Решение по дело №849/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 450
Дата: 13 юли 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20191630100849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

№ 450 / 13.7.2019 г.

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

   гр. Монтана 13.07.2019 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито  заседание на 11.06.2019 г. в състав:

                                                                          Председател : Евгения Петкова

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 849 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Искът е за даване разрешение за пътуване и пребиваване на д. в чужбина и издаване на необходимите за целта документи, с пр. осн. чл.127а от СК, вр. чл. 45 от ЗБЛД.

             Ищецът- Н.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявила иск против Р.Г.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за даване разрешение и постановяване заместващо съгласие на ответника като баща на малолетното им д. В. Р. Д. родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, за издаване на лични документи / паспорт/, за пътуване и пребиваване на същото д. в чужбина, без изрично съгласие на ответника.

    Ищцата се позовава на решение по гр.д.№ 7314/2012 г. на РС- София, с което е прекратен с развод бракът й с ответника. С посоченото решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на  детето В. Р. Д. родена на xxxг. на майката, а на ответника е определен режим на лични контакти.  

    В действителност обаче от лятото на 2010 година ответникьт не поддържа каквито и да било контакти с роденото от брака им д.. Последният от тогава не го е виждал, не се обажда по телефон и не осъществява каквато и да било друга връзка с него. Детето на практика не го познава. Присъдената с решението на съда издръжка в размер на сумата от 80 лв., е изпращана от майката на ответника.

             Ищцата твърди, че В. е ученичка в четвърти клас, с разностранни интереси, знания и умения. Тренира конен спорт и е редовен член в клуб по езда ,,Монтана". Приятелите и съучениците й пътуват в чужбина, споделяйки впечатленията си от видяното в различни държави, култури, забележителности, развлечения и пр. Семейството й също пътува в чужбина, но не могат да вземат със себе си В., тъй като без съгласието на бащата се препятства издаването на международен паспорт и съответно напускането на пределите на Р България .

               Тъй като няма каквито и да било контакти с ответника, помолила майката на последния по телефона да предаде на сина си да подпише декларация, с която да даде съгласието си на детето им да бъде издаден международен паспорт и за пътуване в чужбина, но същият отказал, като заявил, че няма време за това.

              Предвид изложеното се обръща към съда с искане: да постанови решение, с което да се разреши вместо съгласието на бащата Р.Г.Д., да се издаде документ за самоличност- паспорт на малолетното д. на страните В. Р. Д. ЕГН xxxxxxxxxx и да се разреши същото да преминава държавната граница на Република България и пътува извън пределите на Република България и пребивава в чужбина- в страните от Европейския съюз, Сърбия, Северна Македония, без съгласието на бащата, само със съгласието на майката Н.В.Д. или упълномощено от нея лице, със законните последици, т.е. иска заместващо съгласие на бащата на детето.  

               Претендира да й бъдат присъдени направените в производството разноски.

             Ответникът Р.Г.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx не е подал писмен отговорна исковата молба в рамките на указания му едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК  и няма изразено становище по исковите претенции.  Не се явява в открито съдебно заседание и няма изразено становище по хода на делото и по същество.

             Д”СП”-Монтана представя писмено становище.

             Доказателствата са писмени и гласни.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразеното становище на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:

   Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи и родители на детето В. Р. Д. родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx. Видно от приложеното към исковата молба  решение от 12.04.2013г. по гр. д. № 7314/2012 г. на РС- София, е прекратен с развод бракът между страните. С посоченото решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на  детето В. Р. Д. на майката, а на ответника е определен режим на лични контакти със същото.   Определено е местоживеенето на детето да бъде при майката- Н.В.Д.. Присъдена е издръжка за детето, която ответникът като баща да заплаща на ищцата/майка и законен представител на В. Р. Д. в размер на по 80 лв месечно.

     От лятото на 2010 година ответникьт не поддържа каквито и да било контакти с роденото от брака на страните д.- В. Р. Данкова. От тогава не го е виждал, не се обажда по телефон и не осъществява каквато и да било друга връзка с него. Детето на практика не го познава. Присъдената с решението на съда издръжка в размер на сумата от 80 лв., е изпращана от майката на ответника.

               Детето Никол живее с майка си, в гр. Монтана, в последствие - в с. Горно Церовене общ. Монтана. В. е ученичка в четвърти клас, с разностранни интереси, знания и умения. Тренира конен спорт и е редовен член в клуб по езда ,,Монтана"/у-ние на л.9 от делото/. Приятелите и съучениците й пътуват в чужбина по различни поводи, вкл. и на спортни мероприятия от клуба по езда. Майка й и мъжът, с когото живее на фактически семейни начала / работи като международен шофьор/ също пътуват в чужбина, но не могат да вземат със себе си В., тъй като без съгласието на бащата се препятства издаването на международен паспорт и съответно напускането на пределите на Р България .

               Ищцата е правила неуспешни опити да се свърже чрез майката на ответника по повод даване от негова страна на необходимото съгласие за изваждане паспорт и излизането на детето  в чужбина, към което той се е отнесъл нехайно. Това негово поведение я възпрепятства и обосновава наличие на правен интерес от предявяване на молба пред съда за съответно разрешение- заместващо недаденото съгласие от бащата.

              Изложеното се подкрепя от показанията на изслушаните по делото свидетели Милен Ив. Димитров и Галя К. Йончева, които съдът кредитира като  обективни и безпристрастни, неопровергани от други доказателства.

               С оглед на установената от доказателствата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Ищцата има правен интерес да търси съдебна администрация при условията на чл.127а, ал.2 от СК, вр. чл. 45 от ЗБЛД, заместваща липсващото съгласие на ответника, като баща на малолетното им д. относно осигуряване възможност то да пътува в чужбина и да пребивава там във връзка с опознаване на природа, култура и пр. в др. страните от ЕС и участие в спортни мероприятия на клубът по конен спорт база „Монтана”, в който членува.

               Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за основателен и следва да постанови решение, с което да разреши издаването на паспорт на малолетното д., както и   то да напуска пределите на РБългария, да преминава държавната граница и през митницата, като  бъдат оформяни и необходимите за пътуването му документи т.е.  заместващо съгласие на бащата/ответник по делото/.              

         Детето на страните има право на свободно придвижване (в т.ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите си. Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. Съдебната практика единодушно приема, че възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие д. да пътува неограничено в чужбина и за неопределен период от време, без съгласието на единия родител не е в интерес на детето.

        Когато детето има нужда да пътува в чужбина заедно със своята майка, каквато безспорно е налице в настоящия казус,  при очерталото се разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Т.е., разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем (например държавите - членки на ЕС), или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.

        С оглед събраните по делото доказателства и във връзка със заявеното от ищцата искане съдът намира, че следва да даде разрешение детето В. Р. Данкова да пътува извън пределите на РБългария, по-конкретно да се разреши същото да преминава държавната граница на Република България и пътува извън пределите на Република България и пребивава в чужбина- в страните от Европейския съюз, Сърбия, Северна Македония, без съгласието на бащата Р.Г.Д., само със съгласието на майката Н.В.Д. или упълномощено от нея лице. Това съдът намира, че ще бъде съобразено с интересите на детето и с необходимостта за неговото хармонично, социално, интелектуално, умствено и емоционално развитие. Съдът намира, че съблюдавайки интересите на детето, същото има нужда от пътуване в чужбина.

       При пътуванията си в чужбина детето следва задължително да е придружено от отговорен за него възрастен - в случая е поискано това да е неговата майка или упълномощено от нея лице. Това при всички положения би било в интерес на детето, тъй като по този начин ще бъде защитено в най-голяма степен.

        Предвид изложеното следва да се уважи и искането за разрешение за издаване на документ за самоличност по см. на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗБДС на малолетното д. В. Р. Д. без за това да е необходимо съгласие на бащата - ответник в настоящия процес.

       Същият критерий- интересът на детето обосновава приложението на нормата на чл.127а, ал.4 от СК- допускане предварително изпълнение на решението.

       Пълномощникът на ищцата- адв. М.К. е заявила искане за присъждане на направените по водене на делото разноски по представен списък по чл.80 ГПК- държавна такса  30.00 лв; 1.50 лв- банкова такса и 500 лв- адвокатски хонорар или общо сумата 531.50 лв. Тези разноски следва да й бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

              Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

              РАЗРЕШАВА  на Н.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с  адрес: xxx, в качеството й на майка и законен представител на малолетното д. В. Р. Д. родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, да се снабди- да й бъде издаден и да получи документ за самоличност на детето- паспорт, необходим за пътуване на това д. в чужбина, което разрешение замества липсващото съгласие на бащата Р.Г.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.

               РАЗРЕШАВА на малолетното д. В. Р. Д. ЕГН xxxxxxxxxx, представлявано от своята майка и законен представител Н.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с  адрес: xxx и придружавано от същата или от упълномощено от нея лице, да напуска пределите на РБългария, като преминава държавната граница, да пътува и пребивава в чужбина- в страните от Европейския съюз, Сърбия, Северна Македония, което разрешение замества липсващото съгласие на бащата на детето- Р.Г.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.

               На осн. чл.127а, ал.4 от Семейния кодекс ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното решение. 

               Осъжда Р.Г.Д. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на Н.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, сумата 531.50 лв- разноски по водене на делото.

                Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: