№ 578
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110211752 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВЛ. Р. Д. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко :
Електронен фиш) Серия К № 3399004, издаден от СДВР, с който на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на ВЛ. Р. Д. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева за
това, че на 11.02.2020г. в 14.51 часа в град София, по бул. „Ботевградско шосе” срещу
магазин „Хонда“, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов” е
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на процесуалния
и материален закон. В жалбата се посочва, че описанието на нарушението не съответства на
правната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че в обжалвания Електронен фиш не се
съдържа конкретното действие и не можело да се прецени дали е допуснато
административно нарушение. На следващо място се твърди, че не било посочено как е
въведено въпросното ограничение на скоростта в конкретния пътен участък – дали по закон
или с пътен знак. Не ставало ясно и дали са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР дали е попълнен Протокол, сменяни ли са
1
мястото/участъка за контрол, с мобилно автоматизирано техническо средство или система
(АТСС) ли е извършен контролът на скоростта, има ли снимки за разположението на уреда.
В жалбата се твърди, че в Електронния фиш не бил посочен толерансът на АТСС. По-
нататък в жалбата си Д. заявява, че Електронният фиш е издаден в нарушение на чл.34 от
ЗАНН. С тези аргументи се иска СРС да отмени Електронния фиш като неправилен,
незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон.
С молба вх. № 70263 от 15.10.2021г. жалбоподателят ВЛ. Р. Д. заявява, че поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения. Иска се отмяна на Електронния фиш и се
прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски по
делото.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят ВЛ. Р. Д., редовно призован, не се явява лично
в съдебните заседания на 19.10.2021г. и 18.01.2022г. и съответно не взема становище по
спора в рамките на съдебното производство пред СРС.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована, също не изпраща представител
пред СРС и не взема становище по казуса.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден
Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
25.10.2019г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол №
9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. (лист 50,
лист 75, лист 89 и лист 138 от делото) тази проверка се отнася до мобилна система за
видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с идент. № 653/14.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-8561 от 13.02.2020г. и Ежедневна форма на отчет от 11.02.2020г.
(лист 52 и лист 53 от делото) за времето от 14.00 часа до 16.00 часа на 11.02.2020г.
техническо средство TFR1-M с № 653 е било позиционирано в град София, бул.
„Ботевградско шосе” срещу фирма „Хонда“, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов“, при пешеходната
пътека срещу магазин „Хонда“, при ограничение на скоростта 50 км/час, въведена с пътен
знак В26. За времето от 14.00 часа до 16.00 часа на 11.02.2020г. с посоченото по-горе
техническо средство били заснети общо 82 клипа – от № 14205 до № 14286, като един от тях
бил клип № 14245 (лист 43 и лист 69 от делото).
2
На 11.02.2020г. в 14.51 часа в град София, по бул. „Ботевградско шосе” срещу
магазин „Хонда“, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов”,
лек автомобил „..........“ с рег. № ......... (собственост на жалбоподателя) се движел със скорост
от поне 74 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално
измерената скорост от 77 км/час), при ограничение на скоростта в населено място, въведена
с пътен знак В26 - 50 км/час. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и
заснета с АТСС : TFR1-M с № 653 – клип № 14245.
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 653
(клип № 14245) срещу ВЛ. Р. Д. (като собственик, на когото е регистрирано МПС-то) е
съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 3399004. С него от СДВР наложили на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на
ВЛ. Р. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Електронният фиш е
връчен на Д. на 27.05.2021г. и е обжалван от ВЛ. Р. Д. с жалба, подадена чрез куриерска
фирма СПИДИ на 31.05.2021г. директно до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : документи от куриерска фирма
СПИДИ (лист 6, лист 19-20 от делото); писма от ОПП – СДВР (лист 41 и лист 67 от делото);
снимков материал – клип № 14245 (лист 43 и лист 69 от делото); снимков материал –
снимки на служебния автомобил, пътния знак и АТСС (лист 44-46, лист 70-71 и лист 80 от
делото); справка за собствеността на МПС с рег. № ......... (лист 47, лист 72 от делото);
Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 48, лист 73
от делото); Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M
от 25.10.2019г. (лист 50 и лист 75 от делото); извадка от информационната система на ОПП
– СДВР за Електронен фиш Серия К № 3399004 (лист 51, лист 76 от делото); Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-8561 от
13.02.2020г. (лист 52 и лист 77 от делото); Ежедневна форма на отчет от 11.02.2020г. (лист
53, лист 78 от делото); писмо от Столична община с приложена схема (лист 65-66, лист 81-
82 от делото); справка картон на водача (лист 79 от делото); писма от Главна Дирекция
„Национална полиция” с приложен Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система
за видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. (лист 88-89, лист 137-138 от делото) и писма от
Български институт по метрология с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 - с приложения (лист 101-118 и лист 119-136 от делото).
