Протоколно определение по дело №10232/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14732
Дата: 23 юли 2024 г. (в сила от 6 август 2024 г.)
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20241110210232
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 14732
гр. София, 22.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в заседание при
закрити врати на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора И. Г. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20241110210232 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ – И. М. В., редовно уведомен, явява се лично,
доведен от Следствен арест на Г.М.Димитров № 42.
За него се явява и адв. Я. С. от САК, назначена за служебен защитник от
ДП.
СРП - редовно уведомена, представлява се от прокурор И. И..
В залата се явява А.Б.Б., майка на обвиняемия.
СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е делото, да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на обвиняемия ПО
СПРАВКА АИС БДС
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМОТО ЛИЦЕ
И. М. В. – ЕГН: **********, българин, български гражданин, осъждан,
неженен, не работи, с четвърти завършен клас, може да чете и пише, не учи,
адрес: гр. София, ж.к. ***********.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам лична карта, никога не ми е издавана, не си
знам адреса, не знам в кое училище съм записан.
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия по реда на чл. 55 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си.
Искания за отводи
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съда и съдебния
секретар.
АДВ. С.: Нямам искания за отводи на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания за отводи на съда, прокурора и
съдебния секретар. Разбрах правата си.
Искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.
АДВ. С.: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, намира, че са
налице предпоставките да даде ход на съдебното следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва с прочитане искането на СРП за вземане на МНО
„задържане под стража” спрямо И. М. В..
Прочете се.
АДВ. С.: Запознат съм с делото, готов съм да поема защитата на
обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Моля да го уважите. Няма да
соча други доказателства.
АДВ. С.: Оспорваме искането на СРП.
2
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казано от адвоката ми.
Искания по реда на съдебното следствие и искания за доказателства.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам искания по реда на съдебното
следствие. Нямаме искания по доказателства.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че делото е изяснено от фактическа страна.
На основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протоколите и другите документи съдържащи се в ДП
№ 1482/2024 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр. 29827/2024 г. по описа на
СРП.
С оглед изявленията на страните, че нямат искания за доказателства и
констатацията на съда, че делото е изяснено от фактическа страна на
основание чл. 286 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане от страна на СРП за
взимане на най–тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия
И. М. В..
Същият е привлечен към наказателна отговорност с постановление от
20.07.2024 г. за извършено престъпление против собствеността по чл.194, ал. 1
от НК, като за същото се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 8
/осем/ години и се явява тежко умишлено такова.
От разпита на свидетелите Б.В.Ф. П.К., С.Д., В.Ц.Б. и Б.М.А., като от
изготвения протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства безспорно се установява, че именно обвиняемият В.
на инкриминираната дата 20.07.2024 г. е преминал покрай входа Светия синод,
видял е оставения от свидетеля Б.Ф. куфар, в който последния държал както
лични вещи – парфюм и броеница, така и одежда, с която изпълнява своите
богослужебни задължения. Куфарът е оставен за около 2–3 минути пред входа
3
на Светия синод и обвиняемият е решил да прекъсне упражняването от Б.Ф.
фактическа власт на куфара и да установи своя такава, като хванал куфара,
влачил го е и след като се отдалечил на съответно разстояние заедно с А. е
отворил куфара и установил съдържанието му. Взел е парфюмът и
броеницата, отдалечил се е от куфара изоставяйки го. В последствие
полицейските служители били запознати от Б.Ф. за извършеното
престъпление, прегледали записи от охранителните камери и установили
външния вид на А. и В.. Извършени са съответните мероприятия и А. и В. са
установени, и задържани, завели са полицейските служители до мястото
където е изхвърлен куфара, свидетелят А. го е предал с протокол за
доброволно предаване. Именно от показанията на свидетеля А. по безспорен
начин се установява, че именно обвиняемият В. е лицето , което е
осъществило инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение.
