Определение по дело №2207/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4505
Дата: 30 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20233100502207
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4505
гр. Варна, 30.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Иванка Д. Дрингова

Ивелина В.а
като разгледа докладваното от Ивелина В.а Въззивно гражданско дело №
20233100502207 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба с вх.№
47148/22.06.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от Н. Д. Н. и Д. Н. Д., чрез
процесуалните им представители срещу решение № 1641/15.05.2023г. постановено по гр.д.
№ 815/2023г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателите
Н. Д. Н.и Д. Н. Д., конституиран по реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния
ищец К. А. Д., ЕГН **********, поч. на 22.10.2021г. срещу Е. П. З. иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността до ½ ид. ч. на договор за
покупко-продажба от 14.11.2017г., обективиран в нотариален акт № 164, том 2, рег. № 4699,
нот.дело № 396/2017г., с който К. Д. и Н. Н. са се разпоредили в полза на ответницата Е. З.
общо с ½ ид.част от сграда с ид.********.391.4 по Кадастралната карта на гр.Варна, с адм.
адрес: гр. Варна, район Аспарухово, кв.„Галата“, ул. „Черноморска“ № 16, разположена в
ПИ с ид. ********.391, със застроена площ 111 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда и 300 кв.м. от поземлен имот с ид. ********.391 по Кадастралната карта на
гр.Варна, целият с площ от 764 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници: ПИ с ид.
********.386, с ид.********.394; с ид.********.393; с ид.********.392; с ид.********.518 и
********.390, поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за покупко-
продажба от 14.11.2017г., поради договаряне на продажната цена от пълномощника К. А.
Н.а с купувача Е. П. З., във вреда на упълномощителите - продавачи Н. Д. Н. и К. А. Д., като
неоснователни и СА ОСЪДЕНИ да заплатят на Е. П. З. сумата от 875 лева, представляваща
реализирани разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
1
ответника - К. А. Н.а.
Въззивниците – Н. Д. Н. и Д. Н. Д. чрез процесуалните си представители оспорват
съдебното решение с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
същото. Оспорват извода на съда, че атакуваната сделка по нот.акт № 164/2017г. не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави поради това, че продавачите К. Д. и Н. Д. Н.
са получили от купувача К. Н.а продажна цена за имота в размер на 100000 лева. Излагат, че
посочената цена не е била заплатена от К. Н.а на К. и Н. като това се установява от
събраните по делото доказателства – писмени /протокол за разпит на обвиняемо лице по ДП
№ 92/2018г. по описа на 4 РУ на ОД на МВР-Варна/ и гласни /показанията на св.П. Велин/.
Отделно от това се поддържа, че цената на сделката е близо 13 пъти по-голяма от пазарната
стойност на имота на ищците съгласно заключението на проведената СТЕ. Поради
извършено договаряне от страна на пълномощника К. Н.а на съществено по-ниска цена от
пазарната се поддържа, че същата се е споразумяла във вреда на представлявания, като по
този начин се накърняват и добрите нрави. Считат, че са налице всички елементи от
фактическия състав на предявения иск по чл.40 от ЗЗД, поради което същият е следвало да
бъде уважен.
Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените
главен или евентуален иск прогласяване нищожността на сделката по нот.акт № 164, том 2,
рег. № 4699, нот.дело № 396/2017г. поради противоречието й с добрите нрави, респективно
поради извършено от пълномощника К. Н.а договаряне с купувача Е. П. Н.а във вреда на
упълномощителите К. Д. и Н. Д.. Претендират да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Е. П. З., чрез процесуалния й представител.
Оспорва твърденията на въззивниците за необоснованост на обжалваното решение
поради неценене на показанията на св.П. Велин. Счита, че съдът правилно е приложил
забраната по чл.164, ал.1, т.6 от ГПК за опровергаване със свидетелски показания на
съдържанието на изходящия от страната частен документ. Позовава се на предварителния
договор от 26.02.2017г., в който изрично е потвърдено от продавачите – Н. Н. и К. Д., че са
получили от К. Н.а на сумата от 100000 лева. Същият е признат за автентичен документ
досежно подписите на продавачите и материализиращ удостоверително изявление на
издателите досежно заплащането на продажната цена. С оглед на това счита за обоснован
извода на съда, че сделката не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, предвид
липсата на неравенство в разменените престации.
По отношение на иска по чл.40 от ЗЗД считат, че въз основа на направеният анализ
на доказателствата първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че
продавачите - ищци са потвърдили мълчаливо сделката от 14.11.2017г. доколкото не са я
оспорили като увреждаща веднага след извършването й в продължение на повече от 2
години, както и предвид на факта, че са освободили имота доброволно след сделката.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение изцяло.
2
Отговор на въззивната жалба е депозиран и от третото лице-помагач на ответника –
К. А. Н., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за неоснователност и
необоснованост на жалбата, поради което се моли да бъде оставена без уважение. Счита, че
съдът е направил обоснован анализ на събраните доказателства и е достигнал до правилен
краен извод за неоснователност на предявените искове. Излага, че ищецът Н.й Н. е направил
признание на неизгоден за себе си факт пред надлежен орган на власт в сведение от
08.01.2018г. по пр.преписка № 13533/2017г. по описа на РП-Варна, а именно получаване на
сумата от 100 000 лева, което счита че доказва плащането по сделката. Счита, че отказвайки
да цени показанията на св. П. Велин, първоинстанционният съд не е извършил процесуално
нарушение, доколкото с тях се е целяло установяване на привидност на разписката за
получена сума обективирана в предварителния договор от 26.02.2017г. Отделно от това
счита, че показанията на свидетеля следва да се ценят по реда на чл.172 от ГПК отчитайки
качеството му на бивш съпруг на К. Н.а. Поддържат становище, че продажната цена не е
нееквивалентна, поради което искът за прогласяване на сделката за нищожна поради
противоречие на добрите нрави се явява неоснователен. Считат за законосъобразно,
правилно и обосновано и произнасянето на съда, с което е отхвърлен евентуалния иск по
чл.40 от ЗЗД.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. С въззивната жалба и
отговорите не са направени доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№ 47148/22.06.2023г. по
регистратурата на ВРС, подадена от Н. Д. Н. и Д. Н. Д. срещу решение № 1641/15.05.2023г.
постановено по гр.д.№ 815/2023г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2207/2023г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 17.01.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните –
въззивник, въззиваем и трето лице-помагач, чрез пълномощниците си, ведно с препис от
3
настоящото определение, а на въззивника да се връчат и преписи от постъпилите писмени
отговори на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4