Решение по дело №5795/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 345
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20193110205795
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                           

                                                          Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                    двадесет и девети състав

На двадесети февруари                             Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Съдия  Мария Бончева

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №5795 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.К.И. против Наказателно Постановление  №19-0819-003982/ 01.09.2017г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на  С.К.И. е наложено в пункт първи административно наказание лоба" в размер  на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП, в пункт втори административно наказание лоба" в размер  на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП, в пункт трети административно наказание лоба" в размер  на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП, пункт четвърти  административно наказание лоба" в размер  на 20 лева на основание чл.181  т.1 от ЗДП и в пункт пети административно наказание лоба" в размер  на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.

          В жалбата бланкетно се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска отмяна на постановлението.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован,  се явява лично и  поддържа жалбата.                  

            Въззиваемата страна, редовно призована се представлява и ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

              На 04.07.2017 г. в около 10.15 часа като водач на лек автомобил - Пежо 307 с per № В1766КХ, се движил в  гр.вВарна по ул.Поп Христо Върбанов посока ул.Теодосий Търновски като на кръстовището с ул.Иван Рилски при наличието на пътен знак Б2 от ЗДП, не пропуска и е блъснат от движещият се отляво надясно на посоката му на движение по ул.Иван Рилски ла В1902 КА. ПТП с материални щети по двете мпс. Водачът не носи и не представя СРМПС част 2. Не носи удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност на мпс. Като собственик не е представил мпс на периодичен технически преглед в определения срок 08.2013г, видно от стикер №01273363. Същият управлява с НП №16-0819-003912/19.09.2016г, влязо в сила на 27.12.2016г. и незаплатено в срока за доброволно заплащане.

             Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.

           В хода на съдебното производство бе  разпитан свид. Р.К., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. До разпит бе допусната и свид. Женя Петрова. Съдът кредитира оказанията на същата, с тях не се установява различна от описаната в НП фактическа обстановка.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима. 

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

            В пункт първи от НП- Правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание. Видно разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателя не е изпълнил тези си задължения и е станал причина за ПТП, като в тази насока са всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Правилно е била определена и санкционната норма. В тази връзка съдът намира, че същия е правилно наказан. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя в императивен размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         В пункт втори и трети от НП- Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал четири нарушения  по чл. 100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.6 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Правилно е било констатирано и нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП- на проверяващите органи не е било представено свидетелство за регистрация на МПС и удостоверение за техн. изправност. В тази насока са показанията на свид. К.. Било поискано от жалбоподателя да представи свидетелство за регистрация на МПС, удостоверение за техн изправност, но жалбоподателя не представил исканите документи. Правилно са били определени и санкционните норми. Наложените наказания са съответстващи на извършените нарушения и ще осъществят целите на чл.12 от ЗАНН.

        В пункт четвърти от НП- Съдът намира, че правилно е било прието, че жалбоподателя е допуснал  нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП. Видно от разпоредбата на посочената за нарушена норма регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В конкретния случай е безспорно установено с помощта на всички доказателства приложени по АНП, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.  Нарушението е описано в достатъчна степен позволяваще на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е  била определена и санкционната норма. Наложеното наказание е съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

     Съдът не споделя единствените възражения на жалбоподателя в насока, че АНО имал интерес от издаване на АУАН и НП, тъй като другия участник в ПТП бил автомобил собственост на органите на полицията. Видно от събраните гласни и писмени доказателства  се доказва по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е извършил вменените му нарушения по пунктове първи, втори, трети и четвърти. В тази връзка съдът намира, че същия е правилно наказан.

              В пункт пети от НП- Съдът намира, че неправилно е било прието, че жалбоподателя е допуснал  нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, като АНО не е съотнесъл фактическата обстановка към хипотезата на правната норма. Неправилно наказващият орган е приел, че въззивникът следва да бъде санкциониран и то на основание чл.185 от ЗДП. Тази санкционна разпоредба е обща и бланкетна и в нея не се съдържа конкретен състав на административно нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба наложеното наказание "Глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В самата норма на чл.190 ал.3 от ЗДП не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение.  Тя въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.190 ал.3 от   е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДП и по чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП.  Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на  чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите.  Това е видно и от систематическото място на разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП, която се намира в края на Глава седма „Административно-наказателни разпоредби“ на ЗДП, дори след цитираната като санкционна норма на чл.185 от ЗДП. Предвид гореизложеното съдът намира, че в тази част Нп следва да бъде отменено.

         Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, тъй като те по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  №19-0819-003982/ 01.09.2017г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на  С.К.И. е наложено в пункт първи административно наказание лоба" в размер  на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП, в пункт втори административно наказание лоба" в размер  на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП, в пункт трети административно наказание лоба" в размер  на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП, пункт четвърти  административно наказание лоба" в размер  на 20 лева на основание чл.181  т.1 от ЗДП.             

            ОТМЕНЯ Наказателно Постановление  №19-0819-003982/ 01.09.2017г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на  С.К.И. е наложено пункт пети административно наказание лоба" в размер  на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

          След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: