Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …04.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание единадесети юни през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 15261 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В.С.А. срещу
решение по гр. дело № 13583/2016г. на Софийски районен съд, 69-ти състав в
частта, с която съдът е признал за установено, на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, че жалбоподателката дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 3 578. 32
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.12.2012г.
– м. април 2015г. за имот с абонатен № 075409, ведно със законната лихва върху
сумата от 05.11.2015г. до окончателното изплащане и сумата 309. 44 лв. –
мораторна лихва за периода от падежа на всяко месечно вземане до 15.10.2015г. С решението е отхвърлен иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер и са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата – ответник обжалва решението в частта за уважаване на исковете,
с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи, че по делото не е доказано, че е собственик или ползвател на процесния
имот, както и качеството й на потребител на топлинна енергия. Поддържа, че по делото не е доказано и
количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Излага подробни
съображения за неизправност на абонатната станция, липса на представени отчетни
документи, както и за липса на основание да се кредитират заключенията на
приетите СТЕ и ССчЕ. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник „Т.С.“ ЕАД не е депозирал
писмен отговор на жалбата. В хода на съдебните прения оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на ищеца по делото М. „Е.” ООД
не заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 85.6, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.
Софийският
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира същото за неправилно.
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 67731/2015г. по описа на СРС, 69 състав.
В срока по чл. 131 ГПК и в хода на
производството ответницата изрично е оспорила, че е собственик на имота, както
и качеството й на потребител на топлинна енергия, с твърдения, че няма сключен писмен договор с ищцовото дружество, а
процесната партида е открита на името на дъщеря й С.А.С.– Н., съгласно молба –
декларация за отриване на партида от 2002г., представена към отговора на
исковата молба.
СРС е уважил изцяло иска за
главницата и частично иска за мораторна лихва, като е приел, че по делото е
проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия по
силата на закона, тъй като ответницата е носител на вещното право на ползване
на имота.
По делото е установено от
представения нотариален акт № 136/83г. на нотариус А. И., че въззивницата –
ответник и съпругът й А.С. А. са прехвърлили на дъщеря си С.А.С.срещу
задължението за гледане и издръжка процесния топлоснабден имот, като са си
запазили правото на ползване върху апартамента пожизнено. С молба – декларация
вх. № 9149/24.06.2002г. приобретателката С.А.С.– Н. е заявила партидата да бъде
открита на нейно име.
Представената молба –
декларация за отриване на партида до ТР „Земляне“ за абонатен № 75409 не е
представена в цялост, но е била предмет на проверка от СТЕ и описана от вещото
лице в приетото заключение. Представените по делото документи от фирмата за
дялово разпределение – справки и отчети, са издадени на името на С.А. Н..
Съгласно действащата норма
на чл.153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на
ВКС, ОСГТК, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ
като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР),
като писмената форма на договора е форма за доказване. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ,
така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия.
Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но
наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред,
например чрез откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
С оглед изложеното, в случая
по делото е налице такова доказване - представена е молба –декларация за
откриване на партида от трето за спора лице, респ. за наличие на договорно
отношение между него и ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за
претендирания период. Предвид изложеното, възражението на ответницата за липса
на пасивна материалноправна легитимация е основателно. При изрично указаната
доказателствена тежест на ищеца, че следва да докаже пълно и главно наличието
на облигационно правоотношение между страните и липса на ангажирани
доказателства в тази връзка, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме, че за процесния период ответницата
няма качеството клиент на топлинна енергия, независимо, че притежава вещното
право на ползване. С подаване на молбата-декларация, третото за спора лице е отправило предложение до дружеството-ищец за сключване на договор с предмет доставка на
топлинна енергия, което видно от представените по делото, е прието от ищеца. Облигационното
правоотношение е възникнало между ищеца и т.нар. „гол“ собственик на имота с откриването на
индивидуална партида на нейно име при топлопреносното дружество за процесния
имот.
С оглед изложеното,
предявените искове са неоснователни и недоказани, поради липса на пасивна
легитимация. По изложените съображения,
решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго за отхвърляне на исковете.
Въззивницата не претендира разноски и такива не следва
да бъдат присъдени.
С оглед изхода на спора, въззиваемото
дружуство следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
77. 76 лв. – държавна такса за въззивното производство, от чието заплащане
жалбоподателката е освободена.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 02.10.2018г. по гр. дело
№ 13583/2016г. на Софийски районен съд, 69-ти състав в частта, с която съдът е
признал за установено, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че В.С.А.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 3 578. 32 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода м.12.2012г. – м. април 2015г. за имот с
абонатен № 075409, ведно със законната лихва върху сумата от 05.11.2015г. до
окончателното изплащане и сумата 309. 44 лв. – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко месечно вземане до 15.10.2015г, както и в частта досежно присъдените
на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.С.” ЕАД срещу В.С.А. искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата
3 578. 32 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.12.2012г. – м. април 2015г. за имот с абонатен № 075409, ведно със
законната лихва върху сумата от 05.11.2015г. до окончателното изплащане и
сумата 309. 44 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяко месечно
вземане до 15.10.2015г.,като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕГН ********* да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата 77. 76 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „МХ Е.” ООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.