Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 125
гр.Д. 10.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и седми май
2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №94 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази
следното:
Производството е по реда на
глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба / приложена към предходно в.гр.д.№859/2019 г. на ДОС/ от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу
решение №1063/16.10.2019 г. по гр.д.№1653/2019 г. на Районен съд-гр.Д.,с което
е признато за установено по отношение на Т.Н.Т. с ЕГН ********** ***,че същият
не дължи на въззивника сумата от 510,86 лв,представляваща
стойността на преизчислена
електроенергия за период 22.06.2017
г.-15.01.2018 г. за адрес на потребление в гр.Д.,***,кл.№***по фактура
№**********/17.04.2019 г.,като въззивникът е осъден да заплати на Т. разноски-50 лв държавна такса и 300 лв адвокатско
възнаграждение.В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и нарушения
на материалния закон при постановяване решението на първоинстанционния съд.Сочи
се,че правото на корекция е обосновано с установения факт на външна намеса в
тарифната схема на електромера,правилото на чл.50 от предходните ПИКЕЕ,в сила и
към датата на проверката -15.01.2018 г.Развит е довод,че нормите на чл.48-50 от
предходните ПИКЕЕ създават в полза на дружеството правото да коригира
количеството електрическа енергия,натрупано по третия тарифен
регистър.В случай че въззивният съд приеме неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към
конкретната хипотеза,се настоява натрупаното количество електрическа енергия по трети тарифен регистър да се
третира като точно установено количество реално потребена енергия,чието
заплащане се дължи от абоната,в която насока се цитира и решение
№150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС.Въззивникът се
позовава и на решения на ВКС,които поддържат принципно различен подход при
очертаване правната характеристика на корекционната процедура.Настоява се за
отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се разноските
за двете инстанции.Въвежда се възражение за прекомерност на изплатеното от
другата страна адвокатско възнаграждение.
Писмен отговор на жалбата не е подаден от въззиваемия
Т.Н.Т..В писмена молба вх.№2781/26.05.2020 г. въззиваемият изразява становище
за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно
решение.Претендира сторените от него разноски във въззивното производство,като
също навежда възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна
адвокатско възнаграждение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият
окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния
срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното
решение на 22.10.2019 г.,а жалбата е подадена на 29.10.2019 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 05.11.2019 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено
по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищеца от
установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е обаче
неправилно и следва да бъде отменено,като съображенията за горния извод са
следните:
Гр.д.№1653/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК от Т.Н.Т. *** срещу
„Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна за установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски №***и абонатен №********** за обект,находящ се в гр.Д.,***,не дължи на ответника сума от 510,86 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката
за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от
22.06.2017 г. до 15.01.2018 г.,за която сума е
издадена фактура №0279258683/17.04.2019 г.Искът е изцяло уважен от първоинстанционния
съд,чието решение въззивният съд намира за неправилно.
На 15.01.2018 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД-гр.Варна /сега
с променено наименование „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна/ е извършена
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен
№111402**********,с който се измерва доставената в имота на ищеца в гр.Д.,***
електрическа енергия,за което е съставен и констативен
протокол №1104046/15.01.2018 г.Електромерът е
демонтиран за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е
обективиран в констативен протокол №966/08.04.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-гр.Варна.Установено е,че отсъстват механични дефекти по
кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите
обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е
отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е
технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в
тарифната схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа Т3 в размер на 002769,5
кВТч,която не е визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото и въззивник „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна коригира
сметката на потребителя Т.Н.Т. за посочения обект
за период от 22.06.2017 г. до 15.01.2018 г. и е издадена фактура №0279258683/17.04.2019 г на стойност 510,86 лв със срок за плащане до 30.04.2019 г.Корекцията е извършена след софтуерно прочитане на
паметта на СТИ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от 17.04.2019 г. на лист 44 от
делото на ДРС/.
Не е спорно,че за периода на
корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по
силата на което електроснабдителното
дружество-ответник доставя,а ищецът заплаща доставената
за собствения му недвижим имот в гр.Д. електроенергия,отчитането на която се
извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от
17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с
решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение
№2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са
били действащи и приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за
периода на корекцията на сметката на ищеца.Ищецът Т. дължи коригираната
сума от 510,86 лв поради следните съображения:
От заключението на вещото
лице В. Ч.по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се
установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е
записвала в невизуализиран за отчет регистър 1.8.3 /трети тарифен регистър/,поради което тази част не е отчитана като
потребена.Отчетена е едва при проверката на 15.01.2018 г.Преминалата от
захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в
тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните
периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по
начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно
потребената от ищеца ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от
неустановена дата на активиране на регистър 1.8.3 до демонтажа на СТИ.Вещото
лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена по методиката на чл.48
ал.1 от ПИКЕЕ от
2013 г.,а допълнително е
начислено цялото количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети
регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в цитираната фактура от 17.04.2019 г. са приложени цени на технологични разходи и
мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно чл.51 ал.1 от
ПИКЕЕ.Изчисленията по фактурата са верни,като количеството енергия за плащане
съответства на посоченото в становището на лист 44
от делото на ДРС.Периодът на корекцията е определен
съгласно чл.50 от ПИКЕЕ,като е приложена продължителност от 208 дни.Крайната дата 15.01.2018 г. е
датата на проверката,при която е установеното натрупването на електроенергия в
третия тарифен регистър,а началната дата 22.06.2017 г. съответства на датата на
монтажа на СТИ в обекта на ищеца.От
отговора на вещото лице по поставените му задачи се установява,че процесното
СТИ не е програмирано от „Енерго-Про Мрежи” АД при монтажа му на 21.06.2017 г. /относно датата
на монтажа виж констативен протокол №12147511/21.06.2017 г. на лист 52 от
делото на ДРС/,а
параметризацията му е извършена от производителя,като са зададени два активни
тарифни регистъра-Т1 /нощна тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/.Третият тарифен регистър /Т3/ не съответства на тарифните
зони,избрани от ищеца.
Ищецът посочва в
исковата молба най-общо,че оспорва констатациите в констативен протокол №1104046/15.01.2018 г.,но не уточнява изрично кои данни и факти,обективирани в него,не отговарят
на действителността.Същият е съсредоточил оплакванията си в насока дали
електроразпределителното дружество е имало законово основание да съставя такъв
протокол при проверката,след като регламентиращата го разпоредба на чл.47 от
ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./ вече е била отменена към датата на проверката 15.01.2018
г.Разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ /отм./ е уреждала формата и реда за съставяне
на протокола,но отмяната й не води до липса на право на
електроразпределителното дружество да обективира резултатите от проверките на
СТИ в нарочни протоколи.Тези протоколи имат характеристиките на частни
свидетелстващи документи.В случая протоколът не е подписан от ищеца,поради
което по правилото на чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК тежестта за доказване на
истинността му се носи от страната,която го е представила,т.е. от „Енерго-Про
Продажби“ АД.Отразените в протокола от 15.01.2018 г. факти-за осъществената на
посочената дата проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД,за установеното
натрупване на количество електроенергия в тарифен регистър 1.8.3,демонтиране на
СТИ и изпращането му за метрологична проверка,са удостоверени и от други
доказателства по делото.Така демонтирането на процесния електромер,предаването
му на БИМ за изследване,натрупването на констатираното количество енергия в
трети тарифен регистър е установено при метрологичната проверка,обективирана в
констативен протокол №966/08.04.2019 г.,чиято истинност не е оспорена от
ищеца.Фактът на извършване на проверката на 15.01.2018 г. и резултатите от нея
се удостоверяват и с показанията на свидетелката С. Т. Г.,***.
Служебно е известно
на съда с оглед констатациите по досегашни съдебни производства,че
електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с версия на
софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера,а
предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене
на данните в паметта на електромера.Последното означава,че горните правни
субекти не са имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта
на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по
тарифа 1.8.3 /Т3/ в паметта на уреда.
Спорното
правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение
на чл.48-чл.51/,като към датата на проверката на СТИ-15.01.2018 г. и през периода на
начисляване на електроенергия по процесната фактура /22.06.2017 г.-15.01.2018
г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи
/отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.Макар ответното дружество да е посочило като
основание на извършената корекция чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,визираното в тази
норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и
тези,въведени в информационната система при ответника,не е осъществено,тъй като
няма данни по делото процесното СТИ да е „смарт“ и да се отчита дистанционно,а
горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е възможна само при дистанционно отчитане.В
този случай следва да се приеме,че е липсвала специална подзаконова уредба за
преизчисляване на сметки за електроенергия за минал
период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното.Правоотношението
между страните обаче
съставлява договор за продажба
на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД касателно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено определено количество
енергия,но поради грешка то е
отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,купувачът
дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,той дължи да заплати реално
потребената електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което част от действително потребената
електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество,влече като последица ангажиране
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането исковото производство е
достатъчна гаранция за равни права на страните
и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г. по гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното
вмешателство в софтуера на СТИ,както и извършването му след
монтиране на средството в обекта на ищеца /следва от установената
параметризация в две тарифи от производителя и факта,че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.В
резултат на неправомерното вмешателство доставената в обекта на ищеца
електроенергия по тарифа 1.8.3 /Т3/ не е отчетена при електроразпределителното
дружество и не е заплатена от ищеца Т..Софтуерното
вмешателство е свързано
с противоправно виновно
поведение на ищеца.То
съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение
на ищеца-купувач,като се има предвид,че ответникът,електроразпределителното
дружество и БИМ,извършил експертизата на СТИ,не разполагат с необходимия
софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача /ищеца/.Поради горното ищецът Т.Н.Т. дължи да заплати стойността
на доставената му електроенергия в посочения обем по тарифа Т3.Няма данни
наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър
електроенергия,но това е без значение,защото доставената енергия е остойностена
от ответника по цени за технологични разходи,а последните са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение продължителността
на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му
момент следва да се посочи,че релевантен пределен начален момент е датата на
монтиране на СТИ в процесния обект,което в случая е осъществено на 21.06.2017
г.Така процесният период,за който се претендира заплащане на доставената
ел.енергия,е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
Предвид изложеното процесното количество електроенергия,начислено от ответника на стойност от 510,86 лв,се дължи от ищеца
по сключения между тях
договор за продажба на електроенергия.Предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен след отмяна на неправилното
решение на районния съд.
С оглед крайния
резултат от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът Т.Н.Т. следва да бъде
осъден да заплати на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сторените от последния
съдебно-деловодни разноски в първата и въззивната инстанция,които изрично са
претендирани от него.По делото са налице доказателства за следните разноски,сторени
от ответното дружество:за първата инстанция-360 лв с вкл.ДДС адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие,фактура
и платежно нареждане за кредитен превод на листи 86-88 от делото на ДРС,и 300
лв възнаграждение за вещо лице;за въззивната инстанция-25 лв държавна такса за
въззивното обжалване.За заплащане от страната на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв с вкл.ДДС за въззивната инстанция не са
представени доказателства.Депозиран е договор за правна защита и съдействие
№17216/31.10.2019 г./на лист 52 от делото на ДОС/,удостоверяващ договорено
между страните възнаграждение за въззивното производство в размер на 360 лв с
вкл.ДДС при уговорено плащане по банков път.Издадената фактура
№**********/11.11.2019 г. /на лист 54 от делото на ДОС/ обективира дължима
стойност на услуга-правна защита и съдействие по договор под друг
номер-№17304/11.11.2019 г.,респ. плащането по банков път на сумата от 360 лв е
въз основа на цитираната фактура,т.е. се удостоверява плащане на адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие под № и дата,различни
от тези на процесния договор на лист 52.Всъщност доказателства за осъществено
реално плащане по банков път на сумата от 360 лв по процесния договор за правна
защита и съдействие не са представени.Следователно за втората инстанция на
дружеството-въззивник следва да се присъдят разноски само в размер на 25 лв-ДТ
за въззивното обжалване.Недоказаните разноски за адвокатско възнаграждение не
подлежат на присъждане.