Останалите писмени доказателства (приложени в бялата папка към делото) касаят
друг Електронен фиш (Серия К № 3386501) и относно тях съдът се е произнесъл с
Разпореждане № 5242 от 14.10.2021г. на кой да се изпратят за вземане на становище по
компетентост. Тъй като жалбата на ВЛ. Р. Д., по повод на която е образувано НАХД №
11752/2021 по описа на СРС, НО, 10 състав касае Електронен фиш Серия К № 3399004 –
документите, отнасящи се за Електронен фиш Серия К № 3386501 се явяват неотносими към
настоящия правен спор и не следва да се подлагат на анализ в този съдебен акт.
3
При така направеното уточнение настоящият съдебен състав счита, че всички
цитирани по-горе (вкл. и на кой лист от делото се намират) писмени доказателства следва да
се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от
държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 3399004, справката картон на водача и справката за собствеността на МПС с рег. № .........
са обективни и достоверни писмени доказателства. Цитираните тук справки са издадени от
държавен орган и разполагат с доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства.
Поради това съдът кредитира тези писмени доказателства и съответно установява, че
собственик на заснетото МПС с рег. № ......... е ВЛ. Р. Д., който има издадени и други
Електронни фиша и Наказателни постановления за нарушения на ЗДвП извън процесното.
Видно от извадката от информационната система на ОПП – СДВР, процесният Електронен
фиш е връчен на Д. на 27.05.2021г. В същия смисъл са и писма от ОПП – СДВР на лист 41 и
лист 67 от делото, които съдът кредитира, тъй като намират опора в извадката от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 3399004 (лист 51
и лист 76 от делото).
Настоящият съдебен състав дава вяра и на документите от куриерска фирма СПИДИ
(приложени на лист 6 и лист 19-20 от делото), тъй като са обективни и с достоверна дата. От
тях се установява, че на 31.05.2021г. по пощата е била подадена жалбата на Д. срещу
процесния Електронен фиш.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на Ежедневна форма на отчет от 11.02.2020г.
(лист 53 и лист 78 от делото), както и на Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-8561 от 13.02.2020г. (лист 52 и лист 77 от
делото), тъй като тези писмени доказателства са годни, информативни, относими,
обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-8561 от 13.02.2020г. се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил с рег. № СА 6403 ММ техническо средство, броят и
номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и
индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на превозните средства
(50 км/час) и това, че там е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта. От
Ежедневната форма на отчет от 11.02.2020г. се установява, че служебният автомобил е
спрян в 13.49 часа в град София, бул. „Ботевградско шосе” срещу магазин „Хонда“, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от Околовръстен път към бул.
„Владимир Вазов” при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В-26, като
4
АТСС е било с № 653 и е било позиционирано на това място до 16.00 часа на 11.02.2020г.,
което включва процесния час - 14.51 часа. В същия смисъл данни се съдържат и в Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-8561 от
13.02.2020г., в който документ като периода на работа на АТСС е отразено времето от 14.00
до 16.00 часа, което съвпада с времето, посочено в Ежедневната форма за отчет. За
наличието на пътен знак, указващ ограничение на скоростта 50 км/час към 11.02.2021г. на
процесното място данни се извличат не само от Ежедневната форма на отчет от 11.02.2020г.
и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-8561 от 13.02.2020г., но и от снимките на пътния знак на лист 45 и лист 80 от делото.
От приложените на лист 101-118 и лист 119-136 от делото писма от Български
институт по метрология с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 (с приложения) и писмата от Главна Дирекция „Национална полиция” с
приложен Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M
от 25.10.2019г. (лист 88-89, лист 137-138, както и лист 50 и лист 75 от делото) се установява,
че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение на
11.02.2020г. е одобрено съобразно нормативните изисквания, срокът на валидност на
одобряването на АТСС е бил до 24.02.2020г., преминало е и последваща проверка в
Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери към
Главна дирекция „Национална полиция” на 25.10.2019г. (за срок от 12 месеца, т.е. до
25.10.2020г.) и съответно се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически
изправно към 11.02.2020г. и направените с него измервания са в съответствие със Закона за
измерванията. Поради това СРС приема, че техническото средство, заснело процесния
автомобил и неговата скорост на движение е било годно към процесната дата да установи
нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани технически средства и системи”
според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол №
9-38-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. се
вижда, че въпросното техническо средство има идент. № 653/14 и този номер 653 е вписан и
в Ежедневната форма на отчет, в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-8561 от 13.02.2020г., а също и в снимковия материал –
клип № 14245, то това означава, че именно провереното на 25.10.2019г. техническо средство
тип TFR-1M е било използвано и при заснемане на процесното нарушение. Всичко това
показва, че техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било
въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип към
11.02.2020г. и изготвените с него писмени доказателства (снимките, приложени по делото)
имат доказателствена сила.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
5
годно веществено доказателствено средство. От снимките на техническото средство и на
служебния автомобил (лист 44, 46, 70 и 71 от делото) става ясно къде е било позиционирано
техническото средство, с което е измерена скоростта на движение на МПС-то. Въз основа на
снимките, приложени на лист 45 и лист 80 от делото се доказва, че на процесното място, ден
и час е имало пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/час. Посредством
снимка - клип № 14245 (лист 43 и лист 69 от делото) се установява марката и
регистрационният номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това, че в лентата на движение
на заснетото МПС няма други превозни средства. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Доколкото клип № 14245 е направен на 11.02.2020г. в 14.51 часа и
попада в часовия диапазон от 14.00 часа до 16.00 часа, в който техническо средство TFR-1M
с № 653 е било позиционирано в град София, бул. „Ботевградско шосе” срещу магазин
„Хонда“, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се с посока на
движение от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов” (според Протокола на лист 52 от
делото и Ежедневната форма за отчет на лист 53 от делото), съдът приема, че процесното
нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Ежедневната форма на
отчет, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-8561 от 13.02.2020г. и в Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г. Доколкото между снимката - клип № 14245 (от една
страна) и Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-8561 от 13.02.2020г. (от друга страна) има
припокриване относно времето, мястото, номера на техническото средство, ограничението
на скоростта, а същевременно клип № 14245 попада сред номерата на изображенията,
направени на 11.02.2020г. от 14.00 часа до 16.00 часа на процесното място, за съда не
възниква съмнение, че клип № 14245 е направен именно с техническо средство TFR-1M с №
653.
Относно ограничението на скоростта на процесното място относими и информативни
се явяват Ежедневната форма на отчет, снимките на лист 45 и лист 80 от делото, Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-8561 от
13.02.2020г. и писмата от Столична община с приложена схема (лист 65-66 и лист 81-82 от
делото). Тези писмени доказателства са еднопосочни, достоверни и непредубедени. От
съвкупната им преценка се установява, че на процесното място е имало ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В26, показващ, че максимално разрешената скоростта на
движение е 50 км/час.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
6
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Описано е самото нарушение. То съответства
на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на
основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/ като е указано в какъв срок,
по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в жалбата, че в
Електронен фиш не се съдържало конкретно действие на ВЛ. Р. Д., от което да се прецени,
че същият е нарушил правилата за движение по пътищата. В Електронния фиш много ясно е
посочено, че нарушението е за превишена скорост при управление на МПС с рег. № .........,
което действие по управление на автомобила е извършено в град София, бул. „Ботевградско
шосе” срещу магазин „Хонда“, в посока от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов”.
Неотносимо е и възражението на жалбоподателя, че не е било ясно как е въведено
ограничение за процесния участък, доколкото видно от самия Електронен фиш в него е
посочено, че скоростта на движение в процесния участък е 50 км/час и че същата е въведена
с пътен знак В-26.
Що се отнася до твърдението на жалбоподателя Д., че в Електронния фиш не бил
7
посочен толерансът на АТСС и свързаното с това възражение, че при определяне на
релевантните стойности на измерената скорост с АТСС въпросният толеранс не е бил
отчетен, то следва да се отбележи, че посочването на този толеранс не е задължителен
реквизит на Електронния фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същевременно видно от
предоставените и кредитирани от съда доказателства по делото следва изводът, че
фактически толерансът от 3 км/ч. е бил отчетен в полза на жалбоподателя, поради което не
са били накърнени правата му.
Съдът констатира, че в Електронния фиш като нарушена е посочена разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон. Това е така, тъй като в
случая въведената с пътен знак В-26 скорост от 50 км/час съвпада с посоченото ограничение
на скоростта в чл.21, ал.1 от ЗДвП. За да се квалифицира нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП не е достатъчно само да има пътен знак, а е необходимо и стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, да е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП (50
км/час) и тъй като в случая ограничението на скоростта не е различно от 50 км/час, то
правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
8
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
Към датата на нарушението /11.02.2020г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено в действащата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
9
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Видно от лист 52 и лист 77 от делото Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-8561 от 13.02.2020г.
съдържа всички реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
11.02.2020г., а датата 13.02.2020г. е датата на регистриране на документа под № 4332р-8561.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили, приели и проверили
въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-8561 от 13.02.2020г. са посочени номерата на първото и
последното изображение, както и общият брой на констатираните нарушения. Освен вид и
номер на ползваното техническо средство в Протокола е посочено, че техническото средство
е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол от 25.10.2019г. с
годност за експлоатация до 24.10.2020г. Коментираният тук Протокол е придружен със
снимка на уреда (видно от лист 46 и лист 71 от делото), поради което СРС приема, че
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
10
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
Изложените по-горе мотиви дават отговор и на възражението на жалбоподателя Д.,
който неоснователно твърди, че Електронният фиш е издаден в нарушение на чл.34 от
ЗАНН – доколкото този текст от закона не се прилага при издаването на Електронни
фишове по реда на ЗДвП.
С оглед на всичко изложено по-горе СРС – 10 състав прие, че Електронният фиш не
следва да се отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 14245) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 77 км/час. В предвид възможността
за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че конкретно
заснетият автомобил се е движил с поне 74 км/час. В тази връзка съдът се позова на
представения по делото Протокол № 9-38-19 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 25.10.2019г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 14245) измерената скорост е 77 км/ч., докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 74 км/ч., която се явява
по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 77 км/ч. и в тази връзка
не са нарушени правата на жалбоподателя.
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 14245, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-8561 от 13.02.2020г. и
схемата, изпратена от Столична община се установява, че на процесното място е било
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 и то е било 50 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил „..........“ с рег. №
......... се е движил на 11.02.2020г. в 14.51 часа на процесното място с поне 74 км/ч. (след
приспадане на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при
измерване на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/ч. в
населено място, въведено с пътен знак, то следва да се приеме, че от обективна страна
доказано е извършено нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
от 50 км/час.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 24 км/час.
11
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при наличие на знак за ограничение на скоростта, не следва да управлява
МПС със скорост над тази, посочена на пътния знак (в случая 50 км/час) и че щом е
измерена скорост от поне 74 км/ч. значи е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „..........“ с рег. № ..........
Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, то в конкретния случай правилно е била ангажирана
отговорността именно на ВЛ. Р. Д.. Това е така, защото жалбоподателят е физическо лице –
собственик на лек автомобил „..........“ с рег. № ......... (според справката, приложена на лист
47 и лист 72 от делото). В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго
лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на Електронния фиш,
жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до
териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай в
изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил
Електронния фиш на ВЛ. Р. Д. като лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП /доколкото заснетото МПС
е собственост на жалбоподателя/. В Електронния фиш изрично е указана възможността за
подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото производство, и то директно до
съда, т.е. ВЛ. Р. Д. не се е възползвал от предоставената му законова възможност да обори
презумпцията на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва да бъде ангажирана
административната отговорност на ВЛ. Р. Д. за извършеното с неговия автомобил
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 21 до
30 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 100 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 24 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на ВЛ. Р. Д. (като собственик на МПС, недоказал, че
автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се определи глоба в размер на 100
лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният
фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно
наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
12
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушителят има извършени и
други нарушения на ЗДвП. Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС счита, че деянието не представлява маловажен
случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Доколкото въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт пред СРС,
въпреки решението на съда, че Електронния фиш следва да се потвърди, не следва да се
присъждат разноски в полза на въззиваемата страна, тъй като такива реално не са били
направени по това дело, нито е било поискано тяхното присъждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3399004, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на ВЛ. Р. Д. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13