Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,19.10.2016 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 19.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание проведено на
осми юни, през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Росен Балкански
При
секретаря И.Ч. , като сложи на разглеждане гр.дело №291 по описа на съда за 2014
година , докладваното от районния съдия Росен
Балкански и за да се произнесе взе
предвид следното:
Гр. Дело №
291-2014 година е образувано по молба с
вх. № 2077 от 04.11.2014 година .
Предявен е
положителен установителен иск от Л.К.А. с ЕГН – ********** *** и Е.К.Н. с ЕГН-
********** *** чрез процесуалния си представител – адвокат С.Л., със съдебен
адрес *** , офис 3 срещу Държавата
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството - иск
с правно основание чл. 124 от ГПК
Заявяват се
претенции да бъде установено в
отношенията между страните, че ищците в
качеството им на правоприемници на
К.Ж.А. – почнал на 11.01.21995 година и В. С. А. починала на 17.12.2009
година бивши жители на гр. Тервел са собственици на ДВОРНО МЯСТО , находящо се
в град Тервел , обл. Добрич , по
улица" Бистрица" № 5 представляващо ПИ с идентификатор №
72271.501.23 с площ от 1012 кв.м. по КК на град Тервел , одобрена със Заповед №
РД- 18-91 / 19.12.2009 година.
В
исковата молба се навеждат
твърдения,че праводателят на ищците с
писмен частен документ от 01.02.1958
година купува имота , за който ищците
твърдят ,че към момента на сключването
на " временния" договор е частна собственост .
Твърдението
си ищците подържат с представения
заверен препис от Договор за покупко - продажба
на недвижим имот от 01.02.1958
година. По силата на същия договор е видно , че на посочената дата С. Н. Н. от село Кутловица, продава и предава
собственоста и владението на К.Ж.А. от
Тервел собственото си дворно място , съставляващо парцел № четвърти , пл. № 336 в
квартал № 10А по регулационния план на
Тервел с повържност от 950 кв.метра , ведно с построената къща в същия парцел.
В подкрепа на тезата си / че праводателя на наследодателя им е
собственикна имота / ищците депозират
писмено доказателство – Предворителен договор от 18.01.1958 година от който е
видно , че и праводателя на наследодателя им е закупил процесния имот - частна
собственист от друго лице – И. Д. К. .
Ищците твърдят , ,че наследодателят
им приживе не се е снабдил с нотариален
акт за собственост .
След смъртта
на наследодателя си ищците твърдят , че са
се снабдили с
издаден в тяхна полза / по същия като съсобственик фигурира и тяхната
майка - към момента на депозиране на
настоящия иск вече покойница / , издаден
констативен акт за собственост, но само по отношение на постройките , като по
акта на съда е отразено , че постройките са такива застроени върху държавно дворно място .
За ищците не
е било ясно на какво основание нотариуса при ТРС е приел, че имота е държавна собственост .
В последствие
майката на ищците дарява на двете своите и.д. части, но само върху постройките, построени върху държавно дворно
място .
В тази насока
ищците депозират писмени доказателства - два броя нотариални актове : заверен
препис от Нотариален акт за собственост
върху недвижи имот придобит по давност
№ 1339 том първи , дело № 1564/1995 година по описа
на нотариалното служба при Тервелски районен съд и
заверен препис от договор за
дарение от 29.12.1995 година,обективиран
в нотариален акт №226 том първи дело № 1565 / 95 година по описа на
нотариалната служба при Тервелски районен съд .
В цялост ищците
твърдят , че по отношение на имота не е
водена процедура по отчуждаване , жилището не е построено на основание
отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, никой не е имал
претенции към дворното място .Твърдят ,
че наследодателя им с непрекъснато владение
на имота от 1958 година до влизане в сила на ЗСГ повече от 10 години , е придобил правото на
собственост върху имота на основание чл.
79 от ЗС .
Ищците
твърдят , че са установили , че процесния недвижим имот -
собствен на техния наследодател с
Акт № 86 от 05.12.1984 година -е актуван като държавна собственост .
В подкрепа
на твърденият си ищците депозират писмено доказателство - заверен препис от Акт
№ 86 за държавна собственост от
05.12.1984 година. По сищия е отразено , че имот с площ от 1200 кв.м. , с бивш
собственик К.Ж.А. на основание чл. 77 от
НДИ е актуват като държавна собственост .
Твърдят че отразеното в АДС № 86 от 05.12.1984 година не отговаря на
действителното фактическо положение .
Установеното мотвира ищците да
провокират производство с искане
за отписване от актовите книги за държавна собственост на описания недвижим имот . По отпочнатото
производство пред Областен управител на гр. Добрич със Заповед № ДжС-09-01-36 от 18.07.2014
година , последния отказва да се отпише от актовите книги за недвижими имоти имота ,като частна държавна собственост и се предаде на
настоящата ищца Л. А. недвижим имот
описан по Акт- АДС № 86 от 05.12.1984 година
а именно двомна място - с площ от
1200 / хияда и двеста/ кв.м. ,
представляващ парцел тринадесети , в кв. № 88, ул. " Бистрица" по
плана на гр. Тервел , общ. Тервел , обл. Добрич / нови данни: ПИ № 72271.501.53
по КККР одобрен със Заповед № РД-18-91/
19.12.2009 година на Изп. Директор на АГКК .
Изхода от
преписката и мотивира ищците да водят настоящия установителен иск.
С
Разпореждане № 819 от 25.11.2014 година
от исковата молба ведно с доказателствата са изпратени на ответната
страна на основание чл. 131 от ГПК .
Държавата представлявана от Държавата представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството ,чрез
пълномощника си - Областен управител на гр. Добрич - д-р
Маргарита Станчева Новоселска депозира по делото писмен отговор на
исковата молба – вх. №2438 от 23.12.2014
година .
С отговора
си Областния управител депозира пълномощно
изх. № 02-01-278/ 28.11.2014 година на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството .
Искът се
оспорва .
Приема се за
предявен от ищците , като недопустим
. Подробно се излагат съображения в тази насока и в цялост
се твърди ,че по отношение на ищците е
недопустимо да водят установителен иск
при положение , че за тях има специализирана защита- вещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС .
Ответната
страна заявява претенции , че ако съдът
не уважи съображенията и за
недопустимост на иска, то следва
същия да бъде отхвърлен като неоснователен .
Според тезата
на ответната страна първоначалния” собственик” И.К. няма документ за собственост , като са сочи
че по разписния лист е отразено , че
същия само се води стопанин на имота .
Според
ответната страна извършените в последствие две твърдени продажби – от
18.01.1958 година и от 01.02.1958 година
не са оформени с нотариален
акт а
по своята същност се явяват предварителни договори , които предварителни
договори не произвеждат целения от страните вещно транслативен ефект , като е било нужно
същите предварителни договори да бъдат
финализирани с окончателен / окончателни / договори.
Ответната
страна приема ,че ищците нямат основания
да претендират придобивна давност върху
имота считано от дата на която тяхната майка им дарява свиете идеални части от имота
,като се приема ,че придобивна такава не
тече за имоти държавна собственост .
С Определение
№ 22 от 02.02.2015 година съдът изготви
проекто доклад с който разпредели
доказателствената тежест между страните
. Същия е съобщен на страните и
не е оспорен .
В съдебно
заседание ищците редовнопризовани не се явяват , представляват се по делото от процесуалния си представител -
адвокат С. Л..
Ответната
страна- Министерството на регионалното развитие и благоустройството,като
представител на Държавата , редовно
призована по делото се педставлява
от юрисконсулт Гергана И - надлежно
упълномощена .
От събраните по
делото доказателства- депозирани с исковата молба и писмения отговор , от
заключението на вещото лице - инж. Н. Ч.-
по назначената от съда съдебно -
техническа експертиза ,от становищата на
страните , които осъдът обсъди в тяхната
цялост приема за установено следното от
фактическа страна :
По делото не
се спори ,че ищците имат качество на наследници на К.Ж.А. - б. ж на гр.
Тервел починал на 22.01.1995 година и съпругата му В.С. А. -б.ж на гр. Тервел .
