РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали,25.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при участието на секретаря Марияна
Суркова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 640 по
описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск з пр. осн. чл.108 от
ЗС.
Постъпила е искова молба от Р.М.Р.
против Ф.М.Ш., в която се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в обл. Кърджали,
***, представляващ: поземлен имот с пл.сн. №130, в кв.6 по плана на ***,
одобрен със Заповед № 28/07.02.1990г., представляващ застроено дворно място от
360 кв.м., ведно с построените в него
едноетажна полумасивна жилищна сграда с частичен висок призем със застроена
площ 90 кв.м. на етажа, състоящ се от три стаи, кухня, баня и коридор и 25
кв.м. застроена площ на призема, състоящ се от две складови помещения, и
масивна сграда - аптека, със застроена площ 36 кв.м. при граници на целия имот:
изток-поземлен имот с пл.сн. № 131, от кв.б; запад-поземлен имот с пл.сн.№ кв.6; север-поземлен имот с пл.сн. №129, от
кв.6 и юг-улица, който имот бил подробно описан в Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 152, том 2, рег.№ 7520, дело № 343/2012г. и Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 153, том 2, рег.№ 7529, дело № 344/2012г. Твърди,
че през месец август 2011г. с ответницата заживели на семейни начала в с. *** в
жилище, собственост на ищеца, като съвсем скоро след това ответницата започнала
да пътува до гр. Крумовград всеки четвъртък, където сестра й имала аптека и ответницата
отивала да ѝ помага, а понеделниците се връщала при ищеца, стояла само
няколко дни и отново се връщала при сестра си. Твърди,че през 2012г. започнал и
построил аптеката, находяща се в посочения недвижим имот и след приключване на
строежа ответницата започнала да ползва масивната сграда със застроена площ 36
кв.м., като аптека. През месец септември
2016г. отношенията им се влошили , откогато били във фактическа раздяла и не
поддържали никакви отношения. Ищецът помолил ответницата няколко пъти да
освободи процесния имот, но тя продължавала да го ползва и понастоящем. Счита,
че същата ползва без основание процесния имот, с което оспорва правото на
собственост на ищеца. Моли ответницата да бъде осъдена да отстъпи и предаде
владението на масивна сграда - аптека със застроена площ 36 кв.м., построена
върху поземлен имот с пл.сн.№ 130, в кв.6
по плана село ***, община ***, одобрен със Заповед № 28/07.02.1990г.,
представляващ застроено дворно място от 360
кв.м., при граници на целия имот: изток - поземлен имот с пл.сн. №131,
от кв.б; запад-поземлен имот с пл.сн. № кв.6; север-поземлен имот с пл.сн.№№ 129, от
кв.6, и юг-улица, описан в Нотариален акт за собственост на недвижим имот №152,
том 2, рег.№7520, дело №343/2012г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№153, том 2, рег.№7529, дело №344/2012г. Претендира разноски. В съдебно
заседание лично и чрез упълномощен адвокат и в писмени бележки поддържа иска и
моли съда да го уважи, за което развива съображения. Пояснява, че ищецът е
построил масивна сграда - аптека в поземления имот, описан в исковата молба,
който обект, т.е., масивната сграда-аптека се ползва от 2013г. насам от
ответницата и се владее от нея без правно основание. В поземления имот били
разположени 3 обекта - полумасивна стопанска сграда , едноетажна масивна жилищна
сграда и процесната масивна сграда - аптека, ползвана от ответницата.
Ответницата Ф.М.Ш. в срока по чл.131
от ГПК депозира отговор на исковата молба, в който намира предявения иск за
неоснователен, като оспорва, че ищецът е собственик на оспорваната масивна
сграда- аптека, както и че той е започнал и построил аптеката, находяща се на ***
в с. ***, общ. *** и че е молил ответницата да освободи процесния имот. Не
оспорва, че през лятото на 2011г. са заживели на семейни начала в семейната
къща на ищеца , находяща се в с.*** ,
общ.*** и че през 2012г.са решили в имота на ищеца да бъде изградена аптека.
Твърди, че в началото на юни 2012г били съставени: Нотариален акт за
собственост №152, том.2, per. №7520, дело №343/2012г и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №153, том.2, per №7529, дело №344/2012г. на основание
на които ищецът се легитимирал като собственик на поземлен имот с пл.сн. 130, в
кв.6 по плана село ***, община ***, одобрен със Заповед №28/07.02.1990г.,
представляващ застроено дворно място от 360
кв.м., ведно с едноетажна
полумасивна жилищна сграда с частичен висок призем, със застроена площ от 90 кв.м.
и 25 кв.м. на призема, в която живеели ищеца и ответника и на полумасивна стопанска сграда, със
застроена площ от 36 кв.м. Твърди, че в средата на юли 2012г. след надлежно
издадени и одобрени проектни документации и разрешения, за които ответницата
заплатила всички такси и възнаграждения, строителството на аптеката започнало, но тъй като ищецът бил собственик
на поземления имот, съответно на негово име били издадени и строителните
документи. Твърди още, че след започването на строителството на аптеката ищецът
заминал за Германия и всички разходи за материали и труд били заплатени отново
от ответницата и строежът приключил през ноември същата година , след което
ищецът се завърнал в България. В средата на месец декември 2012г. ищецът и
ответницата решили да сключат граждански брак и започнали да подготвят
документи в тази връзка. Възнамерявали след сключването на гражданския брак да
уредят собствеността върху аптеката. В началото на февруари 2013г. на ЕТ "Ф.Ш."
било издадено и разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти с
№7841-НА-1/05.02.2013г и аптеката започнала своята дейност, в която работела
ответницата. Граждански брак не бил сключен , а ищецът отново заминал за
Германия. Поради това, че ответницата
била финансово затруднена след поемането на всички разходи по строителството
на аптеката, тя започнала да помага и в аптеката на своята сестра в гр.
Крумовград и през следващите няколко години ищецът пребивавал в Германия и се
завръщал два пъти годишно в България. Отсъствието му довело до охладняване на
отношенията между страните и от края на 2016г. страните се разделили, но
ответницата продължила във връзка с дейността си, да ползва аптеката спокойно,
явно и безпрепятствено със знанието и без противопоставянето на ищеца, като
владението й продължава и понастоящем. Твърди се, че в поземления имот, собственост
на ищеца, преди построяването на аптеката е изградена полумасивна стопанска
сграда със застроена площ от 36 кв.м., посочена в Нотариален акт за собственост
№152, том.2, per. №7520, дело №343/2012г и Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №153, том.2, per №7529, дело №344/2012г. на А.Г.-помощник-нотариус
по заместване при нотариус К.Д., в който живяла и живее понастоящем майката на
ищеца, като ответницата никога не е владяла и не е ползвала посочената сграда,
описана в исковата молба, като спорен обект, предмет на иска по чл.108 от ЗС,
индивидуализирана от ищеца като аптека и същата няма характеристиките и
предназначението на такава. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски. В съдебно заседание
лично и чрез упълномощен адвокат оспорва иска и моли съда да го отхвърли, за
което излага съображения, като твърди, че процесният имот, по начинът,по който
е описан в исковата молба, вкл. и с поправката допусната в съдебно заседание, с
площ от 36 кв.м. не представлява аптека,
а предмет на делото е масивна сграда от 36 кв.м., индивидуализирана с двата
нотариална акта от 2012г., когато аптеката още не е била построена. Площта на
процесния имот била различна от тази на аптеката. В исковата молба се сочела
площ от 36 кв., а по данъчна оценка -
площта била 31 кв.м., различна била площта и в инвестиционните и други проекти.
Оспорва процесният имот да е идентичен с аптеката, ползвана от ответницата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- писмени и гласни поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
По делото е признато за безспорно, че
ответникът владее понастоящем разположената в поземлен имот, собственост на
ищеца масивна сграда – аптека, неправилно обозначена в доклада като масивна
стопанска сграда – аптека след направената поправка в съдебно заседание на явна
фактическа грешка в исковата молба от „полумасивна стопанска сграда – аптека“
на „масивна сграда – аптека“.
Установява се по делото, че на
04.06.2012г. ищецът е признат за собственик на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с
пл.сн. № 130 в кв.6 по плана на с.***, общ.***, представляващ застроено дворно
място от 360 кв.м., ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда
с частичен висок призем със застроена
площ 90 кв.м. на етажа, състоящ се от три стаи, кухня, баня и коридор и 25
кв.м.застроена площ на призема , състоящ се от две складови помещения и
полумасивна стопанска сграда със застроена
площ 36 кв.м. при граници на целия имот: изток-поземлен имот с пл.сн. №
131, от кв.6; запад-поземлен имот с пл.сн.№126, от кв.6; север-поземлен имот с
пл.сн. №129, от кв.6 и юг-улица и на същата дата е придобил чрез дарение
собствеността и върху останалите 7/8 ид.ч. от описаните имот. Не се оспорва ,че
по това време страните живеели на семейни начала и ответницата била по професия
помощник-фармацевт, поради което ищецът предприел действия по строителство в
собствения си поземлен имот на пристройка за аптека и гараж, т.е., масивна
сграда с предназначение аптека, в която ответницата като бъдеща негова съпруга било
решено да работи. Към започване на строителството в УПИ съществувала масивна
жилищна сграда с висок призем, към която било проектирано изграждането на
пристройка на един етаж до уличната регулационна линия с площ 47 кв.м. По
делото са представени строителни книжа и приходна квитанция за заплатена такса
за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж , осн. ремонт и
преустройство, неоспорени от ответницата, издадени на името на ищеца за пристрояването
на аптека и гараж в УПИ –IX-130
в с.***, общ.***.
За сключване на брак между страните на
същите било издадено съответно медицинско свидетелство за встъпване в брак с
валидност 30 дни от издаването му на 26.12.2012г., а на ответницата в
качеството ѝ на едноличен търговец с фирма „Ф.Ш.“***, на 05.02.2013г.
било издадено разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти след
откриване на аптека в с.***, общ.***, ***.
По делото са изслушани свидетелските
показания. Свидетелите Ф.А.Ш. и М.Р.Ш. - майка и чичо на ищеца свидетелстват,
че ищецът има къща и аптека, в която работела ответницата от около 5-6 години –
от 2012г., построена от ищеца , който плащал всички разходи по строителството,
а когато не му стигнали възможностите след като налял бетона - плочата над
аптеката и изградил дървените греди, заминал да работи в Германия и да връща
заемите на майстора, който заплатил част от материалите. Разходите за вода и
данъци за аптеката били заплащани от ищеца, а електричеството - от майка му. Ф. направила разноски за
рафтовете в аптеката. В имота имало стопанска постройка за животни, но ищецът я
разрушил. Според св. М.Ш. надниците на майсторите по изграждането на аптеката заплащал
ищецът ,както и строителните материали. По това време Р. и Ф. живеели заедно, а от три-
четири години не били заедно, въпреки че Ф. ползвала аптеката. Част от
обзавеждането било закупено от Ф. - рафтове, шкафове. Преди 3-4 години Р.
помолил Ф. да освободи обекта. Майката на Р. живеела в къщата. Свидетелят не
знае дали ответницата е давала пари за строителството на аптеката. Р. купувал
строителни материали – дъски,греди,бетон и след грубия строеж заминал за
Германия през 2013г. Имал трудности – борчове и приятели му помагали - с
майстора били приятели и като свършили парите, заминал за Германия и при
завръщането си заплатил на майстора.
От показанията на св.Р.Р.Х. - приятел и бивш колега на ищеца и съученик
на ответницата, се установява,че през 2012г. Р. построил аптека в с.***, за
което свидетелят му помагал като приятел при строителството. Негови колеги също участвали при строежа, тъй като
свидетелят имал и друг обект в гр.Кърджали. Помагал му и като изпращал коли със
строителни материали от града. По време на цялото строителство на аптеката Р.
бил в селото. За труда на майсторите – около 1300,00 лв. останал задължен на
свидетеля,който заплатил на майсторите със свои пари, а за материалите
- тухли, железа - Р. си поемал разходите. Издължил се на свидетеля при
завръщането си от Германия. След като заминал, Ф. направила санирането на
сградата - външната изолация през пролетта на 2013г. По време на строителството Ф. работела в аптеката
- на центъра в селото. Аптеката била
около 30 кв.м. Свидетелят не е присъствал на разтоварването на строителните
материали, както и на плащането им.
Според показанията на В. М.М. – Ю. и С.
Х. Ю. - сестра и зет на ответницата
страните взели взаимно решение да строят аптека в помещение в имота на Р., в
който имало три сгради - аптеката, къщата и сграда, в която живеела майка му.
Лятото на 2012г. започнало строителството на аптеката и по това време Р. бил в
Германия, а със строежа се занимавала ответницата Ф., като св.С. Ю. направил
ел.инсталацията, а братовчед им - вътрешното обзавеждане. Всички разходи
заплащала Ф., на която помагали и финансово,и морално, останалите ѝ четири
сестри. Уговорките им били да сключат брак и аптеката да стане семейна придобивка. Р. не бил давал никакви средства.
Разделили се през 2016г. Р. се прибирал в годината два пъти и на свидетелката М.
не е известно той да е подпомагал сестра ѝ Ф., тъй като тя искала заем от
сестрите си - около 50 000 лева. Работела и в Крумовград допълнително при
другата им сестра, за да може да изплати взетите заеми. Св.С. Ю. идвал на
строежа в съботните и неделните дни,
когато правел ел.инсталацията и не присъствал на грубия строеж. За
кабелите Ф. му дала парите.
От заключението по назначената по
делото експертиза, което не се оспорва от страните и изцяло се възприема от
съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, вкл. разпита на в.л. в с.
з., се установява,че процесният поземлен имот с
пл.сн. № 130 в кв.6 в действащия ПУП на с.***, общ.*** е с площ 298
кв.м., за същия е отреден УПИ – ХI-130 с неуредени регулационни сметки и площ
406 кв.м. и по кадастралния план били отразени две сгради: масивна жилищна
сграда /1/2 МЖ/ в западната част на имота на един етаж със застроена площ 90,00
кв.м. и с частичен призем в южната част със застроена площ 25,00 кв.м. и
масивна сграда /МС/ на един етаж в североизточната
част на имота със застроена площ 36,00
кв.м.; съгласно одобрения инвестиционен проект на 04.07.2012г. в югозападната част на имота, на уличната регулация е
изградена нова едноетажна масивна сграда
- аптека със застроена площ 47,00
кв.м. , състояща се от търговска зала, склад и сервизен възел; през 2013г.
било извършено цялостно освежаване на фасадите, на масивната сграда в
североизточната част на имота била изградена надстройка за таван, ползван за
живеене и описаната в Нотариален акт № 153, том 2, рег. № 7529, дело №
344/2012г. масивна стопанска сграда със застроена площ 36,00 кв.м. съществува в
кадастралния план на имота от 1990г., не е идентична с новоизградения през
2013г. търговски обект - масивна сграда
– аптека,а са два различни сградни обекта – по местоположение, конструкция,
квадратура, предназначение и време на строеж. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че в процесния имот има само една аптека и е построена една нова
сграда, по проект било предвидено да има аптека и гараж, но аптеката заемала
двете помещения, т.е., цялата сграда. Квадратурите са замервани по скица от
Кадастъра. 1990г. бил изготвен Кадастралния план на с.*** и от тогава няма
никакво попълване и промяна в нанесените квадратури, даже новата сграда на
аптеката и гаража не била отразена, както и петното на сградата не било отразено,
въпреки направеното геодезическо
заснемане, представено и в досието. Липсвало допълване на кадастралния план и
сградите били с размера от одобряването на кадастралния и регулационен план.
Било извършено замерване на аптеката на място. По изготвеното Приложение 2,неразделна
част към заключението, в имота има три сгради : № 1 е новата сграда - аптека, № 2 е жилищната
сграда - масивно жилище, № 3 - третият обект
е масивна стопанска сграда, ползвана за жилище.