Налице е първата алтернативно дадена предпоставка, а именно опасност
обвиняемият да извърши престъпление, която се извежда от обремененото му
съдебно минало, макар на 17 /седемнадесет/ години е осъждан за четири
престъпления по чл. 198, ал. 1 и престъпление по смисъла на чл. 214, ал. 1 от
НК. Последната му присъда е от 2023 г., влязла в сила от 21.04.2024 г., с която
му е определено наказание „Лишаване от свобода“ и именно в изпитателния
срок на това наказание, обвиняемият е извършил престъплението, за което се
води настоящото съдебно производство. Моля съдът да обърне внимание на
приложената справка–характеристиката, от която е видно, че същият е лице с
множество противообществени прояви, в това число извършени престъпления
по смисъла на чл. 194 от НК през 2022 г., за които са полагани редици мерки
по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и
непълнолетни. Същият е участвал в консултации, извършвал е работа в полза
на обществото, бил е предупреждаван и наред с обстоятелството, че
обвиняемият В. е търпял и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не
е изиграло каквато и да е възпираща роля по отношение на настоящата
деятелност. Същият е взел куфара и дори установявайки, че в него се намират
богослужебни дрехи не е предприел действие по връщането им, напротив
изоставил е куфара, взел е единствените ценни работи за него.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА майката на обвиняемия да не прекъсва
прокурора по време на пледоарията, както и съда когато постановява
4
актовете си, като в противен случай същата ще бъде отстранена от
залата, съдът ще наложи глоба за неспазване на реда в съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Не на последно място следва да се посочи, че
деянието е извършено пред входната врата на Светия синод, което завишава
обществена опасност на самото деяние.
Считам, че е налице и опасност от укрИ.е, като същата се извежда от
факта, че обвиняемият не притежава никакъв документ за самоличност, ако
бъде спрян за проверка, трудно би могло да бъде установена неговата
самоличност, да бъде приведен в поделенията на МВР за извършване на
действия по разследване с негово участие. Обвиняемият е с постоянен и
настоящ адрес в гр. Радомир, като очевидно не живее на този адрес, тъй като
заяви, че живее в ж.к. „Люлин“, но не може да посочи блок или номер на
апартамент. Майката на обвиняемия, явяваща се в днешното съдебно
заседание живее на адреса в „Люлин“ и би могло да се предполага, че същата
живее с обвиняемия В.. Липсата на документ за самоличност, липсата на
ангажираност в учебно заведение, липсата на трудова ангажираност сочи на
обективна невъзможност същият да бъде осигуряван за нуждите на
наказателното производство. Обвиняемият В. е останал очевидно без контрол
от единствения родител, който полага грижи за него, а именно неговата майка,
доколкото това се явява поредна негова проява и очевидно майката не може да
съдейства на органите на МВР за установяване на сина по всяко едно време.
Считам, че настоящият случай е изключителен така, както нормата на чл. 386,
ал. 1, т. 4 от НПК изисква и моля съдът да прецени, че друга от мерките за
неотклонение, предвидени да се налагат на малолетни извършители, не би се
явила подходяща за постигане на целите, визирани чл. 57 от НПК, поради
което моля да уважите искането на СРП.
АДВ. С.: Запознат съм с материалите от досъдебното производство,
събрани до момента. Действително може да се направи обосновано
предположение, че подзащитният ми е извършил така вмененото му в
досъдебното производство деяние кражба. Искам да подчертая, че същата е в
резултат на лекомислие, самонадеяност, необмислена постъпка в резултат на
влиянието на по – възрастно лице, което е било с него, което към настоящия
момент е свидетел. Фактът, че подзащитният ми е непълнолетен и
пребиваването му в Следствения арест, ще окаже изключително негативно
5
въздействие върху поведението му с оглед, че там пребивават доста
криминални хора, които биха могли да му въздействат.
С оглед на това моля да се наложи една различна мярка за неотклонение
от „Задържане под стража“, а именно „Надзор на родителя“, която макар и
сама майка му има респект пред сина си.
СЪДЪТ даде възможност на майката на обвиняемия А.Б.Б., да вземе
становище.
МАЙКАТА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Баща му не сме го виждали почти 12
/дванадесет/години. Скоро разбрах, че мога да изкарам на адреса, на който
живее лична карта, за да го напишат там да му е постоянния адрес, още не
сме.
Всяка майка ще каже, че детето е добро. Моля ако може мярка за
неотклонение „Домашен арест“. Той се подхлъзна, защото аз работих по
дванадесет часа и той попадна в едно ромско общество.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от защитата. Съжалявам, не
съм знаел какво е имало в куфара, но съм го взел.
СЪДЪТ след като изслуша съдебните прения дава последна дума на
обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по– лека мярка.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, и служебна проверка на материалите по
делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на СРП за вземане на най-тежката МНО
„Задържане под стража” по отношение на И. М. В.. В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа така направеното искане
като излага доводи, че са налице всички предпоставки за вземана на най–
тежката мярка за неотклонение, като е налице опасност от укрИ.е или
извършване на престъпление, според представителя на държавното
обвинение.
Защитата моли съда да остави искането без уважение, посочва, че
деянието е извършено поради лекомислие, самонадеяност и престоят в
6
следствения арест би имало неблагоприятно въздействие върху обвиняемия,
моли за по – лека мярка за неотклонение – надзор от родител.
Майката на обвиняемия моли за по – лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият моля да не бъде уважавано искането на СРП, като такова
становище поддържа и в последната си дума.
ДП срещу обвиняемия е започнало по реда на чл.212, ал.2 от НПК с
първото действие по разследването, а именно разпити на свидетели. След
проведени действия по разследването към наказателна отговорност е
привлечено лицето И. М. В. за престъпление по чл.194, ал.1, от НК вр. чл.63
от НК.
В това производство съдът следва да извърши преценка на
доказателствения материал и да установи дали от доказателствата по делото
може да се направи обосновано предположение за това, че обвиняемото лице е
съпричастно към престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съдът
следва да направи преценка дали са налице кумулативно изискуемите
предпоставки реална опасност същият да извърши престъпление или да се
укрие. Необходило е обвинението, за което е привлечено към наказателна
отговорност лицето, да бъде наказуемо с наказание „лишаване от свобода“.
В конкретния случай срещу обвиняемия И. М. В. е повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“, включително и след приложение на редукцията по
чл.63 от НК, поради което първата предпоставка за вземане на най–тежката
МНО е налице.
От доказателствата делото, а именно показанията на полицейските
служители, установили свидетеля А. и обвиняемия, би могла да се направи
прелиминарна преценка, че обвиняемият има съпричастност към деянието, за
което му е повдигнато обвинение. В тази насока са и последващите действия
на обвиняемия и свидетеля А. по разкрИ.е на местоположението на отнетия
куфар. В подкрепа на обвинението се явяват и показанията на свидетеля А. и
към момента не са събрани доказателства, които да разколебават това
обосновано предположение. Стойността на вещите подлежи на уточняване.
В настоящото производство доказателствата не следва по категоричен и
несъмнен начин да установяват вината на обвиняемия, тъй като безспорното
7
установяване на авторството и на другите елементи от фактическия състав на
престъплението подлежат на подробно изследване в съдебната фаза на
производството и в негово разглеждане по същество, в случай, че бъде внесен
ОА. В тази начална фаза на разследването се подкрепя изводът за
съпричастност на обвиняемия В. към деянието, за което му е повдигнато
обвинение.
Във връзка с втората предпоставка, а именно опасността от извършване
на престъпление, съдът намира, че същата е налична и е във висок интензитет.
Видно от свидетелството за съдимост на обвиняемия, същият е осъждан
многократно за престъпления против собствеността, а именно неколкократно
за грабежи, както и за изнудване и са му налагани наказания „Пробация“, така
и наказание „Лишаване от свобода“. Въпреки малката си възраст, на границата
на пълнолетието, обвиняемият се установява, че има трайно изградени
престъпни нагласи, има тенденция да извършва престъпления против
собствеността и въпреки, че все още е дете, личността му се характеризира с
изключително висока степен на обществена опасност, доколкото деянията, за
които е осъждан засягат както обществените отношения, свързани с правото
на собственост, така и тези свързани с неприкосновеността на личността.
Видно е, че за предходните осъждания обвиняемият е бил използвал
изключително интензивна принуда, с цел да сломи съпротивата на жертвата
си, част от деянията са извършени в съучастие, а настоящото престъпление, за
което му е повдигнато обвинение, се твърди от СРП, че е извършено и в
изпитателния срок на едно от многото предходни осъждания на В., което
завишава обществена опасност на деянието, както и на обвиняемия. Това е
така доколкото нито наложените до момента наказания, нито налаганите
възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на
малолетни и непълнолетни, са изиграли своята роля, да превъзпитат
обвиняемия и да служат за пречка, същият да извършва противообществени
прояви. Видно от характеристиката на детска педагогическа стая, В.
съществено отклонява поведението си от нормалното за възрастта му и
въпреки крехката си възраст, константно не зачита установения с страната
правов ред, за което е многократно ангажирана наказателната му отговорност.
Ето защо тази алтернативно дадена предпоставка за взимане на мярка за
неотклонение, а именно опасност от извършване на престъпление е налице
във високи граници..
8
Що се отнася до опасността от укрИ.е, съдът счита, че такава е налична,
доколкото въпреки, че на четиринадесет годишна възраст е задължително да
бъде издадена лична карта на всяко дете, такава на обвиняемия никога не е
била издавана, същият не разполага с документ за самоличност, не знае адреса
си, на който живее, не учи, не знае къде е записан на училище, адресната му
регистрация е в гр. Радомир, същият не пребивава там. Тези обстоятелства
силно затрудняват както установяване самоличността на лицето, така и
навеждат на извод за вероятна опасност от укрИ.е. Макар опасността от
укрИ.е да не е достатъчна сама по себе си да обуслови изпълняването на най–
тежката мярка за неотклонение, кумулативното наличие с реалната и в
изключително висок интензитет опасност от извършване на престъпление,
обуславят необходимостта целите на мерките за неотклонение, да бъдат
постигнати именно с поисканата от СРП най–тежка мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Според настоящия съдебен състав е налице и предпоставката на чл. 386,
ал. 2 от НПК, доколкото случаят е изключителен с оглед тежкото обременено
съдебно минало на обвиняемия, опасността от укрИ.е, липсата на родителски
капацитет в неговия отглеждащ родител да въздейства благоприятно върху
неправомерното му до момента поведение, поради което искането следва са
бъде уважено.
Що се отнася до възражението на защитата, съдът следва да посочи, че
дали деянието ако се докаже, че извършено от обвиняемия, е извършено
поради лекомислие, следва да бъде изяснявано в хода на разследването.
Поисканата от защитата мярка за неотклонение „Надзор на родител“, с оглед
вече изложените от съда мотиви, че се констатира нисък родителски капацитет
на майката на лицето, съдът намира, че се явява абсолютно неадекватна на
изведените опасности. Върху детето родителят не упражнява достатъчен
контрол и не спомага за личностовото му развитие, а незаинтересоваността по
отношение на предходната престъпна деятелност, немотивирането на
непълнолетния да учи не дава основание да се приеме, че този родител би се
справил със задълженията да упражнява надзор върху детето.
Що се отнася до евентуално лошо въздействие върху обвиняемия от
престоя му в Следствения арест, съдът следва да посочи, че подобен аргумент
би бил важим по отношение на лице, което никога не е пребивавало в
9
пенитенциарно заведение, нито в условията на арест и няма изградени трайни
престъпни нагласи. Видно от свидетелството на съдимост, престъпленията
против собствеността се явяват основен източник за набавяне на доходи по
неправомерен начин от обвиняемия, поради което този аргумент не се
отразява на изключително високия интензитет на изведената опасност от
извършване на престъпление. Следва са се има предвид, че на съда е служебно
известно, че обвиняемия В. във връзка с предходно производство вече е
изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“, потвърдена от
СГС на 08.11.2022 г., по ВНЧД 4546/2022 г., която не е постигнала целите си
обвиняемият да се въздържа от извършване на противообществени прояви. В
този смисъл съдът намира, че мярката, която СРП иска, се явява
пропорционална, въпреки че обвиняемия е непълнолетен, като първоначална
такава, която да обезпечава целите, които НПК възлага.
Така мотивиран и на основание чл. 64, ал.4, във вр. чл. 386, ал.1, т. 4, вр.
ал. 2 от НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на И. М. В. с ЕГН: **********, обвиняем по
досъдебно производство № 1482/2024 г.по описа на 05 РУ СДВР,
пр.пр.29827/2024 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест в 3-
дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва съдебното заседание пред СГС
за 30.07.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните са уведомени от
днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не желая никой да бъде уведомяван за взетата ми
мярка за неотклонение.
ОБВИНЯЕМИЯТ / МАЙКАТА НА ОБВИНЯЕМИЯ /поотделно/: Не
знаем в кое училище е записан да учи.
СЪДЪТ поради обективната невъзможност на родителя и на
непълнолетния да посочат училището, намира, че не може да бъде уведомен
10
директорът за задържането на лицето, каквито са изискванията на НПК.
ПРЕПИС от протокола да се изпрати на Следствения арест - София за
сведение и изпълнение и на ОЗ „Охрана” за осигуряване на обвиняемия за
датата и часа на съдебното заседание пред СГС.

Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 16:15 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11