№ 554
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110118210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А. Г. П. и Г. Г. П., с която са
предявени обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при квота по 1/2 и
съобразно молба вх. №103927/25.05.2022 г., на сумата 714,54лв. за главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в адрес, за периода 01.05.2018-
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 147,39 лв. за периода 15.09.2019-22.03.2022 г., сумата 16,66 лв.
за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.03.2019-30.04.2020г. ведно със законна лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането,
с мораторна лихва в размер на 03,72 лв. за периода 01.05.2019- 22.03.2022 г.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответниците,
наследници по закон на Г. П. П., като битов клиент. Последният не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на
обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Ответникът Г. П., получил препис от искова молба, молба вх. №103927/25.05.2022 г.,
с приложения, при отказ на 26.07.2022 г. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на
искова молба. Ответникът А. П., получил препис от искова молба, молба вх.
№103927/25.05.2022 г., с приложения, на 10.10.2022 г. в срока по чл.131 от ГПК е подала
отговор на искова молба, към който е изразил становище и Г. П.. Представя писмени
доказателства и твърдят плащане на дължимата сума.
Третото лице-помагач „Н.“ АД на страната на ищеца поддържа, че топлинната
енергия е начислена и отчетена, съобразно приложимите нормативни и договорни правила.
В съдебно заседание ищецът признава, че е получил плащане. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
1
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са приети всички правнорелевантни факти за възникване на спорното право, както
и че в хода на процеса ответната страна е заплатила сумата 882,31 лв. В тази насока е
представения платежен документ от 28.07.2022 г.; в основанието за плащане не е посочен
вид или ред на погасяване на процесните суми. От фискален бон от 01.12.2022 г., изходящ
от ищеца, е видно, че в хода на процеса е платена и сумата 81,08 лв., от които за главница -
78,36 лв. и 02,72 лв. за законова лихва.
Според чл. 76, ал.2 от с.з., когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Разноските по смисъла на тази норма са извънсъдебни, като в съдебния процес
се установи тяхната изискуемост и ликвидност. „Съдебните разноски (в исковото и в
заповедното производство, образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от спорния предмет
на настоящото съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва
след влизане в сила на решението по делото. В този смисъл е недопустимо по отношение на
тях да се прилага правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ – така Решение № 4092/04.06.2014
г. по в. гр. д. № 11197/2012 Г. на СГС и др.
Дългът на ответниците, без съдебните разноски, се формира от главници –731,20
лева; мораторни лихви –151,11 лева, и законна лихва върху главниците, считано от
05.04.2022 г. до датата на първо плащане- 28.07.2022 г. в размер на сумата 23,36 лв.,
определен от Съда, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, след прилагане на
служебен лихвен калкулатор. При това положение, ответниците към 28.07.2022 г. е следвало
да платят сумата общо 905,67 лв. Тъй като платеното не е достатъчно да покрие изцяло
дълга, то сумата 882,31 лв. следва да се отнесе при условията на чл. 76 от ЗЗД първо за
лихви, които са общо 174,47 лв. и 707,84 лв. за главници. След погасяването вземане за
мораторната лихва няма; от 29.07.2022 г. до окончателното плащане на 01.12.2022 г. се
начислява като санкция за забавеното изпълнение поисканата законна лихва върху
неплатената главница, която е останала сумата 23,36 лв. За периода от 29.07.2022 г. до
01.12.2022 г. законната лихва върху главниците е в размер на сумата 0,82 лв., определен от
Съда, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, след прилагане на служебен лихвен
калкулатор. Тъй като дължимото е в по-малък размер, то 56,90 лв. са надплатени.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на Съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото към момента на приключване на устни състезания,
като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за спорното
право. Предвид правопогасяващият ефект на плащането, предявените искове подлежат на
отхвърляне.
Ищецът има право на съдебни разноски за платена държавна такса и възнаграждение
на юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Те са дължими от ответника, тъй
като по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, е дал повод за водене на делото- не оспорва изпадането
си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на изискуеми задължения на техния падеж е
повод за завеждане на дело. С оглед на принципа за недопускане на неоснователно
обогатявяне в гражданския оборот, то с надплатената сума се счита за погасена деловодната
разноска за платена държавна такса от 50 лв. и 06,90 лв. от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минималния размер по чл. 25 от НЗПП, във вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК. Ето защо в полза на ищеца следва да се пресъди сумата 93,10 лв. за
юрисконсултско възнаграждение или всеки един ответник по 46,55 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, срещу А. Г. П., с ЕГН:
**********, и Г. Г. П., с ЕГН:**********, обективно кумулативно осъдителни искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане разделно и поравно сумата 714,54 лв. за главница, представляваща цена
на доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за периода 01.05.2018-30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер
на 147,39 лв. за периода 15.09.2019-22.03.2022 г.; сумата 16,66 лв. за главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019-
30.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 03,72 лв. за периода 01.05.2019- 22.03.2022 г., поради
извършено от А. Г. П. и Г. Г. П. в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА А. Г. П., с ЕГН: **********, и Г. Г. П., с ЕГН:**********, да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 93,10 лева или
всеки един сумата 46,55 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от А. Г. П. и Г. Г. П. по банкова сметка на
„Т.С.“ ЕАД № IBAN:**********, BIC:********* – „О.б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД на страната
на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3