Р Е Ш Е Н И Е
№ 899/6.12.2021г.
гр. Пазарджик
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито заседание на четвърти ноември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
с участието на секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдията Юрукова административно дело № 491,
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118
от КСО и чл. 145 от АПК. Образувано е по жалбата на Р.Р.Х., чрез адвокатско
дружество „Б. и С.“, представлявано от управител Б., против Решение №
1012-12-55#1/02.04.2021г. на директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № Ц 2140-12-92/19.11.2020г. на длъжностно лице по
пенсионно осигуряване, с което е отказана на жалбоподателя лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно, като се развиват доводи, че пенсионните
органи неправилно са приели, че действителният осигурителен стаж не е
достатъчен. Оспорват се констатациите, че Рамзи Х. не е извършвал дейност в
качеството си на самоосигураващо се лице – земеделски стопанин, поради
обстоятелството, че не е пребивавал на територията на Република България. В писмена
молба с вх. № 7734/15.09.2021г. жалбоподателят чрез своите адвокати, поддържа
жалбата и иска отмяна на решението.
Ответникът – директор на ТП на НОИ
Пазарджик, чрез своя процесуален представител - юрисконсулт М., оспорва жалбата
и моли съдът да я отхвърли като неоснователна по съображения, представени по
същество в съдебно заседание и развити в подробни писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е започнало със
заявление вх. № Ц2113-12-868 от 30.07.2020 г., с което Р.Р.Х. е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
68, ал. 3 от КСО. Към заявлението са приложени съответните документи, установяващи
осигурителния му стаж. С разпореждане № № Ц 2140-12-92/19.11.2020г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст с мотива, че не са налице необходимите условия
по чл. 68, ал. 3 от КСО. В това разпореждане общият осигурителен стаж на лицето
е изчислен както 17г., 8 месеца и 8 дни, от който за действителен е признат 13
години, 6 месеца и 10 дни. Не е признат за действителен осигурителен стаж
периодът от военна служба по аргумент на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и времето
от 14.08.2018г. до 01.02.2020г. като земеделски производител с оглед
регистрирани пътувания и пребиваване извън Република България и реално
осъществяване дейност като земеделски стопанин.
Разпореждането е съобщено на г-н Х.
на 12.02.2021г. и е обжалвано в срок по чл. 117 от КСО пред
Директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик с жалба с вх. № 1012-12-55/10.03.2021г. С
Решение № 1012-12-55#1/02.04.2021г. решаващият орган - директор на ТП на НОИ
Пазарджик, е оставил без уважение жалбата, като е приел, че спорният период от осигурителния
стаж на жалбоподателя от 14.08.2018г. до 31.01.2020 г., когато е бил
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, не следва да се признава за действителен
осигурителен стаж, тъй като по данни от граничен контрол през периода, в който
е декларирал, че е упражнявал дейност като земеделски стопанин, той е бил извън
Република България. Според административния орган внасянето на осигуровки, без
да е упражняване трудова дейност като земеделски стопанин не е достатъчно да се
признае за осигурителен стаж предвид изискването на чл. 10, ал. 1 от КСО, във
връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Мотивираното решение е съобщено на 08.04.2021
г., след което в законоустановения 14-дневен срок - на 21.04.2021 г., видно от
пощенското клеймо(л. 16), е обжалвано пред съда чрез административния орган.
В административната преписка са
налични документи отнасящи се към осигурителния и трудов стаж на жалбоподателя
за периода от 29.09.1970 г. до 22.02.1990 г., като длъжностното лице по
пенсионно осигуряване е приело, че обща продължителност на стажа е 17 г., 08
м., 08 дни, от който стаж от втора категория труд 8 г. 00 м., 20 дни и стаж от
трета категория труд - 07 г., 07 м., 13 дни.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чийто права и законни интереси са засегнати, в срока на чл. 118 от КСО, поради
което е процесуално допустима.
Предмет на съдебен контрол в
производството по чл. 118 от КСО е Решение № 1012-12-55#1/02.04.2021г. на
директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № Ц
2140-12-92/19.11.2020г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.
Съдът счита, че то е валидно и
допустимо, издадено след надлежно сезиране с жалба, подадена по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО. Издадено е
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в противоречие
с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните
съображения:
От анализа на представените по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
както и мотивите на оспорения административен акт и възраженията на
жалбоподателя, се обосновава извод, че спорът между страните е дали е налице
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят е навършил изискуемата възраст от 66 години и 6 месеца.
Видно от мотивите на решението
административният орган не е зачел наборната военна служба като действителен
осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, по аргумент на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО. Не е признат за действителен стаж времето, през което
жалбоподателят е бил регистриран като земеделски производител(справка от ОДЗ
Пазарджик с изх. № РД-12-02-268/21 – л. 69 и сл. от делото), съответно за някой
периоди е внесъл осигуровки, за други - липсват, видно от справка за история на
осигуряването, приложена към писмо с изх. № 5667/19.03.2021г.(л. 73 и сл. от
делото). Съгласно справка от МВР-ОДМВР Пазарджик лицето има регистрирани
пътувания извън пределите на Република България, като влизането му в България е
на 29.07.2018г. и излизане от страната на 22.08.2018г.; влизане в България на
12.07.2019г. и излизане на 05.10.2019г. при ГКПП Капитан Андреево шосе. Съотнесено към данните за осигурителен стаж за
период 14.08.2018г.-31.01.2020г., то реално лицето е имало 15 календарни дни
през 2019г. и 2 месеца и 23 календарни дни през 2019г. пребиваване в страната и
според административния орган практически не е могло да осъществява дейност
като земеделски стопанин, нито има данни за наети лица от осигурител. При
изискването на чл. 10, ал. 1 от КСО, във
връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО стажът не е признат за действителен
осигурителен стаж.
От данните по преписката и
представени допълнително писмени доказателства от жалбоподателя, се установява
по делото, че Р.Р.Х. е притежавал валидна регистрация като земеделски стопанин.
Регистрация му като такъв обаче не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е
налице идентичност между качеството земеделски стопанин и осигурено лице.
Легална дефиниция за понятието
„осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според
която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО земеделски
стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска
продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По
аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност - в настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да се приеме, че има качеството осигурено
лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето
реално да осъществява дейност като земеделски стопанин. Правилно е прието от
административния орган, че след като лицето е било извън пределите на
страната(с изключение на 3 месеца), липсват данни за произведена продукция, не
са ангажирани доказателства за установяване на положителен юридически факт, че
е извършвана реална дейност, действително, не следва да се счита, че за
регистрирания земеделски стопанин е налице действителен осигурителен стаж.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146.
Длъжностното лице по пенсионно
осигуряване и решаващият орган –директор на ТП на НОИ Пазарджик, са приели, че
общият действителен осигурителен стаж, без превръщане по чл. 104 от КСО, който
не включва, приравнено на осигурителен стаж време на военна служба е 13 г., 06
м., 10 дни (осигурителен стаж от трета категория е 07 г., 07 м., 13 дни +
осигурителен стаж от втора категория труд 08 г., 00 м., 20 дни = 15 г., 08 м.,
03 дни - военна служба 02 г., 01 м., 23 дни = 13 г.. 06 м., 10 дни). Изключване
на военната служба от действителния осигурителен стаж е прието по аргумент, че съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този
период се внасят осигурителни вноски в размера на фонд „Пенсии” за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Времето на редовна военна служба е приравнено на осигурителен стаж и
същото не е действителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните
разпоредби на КСО.
От описаната фактическа обстановка
се установява, че административния орган не признава периода от 10.10.1972 г.
до 02.12.1974 г. – 02 години, 1 месец и 23 дни, през който жалбоподателят е
отслужвал редовна военна служба за действителен осигурителен стаж. За посочения
период от 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г. е приложим текстът на чл. 81 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП), отменен с § 1, т. 1 от
Заключителните разпоредби на Постановление № 30 на Министерския съвет от 10
март 2000 г. за приемане на Наредба за пенсиите и Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в
чужбина - ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г. Съгласно
чл. 81 ППЗП (отм.), зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна
военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване
на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство. Съобразявайки периода, през който жалбоподателят е
отслужвал военната си служба, статутът му е бил регламентиран с текста на чл. 9
от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (ЗВВСНРБ),
съгласно който военната служба във Въоръжените сили се състои от действителна
военна служба и служба в запаса. След като стажът е положен при
действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се
черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005
г., в сила от 20.12.2005 г.
Съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл
е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на
наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския
бюджет.
При наличие на изрична нормативна
уредба, осигурителният стаж на жалбоподателя за периода от 10.10.1972 г. до
02.12.1974 г. – 02 години, 1 месец и 23 дни, през който той е отслужвал редовна
военна служба, следва да се признае за действителен осигурителен стаж. Периодът
на наборна военна служба е от 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г. и зачитането на осигурителния стаж е било
регламентирано от чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за
пенсиите. След като стажът е положен при действието на цитирания текст,
допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. В този
смисъл е адм. д. № 8184/2021г.; 890/2020, 4145/2018г. и др. на Върховен административен
съд.
След като за периода 10.10.1972 г.
до 02.12.1974 г. осигурителният стаж от редовна военна служба е действителен,
то съдът приема, че е налице действителен осигурителен стаж от 15г., 08 месеца
и 3 дни и жалбоподателят ще отговаря на изискванията за пенсиониране при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Воден от горното оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане се явяват незаконосъобразни и следва да
бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр.Пазарджик за ново произнасяне по
заявлението на Р.Р.Х. при съобразяване с дадените от съда задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона.
Воден от горното, на основание
чл.172, ал.2, предл.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Административен съд - Пазарджик, VI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-12-55#1/02.04.2021г. на директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № Ц 2140-12-92/19.11.2020г. на длъжностно лице по
пенсионно осигуряване, с което е отказана на Р.Р.Х. лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
ВРЪЩА преписката, образувана по заявлението
на Р.Р.Х., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
гр.Пазарджик за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане
на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/