№ 565
гр. Русе, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520201140 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. (A. C.), гражданин на ***, роден на
********** г., чрез адв. Е. М., със съдебен адрес ***, против Наказателно
постановление № 23-1085-001702/25.05.2023 г. на началник група в Група
„ОДЧ Русе“ към ОД МВР – Русе, в частта, с която на жалбоподателя му е
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при издаването му. Счита, че не
е налице извършено нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП. Жалбоподателят не
владеел български език, поради което не могъл да разбере даденото му
разпореждане от полицейските служители. Проведеното
административнонаказателно производство било осъществено без да бъде
осигурен преводач на жалбоподателя, като по този начин било нарушено
правото му на защита. В условията на евентуалност твърди, че наложеното
наказание за нарушение на чл. 6 ЗДвП се явявало явно несправедливо и не
1
съответствало на тежестта на извършеното нарушение. Моли за отмяната на
обжалваното наказателно постановление в посочената част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
вместо него се явява адв. Е. М., която поддържа жалбата и моли за нейното
уважаване. Счита, че е било нарушено правото на защита на нейния
доверител, тъй като при започване на административнонаказателното
производство и по време на съставяне на АУАН не бил осигурен преводач на
жалбоподателя. Такива данни нямало по делото, поради което
жалбоподателят не разбрал какво нарушение му било вменено и по този
начин не могъл да защити интересите си. В условията на евентуалност счита,
че така наложеното наказание в размер на шест месеца се явявало явно
несправедливо, тъй като границите за неговото налагане били от 1 до 6
месеца. Липсвало изложени мотиви в наказателното постановление защо
административнонаказващият орган приемал, че следвало на нарушителя да
бъде наложено максимално наказание. От разпитите на свидетелите ставало
ясно, че жалбоподателят се е намирал на място, обозначено със съответния
пътен знак като зона, в която е забранено да се паркира, но аргументите му да
извърши това нарушение били разбираеми, защото към момента на спирането
е нямал право повече да управлява превозното средство. Като водач на
товарен автомобил същият имал строго определено време, през което има
право да управлява превозното средство, след което трябва да почива, като
при нарушение на правилата за спазване на времето за работа и почивките се
носела сериозна административнонаказателна отговорност – с минимум от
1 500 лв. глоба. Жалбоподателят най-вероятно не разбирал какво се опитвали
да му обяснят полицейските служители и поради това не преместил
автомобила си при даването на полицейското разпореждане. Макар и да е
спрял в зоната на знак B28, водачът разположил управляваното от него МПС
в дясната лента, като лявата е била свободна и предприетите от него действия
не попречили да бъде осъществявано нормално движение в района на ГКПП
Дунав мост. Всички тези обстоятелства се явявали смекчаващи вината такива
и следвало да доведат до намаляване на наказанието, а отегчаващи вината
обстоятелства не били изложени в наказателното постановление и не били
събрани в хода на настоящото производство. Моли за отмяната на
обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност – за
намаляване на наложеното наказание до определения в ЗДвП минимум.
2
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган началник група „ОДЧ Русе“ в ОД
МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 08.06.2023
г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено
на нарушителя на 25.05.2023 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 23-1085-001702 на началника на група
„ОДЧ Русе“ в ОД МВР – Русе е издадено против А. С. /A. C./ за това, че на
25.05.2023 г., в 03,10 ч, в гр. Русе, на бул. „Тутракан“, в района между
кръговото кръстовище на „Безмитна зона“ и ГКПП „Дунав мост“, в посока
бул. „България“, като водач на състав от ППС, включващ влекач „Мерцедес
Актрос“ с рег. № 68ЕК006 и прикачено към него полуремарке с рег. №
68ЕК202, собственост на фирма *** извършил следните нарушения: 1)
нарушил правилата за престой и паркиране, като паркирал в зоната на пътен
знак В28; 2) не изпълнил издадено устно полицейско разпореждане на орган,
упълномощен да регулира и контролира движението по пътищата, а именно
да премести управлявания от него състав от ППС, за да не пречи за
нормалното придвижване на колоната от тежкотоварни ППС, напускащи Р
България. С това деяние били виновно нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1
ЗДвП и чл. 6, т. 2 ЗДвП, с което бил осъществен съставът на
административните нарушения по чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДвП. Нарушението се обжалва само в частта относно размера на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ във връзка с осъществен състав на
административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
От разпита на актосъставителя и свидетеля, както и от приложените по
делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 25.05.2023 г., за периода от 0,00 ч до 05,00 ч полицейските
служители от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе св. П. П. П. и св.
М. Р. И. извършвали организация на движението на тежкотоварни МПС в
района на ГКПП „Дунав мост“. Около 03,00 ч забелязали състав от ППС –
3
влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № 68ЕК006 и прикачено към него
полуремарке с рег. № 68ЕК202, собственост на фирма ***, който бил
паркирал на бул. „Тутракан“ в района между кръговото кръстовище на
„Безмитна зона“ и ГКПП „Дунав мост“, където поради поставен знак В28
било забранено паркирането. Двамата служители отишли до кабината на
влекача и почукали на вратата. Шофьорът бил жалбоподателят А. С., който
им отворил. Тъй като бил гражданин на Р ***, той не владеел български език.
Полицейските служители успели да влязат в разговор с него благодарение на
приложение от мобилен телефон „Гугъл преводач“. Чрез така проведената
комуникация свидетелите му обяснили, че следвало да премести камиона си,
защото се намирал в зона, в която било забранено паркирането.
Жалбоподателят заявил, че същият правил почивка и нямал възможност към
него момент да приведе товарната композиция в движение, тъй като щял да
извърши нарушение на регламента, уреждащ задълженията на водачите да
спират за почивки, през които нямат право да управляват поверените им
товарни автомобили. Тъй като жалбоподателят отказал да премести товарната
композиция, св. П. му съставил АУАН серия GA 942325 от 25.05.2023 г., с
който се констатирали две нарушения – нарушение на забраната за
паркиране, въведена със знак В28 и неизпълнение на полицейско
разпореждане. Жалбоподателят превел текста на АУАН чрез мобилното
приложение „Гугъл преводач“. След съставянето на АУАН на жалбоподателя
било издадено обжалваното наказателно постановление. Неустановен по
делото полицейски служител, който владеел турски език, превел
наказателното постановление на жалбоподателя и му го връчил.
Жалбоподателят заявил, че щял да премести товарната композиция, но не
сторил това. Същият чрез служителя М.Г.Н. заплатил 80% от наложените му
наказания „глоба“ по наказателното постановление.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
4
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът
намира изложените от процесуалния представител на жалбоподателя за
накърнено право на защита поради неучастие на преводач в
административнонаказателното производство за неоснователни. От
изслушаните по време на проведеното съдебно заседание свидетелски
показания се установява, че актосъставителят и свидетелят по АУАН са
успели да осъществят комуникация с нарушителя посредством мобилно
приложение „Гугъл преводач“. Макар и да не може да бъде преценена
достоверността на така извършения превод от използваната програма, следва
да се посочи, че като професионален шофьор жалбоподателят е осъзнавал, че
е навлязъл в зоната на действие на знак В28, където е забранено паркирането,
следователно е могъл да стигне до извода, че полицейските служители влизат
в комуникация с него във връзка с осъществено от същия нарушение на
правилата за движение, още повече че същите изпълняват служебните си
задължения в униформа с обозначителни знаци. Следва да се посочи, както
заявяват и свидетелите по делото, че полицейски служител, който е владеел
турски език, е превел наказателното постановление на жалбоподателя и
другите относими към извършените нарушения документи. Видно и от
останалите събрани по делото доказателства и в частност тези за заплащането
на наложените спрямо него глоби, може да се направи изводът, че
жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е бил наказан, включително е
съзнавал неговата противоправност. При разглеждане на делото не се
разкриха обстоятелства, които биха поставили под съмнение достоверността
на показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, макар и последният
при разпита си да е демонстрирал изключително отрицателното си отношение
и възмущение от извършеното нарушение от страна жалбоподателя. В
настоящия случай този свидетел не разкрива по-различна фактическа
обстановка, описана от актосъставителя, и не излага обстоятелства, които
биха отегчили положението на жалбоподателя, следователно, въпреки крайно
негативното отношение на свидетеля към така извършеното административно
нарушение, неговите показания могат да бъдат ценени като обективни.
5
Независимо от това обаче, че настоящата инстанция приема за доказано
обстоятелството, че жалбоподателят е могъл да разбере в извършването на
какво нарушение е бил обвинен, както към фазата на съставяне на АУАН,
така и към фазата на издаване на НП, следва да се отбележи, че в
наказателното производство, съобразно Глава 30а НПК действително е
предвидено участието на преводач в наказателното производство.
