Решение по дело №15278/2018 на Софийски градски съд

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 27.06.2019 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

                 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                МЛ.СЪДИЯ:   СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 15278 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 399223/03.05.2018 г., постановено по гр. д. № 72382/2016 г. по описа на СРС, 72 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът  А.К.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 950.47 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 30.6.2016 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на 136.84 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 21.06.2016 г., за които е издадена заповед от 08.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 35941/16 г. на СРС, като искът за установяване вземането за главница за разликата над сумата 950.47 лв. до пълния предявен размер от 966.11 лв. и искът за лихва за забава за разликата над сумата 136.84 лв. до пълния предявен размер от 137.83 лв. са отхвърлени като неоснователни.

С постановеното решение е осъдена А.К.М., да заплати в полза на “Т.С.”, сумата от 625.43 лв. разноски в исковото производство, и сумата от 73.87 лв. разноски в заповедното производство.

Делото е разгледано с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника А.К.М., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано. Изложени са подробни възражения, за това че исковете не са доказани по основание и размер.

Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********- апартамент № 50 с абонатен №120549, по договорни отношения между страните през периода от м.05.2013 г.-м.04.2015 г., като му дължи сумата 966.11 лева - главница за доставена и потребена топлинна енергия в имота, и 137.83 лева - лихва за забава за периода от 30.06.2013 г.-21.06.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 35941/2016 г. на СРС, 72 с-в.

Във връзка с подаденото на 30.06.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 35941/2016 г. на СРС, 72 с-в, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на Т.С. ЕАД срещу А.К.М. за заплащане на дължимите суми, срещу която е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Според указаното в разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е било указано да предяви иск за установяване на вземанията си с разпореждане от 21.11.2016 г.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 12.12.2016 г., в приложимата към момента на завеждане на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред срещу посоченият длъжник. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

Страните не спорят и се установява чрез представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том ІI, рег.№ 3051, дело № 272/17.12.1999 г. на нотариус с рег.№ 151 на НК на РБългария, че топлоснабдения имот - апартамент № 50 в гр. София, ж.к. ********* е собственост на длъжника А.К.М..

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение с „Т.С.” с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и  одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Ищецът е ангажирал съобщения към фактури за абонатен №120549, които се отнасят за исковия период.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице инж. *********по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че  през процесния период сградата, в която се намира апартамент № 50 е с непрекъснато топлоподаване; дяловото разпределение извършвано от фирма Т.с. ЕООД за сградата –ЕС и имота на потребителя е извършвано в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи и снети показания от уредите за сградата и за имота по електронен път.

Установява се, че за потребена в имота е била измерена, отчетена и начислена ТЕ за отопление на имота, ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за БГВ в посочените в приложената справка количества. За процесният период от 01.05.2013 г.-30.04.2015 г. ответницата не е осигурила достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота няма монтирани отоплителни тела и топлоразпределители. Съответно, ползвана е топла вода, като начислената сума е за един потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие според изискванията на действащата за периода Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Установено е, че ТЕ отдадена от сградна инсталация е изчислено от фирмата за дялово разпределение по формулата съобразно приложението към чл.61, т.6.1.1. от наредбата. ТЕ за отопление на имота не е била начислена за периода. Не е била начислена и ТЕ за отопление на общи части. Според СТЕ количествата потребена ТЕ в имота е 950.47 лв., от която 305.65 лв. ТЕ за отопление и 644.82 лв.-ТЕ за БГВ. Общият топломер в АС е бил преминал първоначална и последващи метрологични проверки. Разпределението на отчетената ТЕ от общия топломер е било извършено от Т.с. ЕООД в съответствие с нормативните разпоредби и закони.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице В.С.С.по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че  задълженията за топлоснабдения имот с абонатен №120549 възлизат на сумата 950.47 лв. за потребена в имота ТЕ и сумата 15.64 лв. за такси на фирмата за дялово разпределение за отчет на уредите или общо сумата 966.11 лв. Законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава – 15.09.2016 г.-03.04.2018 г., според ССчЕ възлиза на сумата 136.84 лв. върху сумата за незаплатена ТЕ.

С оглед тези констатации, при съобразяване установеното, че дължимите суми не са погасени, съдът намира че предявените претенции са основателни за посочените в ССчЕ суми, дължими за потребена в имота ТЕ и за такса за извършено дялово разпределение.

С оглед установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни в посочената част за исковите периоди до горепосочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399223/03.05.2018 г., постановено по гр. д. № 72382/2016 г. по описа на СРС, 72 състав.

      Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

      

                                                     

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.