Решение по дело №5607/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 126
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20192120205607
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                              РЕШЕНИЕ

                                           № 126,  30.01.2020г., гр.Бургас

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в състав:

                                                                                 Председател: Петя Георгиева

                                                                    

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева

наказателно административен характер дело № 5607 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е образувано по повод жалбата С.Ж.П. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление № *70835-F503426/ 16.10.2019г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности на ТД на НАП- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление с искане за отмяна.

    Жалбата е подадена в преклузивния срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

    Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

    На 07.08.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че при извършена проверка на 05.08.2019г. в 12:37 часа в търговски обект – склад за перилни препарати, находящ се в гр.Бургас, ул.“Я.К.“ № *, стопанисван от „Черноморец“ООД с ЕИК *********, при извършена контролна покупка на 1 брой мокри кърпи на стойност 0,90 лева, платена в брой с една монета от 0,50 лева и 2 монети по 0,20 лева от инспектор по приходите Р.Ц.Д., не е издал фискален косов бон от монтираното и функциониращо фискално устройство модел „Datecs DP-150“ с инд.№ DT735234 и фискална памет № 02735234 в нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

    За извършената проверка е съставен протокол сер. АА № 0120326/12.07.2013г., приложен към административнонаказателната преписка.

    Актът за установяване на административно нарушение от формална страна е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Предявен на представляващия търговеца,  който го е подписал с възражения.

    Административнонаказващият орган е приел за безспорно установено, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева.

   В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните основание за отмяна.

   Разпоредбата на чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите разглежда всяко плащане, като основание за издаване на касова бележка.  

   Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1 и на лицата по чл.3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

   Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

  От показанията на свидетеля Т.Л. и протокола за извършена проверка безспорно се установява, че за извършено плащане на 1 брой мокри кърпи на стойност 0,90 лева, за които е платено в брой от инспектор по приходите Р.Ц.Д., жалбоподателят не е издал фискален косов бон от монтираното и функциониращо фискално устройство в търговския обект.  Обстоятелството, че след като е приел плащането за извършената продажба и е издал фискален бон за извършеното плащане, ангажира отговорността на жалбоподателя по чл.185,  ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е императивна, поради което издавеното на фискален бон при извършено плащане не се поставя в зависимост от сбъдването на някакво допълнително условие. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, за издаване на касова бележка за извършената продажба, при положение , че приел .

   Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Липсата на преценка от страна на административнонаказващия орган не е съществено нарушение от категорията на абсолютните основания за отмяна на постановлението.

  Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Според ал.3 в случаите по ал.1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лева. Наложената глоба е индивидуализирана в размер на максимума и според съда е неоснователно завишена. Административнонаказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че е извършено за първи път. Според съда глоба в размер в размер на предвидения минимум, би съответствала на целите на административните наказания, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено в тази му част.

   Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В чл.144 от АПК е предвидено, че за неуредените въпроси се прилага ГПК. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.  При този изход на делото, съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и че е било проведено едно съдебно заседание,  претенцията се явява частично основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на НАП.

       Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                                   Р Е Ш И:

     ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *70835-F503426/ 16.10.2019г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности на ТД на НАП- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС на С.Ж.П. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, като намалява размера на наложената глоба от 500 /петстотин/ лева на 100 /сто/ лева.

    ОСЪЖДА С.Ж.П. с ЕГН ********** *** да заплати разноски по делото в полза на Национална агенция за приходите в размер на 100 /лева/.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд -гр.Бургас.

 

                                                                                           Председател: /п/

   Вярно с оригинала: /п/

   КС