РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20241880100412 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. К. К., ЕГН **********, чрез адв. Д.
М. от САК, срещу „...” ООД, ЕИК ..., с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с
който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 26 от
Договор за потребителски кредит № ..../ 12.02.2021г., установяваща задължение
за ищеца да заплати на ответника като заемодател неустойка в размер от 177,
94 лв., тъй като същата противоречи на закона, на добрите нрави, заобикаля
закона и с включването на посочената сума в годишния процент на разходите по
договора за кредит, последният би бил по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, както и на
клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № OL00034648/
12.02.2021г., установяваща задължение за ищеца да заплати на ответника като
заемодател такса за „експресно разглеждане“ в размер на 118, 62 лева, тъй
като същата накърнява добрите нрави и е уговорена в противоречие със
забраната кредиторът да изисква заплащане на такси, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Предявен е също, при условията на кумулативност, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр „1-во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер от 130, 49 лева, формирана като
сбор от следните платени парични суми: 118, 62 лева – такса експресно
разглеждане, 9, 55 лева – неустойка и 2,32 лева – остатък по сметка – платени
без основание по недействителни клаузи от Договор за потребителски кредит
№..../ 12.02.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
05.07.2024 г. до окончателното й плащане (исковата претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД е описана след заявено от ищеца
1
изменение на иска, изразяващо се в увеличение в неговия размер, допуснато от
съда в открито съдебно заседание от 26.11.2024г.).
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ..../ 12.02.2021г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 700.00 лв.,
който следвало да бъде върнат ведно с определените в договора акцесорни
вземания на 4 погасителни вноски. Съгласно договора, годишният процент на
разходите бил в размер от 22,00 %, при лихвен процент от 20, 05 %. В договора
било уговорено, че ищецът дължи на ответното дружество и сума в размер от
118, 62 лв., представляваща такса за „експресно разглеждане“, и неустойка в
размер от 177, 94 лв., като общата сума, дължима от ищеца на ответника по
договора била в размер от 1026, 04 лв. Излага твърдения, че е погасил изцяло
дължимите парични суми по договора, включително сумите за неустойка и
такса за „експресно разглеждане“. Сочи, че предвидената в договора такса за
„експресно разглеждане“ на заявката за потребителски кредит е недействителна
на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на
дейност, която е свързана в усвояване на кредита. Твърди се също нищожност
на клаузата, предвиждаща заплащането на процесната такса на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави поради нарушаване на принципа
на справедливостта и водеща до несправедливо облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата.
Излагат се твърдения, че клаузата за неустойка е нищожна поради
противоречие със закона, с добрите нрави, като заобикаляща закона и тъй като
представлява неравноправна клауза. Ищецът излага съображения, че
договорената клауза за неустойка е в нарушение на чл. 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО, като с уговарянето й се прехвърлял рискът от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. Посочва, че клаузата за неустойка заобикаля разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, предвиждаща при забава на потребителя, кредиторът да има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Твърди, че
посоченият в договора годишен процент на разходите /ГПР/ не отговаря на
реалния размер, който е уговорен в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
с включването в него на паричната сума за неустойка, която по своята същност
представлява печалба за кредитора, същият би бил в размер по висок от пет
пъти размера на законната лихва. Излага съображения и за наличие на
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Сочи, че заплатените на ответника суми за такса за „експресно
разглеждане“ на кредита и за неустойка са получени без основание, и с тях
ответникът се е обогатил неоснователно. Излага подробни съображения,
позовава се на съдебна практика. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „.....” ООД, със
становище за недопустимост на предявените искове. В случай че исковете
бъдат приети от съда за допустими, то се релевира възражение в насока на
тяхната неоснователност. Не се спори, че страните са сключили процесния
договор за потребителски кредит, както и че заемодателят е предоставил на
заемателя отпуснатия като кредит финансов ресурс. Не се спори, че
длъжникът е погасил сумата, представляваща главница по договора за кредит,
както и че е погасил сумата, представляваща такса за „експресно разглеждане“
в размер от 118, 62 лева. Твърди се, че освен горепосочените суми, ищецът е
заплатил уговорената неустойка в размер от 9, 55 лева, сума в размер от 2, 51
2
лева – договорни лихви, дължими по договора за кредит, както и 2, 32 лева –
остатък по сметка. Сочи се, че ищецът е надплатил сума в размер от 130, 49
лева, включваща такса за „експресно разглеждане“ в размер от 118, 62 лева,
неустойка в размер от 9, 55 лева и надвнесена сума в размер от 2, 32 лева.
Ответникът твърди, че посочените надплатени суми били върнати на ищеца,
предвид което предявените искове са недопустими с оглед липсата на правен
интерес на ищеца като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването и упражняването на правото на иск. Твърди се също, че
предявените искове са неоснователни поради пълно погасяване на
претендираните от ищеца суми. Моли се да бъдат присъдени сторените
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
В проекта на доклад по делото, който е обявен за окончателен в първото
открито съдебно заседание от 26.11.2024 г. са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало
правоотношение по повод сключен договор за потребителски кредит № ..../
12.02.2021г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума
в размер от 700 лева. Видно от приложеният по делото договор за
потребителски кредит, отразеният в него годишен лихвен процент е в размер
от 20, 05%, годишният процент на разходите е 22. 00%, а задължението следва
да се погаси на четири месечни анюитетни вноски.
В чл. 26, ал. 1 от договора за потребителски кредит е посочено, че в деня
на сключване на договора или най- късно до три календарни дни след
подписването му, кредитополучателят следва да предостави на кредитора
следното обезпечение: две физически лица – солидарни длъжници, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 2000 /две хиляди/ лева; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем в „.....“ ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има такива да е със статус „редовен“, като в ал. 2 е отразено, че в случай,
че в деня на сключване на договора, кредитополучателят не представи
обезпечението по ал. 1, той дължи неустойка в размер, посочен в т. 5 от
договора, а именно в размер от 177, 94 лева. Същевременно, в чл. 11 от
процесния договор за кредит е посочено, че кредитополучателят има право да
поиска допълнителна услуга от кредитора, изразяваща се в експресно
разглеждане на искането му за кредит. В случай че кредитополучателят желае
такава услуга, искането му се разглежда до 20 минути от изпращането на
коректно попълнена апликационна форма в профила на кредитополучателя.
Посочено е също, че за закупуването на допълнителната услуга, кредиторът
събира такса, посочена в т. 4 от договора, в размер от 118, 62 лева. В чл. 11, ал.
3 от договора е посочено, че сумата за такса за „експресно разглеждане“ се
дължи на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на
3
задължението и е включена в погасителния план. Начислената по договора
неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и таксата за „експресно
разглеждане“ са включени в погасителния план към договора.
С протоколно определение в първото по делото открито съдебно
заседание на 26.11.2024 г. е било отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване и обстоятелството, че ищецът, в изпълнение на сключения договор
за потребителски кредит № ......./ 12.02.2021г. е заплатил на ответника
следните парични суми: 700 лева – главница, 2, 51 лева – договорна лихва,
118, 62 лева – такса „експресно разглеждане“, 9, 55 лева – неустойка и 2,32
лева – остатък по сметка. Не се спори между страните, а и от представената и
приета като писмено доказателство разписка за извършено плащане № .... от
05.07.2024 г., в 17:37 часа, за паричен превод чрез ЕasyPay, е видно, че ищецът
К. К. К. е получил паричен превод от ответника „....“ ООД в размер от 130, 49
лева за връщане на надвнесена сума по договор за потребителски кредит
№......../ 12.02.2021г.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение,
че между "......" ООД, като заемодател и К. К. К., като заемател е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 700 лв.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закон за
потребителския кредит /ЗПК/.
Не съществува съмнение, че между страните, освен сумите за главница и
договорна лихва, е договорено да се заплати и такса „експресно разглеждане“
в размер от 118, 62 лева. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия
договор за потребителски кредит - в чл. 11, ал. 3 от договора е посочено, че
сумата за такса за „експресно разглеждане“ се дължи на равни погасителни
вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в
погасителния план. В тази връзка съдът счита за нужно да посочи, че клаузата
от договора, по силата на която се възлага задължение на потребителя да
заплати сума в размер от 118, 62 лева – такса „експресно разглеждане“ не е
индивидуално договорена. Тя се явява част от типовата бланка, по която се
сключва договорът, като предоставянето на допълнителни услуги не е по
избор на длъжника. Следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца (
длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на
практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът
предоставя кредитно финансиране по занятие). Таксата за експресно
разглеждане на искането за кредит касае разглеждане на документите за
4
отпускане на кредит, оценка на кредитоспособността на потребителя,
отпускането и управлението на кредита, които са присъщи за ответното
дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се
предоставят на потребителя. Предвид това, клаузата на чл. 11 от договора
установяваща задължение за потребителя да заплати такса за услугата
„експресно разглеждане“ се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК
(„Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ).
Съдът счита за основателно и твърдението на ищеца, че клаузата от
договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка е
неравноправна, тъй като ответникът изисква заплащане на възнаграждение за
присъщи му услуги. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране
по занятие, като съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Дейността по одобряване на кредитната
заявка и оценката на кредитния риск са действия, свързани с основната
търговска дейност на дружеството и именно предвид това чл. 10а, ал. 2 ЗПК
установява императивна забрана кредиторът да изисква заплащане за тях.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от договора, при непредоставяне от страна на
потребителя в срок на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми
се начислява неустойка в размер от 177, 94 лева. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури следното обезпечение:
две физически лица- солидарни длъжници ( които следва да отговарят на
кумулативно поставени изисквания свързани с тяхната финансова
надеждност, съобразно чл. 26, ал. 1 от договора ). Прочитът на съдържанието
на клаузите на чл. 26 и т. 5 от договора и съпоставянето им с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 26 от договора възвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, особено в С.та на
обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране и то в нисък
размер ( 700 лв. ). Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита,
че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури две
физически лица- солидарни длъжници, които да отговарят на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във
фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът
цели да се обогати. В тази връзка, възлагането в тежест на потребителя да
заплаща задължения свързани с оценка на кредитния риск, които следва да
изпълнява кредитора, са в изключителен интерес само на търговеца и във
вреда на кредитополучателя като икономически по- слабата страна по
правоотношението. На практика, клаузата на чл. 26, ал. 2 от договора
единствено води до допълнително увеличаване на задълженията на
потребителя ( увеличава относителната финансова тежест на договора ), като
дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от
присъща му дейност. Това се явява и в директно противоречие с чл. 8, § 1 от
5
Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС
(четвърти състав) от 27.03.2014г. по дело C‑565/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance
d’Orléans (Франция). С оглед гореизложеното, клаузата на чл. 26 от договора
за кредит се явява недействителна на основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1
ЗПК.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” и
такса „експресно разглеждане“ при формиране на ГПР по договора ( съгласно
Договора, ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в
резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите
за допълнителните незадължителни услуги), като стремежът му е по този
начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи на съда са
красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния
план към договора изначално добавя вземането за „неустойка” и „такса
експресно разглеждане“ към всяка анюитетна вноска. В тази връзка, явно е
кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за
осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита,
че вземанията за неустойка и такса експресно разглеждане на практика
представляват скрито възнаграждение за кредитора и като такива е следвало
да бъдат включени в годишния процент на разходите. Впрочем,
невключването на вземането за неустойка и такса експресно разглеждане към
разходите по договора следва да се окачестви като нелоялна и по –специално
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски
практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно
да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел.
По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит :
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
6
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е в размер от 22, 00%, но от съдържанието на договора се
изяснява, че при формиране на ГПР не са включени разходите, които
кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си
задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни услуги.
Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които
се предоставя услугата такса „експресно разглеждане“, както и
предпоставките за начисляване на неустойка, то двете вземания са с характер
на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално
при формирането на ГПР (стойността на услугата такса експресно
разглеждане и неустойката са сигурни разходи за потребителя ). Впрочем, ако
възнаграждението за такса експресно разглеждане и неустойка бъдат
включени в ГПР, размерът му ще бъде по-голям от предвидения в договора
размер от 22,00 %.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това положение е
несъвместимо и с разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО .
Бланкетното и при това неправилно посочване на крайния размер на ГПР и
общо дължимата сума от потребителя, на практика обуславя невъзможност да
се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Нещо повече- доколкото в процесния случай кредиторът неправилно и
недобросъвестно посочва в договора ГПР, който драстично се различава от
действителната величина, то на практика следва да се приеме, че изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изцяло не е спазено (в тази връзка – т. 2 от Решение
на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑ 714/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд).
Предвид гореизложеното, то договорът за потребителски кредит е
недействителен в неговата цялост, но предвид заявения петитум на исковата
молба, следва да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 11 и чл.
26 от процесния договор за кредит, както следва: чл. 11 е нищожна на осн. чл.
10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на
такса, която е свързана с действия по усвояване на кредита; чл. 26 е нищожна
на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като вземането за
неустойка в размер от 177, 94 лв. не е включено при формиране на
приложимия към договора ГПР.
7
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
пр. „1- во“ ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване,
съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка
причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест
на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е
осъществено имущественото разместване.
Във връзка с преюдициалния въпрос, касаещ действителността на
кредитното правоотношение, в рамките на настоящото производство се
изясни, че договорът за кредит е нищожен. Установи се и че в изпълнение на
задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на
ответника “...." ООД сума в общ размер от 833,00 лв., която изцяло покрива
всички задължения по договора ( 700 лева – главница, 2, 51 лева – договорна
лихва, 118, 62 лева – такса „експресно разглеждане“, 9, 55 лева – неустойка ) с
остатък 2, 32 лева. Доколкото в мотивите на настоящото решение бе прието,
че договорът за кредит е цялостно недействителен, то на основание чл. 23
ЗПК се дължи връщане на всичко, платено над стойността на усвоената
главница.
В рамките на настоящия процес, ищецът претендира заплатена от него
сума без основание по договора в размер от 130, 49 лева, представляваща сбор
от сумата от 118, 62 лева за такса експресно разглеждане, сумата от 9, 55 лева
за неустойка и сумата от 2, 32 лева - остатък по сметка. Същевременно, видно
от разписка за извършено плащане № ...... от 05.07.2024 г., в 17:37 часа,
ищецът К. К. К. е получил паричен превод от ответника „......“ ООД в размер
от 130, 49 лева, за връщане на надвнесена сума по договор за потребителски
кредит № ...../ 12.02.2021г. Предвид гореизложеното се налага извод, че
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. „първо“ ЗЗД е доказан по основание и
размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и
фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право. С оглед изложеното, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът
съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса,
тъй като с извършеното на 05.07.2024 г. плащане е платена в цялост
претендираната от ищеца парична сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на
чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба,
следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в
пълно погашение на съдебно предявеното вземане, то предпоставя отхвърляне
изцяло на иска по чл. 55, ал. 1, пр. „първо“ ЗЗД, с който ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му възстанови заплатените от него суми без
основание по договора в общ размер от 130, 49 лева, представляваща сбор от
сумата от 118, 62 лева за такса експресно разглеждане, сумата от 9, 55 лева за
неустойка и сумата от 2, 32 лева - остатък по сметка.
По отношение претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за
8
периода от датата на подаване на исковата молба, която според ищеца е
02.07.2024 г. – датата на която е предадена на куриерската фирма до датата на
извършеното плащане – 05.07.2024 г., съдът счита за необходимо да посочи, че
законната лихва представлява обезщетение за неоснователно забавяне на
изпълнението на едно парично вземане и е последица от уважаването на иска.
Когато основателно претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника
чрез плащане в хода на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в
полза на ищеца, в случай че ответникът е изпаднал в забава, независимо че
искът е отхвърлен, тъй като претенцията му поначало е основателна.
Същевременно, съгласно чл. 125 ГПК, искът е предявен с постъпването на
исковата молба в съда, а не от подаването й чрез лицензиран пощенски
оператор. Следователно, законната лихва се дължи, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дължимата
парична сума. В настоящия случай исковата молба е постъпила в съда на
05.07.2024 г., в 10:50 часа, считано от когато искът е предявен, като вземането
на ищеца е погасено на същата дата, в 17:37 часа. С оглед гореизложеното,
спорното в процеса право е погасено в същия ден, в който исковата молба е
постъпила в съда (няколко часа след постъпването), поради което и не се
дължи законна лихва върху претенцията за главница.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В
настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по
делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични
задължения, като както бе посочено по- горе, същите са погасени от ответника
в хода на процеса, след подаване на исковата молба в съда (макар и между
подаването на исковата претенция в съда и погашението да са изминали
няколко часа). Ето защо следва на общо основание да понесе отговорността за
направените от заявителя в заповедното и исковото производство разноски.
В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени
правни услуги от Еднолично адвокатско дружество „....“, като съобразно
Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера
на хонорара, който следва да се определи в полза на адвокатското дружество,
съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните
разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела
C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
9
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното
прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело
C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид,
липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че по
настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, съдът
счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на
Еднолично адвокатско дружество „...“ следва да се определи възнаграждение в
размер от 480лв. с вкл. ДДС, което да бъде заплатено от ответника.
Ищцовата страна в лично качество е сторила разноски за държавна такса
в размер от 150 лв., които също следва да й бъдат заплатени от ответника.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за
потребителски кредит № ..../ 12.02.2021г., сключен между ищеца К. К. К., ЕГН
********** като заемател и ответника „....“ ООД, ЕИК ...., като заемодател,
установяваща задължение за потребителя да заплати на кредитора такса
„експресно разглеждане“ в размер от 118, 62 лв., тъй като кредиторът изисква
заплащане на такса, която е свързана с действия по усвояване на кредита.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК
нищожността на клаузата на чл. 26 от Договор за потребителски кредит №
..../ 12.02.2021г., сключен между ищеца К. К. К., ЕГН ********** като
заемател и ответника „....“ ООД, ЕИК ...., като заемодател, установяваща
10
задължение за потребителя да заплати неустойка в размер от 177, 94 лв.
поради непредоставяне в срок на обезпечение на вземанията на кредитора по
договора, тъй като вземането не е включено при формиране на приложимия
към договора ГПР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца К. К. К., ЕГН ********** срещу
ответника „......” ООД, ЕИК ...., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“
ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в общ размер от 130, 49 лева, включваща сумата от 118, 62 лева за такса
експресно разглеждане, сумата от 9, 55 лева за неустойка и сумата от 2, 32
лева - остатък по сметка, заплатена от ищеца на ответника без основание по
нищожните клаузи на Договор за потребителски кредит № OL00034648/
12.02.2021г., поради осъществено погашение на спорното право в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „...” ООД, ЕИК .... да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „....“, БУЛСТАТ ...., сума в размер от 480 лева с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на К. К. К., ЕГН
********** безплатно процесуално представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2
Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА „...” ООД, ЕИК .... да заплати на К. К. К., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер от 150 лева, представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- София в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
11