Решение по дело №108/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери за установено следното:

В рамките на настоящето дело е постъпила въззивна жалба с вх.№2701/12.08.2015 г., подадена от адв. Г. Б., в качеството му на пълномощник на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”Б”, [жилищен адрес]а, 12, представляван от П. И. А., И. П. А. и Л. И. А., двамата от [населено място], ул.”Б”, [жилищен адрес] против Решение №3268/27.01.2015 г. по т.д.№9/2014 г. по описа на ОС – Благоевград.

Във въззивната жалба е направено искане от жалбоподателите П. И. А., И. П. А. и Л. И. А., на основание чл.83, ал.2 от ГПК, за освобождаване от дължимата се държавна такса за обжалване на постановеното решение.

По силата на т.12 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Чаначева и А. Б., компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането.

Настоящия съд, в качеството му на съд, пред който е направено горепосоченото искане, намира същото за неоснователно, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.

В задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/ исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

Анализа на представените с молбата доказателства от страна на жалбоподателите, направили коментираното искане – П. И. А., И. П. А. и Л. И. А., съпоставени с горепосочените критерии, водят до извода, че в случая не е налице основание за освобождаването им от заплащане на дължимата се във връзка с обжалване на решението държавна такса в общ размер на 627, 79 лв. (шестотин двадесет и сем лева и седемдесет и девет стотинки). На първо място, досежно жалбоподателя П. И. А. не е налице основание за освобождаването му от дължимата се във връзка с обжалването държавна такса, понеже освен служебна бележка от Агенция по заетостта, удостоверяваща, че е безработен, същият не е представил с молбата никакви други доказателства, удостоверяващи декларираните в подадената по чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства. Не е представено доказателство, че действително имотното му състояние отговаря на отразеното в декларацията. Същия е в трудоспособна възраст, като липсват доказателства, а дори и твърдения за наличие на заболявания, които да изключват възможността за полага труд от който да извлича доходи. Ето защо по отношение на този жалбоподател не е налице основание за освобождаването му от държавна такса. На второ място, досежно жалбоподателя И. П. А., също не е налице основание за освобождаването му от държавна такса във връзка с обжалване на решението. Видно е както от декларацията, така и от подкрепящите я доказателства, че същия не само получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, но притежава и ½ идеална част от жилище – апартамент, ½ идеална част от жилище – къща, както и лек автомобил „Фолксваген голф”. Така описаното материално състояние на жалбоподателя не обосновава извод, че за него е невъзможно заплащането на дължимата се във връзка с атакуване на решението държавна такса. Ето защо по отношение на този жалбоподател не е налице основание за освобождаването му от държавна такса. На трето място, досежно жалбоподателката Л. И. А., също не е налице основание за освобождаването й от държавна такса във връзка с обжалване на решението. Видно е както от декларацията, така и от подкрепящите я доказателства, че същата не само получава доходи от трудово възнаграждение, но и притежава ½ идеална част от жилище – апартамент, ½ идеална част от жилище – къща, както и лек автомобил „Фолксваген голф”. Така описаното материално състояние на жалбоподателката не обосновава извод, че за нея е невъзможно заплащането на дължимата се във връзка с атакуване на решението държавна такса.

В контекста на гореизложеното искането за освобождаване на жалбоподателите от заплащането на дължимата се във връзка с атакуване на решението държавна такса се явява неоснователно, поради което следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането наП. И. А., И. П. А. и Л. И. А., с адрес: [населено място], ул.”Б”, [жилищен адрес] с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата се държавна такса за обжалване на Решение №3268/27.01.2015 г. по т.д.№9/2014 г. по описа на ОС – Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред Апелативен съд – [населено място].

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от съдебния акт да се връчи на молителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................