С оглед изложеното, съдът намира
предявения иск за неоснователен по следните съображения:
По делото не се спори,че ищецът е
собственик на поземлен имот по давностно владение и наследство и дарение ,
ведно с построените в същия масивна жилищна сграда , изградена в западната част
на имота със застроена площ 90 кв.м. и с
частичен призем в южната ѝ част със застроена площ от 25 кв.м., както и на
масивна сграда на един етаж, изградена в североизточната част на имота със застроена
площ от 36 кв.м., отразена в плана от 1990 г. като полумасивна стопанска
сграда. През 2012г. в югозападната част
на същия поземлен имот е построена нова едноетажна масивна сграда –аптека,
предвидена като аптека и гараж със застроена площ от 47,00 кв.м. Ищецът твърди
с исковата молба, че е собственик на масивна сграда - аптека със застроена площ от 36 кв.м.,
описана в Нотариален акт за собственост № 152/04.06.2012г. и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 153/04.06.2012г., който ответницата владее без
правно основание. Доколкото по делото бе установено,че строителните книжа за
изграждането на този недвижим имот датират от м.юли 2012г., т.е., след
изповядване на двете сделки с посочените нотариални актове, а строителството на
масивната сграда – аптека е приключило през есента на 2012г., както и предвид
обстоятелството, че по делото е установено, че в полумасивната стопанска
сграда, изградена в североизточната част на имота със застроена площ 36,00
кв.м. живее майката на ищеца, а новоизградената в югозападната част на
поземления имот аптека е с площ 47,00 кв.м. и се ползва като търговски обект и
двете сгради са различни по местоположение, конструкция, квадратура,
предназначение и време на строеж, не може да се направи категоричен извод, че
ищецът е собственик на претендираната от него масивна сграда - аптека със
застроена площ от 36,00 кв.м., описана подробно в приложените по делото
нотариални актове. Т.е., в случая не е налице идентичност на индивидуализиращите
белези на полумасивната стопанска сграда със застроена площ от 36,00 кв.м.,
съществуваща по Кадастралния план на имота от 1990г. и новоизградения през
2012г. и неотразен в плана търговски обект – масивна сграда – аптека , поради
различното местонахождение на имотите, техния вид, време на строителство и
граници, доколкото площта на имота при различно измерване би могла да различна,
в т.ч. и според различни планове, действали във времето.
На следващо място, бе
установено,че упражняваната от ответницата фактическа власт е върху
новоизградената в югозападната част на поземления имот масивна сграда – аптека
със застроена площ 47,00 кв.м., каквато не е подробно описана в Нотариален акт за собственост №
152/04.06.2012г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
153/04.06.2012г. и не се претендира с исковата молба, а от друга страна, претендираната
полумасивна стопанска сграда от 36,00 кв. не се владее от ответницата.
С оглед горното, предявеният ревандикационен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва
да се възложат направените от ответника разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение – 1000 ,00 лв. и разноски по делото за възнаграждение за вещо
лице – 100,00 лв., общо, 1100,00 лв.
Разноски за ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.М.Р., с ЕГН ********** *** против Ф.М.Ш., с ЕГН **********,*** иск с пр.
осн. чл.108 от ЗС за признаване за установено, че Р.М.Р. е собственик на масивна сграда - аптека със застроена
площ 36 кв.м., построена върху поземлен имот с пл.сн.№ 130, в кв.6 по плана село ***, община ***, одобрен със
Заповед № 28/07.02.1990г., представляващ застроено дворно място от 360 кв.м., при граници на целия имот: изток -
поземлен имот с пл.сн. №131, от кв.б; запад-поземлен имот с пл.сн. № кв.6; север-поземлен имот с пл.сн.№№ 129, от
кв.6, и юг-улица, описан в Нотариален акт за собственост на недвижим имот №152,
том 2, рег.№7520, дело №343/2012г. на нотариус № 020 на НК и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №153, том 2, рег.№7529, дело №344/2012г. на нотариус №
020 на НК и осъждане Ф.М.Ш., с ЕГН **********,*** да му предаде
владението на имота.
ОСЪЖДА Р.М.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на Ф.М.Ш., с ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в общ размер на 1100,00
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.