Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр.Плевен, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм. дело № 1382 по описа за 2019 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по касационна жалба,
подадена от Г.П.М. от гр.Д.Митрополия против решение № 780/21.11.2019г., постановено по
административнонаказателно дело № 2087 по описа за 2019 г. на Районен съд
Плевен.
Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК - постановено при нарушение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Моли съда да отмени съдебното решение.
В открито съдебно
заседание касаторът, редовно призован се
явява лично. Изразява становище, че поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства и
не претендира разноски.
Ответникът ОД на МВР Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание. Не сочи нови доказателства.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за
основателност на касационната жалба и отмяна на първоинстанционното съдебно
решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страни и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения.
С обжалваното
решение състав на Районен съд Плевен е
потвърдил наказателно постановление № 19-0256-000914/20.09.2019 год. на Началника на РУ Д.Митрополия
при ОД на МВР Плевен, с което на осн.чл.
53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 7 пр. 1 от ЗДвП на Г.П.М. от гр.Д.Митрополия е
наложено наказание глоба в размер на 50 лви на осн. Наредба I з-2539
на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
За да постанови
решението си първостепенният съд е приел, че административно-наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на установената в
ЗАНН процедура, а разминаването в
посочената в акта за установяване на административно нарушение и НП дата се
явява явна фактическа грешка, която по никакъв начин не нарушава правото на
защита на нарушителя. Приел е, че
датата на извършване на нарушението е категорично установена от съставения АУАН
и от показанията на актосъставителя и свидетеля и за нарушителля липсва каквато
и да е яснота. Първостепенният съд е приел също, че установените процесуални нарушения,
не са от категорията на съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
наказаното лице При така изложените мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
От фактическа
страна е установено, че на 27.08.2019г.
в 15.15 ч. в гр.Д.Мирополия , кръстовищщето образувано от ул. „П.Волов“ и
„А.Константинов“ с посока на движение към ул. „Вит“, жалбоподателят М. е
управлявал лек автомобил с марка „Опел Корса“ с рег.№ ****** без поставен обезопасителен колан по време на
движение.
Въз основа на съставения
АУАН, наказващият орган е издал наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано точно, но като
дата на нарушението е посочена
20.08.2019г. Наказващият орган е квалифицирал деянието,
като нарушение по чл. 137 ал.1 от ЗДвП
и на осн. чл. 183 ал..4 т.7 пр.1 от ЗДвП
е наложил наказание глоба в размер на 50 лв и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни
точки.
В оспореното пред районния съд наказателно
постановление е посочена дата на извършване на
нарушението – 20.08.2019г., която не
кореспондира с датата на нарушението в съставения АУАН – 27.08.2019г., въз основа на който е издадено оспореното НП. Актът
за нарушение е документът, който поставя началото на
административнонаказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните
в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на забранен от закона състав на
нарушение следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин, така че
привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява
и да ангажира доказателства в своя защита. Датата на извършване на нарушението освен, че е
елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ.
фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът
за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и
именно отразените в него констатации
очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство,
респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е
нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е
виновно. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта,
поставящ началото на административнонаказателната процедура и финализиращият я
такъв-наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на
защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление дата на
извършване на нарушението, различна от визираната в акта за установяване на административно нарушение, наказващият орган
на практика е предявил на жалбодателя ново обвинение и го е санкционирал за
деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена
възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е
наказан, за да организира адекватно защитата си.Административно-наказателната
процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от
законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Последното във всички случаи
се приема от съдебната теория и практика за съществено процесуално нарушение,
което не може да се санира в съдебното производство. В този смисъл за настоящия
съдебен спор е без правно значение дали това погрешно изписване на датата на
административното нарушение е резултат от допусната явна фактическа грешка от
административно-наказващия орган, или се дължи на някаква друга причина. Не е в
правомощията на контролната съдебна инстанция да тълкува и по пътя на логиката
да установява действителната воля на наказващия орган, тъй като това е извън
обхвата на проверката за законосъобразност на наказателното постановление.
Допуснатото поцесуално нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност за
наказания правен субект да разбере по недвусмислен начин на коя дата е
извършено деянието, което му се вменява за административно нарушение.
Последното е основание съдът да приеме, че
разминаването в датата, която следва да е посочена
еднакво както в АУАН, така и в НП, води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Това разминаване в датите поставя съда в необходимост да
тълкува волята на органа (или да я предполага), което е недопустимо в
административно-наказателното производство, което е санкционно по своя
характер.
Като е обосновал
извод за потвърждаване на наказателното
постановление с допусната явна техническа
грешка,
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен
акт. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че
обжалваното решение следва да бъде
отменено, както и следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 780/21.11.2019г. постановено по НАХД № 2087/2019г. по описа на РС плевен, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0256-000914/20.09.2019 год. На Началника на РУ
Д.Митрополия при ОД на МВР Плевен, с
което на осн.чл. 53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 7 пр. 1 от ЗДвП на Г.П.М. от
гр.Д.Митрополия е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и на осн.
Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 6
контролни точки и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0256-000914/20.09.2019 год. На Началника на РУ Д.Митрополия при ОД на МВР Плевен, с което на осн.чл. 53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 7 пр. 1 от ЗДвП на Г.П.М. от гр.Д.Митрополия е наложено
наказание глоба в размер на 50 лв и на осн. Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни
точки, като незаконосъобразно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/ ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/