В това си качество ищците са активно легитимирани да водят настоящия иск .
Анализирайки съдържанието на Акт за държавна собственост № 86 от 05.12. 1984 година - по който е отразено , че за процесния имот не са
съставени по рано актове за имота и
съдържанието на представения предварителен
договор а и от заключението на вещото лице изследвало разписните листи и рег. план на гр. Тервел за 1949 година с категоричност може да се приеме ставовището , че към дата
на изповядване на предварителния
договор за покупко - продажба от 01.02.1958
година процесния недвижим имот не
е бил актуван като държавна собственост .
Доказателствата мотивират съдът
да приема ,че по отношение на
наследодателите на ищците , че последните са придобили процесния
имот на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност- по чл. 79 от ЗС .
Доказателствата мотивират съда да приема , че наследодателите на ищците
са във владение на имота считано от дата на сключването на
предварителния договор - сключен от
тях на 01.02.1958 година .
По
делото не се събраха данни да е сключен окончателен договор , или наследодателите на ищците да са провокирали
производство с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД - за обявяване за
окончателен сключения на 01.02.1958 година
предварителен договор за продажба
на процесния имот .
Правото на собственост върху недвижим
имот може да се придобие чрез сделка, по наследство , по завещание или по
давност .Давностното владение е такъв период от време, през който едно лице владее чужд имот с намерението да
стане негов собственик .Владението от
своя страна е упражняване на фактическа власт върху имота . Закона за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим
имот- 5 годишен при добросъвестно
владение и 10 годишен срок за недобросъвестно владение .
Добросъвестното владение е това владение при което имота се владее на
правно основание / договор , нотариален акт , или друг документ / годен да
направи владелеца собственик , но праводателя / прехвърлителя / не е бил собственик или пък формата на
договора е опорочена. С изтичането на
пет годишен срок добросъвестния владелец придобива правото на собственост върху имота .
Владението
трябва да отговаря и на другите условия : да бъде непрекъснато , да е явно , а
не скрито , т.е. владелеца трябва да манифестира поведение, което да не
оставя никакво съмнение най вече у собственика, че той именно управлява
фактическата власт за себе си .Владелецът следва открито да демонстрира открито
намерение да стане собственик , като израз на това намерение да свои са именно
действия по деклариране на имота в данъчната служба на името на владелеца ,
заплащане на местни данъци и данък смет
откриването на собствена партида за ВиК
услуги, ел. захранване на имота и не
последно място полагане на грижи за имота като за свой собствен .
В настоящия
случай основавайки активната си
процесуална легитимация, ищците определят като начален момент на претендираното владение върху имота от страна на
праводателите им именно момента на сключването на предварителния договор
- 01.02.1958 година .
Характеристиката на правоотношението по
предварителния договор за продажба може да се извлече от неговия предмет –
„продавачът обещава да прехвърли недвижим имот на купувача, който ще заплати
определена цена”.
Предварителния договор за покупко – продажба се покрива с продажбата, но с важната особеност, че
насрещните права и задължения по продажбата се отнасят за бъдещ момент. В
настоящия случай съдът приема , че с
начален момент- 01.02.1958 година
праводателите на ищците са
недобросъвестни владелци на процесния имот .Предварителния договор не се явява „годно правно основание” защото с него
не може да се прехвърля собственост .Праводателите
на ищците се явяват и недобросъвестни владелци и по отношение на тях възможността да
придобият правото върху процесния имот
следва да се приеме ,че се явява
именно 10 годишното непрекъснато
владение.
Такова съдът приема ,че е текло по отношение на праводателите на ищците . Не
се събража доказателства правата им да са оспорени от " продавача" по
предварителния договор и съдът приема , че до
дата на съставяне на спорния АДС
по отношение на праводателите на ищците по настоящото дело такава
е изтекла и същите са придобили
недвижимия имот на основание
именно на непрекъснато владение
на имота за срок продължил повече от 10
години .
За имота
има записано одържавяване , както
следва:
С АДС № 86/05.12.1984
година- по който е отразено ,че дворно място с площ 1200 кв.м.,представляващо парцел
тринадесети , квартал не се чете
/ бел . на съда / , бивша собственост на К.Ж.А. е актувано като държавна собственост .
