1497,40 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и 0,40 ст./,
от която 1355,82 лв. /хиляда триста петдесет и пет лева и 0,82 ст./ главница,
по договор за потребителски кредит № **********/14.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.11.2018г.
до окончателното
изплащане на задължението, 65,47 лв. /шестдесет и пет лева и 0,47
ст/, договорна лихва за периода 15.04.2018г. до 16.06.2018г. и 76,11 лв. /седемдесет
и шест лева и 0,11 ст./, обезщетение за забава за периода 15.04.2018г. до 14.11.2018г.,
като
ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на договорна лихва над уважения размер до пълния
предявен размер от 396,43 лв. /триста деветдесет и шест лева и 0,43 ст./ и за
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение над уважения размер до
пълния предявен размер от 102,44 лв. /сто и два лева и 0,44 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Й.С., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев”
52-54 , сума в размер на 1 148,14 лв./
хиляда сто четиридесет и осем лева И 0,44 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: