№ 172
гр. Габрово, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20234200500277 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 3820 от 07.06.2022 г. подадена от
Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. Г., ул. „Л.“ ***, представлявана
от председателя на управителния съвет Е.Г., действащ чрез пълномощника адв. Св. К. от
ГАК против решение постановено по гр.д. № 237/2023 г. по описа на Габровски районен
съд.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е
неправилно, противоречащо на събраните в хода на съдебното дирене доказателства и
материалния закон. Сочи, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка, но е
стигнал до погрешни правни изводи, на които е постановил порочното си решение. Счита,
че съдът превратно тълкува волята на законодателя постановена в чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
Моли да се отмени като неправилно постановеното решение и да се реши спора по
същество, като се уважи предявения иск.
В съдебно заседание поддържа въззивната си жалба и допълва, че ответникът е
единственият от етажната собственост, който оспорва своето задължение.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание ответникът по
въззивната жалба се представлява от процесуален представител, който взима становище, че
предявеният иск е останал недоказан по основание и размер и да се потвърди
първоинстанционното решение.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
1
Подадено е заявление по чл. 410 от ГПК от Етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. Г., ул. „Л.“ ***, представлявана от председателя на
управителния съвет Е.Г., действащ чрез пълномощника адв. Св. К. от ГАК за издаване на
заповед за изпълнение против длъжника И. К. Д. за сумата 193,50 лв. и за законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Вземането произтича от задължение с настъпил падеж и представлява дължими от И. К. Д.
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата към
31.03.2022 г.
Издадена е заповед № 862 от 14.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 1841/2022 г. по описа на ГРС, като е разпоредено длъжникът И. К. Д. да заплати
претендиралите със заявлението суми. Съобщението е връчено лично на И. К. Д. на
08.12.2022 г., който е подал възражение в срока по чл. 414 и чл. 414а от ГПК.
С оглед дадените указания с Разпореждане от 29.12.2022 г., Етажна собственост на
сграда с административен адрес: гр. Г., ул. „Л.“ ***, представлявана от председателя на
управителния съвет Е.Г., действащ чрез пълномощника адв. Св. К. от ГАК е предявил пред
Габровски районен съд обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.
422 от ГПК срещу И. К. Д. за сумата 193,50 лв.
В исковата молба се твърди, че на проведено на 27.05.2022 г. Общо събрание на
етажната собственост е взето решение да бъде изпратена нотариална покана до Д. за
заплащане на просрочените парични вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата, като му се предостави 30 дневен срок от датата на
получаването за изпълнение. Взето е решение за образуване на заповедно производство пред
Габровски районен съд при неизпълнение. В изпълнение на решението е била изпратена
нотариална покана и в последствие е било подадено заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът въпреки че живее в село С.,
често посещава имота си, дори повече от 30 дни в годината. Живущите в етажната
собственост са го виждали да посещава имота си един или два пъти седмично, понякога и
по-често, като са разговаряли с него. Прави доказателствени искания. Претендира се сумата
в размер на 193,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК за периода 01.08.2020 г.-31.03.2022 г.
В подадения отговор на исковата молба, ответникът не оспорва факта, че е
собственик на обект в етажната собственост и че посещава имота рядко. Оспорва подадения
иск по основание и размер. Прави доказателствени искания.
За да постанови своето решение първоинстанционния съд е приел, че ответникът И.
К. Д. и семейството му не пребивават постоянно в имота в етажната собственост.
Посещаването на имота един или два пъти седмично, понякога и по-често с цел надзор и
поддръжка на имота не представлява обитаване или пребиваване в имот по смисъла на
ЗУЕС. Посещенията в имота на ответника са равнозначни на посетител, гост в етажната
собственост. Като е приел, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, съдът е
отхвърлил предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
2
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №
1841/2022 г. по описа на Районен съд - Габрово.
По делото е установено, че ответникът е собственик на обект в етажна собственост,
находяща се в гр. Г., ул. „Л.“ ***. Установено е, че постоянния и настоящия адрес на
ответника е в село С., където и живее.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на разпитаните св. М. и
св. С. се установява, че са виждали ответникът за периода от август 2020 г. до март 2022 г.
да си идва по два пъти през седмицата. Св. С. му е правила забележка да си измие терасата в
ден, в който не е разрешено миенето и да го прави по график- сряда и събота, а не в
понеделник. Свидетелстват, че ответникът е трудно подвижен и ползва асансьора до осмия
етаж. Другата група свидетели – св. Р. и св. Х., установяват факта, който не се оспорва, че
ответникът живее в село С.. Последните свидетелстват, че И. Д. пътува до Габрово с
обществения транспорт – автобус, за да си плаща сметките и да си купува лекарства.
Спорният по делото въпрос е свързан с обстоятелството дали ответникът пребивава в
обекта от етажната собственост повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не се заплащат
консумативните разходи и разходите за текущо поддържане за общите части на етажната
собственост за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. От анализ на цитираната разпоредба се налага извода, че в случая
ответникът в качеството си на етажен собственик не дължи плащане на дължимите такси за
управление и поддръжка на общите части, ако е пребивавал в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
По делото е установено, чрез събраните гласни доказателства, че ответникът е
посещавал имота си поне веднъж или два пъти седмично през календарната годината. Не се
оспорват твърденията в исковата молба, че същия е извършвал тези посещения и по време
на тях е ползвал асансьор, за да достигне до осмия етаж. При приложението на чл. 51, ал. 2
от ЗУЕС, собственикът не обитава жилището, но го посещава по някаква причина до 30 дни
в една календарна година. В тази хипотеза се изисква собственикът да не е „пребивавал“ в
имота повече от 30 дни в него за една календарна година.
Съгласно даденото разрешение в Определение № 264 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр.д.
№ 3899/2020 г., ІІІ г.о, което настоящия състав споделя, в хипотезата, когато страната се
позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на
етажната собственост, в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди,
като ангажира доказателства изключващи възможността обектът да е бил обитаван.
Твърденията на ответникът, че не пребивава в имота си повече от 30 дни в една календарна
година, се опровергават от събраните по делото доказателства. Посещението един или два
пъти седмично предполагат пребиваване поне 52 пъти или повече в календарната годината
от страна на ответника, което оборва императивната норма на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
Във връзка с изложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и като такъв следва да бъде уважен за предявения
3
размер от 193,50 лв. – главница за неплатени парично вноски за разходи за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост за периода 01.08.2020 г.-31.03.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на внасяне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 31.10.2022 г. до
погасяването й, а обжалваното решение да бъде отменено. Дължат се разноски в размер на
25,00 лв. за въззивната инстанция, за което е представен списък на разноските по реда на чл.
80 от ГПК.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 246 от 17.05.2023 г., постановено по гр. дело №
237/2023 г. по описа на Габровски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр.с чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС, че И. К. Д., ЕГН********** дължи на Етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. Г., ул. „Л.“ ***, представлявана от председателя на
управителния съвет Е.Г., действащ чрез пълномощника адв. Св. К. от ГАК сума в размер на
193,50 лв.- главница представляваща дължими от ответника парични вноски за разходи за
управление и поддържане на общите части за периода 01.08.2020 г. - 31.03.2022 г., ведно със
законната лихва считано от 31.10.2022 г. до погасяването и.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН********** от село С., община Габрово да заплати на
Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. Г., ул. „Л.“ ***, представлявана
от председателя на управителния съвет Е.Г. сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/– държавна
такса по ч.гр.д. № 1841/2022 г. на ГРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН********** от село С., община Габрово да заплати на
Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. Г., ул. „Л.“ ***, представлявана
от председателя на управителния съвет Е.Г. сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ –
държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4