В следствие на установеното и ищците са
провокирали преписка до Областен управител -
финализирана със Заповед № ДжС-09-01-36 от 18.07.2014 година.
Отправна страна :
Предявения
положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК според
преценката на съда се явява допустим .
Абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното предявяване на всички видове искове е
съществуването на правен интерес за ищеца от провеждане на избраната форма на
съдебна защита, наличието на която при установителните претенции е изрично
регламентирана от законодателя. Интересът от търсената с иска защита би могъл
да бъде както пряк, така и евентуален, но винаги следва да бъде преценяван с
оглед конкретните твърдения и очертана колизия на права между страните. В
настоящата хипотеза, съдът приема, че предявения иск е допустим и надлежно
ангажира правораздавателната му компетентност, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба
ищците излагат фактически твърдения за това ,че от 1958 година наследодателя
им до смъртта си владее имота,като това
му владение не е смутено от никой.Твърдят , че имота към 1958 година е
частна собственост , както и че след
смъртта на наследодателя си и ищците
владения имота необезпокоявани от
никой.На един по- късен етап ищците
установили , че собствения им имот е актуван през 1984 година с акт за държавна собственост ,като държавен.
Твърдяното материално право е спорно в
отношенията между страните, което оспорване е намерило израз в действията на
ответната страна по актуването на имота
като държавна собственост през 1984 година .
Фактическите
твърдения, заложени в исковата молба и процесуалното поведение на страните
обосновават колизия на права, като изходът на спора по установителните искове
за собственост, би разрешил материалноправния спор между страните досежно
принадлежността към патримониума на ищците на спорното право върху процесния
имот, с което би се постигнал и целения от тях правен резултат в пълен обем.
Последното поражда правния им интерес от разрешаване на спора при така
избраната форма на искова защита. Ето защо, релевираните претенции се явяват
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Ищците са предявили
положителен установителен иск с правно
основание по чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Държавата , представлявана от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството,че наследниците на К.Ж.А.
б.ж. на гр. Тервел починал
на 22.01.1995 година и В. С.А. б.ж. на гр. Тервел починала на 17.12.2009 година са собственици на ДВОРНО
МЯСТО , находящо се в град Тервел , обл.
Добрич , по улица" Бистрица" № 5
представляващо ПИ с идентификатор № 72271.501.23 с площ от 1012 кв.м. по
КК на град Тервел , одобрена със Заповед № РД- 18-91 / 19.12.2009 година.
Искът е допустим, като подаден от активно легитимирани лица,
имащи интерес от търсената защита. Разгледан по
същество се явява основателен поради следното:
Предмет
на доказване по делото е правото на собственост, претендирано от едната или
другата страна. Настоящия съдебен състав счита, че ищците в качеството им на наследници на К.Ж.А. б.ж. на гр. Тервел починал на
22.01.1995 година и В. С.А. б.ж.
на гр. Тервел починала на 17.12.2009 година доказват исковата си
претенция.
Страните не
оспориха установеното по съдебно
техническата експертиза , че имот стар парцел - четвърти , пл. № 336 , в кв.
10а по рег. план на гр. Тервел - така както е описан по предварителния
договор за покупко - продажба - по който купувач се явява наследодателя на ищците е идентичен
и съответства на стар парцел девети ,
пл. № 351, в кв. 35 по рег. план
на гр. Терве за 1969 година и на УПИ тринадесети , пл. № 530 , в кв. 88 по
действащия рег. план на гр. Тервел от 1983 година, сега поземлен имот с идентификатор 72271.501.53 по
Кадастралната карта на гр. Тервел .
Ответна
страна не доказа тезата си , че към 1949
година - по първия рег. план на гр. Тервел и по разписните листи за този период имота да се актуван като държавна собственост
.
Процесния
недвижим имот е придобит от праводателите на настоящите ищци на основание текла в тяхна полза
придобивна давност .
Съгласно
заключението на вещото лице - което не бе оспорено от страните и съдът го
приема като дадено компетентно и
безпристрастно по засроително - регулационния план от 1969 година за гр. Тервел , процедния недвижим имот е определен като парцел девети - пл. № 351, в
кв. 35, като в разписния лист е записан на името на
наследадателя на ищците - К.Ж.А.
с измерена от плата за посочената
година площ от 770 кв.м.
От същия
планоснимачен № 351 са отредени 390 кв.м. за парцел тринадесети .
Пак съгласно
заключението на вещото лице инж. Н. Ч.
по дворищно регулационния план от 1983 година процесния имот е определен като парцел тринадесети - 530, в
кв. 88, като имота е записан в разписния лист на името на К.Ж.А. но с измерена площ от 550 км.м. От същия
планоснимачен номер 530 са отредени 465
кв.м. за парцел шестнадесети - общински
-без отреждане за тип застрояване .
В отговор на
въпрос от проведено съдебно
заседание на 08.06.2015 година , зададен
на вещото лице от процесуалния представител на ищците вещото лице / по лист 83 от делото / дава
заключение ,че поземлен имот с идентификатор 72271.501.53 по кадастралната карта
на гр. Тервел се идентифицира/
включва / двата парцела шестнадесети - общински и тринадесети
- 530 в кв. 88 по действащия рег. план на гр. Тервел от 1983 година.
По отношение
на отредения парцел шестнадесети -
общински вещото лице дава заключение на поставения му от процесуалния
представител на ищците въпрос , че не е
открил никакви документи при Община Тервел гр. Тервел за водена отчуждителна преписка .Вещо лице дава заключение , че парцел шестнадесети- общински , така както е отреден по регулация е парцел без изход ,
което е недопустимо по наредбите- / лист 84 по делото / .
Представения Акт за държавн
асобственост има , констативен, а не конститутивен характер. Като официални свидетелстващи
документи тези актове констатират собствеността без да я пораждат. Описаните в
тях обстоятелства имат доказателствена сила до доказване на противното относно
съществуването на правото на собственост.
Актовете за държавна или общинска
собственост имат доказателствена сила за правото на собственост, когато в тях е посочено конкретно придобивно
основание, по силата на което имота е преминал в патримониума на държавата или
общината. Такава доказателствена сила липсва, когато вместо основание за
актуване е посочен не конкретен факт, а правна норма. Поради това Актовете за държавна и общинска
събственост , в който за
правно основание е посочен единствено " На основание чл. 77 от НДИ " не
може да удостовери възникването на правото на собственост в патримониума на
държавата.
Вещо лице дава мнение , че при проверката си в Община Тервел гр. Тервел
не е открил отчуждителни документи- с
изключение на представения акт за държавна
собственост, приложен по делото .
Има ли валидни отчуждителни мероприятия
:
Съдът анализирайки доказателствата е мотивиран да приеме по отношение на
правоотношенията , възникващи по силата на съставения АДС , че следва
приложение да намират разпоредбите на ЗАКОН
ЗА ТЕРИТОРИАЛНО И СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО Обн.
ДВ. бр.29 от
10 Април 1973г, в сила от 01.06.1973 година отм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г. ., в редакцията му
от : изм. ДВ.
бр.45 от 8 Юни 1984г., доколкото неговите разпоредби са действали към момента
на съставянето на АДС № 86 от 05.12.1984 година ,както и НАРЕДБА
ЗА ЦЕНИТЕ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ
Приета с Постановление № 53 на Министерския
съвет от 22 ноември 1979 г.
Обн.
ДВ. бр.99
от 14 Декември 1979г., отм.
ДВ. бр.18 от 5 Март 1991г.
В конкретния случай имотната граница се е запазила такава, каквато
е съществувала преди
съставянето на АДС - №86 от 05.12.1984 година .
Образувания имот парцел шестнадесети - общински -без отреждане за тип
застрояване, с площ от 465 кв.м. ,не е била фактически завземан от Държавата,
нито от Общината.
Липсват данни за трансформирането
на имота като общинска частна собственост.
По делото
няма представени никакви
документи и изобщо данни за изготвена оценка на образувания парцел ,
която да е обявена на собственика, няма
данни за плащане на обезщетение.
Следователно, от съпоставката на горе
визираните разпоредби, следва, че с неизпълнението
на дворищната регулация
се придобива от Държавата само голата собственост върху придаваемото се място, ведно с правото да се заплати
неговата стойност по установения от ЗТСУ / отм./ и Наредба за цените на недвижимите имоти .
Едва след това
се придобиват и правомощията да се получи владението и да се ползва този имот .
До същия момент регулацията не се счита приложена. Това означава, че
придобиването на правото на собственост върху предаваемото
място е станало условно.
С влизане в сила на Закона за устройство на
Територията /ЗУТ/ от 31 март 2001г., съгласно §6, ал.1 от Преходните разпоредби /ПР/ действащите към
деня на влизане в сила на закона дворищно-регулационни планове запазват
действието си. Когато обаче е имало изменение на дворищната регулация, която
има пряко отчуждително действие, но не са уредени сметките по регулация, т. е.
планът не е приложен, срокът за прилагането на действащия към деня на влизане в
сила на закона дворищно-регулационен план е 6-месечен, считано от деня на
влизането в сила на закона. Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на Закон за устройство на
територията /ЗУТ/, след изтичане на срока по §6, ал. 2 отчуждителното действие
на влезлите в сила, но неприложени дворищно- регулационни планове за
изравняване на частите и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
По настоящото дело по безспоред ред е установено , че в указания по-горе срок не е предприемана
процедурата по § 6. ал. 2 от ПР на ЗУТ. При
това положение, отчуждителното действие ,касаещо образуване на парцел шестнадесети - общински -без
отреждане за тип застрояване, с площ от 465 кв.м. е прекратено, а собствеността
върху спорното пространство описано по исковата молба и посочено
в заключението на вещото лице по
назначената от съда СТЕ , след
изтичане на посочения 6-месечен срок се е възстановила в положението от преди
влизане в сила на дворищно-регулационния план и не е принадлежало повече на
Държавата.
В случая се установи, че не е налице условието
новообразувания имот
шестнадесети - общински -без отреждане за тип
застрояване, с площ от 465 кв.м. да е бил придобит от
Държавата, чрез отчуждително производство.
Нещо
повече - длъжностното лице съставило АДС
№ 86 / 05.12.1984 година не се е
съобразил , че от пл. № 530 са отредени
465 кв.м. за парцел шестнадесети - общински , като е
актувал като държавна собственост
УПИ тринадесети - 530 в кв. 88 по
рег. план на гр. Тервел .
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният
установителен иск е допустим, а разгледан по същество и основателен.
При този изход на делото доколкото има искане
от страна на ищците за заплащане на направените от тях разноски, съдът следва да се произнесе по това искане и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, като осъди ответната страна да заплати на ищците сумата от 700,00 лева лева, представляваща разноски по
вещо лице в размер на 200,00 лева
и 500,00 лева разноски по упълномощен процесуален представител
- съгласно договор за правна защита и съдействие бланков № ********** .
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството,че ищците Л.К.А.
с ЕГН – ********** *** и Е.К.Н. с ЕГН- ********** *** в
качеството им на правоприемници на
К.Ж.А. –б.ж на гр. Тервел , почнал на 11.01.21995 година и В.С. А.- б.ж
на гр. Тервел , починала на 17.12.2009
година са собственици на ДВОРНО МЯСТО ,
находящо се в град Тервел , обл. Добрич
, по улица" Бистрица" № 5
представляващо ПИ с идентификатор № 72271.501.23 с площ от 1012 кв.м. по
КК на град Тервел , одобрена със Заповед № РД- 18-91 / 19.12.2009 година- по
иск с правно основание чл. 124 от ГПК ..
ОСЪЖДА
Държавата да заплати на ищците Л.К.А. с ЕГН – ********** *** и Е.К.Н. с ЕГН- **********
*** сумата от
600,00 лева лева,
представляваща разноски по
вещо лице в размер на 200,00 лева
и 500,00 лева разноски по упълномощен процесуален
предтавител - съгласно договор за
правна защита и съдействие бланков №
**********.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Добрички окръжн съд .
Районен съдия :