Решение по дело №9571/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6530
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Гюлсевер Сали
Дело: 20221100509571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6530
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100509571 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №6706/17.06.2022 г., постановено по гр. дело № 6752/2022 г.
по описа на Софийския районен съд, 76 състав е признато за установено по
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД по отношение на Т. К., че дължи сумата от
1 796,56 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 14.07.2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.07.2021 г. до окончателното погасяване на вземането и сумата
от 244,78 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 18.06.2021 г., като искът за главница е отхвърлен
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 834,20 лв.
за периода от 01.05.2018 г. до 13.07.2018 г. като погасен по давност.
Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от
ответниците Т. К. и В. К. с оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост. Оспорва се наличието на облигационна връзка между
ищцовото дружество и ответниците. Поддържа се, че по делото не било
доказано, че през процесния период ответниците са били собственици на
недвижимия имот. Излага се довод, че не е спазена забраната за непоискана
доставка на топлинна енергия. Оспорва се пасивната легитимация на
ответниците. На следващо място се сочи, че по делото не било доказано
реално потребяване на енергия от страна на ответниците в процесния имот в
претендираните от ищеца качество и количество. Предвид изложеното се
1
иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД с който оспорват същата като неоснователна.
Излага се становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното
решение поради което се иска неговото потвърждаване в обжалваната част.
Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Неоснователни са оплакванията на въззивника относно недопустимост
на обжалваното решение поради липса на пасивна процесуална легитимация
на ответниците поради недоказаност на твърдението, че същите са
собственици на процесния недвижим имот. Наличието или липсата на
качеството на собственик или вещен ползвател по смисъла на чл. 153 ЗЕ е
въпрос относно основателността, а не по допустимостта на иска по чл. 79 ЗЗД,
вр.чл. 153 ЗЕ, поради което не се касае за процесуалноправна а за
материалноправна легитимация, по който въпрос съдът се произнася с
решение по съществото на спора.
Предвид изложеното съдът дължи произнасяне по същество на спора в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.
269, предл. 2-ро от ГПК.
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове,
предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД с правна
квалификация по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Изложените във въззивната жалба оплаквания касаят на първо място
наличието на облигационноправна връзка между ищцовото дружество и
ответниците и качеството на клиент на топлофикационното дружество.
2
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В настоящия случай видно от приложените по делото писмени
доказателства, а именно – договор за продажба на държавен недвижим имот
от 05.01.1993 г. процесният имот е бил закупен от З.П. и К.П.. Видно от
данните от справка, извършена по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. З.П. е
починал на 09.11.1998 г., като е оставил за свои наследници по закон К.П. –
съпруга, В. Т. – син и Т. К. – дъщеря. Предвид изложеното и при липса на
други твърдения и доказателства по делото следва да се приеме, че
последните са станали съсобственици по силата на универсално наследствено
правоприемство съответно на 1/6 ид.ч. от имота в полза на В. Т. – син и Т. К.
– дъщеря и 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на К.П.. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответниците са съсобственици по
смисъла на чл. 153 ЗЕ и е налице валидно облигационно правоотношение за
доставка на топлинна енергия, въз основа на което се дължат претендираните
суми. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод са и мотивите към в
т.1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост/, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Неоснователно се явява и следващото оплакване на въззивниците в
смисъл, че е нарушена забраната за непоискана доставка на топлинна
енергия. По този въпрос е налице задължителна практика на Върховния
касационен съд, приета с ТР №2/2017 г. по т.дело № 2/2016 г. ОСГК на ВКС,
съгласно която за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
По отношение на последния довод, изложен във въззивната жалба
относно недоказаност на доставеното количество топлинна енергия следва да
се има предвид, че по делото е изслушано заключение по комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, с което е установено, че през
3
процесния период в имота е доставена топлинна енергия в претендираното
количество и на претендираната стойност от ищеца.
Предвид изложените съображения и поради съвпадение на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 272 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6706/17.06.2022 г., постановено по гр.
дело № 6752/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Х. и р.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4