За първата инстанция
на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв възнаграждение
за вещо лице.
Наведено е в двете
инстанции от ищеца и въззиваем Т. Н.Т. възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на изплатеното от ответното дружество-въззивник адвокатско
възнаграждение,чиято основателност следва да бъде преценена само досежно
адвокатското възнаграждение за първата инстанция,доколкото вече бе посочено,че
за настоящата инстанция такова няма да бъде присъдено.
Към настоящия момент с оглед решение №5419/08.05.2020 год. по адм.д.№14384/2019 год.,5-членен състав на ВАС,обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020
год.,минимално предвиденият размер на
адвокатското възнаграждение при цена на иска 510,86 лв
възлиза на сумата от 100 лв съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
според редакцията на разпоредбата към настоящия момент.В случай че в хода на делото настъпи промяна в нормативната уредба,с влизането на
която в сила бъде установен друг минимален размер на адвокатското
възнаграждение,именно новият размер следва да бъде съобразяван
при произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност.Съдът
следва да приложи Наредба №1/2004 год. съобразно изменението й,тъй като се касае
за материално-правна норма,която става действащо право и намира приложение с
влизането й в сила занапред.Към датата на приключване на съдебното дирене и даване
ход на делото по същество в настоящата инстанция,когато страните правят искане за
разноски,съответно възражение за прекомерност,при определяне на разноските съдът
прилага нормативната уредба,действаща
към този момент,а не нормативната уредба,действаща към момента на договаряне и
заплащане на адвокатското възнаграждение-така определение №782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение
№185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.
В случая съдът
намира изплатеното от дружеството-въззивник и ответник по делото в първата
инстанция адвокатско възнаграждение за прекомерно.Защитаваният материален интерес в областта на доставката и
заплащането на електрическа енергия в стойностно изражение не е висок /под 1000 лв/,а при съобразяване,че делото е
част от многобройна група дела,идентични по предмет,то правната му и фактическа
сложност не е голяма.Следователно възражението на ищеца Т. по
чл.78 ал.5 от ГПК е
основателно,поради което адвокатското възнаграждение за първата инстанция
/300 лв +60 лв ДДС/
следва да бъде намалено наполовина,респ. присъдено такова над минимално
предвидения размер от 100 лв,а именно в размер на 150 лв /без ДДС/.При начисляване на ДДС следва да се присъди адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС в размер на 180 лв.
При настоящия изход
от спора въззиваемият и ищец по делото Т. Н.Т. няма право на разноски и такива
не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №1063/16.10.2019 г. по гр.д.№1653/2019
г. на Д.кия районен
съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Т.Н.Т. с ЕГН ********** *** срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Вл. Варненчик” №258,за установяване,че ищецът Т.Н.Т. в качеството на потребител с клиентски №***и
абонатен №********** за
обект,находящ се в гр.Д.,***,не дължи на ответника сума от 510,86 лв,съставляваща цена на незаплатена потребена електрическа
енергия за посочения по-горе
обект на потребление за периода от 22.06.2017 г. до 15.01.2018 г.,за която сума е издадена фактура №0279258683/17.04.2019 г.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Енерго-Про Продажби“АД-гр.Варна,район
„Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Вл. Варненчик” №258 сума в размер на 480 лв /четиристотин
и осемдесет лева/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски,включваща
300 лв възнаграждение за вещо лице и 180 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Енерго-Про Продажби“АД-гр.Варна,район
„Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Вл. Варненчик” №258
сума в размер на 25 лв /двадесет и пет лева/ сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски-държавна такса за въззивното обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.