Необходимо е обаче да бъде извършена преценка дали участието на такъв е
необходимо в извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, а именно при съставяне на АУАН и издаване на НП. Безспорно
чл. 84 ЗАНН препраща за неуредените въпроси към НПК, от което следва
изводът, че Глава тридесета „А“ от НПК следва да бъде приложима в това
производство. Анализът на нормативната уредба не би могъл да бъде пълен
без да се проследи причината за нейното създаване, уреждаща участието на
преводач в наказателното производство, а същата е произтекла от
задължението на българската държава да транспонира Директива 2010/64/ ЕС
на Европейския парламент и Съвета относно правото на устен и писмен
превод и Директива 2012/13 на ЕС относно правото на информация в
наказателното производство. Изрично в съображение 16 на преамбюла на
Директива 2010/64 е изключено приложното поле в случаите при които
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е
компетентен да налага санкции за относително леки нарушения: "Такъв е
случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк
мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна
проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да
гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция
за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред
съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата
директива следва да се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд." Налице е изрична норма в чл. 1, т. 3 и в чл. 3 със
същото съдържание. Същото съображение и норми, изключващи изискването
за правото на информираност в писмен вид на подходящ език е налично и в
съображение 17 и чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13. В този смисъл е и Решение
от 24.02.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 51/2020 г. От това следва
изводът, че участието на преводач в административнонаказателното
6
производство е задължително само в съдебната му фаза, в процеса на
обжалване на съответния акт, но не и в първите извънсъдебни стадии на
неговото развитие – установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание.
На следващо място въззивният съд е необходимо да отбележи, че
настоящото производство по обжалване се развива само и единствено спрямо
размера на наложеното по административен ред наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, като това изрично следва по силата на текста на
императивната разпоредба на чл. 79б, ал. 3. Това означава, че въззивната
инстанция не разполага с правомощието да отмени обжалвания акт, а само да
измени или потвърди така наложеното кумулативно наказание, различно от
платената в намален размер глоба. Следователно дори и да се приеме
хипотетично, че визираните нарушения не са извършени от жалбоподателя
или по някакъв начин му е накърнено правото на защита, то съдът не може да
отмени наказателното постановление поради недоказаност на нарушенията
или поради съществено нарушение на процесуалните правила, защото, със
заплащането на 80% от наложените наказания глоба, законодателят е
предвидил наказателното постановление да влезе в сила по отношение на
глобата, а това неминуемо означава, че същото следва да влезе в сила и
досежно въпросите, касаещи виновността на дееца и неговото участие в
извършването на административните нарушения, тъй като едно лице не може
да бъде считано за наказано, без да е било осъществено противоправно деяние
от негова страна. Поради тези причини наказателното постановление се явява
стабилизирано и не може да бъде отменено, като настоящата инстанция не
може да обсъжда въпроса за доказаността на деянието от обективна и
субективна страна.
По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца съдът намира, че същото се явява завишено и
необосновано е наложено в максимален размер. При неговата
индивидуализация следва да бъдат отчетени смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. В настоящия случай нарушението по чл. 6, т. 2 ЗДвП –
неизпълнение на разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, като деецът е демонстрирал и упорство в умисъла – след
констатираното нарушение и въпреки заявеното от него, че ще премести
7
товарната композиция, не го е сторил. Нарушението е извършено на място,
ноторно известно със своята предразположеност към формиране на колони от
тежкотоварни автомобили, които създават предпоставки за образуване на
задръствания, като също така е участък със засилен трафик на движение,
поради което е и въведена забраната за паркиране със съответния пътен знак.
Нарушавайки я, жалбоподателят е създал предпоставки за затрудняване на
движението, макар и в него момент да не е било фактически възпрепятствано
движението на автомобили по този път. Следователно в настоящия случай
така определеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“,
наложено спрямо жалбоподателя, следва да бъде редуцирано до два месеца.
Поради изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта, с която на жалбоподателя
му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като
същото бъде редуцирано до два месеца.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. В
представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че същият е
заплатил в брой на процесуалния си представител 300 лв. Същото е
определено под минималния съгласно разпоредбите на Наредба №
1/09.07.2004 г. за МРАВ възнаграждения. Наложеното наказание е
редуцирано с 2/3, поради което на жалбоподателя следва да се присъдят 2/3
от направените от него разноски или 200 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-001702/25.05.2023 г.
на началник група в Група „ОДЧ Русе“ към ОД МВР – Русе, В ЧАСТТА, с
която на А. С. (A. C.), гражданин на Р ***, роден на ********** г., със
СУМПС № 20255, живущ в гр. ***, Р ***, му е наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като
НАМАЛЯВА наказанието на ДВА МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА ОД МВР – Русе, със седалище и адрес на управление в гр.
Русе, бул. „Генерал Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. (A. C.),
гражданин на Р ***, роден на ********** г., със СУМПС № 20255, живущ в
гр. ***, Р ***, сумата от 200 лв. –разноски за производството.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9