Присъда по дело №323/2020 на Окръжен съд - Хасково

П Р И С Ъ Д А

 

Номер  260000                             11.08.2020 година                              град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                                              наказателен състав

На единадесети август, две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в състав:

                                  Председател: Красимир Димитров                                               

                     Съдебни заседатели: Т.Т.

                                                                 Х.М.

Секретар Красимира Николова

Прокурор Антон Стоянов

като разгледа докладваното от Председателя н.о.х. дело № 323 по описа за 2020 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ш.Д., роден на ******, ***, *** гражданин, ***, *** образование, ***, ***, неосъждан за виновен в това, че на 25.03.2020г. на ГКПП Капитан Андреево, общ. Свиленград дал дар, па­рична сума в размер на 50 евро с левова равностойност на 97. 79 лева, на длъжностно лице - полицейски орган (Д.Д.Н. - полицай *** от ГПУ Свиленград към РДГП Елхово, със специфично наименование на длъжността „***"), за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за неизпълнение на полицейско разпо­реждане по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, поради което и на основание по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му налага наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 (три) години и „глоба“ в размер на 1 500 ( хиляда и петстотин) лева.

На основание чл. 307а от НК отнема в полза на Държавата сумата от 50 Евро - банкнота с номинал от 50 Евро, със сериен номер ** *******.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред АС – Пловдив, в 15-дневен срок от днес.

 

Председател:                             Съдебни заседатели: 1………………       

 

 

2……………….                

 

МОТИВИ: към Присъда №  от 11.08.2020г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 323/20г.

 

Против подсъдимия Ш.Д. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК за това, че на 25.03.2020г. на ГКПП Капитан Андреево, общ. Свиленград дал дар, па­рична сума в размер на 50 евро с левова равностойност на 97,79 лева, на длъжностно лице - полицейски орган, а именно: Д.Д.Н., ****** в *** **** на **** ***** ***** от *** ****** към **** *****, със специфично наименование на длъжността „******** ********", за да не извърши действие по служба (да не състави акт за неизпълнение на полицейско разпо­реждане по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР). В съдебно заседание представителят на ОП Хасково поддържа обвинението във вида, в който е предявено, като с оглед проведеното по реда на глава XXVII от НПК производство, иска съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението и да му наложи наказания при условията на чл. 54 от НК, като определи наказанията „лишаване от свобода” и глоба към минимума, а изпълнението на по-тежката санкция да отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия е съгласен със становището на ОП Хасково, доколкото от събраните по делото доказателства се установило извършено престъпление, а самопризнанието било подкрепено от доказателствата. Според защитника също са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи определяне на наказанията към минимума, предвиден в общата част на НК. Пледира, след като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението да му бъда наложени наказания към законовия минимум.

В съдебно заседание подсъдимият Д. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези обстоятелства. В последната си дума изразява съжаление и иска от съда да му наложи минимално наказание.

След констатация, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Преценката на самопризнанието, в съвкупност със събраните по делото доказателства и при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК доведе до приемане за установени следните факти:

Ш.Д. е ******* гражданин и работи като ******* ****** на ******** ********, извършващ ********* между различни ев­ропейски страни и Р.Турция.

Към 25.03.2020г. свидетелите Д.Д.Н. и Г.Г.Ц.работели в ****** ********* ******** ********* към ******** ******* „****** *******" - ******* при Главна Дирекция „******* ******" на МВР. Двамата заемали длъжност "*****" в ** ***** на ***** "****** ******" при *** *******, със специфично наименование на длъжността ******** ******. Същите са полицейски органи.

Към 25.03.2020г. свидетелят Н.Г.Р. работил в ******* ******* ******** – ********, ***** - ******, ка­то заемал длъжност ***** ** ****** в **** ******** *******. Правомощията на ******* ** ***** в ***** „****** *****" Н.Р., както и на Д.Н. и Г.Ц., като служители на структура при Главна Дирекция „******* ******" на ***** са регламентирани в: Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР); Правилника за устройство и дей­ността на МВР, Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове (приета с ПМС №104/20.05.2002г.); Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, изд. от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 5 5/21.07.2015г. и длъжностната им характеристика.

Сред правомощията им са дейности по опазване на обществения ред свързан с граничния контрол на ГКПП Капитан Андреево и осигуряване безопасността на движението. (чл. 14, ал. 1, вр. ал. 2, т. З от ЗМВР, вр. чл. 102 от ЗМВР), както и изпъл­нение на други задачи, възложени им от служебното ръководство съобразно пре­доставените му от ЗМВР правомощия.

Съобразно чл. 2 от Наредба за ГКПП те са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на дър­жавната граница, ако не е предвидено друго в международен договор. Съобразно чл. 16 от Наредба за ГКПП „Органите за граничен паспортно-визов контрол на Министерството на вътрешните работи изпълняват следните за­дачи: т. 1 Осъществяват граничен паспортно - визов контрол на лица и транспорт­ните средства, преминаващи през границата на Република България; т. 2 Разкриват, разследват и предотвратяват престъпления и нарушения про­тив сигурността на държавната граница и паспортно-визовия режим на територия­та на граничните контролно-пропускателни пунктове;". Съгласно чл. 102, ал. 1 ЗМВР - „За осъществяване на граничен контрол полицейските органи; т. 2 извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нор­мативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница; т. 5 извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превоз­ни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;"

На 25.03.2020г. от 08.00ч. до 20.00ч, свидетелите Н.Р., Г.Ц. и Д.Н. изпълнявали служебните си задължения на ГКПП Ка­питан Андреево, общ. Свиленград, като Р. осъществявал и ръководство на под­чинените му служителите на ГПУ - Свиленград, които били на смяна на ГКПП Капитан Андреево, относно пропускателната дейност на хора и моторни превозни средства на ГКПП Капитан Андреево. Всички полицейски служители на ГПУ Свиленград, както и тримата свидетели, били облечени с полицейска униформа, със съответните отличителни белези и надписи, с които били ясно разпознаваеми като длъжностни лица - ******* ******.

Поради обявеното на 19.03.2020г. извънредно положение и въведените про­тивоепидемични мерки, през държавната граница с Р.Турция преминавали основно товарни автомобили, като се извършвал и допълнителен контрол предвид въведени ограничения, което било свързано с по-продължително изчакване от страна на во­дачите на товарните автомобили. С цел спазване обществения ред на ГКПП Капи­тан Андреево, Н.Р. определил обходни групи, които следвало да следят за реда на входящо и изходящо трасета на граничния пункт. В такава група били включени свидетелите Ц.и Н., което било отразено и в изготвения график за разпределение на личния състав.

Подс. Д. пътувал от Ф.Р. Германия, управлявайки товарен авто­мобил, натоварен със стока за Р. Турция. На 25.03.2020г., след обяд, навлязъл на територията на ГКПП Капитан Андреево в посока Р. Турция. Около 16. 00ч. на същата дата, Д. достигнал до мястото където служители на гранична полиция извършвали паспортен контрол, след който следвало да напусне българския грани­чен пункт и да продължи към турския. Там той първоначално отказал да си предс­тави документите, като заявил че няма да напуска пункта. Заради въведените про­тивоепидемични мерки, ако Д. влезел в Р.Турция, след това трябвало да бъде поставен под карантина за 15 дни, поради което искал да изчака на ГКПП Капитан Анд­реево пристигането на друг камион и шофьор от Р. Турция, с когото да се разменят и той да се върне обратно. Това му поведение накарало служителя проверяващ до­кументите да поиска съдействието на свидетеля Ц., тъй като по този начин подсъдимият пречел на движението, което и без друго било натоварено. Ц.до­шъл на място, като Д. виждайки го слязъл от автомобила и представил документите си на гишето за проверка на същите. След, като документите му били обработени и върнати, подсъдимият се качил на товарния автомобил и по­теглил, но вместо да продължи към Р. Турция се насочил към трасето за влизащи в Р. България автомобили. Спрял там да изчака идващите насреща товарни автомо­били, като с поведението си явно показвал, че не смята да напуска граничния пункт. Ц.отишъл до кабината на товарния автомобил и на турски език разпо­редил на Д. да напусне ГКПП Капитан Андреево и продължи към турс­кия граничен пункт.  Последният не изпълнил това разпореждане, а потеглил и пресякъл платното за влизащи в България от Турция товарни автомобили. Не успял да продължи и спрял по такъв начин, че с товарния автомобил затворил платното за излизане от страната и за влизане от Турция. Ц.отново отишъл до кабината на товарния автомобил и разпоредил на турски език на подсъдимия да потегли към Турция и да освободи лентите за движение. Д. отказал да изпълни разпо­реждането на полицейския служител, като започнал да обяснява че няма да напус­не българския граничен пункт, а ще спре да чака да дойде друг шофьор от Тур­ция. Ц.отново му казал, че това не е допустимо и следва да продължи движе­нието си към Турция, но Д. категорично отказал. Тогава Ц.му разпо­редил да слезе от товарния автомобил и му обяснил, че ще трябва да дойде с него, за да му бъде съставен акт за неизпълнение на полицейското разпореждане, а именно: да освободи пътните ленти и да продължи пътя си към Турция, за което ще му бъде наложена глоба. Подсъдимият слязъл от кабината на автомо­била и придружаван от Ц.отишъл в сградата на гранична полиция, където се намирала и дежурната стая. В нея бил свидетеля Р., на когото Ц.доклад­вал за случилото се. Д. оставил задграничния си паспорт, от където да бъдат снети данните му за съставянето на акт за административно нарушение и бил отве­ден в помещение, което било определено за стая за карантина. В това време при Р. и Ц.дошъл и Н., когото запознали със случая. Н. владеел турски език по-добре от Ц., поради което Р. ги изпратил да отидат при подсъдимия и Н. отново да му обясни, за какво ще му бъде съставен акт. Те отишли при Д. и Н. държейки в ръце паспорта му започнал отново да му обяснява на турски език, за какво ще му бъде съставен акт и ще бъде глобен.

Подс. Д. осъзнал, че с поведението си е извършил нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР - неизпълнявайки полицейско разпореждане, за което ще има пос­ледствия за него, като ще му бъде съставен акт и ще му бъде наложена глоба. При­теснил се, че това може да има последствия за работата му като ******* *******, която била необходима да издържа голямо семейство. За да избегне последствията от поведението си, подсъдимият решил да даде дар парична сума на ****** ******* Н., с цел да го мотивира да не извърши действия по служба - да не съставя акт за неизпълнение на полицейско разпореждане по ЗМВР. В изпълнение на взетото решение да даде подкуп, Д. бръкнал в джоба на панталона си, извадил банкнота от 50 евро и я поставил върху пас­порта, който Н. държал в ръцете си. Н. го попитал какви са тези пари и защо ги дава. Д. отговорил, че ги дава за да не му съставят акт и да не му налагат глоба. Действието по оставянето на банкнотата върху паспорта в ръцете на Н. и думите на подсъдимия, били възприети и от двамата свидетели Н. и Ц.. От поведението и казаното от Д., полицейските служи­тели разбрали, че той дава подкуп на Н., за да не извърши действия, след­ващи се по службата му, а именно: да състави акт за установеното администра­тивно нарушение - неизпълнение на полицейско разпореждане, дадено от Ц.. Н. категорично отказал да приеме дадения му подкуп, като отнесъл пас­порта с поставената върху него банкнота от 50 евро в дежурната стая и докладвал за случилото се на Р.. Последният уведомил дежурния в ГПУ Свиленград.

На местопроизшествието бил изпратен разследващ полицай от ГПУ Сви­ленград, като с изготвяне на протокол за разпит на свидетел започнало досъдебно производство. С протокол за доброволно предаване от 25.03.2020г. Н.Р. предал на водещия разследването 1 брой банкнота с номинал 50 евро със сериен № ** *******, която е била огледана и фотографирана, за което е съставен съ­ответен протокол и фотоалбум.

На Д. бил съставен акт за установено административно нарушение с инв. № 555570/25.03.2020г, за извършено от него нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, а в последствие подсъдимият бил задържан по ЗМВР за срок до 24 часа.

Съгласно чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР - Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежда­нията се издават писмено, като при невъзможност да се издадат писмено разпо­режданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбира­ем за лицата, за които се отнасят.

Съобразно чл. 257 от ЗМВР, предвиденото наказание за неизпълнение на раз­пореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му е глоба от 100 до 500 лв.

Видно от разпоредбата на чл. 39, ал. З от ЗМВР, Главна дирекция "Гранич­на полиция" (ГДГП) осъществява дейностите по чл. 6 ал.1, т. 1-3, 6-9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове: то­ест оперативно - издирвателна; охранителна; разследване на престъпления; ин­формационна; контролна; превантивна; административно наказателна и предоста­вяне на административни услуги. Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. З от ЗМВР охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. Дейността се осъществява от полицейските орга­ни съобразно компетентността им и наблюдение на държавната граница и др. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 от ЗМВР, Контролната дейност се осъщес­твява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на до­кументи и на място; гранични проверки, проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранс­портните произшествия; изискване на информация и документи. Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР - Административнонаказателна дейност се осъ­ществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служи­тели - полицейски органи. Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 от ЗМВР - Органите на глав­ните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 ЗМВР полицейски органи са органите на .... Главна дирекция "Гранична полиция".

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че към 25.03.2020г. свидетеля Д.Н. е назначен на служба в ******** ***** ******** (***) - ****** към ****** ***** „******* *****" (****) - *****, които са структури на Главна Дирекция „****** *****" на МВР и има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1. б. „а" НК. Освен това е и полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата на чл. 304а НК. Качеството полицейски орган се извежда от обстоятелството, че свидетеля Н. е назначен в звено на Главна Дирекция „Гранична полиция" на МВР и изпълнява охранителна и контролна дейност на ГКПП Капитан Андреево, които дейности могат да се осъществяват само от полицейски органи, както гласи чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 2, т. З и чл. 30, т. З от ЗМВР. Качеството полицейски орган се извеж­да и от статута, който има съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР оперативният и уни­форменият състав.

Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от признанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите Д.Д.Н., Г.Г.Ц.и Н.Г.Р., които са взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду си, подкрепят се изцяло от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени по ДП и от предявените по реда на чл. 284 от НПК веществени доказателства – банкнота с номинал от 50 Евро.

При така установените факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия Ш.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК, защото на 25.03.2020г. на ГКПП Капитан Андрее­во, общ. Свиленград дал дар, парична сума в размер на 50 евро с левова равностой­ност на 97. 79 лева, на длъжностно лице - полицейски орган, а именно: Д.Д.Н. - ********* в ** група на **** ******* ****** от **** ****** към ***** ****, със специфично наименование на длъжността „******* ******", за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за неизпълнение на полицейско разпореждане по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. От обективна страна подс. Д. е осъществил състава на т. нар. активен подкуп при форма на изпълнителното деяние - „даде". В случая престъплението е довършено, тъй като подкупът /дарът/, представляващ пари, е излязъл от фактическата му власт с поставянето на банкнотата върху паспорта, държан от ******* ***** Н., за когото е бил предназначена и в чиито правомощия е било да състави АУАН. От своя страна граничният полицай обективно е имал възможност да приеме дадения му подкуп, макар да не е сторил това, а незабавно е сигнализирал за извършеното престъпление. Наред с това впоследствие по отношение на нарушителя са били извършени всички нужни действия по ЗАНН от страна на граничните власти. От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване. Д. е съзнавал длъжностното качеството на свидетеля Недялков и обстоятелството, че е полицейски орган. Същият е бил наясно, че дава подкуп на граничния полицай именно във връзка със службата му и неговите правомощия /задължения/. По този начин той е целял да не бъде санкциониран заради неизпълнението на полицейско разпореждане, каквото действие по служба е било в правомощията на св. Н.

Подбудите и причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, стремежът му да не бъде санкциониран, което да се отрази върху работата му.

При определяне на наказанията съдът взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината обстоятелства. За такива съдът прие чистото съдебно минало, положителните характеристични данни, разкаянието в централната фаза на процеса, пълните и подробни обяснения на досъдебното производство и направеното още там признание, а като отегчаващи -  дадена е като подкуп сума в сградата на ГКПП, в присъствието на двама служители. За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до 10 години и „глоба” до 15 000 лева. При така посочените обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността, поради което и на основание чл. 54 НК определи наказанието „лишаване от свобода” към минималния, предвиден в общата част на наказателния закон, размер от 1 (година), който след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК се фиксира на 8 (осем) месеца. Тъй като подс. Д. не е осъждан, наложеното му наказание “лишаване от свобода” е за срок по-малък от три години, съдът счита, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието, поради което отложи неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. В тази връзка следва да се посочи, че подс. Д. е намерил своята професионална реализация, работи от години като международен шофьор, липсват негативни характеристични данни; още на ГКПП е осъзнал извършеното и е съдействал за разкриване на обективната истина на досъдебното производство. Наред с по-тежкото наказание съдът наложи и наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева, съобразено с имотното състояние на дееца. Изложеното дава основание да се приеме, че така определените по вид и размер наказания, и отлагане изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 от НК на по-тежката санкция ще постигнат личната и генералната превенция по чл. 36 НК.

На основание чл. 307а от НПК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението банкнота с номинал от 50 Евро, с номер ** *******.

Направените разноски за писмен и устен превод следва да останат за сметка на органите на МВР и Съдебната власт.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

Съдия: