Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./18.05.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 161/2021
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, във вр. чл. 144 и
чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на “К.” АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул. „С.К.“ № 3, представлявано от
изпълнителния директор В.И.П., (уточнена с допълнителна молба с вх.№
1455/10.05.2021 г.) срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 5043-1/06.01.2021 г.,
издаден от главен специалист в отдел „МДТ“ при община Каварна, потвърден с
решение № РД-14-7/09.03.2021 г. на началник отдел „МДТ“ при община Каварна, в
частта по раздел І „Задължение за данък върху недвижимите имоти“ в точки 1, 3,
4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 15; по раздел ІІ „Задължение за такса върху
битови отпадъци в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 и по
раздел ІІІ „Задължение за данък върху превозните средства“, в точка 3 (за МПС с
рег. № ТХ1905ХА). Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
акта в оспорените му части поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва се дължимостта на определените задължения за данъци и такси за
недвижими имоти и МПС, които са продадени. Твърди се, че неправилно са
начислени ДНИ и ТБО за два имота, които представляват улици/пътища в град
Каварна. Оспорва се размерът на данъчната основа, върху която са изчислени
задълженията. Твърди се, че в решението, с което се потвърждава АУЗ, липсват
обосновани мотиви, защо данъчната оценка на имотите надвишава повече от пет
пъти отчетната им стойност. Излагат се доводи за недължимост на ТБО за част от
имотите поради липса на осигурен контейнер в завода. Иска се отмяна или
изменение на акта, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „МДТ“ при
община Каварна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че
оспореният АУЗ има необходимата форма и съдържание и е фактически и правно мотивиран.
Твърди, че задълженията за данъци и такси са правилно определени по основание и
размер. Счита, че актът е издаден при спазване на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за отмяната
му. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на сторените
разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Административното производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е започнало по инициатива на главен специалист в отдел „МДТ“ при община Каварна,
който е извършил служебна проверка относно размера на дължимите местни данъци и
такси от “К.” АД гр.Каварна за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. При
проверката в информационния масив на общината е установено, че с няколко данъчни
декларации по чл. 17 от ЗМДТ (отм.), чл. 14 от ЗМДТ и чл. 54 от ЗМДТ дружеството
е декларирало собствеността върху 15 броя недвижими имота, съставляващи земя и
сгради, находящи се в гр. Каварна, както и върху 4 броя МПС – три леки
автомобила и един товарен автомобил. След като е констатирал, че за част от тези
имоти и МПС има неплатени в срок задължения, органът по приходите е издал
процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
5043-1/06.01.2021 г., с който в тежест на жалбоподателя са определени
задължения за: - данък върху недвижимите
имоти за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. в размер на 9488, 76 лева, ведно
със съответстващите им лихви за просрочие, изчислени към 06.01.2021 г. в размер
на 830, 88 лева; - такса за битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020
г. в размер на 7840, 63 лева, ведно със съответстващите им лихви за просрочие,
изчислени към 06.01.2021 г., в размер на 637, 37 лева; - данък върху превозните
средства за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. в размер на 328, 84 лева,
ведно със съответстващите им лихви за просрочие, изчислени към 06.01.2021 г., в
размер на 33, 93 лева. Посочено е, че дължимите данъци и такси са определени върху
данъчната оценка на имотите по чл. 21 от ЗМДТ съобразно действащата за периода местна
общинска наредба № 3 и решенията на ОбС Каварна по чл. 75, ал. 1 от Наредба № 3
и по чл. 66 от ЗМДТ от 2018 г. и 2019 г. Прието е, че декларираните имоти попадат
в границите на районите, определени със заповедите на кмета на общината по чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ, поради което дружеството дължи заплащане на такса за битови
отпадъци, като за по-голямата част от имотите (без два) е изчислена такса само за
втората и третата услуга по чл. 62 от ЗДМТ (поддържане чистотата на
териториите, предназначени за обществено ползване, и поддържане и експлоатация
на депо) в резултат на подадени декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране
и сметоизвозване за двете години. За имот по т. 7 от АУЗ е определена такса и
за трите вида услуги за 2020 г. Констатирано е, че за 2019 г. и 2020 г. за имот
по т. 1 от АУЗ са подадени декларации по чл. 75, ал. 1 от Наредба № 3 за
определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, поради което и на
основание решение № 552/28.12.2018 г. на ОбС – Каварна съответно решение №
31/30.12.2019 г. на ОбС – Каварна е определена такса за 1 бр. контейнер, към
която е прибавена и такса за поддържане на чистотата на териториите. За три от
декларираните имоти (по т. 6, 7 и 10) е установено, че са прехвърлени през
проверявания период, поради което за тях са начислени ДНИ и ТБО до момента на
закриване на партидите им. За имот по т. 3 е установено, че е прехвърлен през
2019 г., като задълженията за него са платени. Поради това за този имот не са
определени задължения за ДНИ и ТБО в разпоредителната част на акта. Не са
определени задължения за ДНИ и за имот по т. 13 от АУЗ с оглед на
обстоятелството, че данъчната му оценка е под 1680 лева съгласно чл. 10, ал. 4
от ЗМДТ. Определени са само задължения за ТБО за двете процесни години
(главница и лихви). По отношение на дължимия данък върху превозните средства е
посочено, че е определен съобразно чл. 55 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 1 от Наредба №
3, като е разяснена и формулата, по която са направени изчисленията. След
извършена справка в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич е установено, че за
автомобил с рег. № ТХ5726ВХ партидата е закрита с облог до 31.10.2020 г., а за
автомобил с рег. № ТХ1905ХА е закрита с облог до 31.03.2019 г. Партидата за
автомобил с рег. № ТХ0201Н е закрита без облог за периода на проверката.
Констатирано е, че посоченият автомобил не е собственост на лицето за проверявания
период. По отношение на товарен автомобил с рег. № ТХ1587СХ е установено, че
няма плащания, поради което е начислен данък върху превозните средства за целия
проверяван период 2019 г. – 2020 г.
В акта са посочени в табличен вид задълженията за ДНИ
и ТБО за всяка една година и за всеки един имот поотделно (главница и лихви), като
са вписани съответно отчетната стойност, данъчната оценка съгласно Приложение №
2 и облагаемата основа по чл. 21 от ЗМДТ за всеки един обект – земя и сгради. В
табличен вид са посочени и задълженията за данък върху превозните средства
(главница и лихви) за три от проверяваните превозни средства. По отношение на
размера на дължимите лихви е отразено, че той е определен като сбор от основния
лихвен процент на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 1 юли на текущата
година и надбавка от 10 % на годишна база съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ, ЗЛВДТДПДВ
и ПМС № 426 от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. В обстоятелствената част
на акта са посочени разпоредбите, на основание на които се дължат главниците и
лихвите за забава, както и разпоредбите, на основание на които е определен
техният размер за съответните години.
АУЗ е връчен на жалбоподателя на 11.01.2021 г.
съгласно приложеното по делото известие за доставяне (л.137).
На 25.01.2021 г. до началника на отдел “МДТ” при
община Каварна е подадена жалба срещу акта в следните му части – по раздел І
„Задължение за данък върху недвижимите имоти“ в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10,
11, 12, 13, 14 и 15; по раздел ІІ „Задължение за такса върху битови отпадъци в
точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 и по раздел ІІІ „Задължение
за данък върху превозните средства“, в точка 3 – за МПС с рег. № ТХ1905ХА.
С решение № РД-14-7/09.03.2021 г. по-горестоящият административен
орган е отменил акта в частта, в която на дружеството са определени задължения
за ДНИ и ТБО за имот по т. 8 от АУЗ, съставляващ дървена барака на три етажа,
изградена в „Рибарско селище“ край гр. Каварна, и двуетажна пристройка,
изградена в „Рибарско селище“ край гр. Каварна. В останалата част е потвърдил
акта по съображения, че в него са посочени ясно методиката и начина на
изчисляване на размера на задълженията, както и основанията за тяхната
дължимост. В решението е посочено, че по отношение на описанието в т. 11, 12,
13, 14 и 15 (стр. 6 от АУЗ) има допусната техническа грешка. На реда с
конкретното описание на изчисленията за ДНИ погрешно са посочени 2017 г. и 2018
г. вместо правилните години на проверката -
2019 г. и 2020 г. По отношение на имоти по т.14 и по т.15 от АУЗ е
прието, че те не представляват общински улици, а са частна собственост на
лицето, поради което и с оглед на обстоятелството, че се намират в строителните
граници на населеното място, за тях се дължат ДНИ и ТБО.
Решението на решаващия орган е връчено на 23.03.2021 г.
съгласно известие за доставяне на л.122 от делото, като в законоустановения
срок (на 05.04.2021 г.) жалбоподателят е обжалвал АУЗ пред съда в следните части:
в частта по раздел І „Задължение за данък върху недвижимите имоти“ в точки 1,
3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 15; по раздел ІІ „Задължение за такса
върху битови отпадъци в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 и по
раздел ІІІ „Задължение за данък върху превозните средства“, в точка 3.
От данните по административната преписка се установява,
че със заповед № 1037/16.11.2020 г. на кмета на община Каварна (л.106),
издадена на основание чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, са определени служителите на
общинска администрация – Каварна с правомощия на органи по приходите, сред
които е и длъжностното лице, издало оспорения акт – Димитричка Стоянова Колева на
длъжност инспектор в отдел „МДТ“.
Не е спорно по делото, а това се установява и от
приложените по делото данъчни декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, нотариални
актове, скици на имоти и схеми на обекти (л. 194-461), че процесните недвижими
имоти, предмет на обжалвания акт, попадат в строителните граници на гр.Каварна.
Съгласно приложената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 04.04.2016 г. (л.446-451) имот по т. 14 от АУЗ (ПИ с идентификатор
35064.501.3495) е деклариран като земя – пътища, частна собственост. В служебно
попълнената информация от длъжностното лице при общинската администрация е
посочено, че имотът е предназначен за пътен достъп според ПУП, като попада в
кв. 1 по ПУП-ПРЗ на град Каварна, одобрен с решение № 32/26.02.2010 г. Съгласно
приложената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 15.01.2016 г. (л.454-459)
имот по т. 15 от АУЗ е деклариран като ПИ идентификатор 35064.501.9945 по КК на
град Каварна. В служебно попълнената информация от длъжностното лице при
общинската администрация е посочено, че част от имота попада в УПИ І, в кв. 1,
а друга част - в улица от ОТ 152 до ОТ 153 по ПУП – ПРЗ на град Каварна,
одобрен с решение № 32/26.02.2010 г. В графата “Предназначение на имота според
ПУП” е отразено, че е предназначен за улица и стопанска дейност. Съгласно
приложената към декларацията скица – проект от 29.04.2011 г. на СГКК – Добрич
имотът е отразен в КК на град Каварна с НТП „за второстепенна улица“. В
приложената към декларацията скица – извадка от действащия ПУП – ПРЗ № 3 от
14.01.2016 г., издадена от община Каварна, е отбелязано, че имот с
идентификатор 35064.501.9945 е идентичен с част от УПИ І, в кв.1 и улица от ОТ
152 до ОТ 153.
Съгласно представените от ответника цветни скици -
извадки от действащия ПУП – ПРЗ на град Каварна (л.726-727) двата имота по т.
14 и т. 15 от АУЗ са очертани с червени линии, означаващи улични регулационни
линии. Според удостоверение от 25.08.2021 г. на кмета на община Каварна (л.728)
имотите нямат административен адрес. В същото време в разпоредителната част на
акта имот по т. 14 е описан като земя с адрес : град Каварна, ул. “Търговска”.
Видно от приложеното по делото становище на главния
архитект на община Каварна с вх.№ РД-10-101 от 28.05.2021 г. (л.770), поземлен
имот с идентификатор 35064.501.3495 по КК на град Каварна (по т.14 от АУЗ)
попада в предвижданията на уличната регулация по плана за регулация на град
Каварна. С предвижданията на ПР на град Каварна в обхвата на този имот са засегнати
и множество други поземлени имоти (общо 19). За прилагане на уличната регулация
в обхвата на ПИ с идентификатор 35064.501.3495 са необходими отчуждителни
действия, както и действия по ликвидиране на съсобствеността с всички засегнати
имоти. До този момент процедури по прилагане на уличната регулация в обхвата на
имота не са започнати. За прилагане на уличната регулация при задънени улици с
дължина по – дълга от 100 м е необходимо да се спазят условията на чл. 81, ал. 1
от ЗУТ, като се предвиди уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в
обратна посока.
От представените по делото заповеди №№ 713/30.10.2018
г. и 826/25.10.2019 г., и двете на кмета на община Каварна, издадени на
основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е видно, че цялата територия в границите на
населеното място и урбанизираните територии, включително крайбрежната зона на гр.Каварна,
в т.ч. териториите, в които се намират и декларираните имоти, попадат в район
І, в който през периода 2019 г. – 2020 г. община Каварна е организирала
извършването на трите вида услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане
на чистотата на териториите на обществено ползване и обезвреждане на битови
отпадъци в депа.
Не е спорно по делото, че за
имот по т. 1 от АУЗ са подадени два броя декларации от 18.12.2018 г. и
18.12.2019 г. за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци и
броя на съдовете – 1 бр. контейнер. Не е спорно и това, че с декларации вх. № **********, **********, **********,
**********, *********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, *********, ********** от 18.12.2018 г. лицето е
заявило, че през 2019 г. няма да ползва предлаганите от общината услуги за
събиране и сметоизвозване за имоти с партиди 5805F16177, 5805F16178, 5805F16179,
5805F17080, 5805F17848,
5805F19383, 5805F5684,
5805F5686, 5805F5877T 5805F5879, 5805F5881, 5805F5884 и 5805F5923, а с декларации вх. № **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, ********** от 16.12.2020 г. е заявило, че
през 2020 г. няма да ползва предлаганите от общината услуги за събиране и
сметоизвозване за имоти с партиди 5805F16177,
5805F16178, 5805F16179,
5805F17080, 5805F17848,
5805F19383, 5805F5684, 5805F5686, 5805F5879,
5805F5881, 5805F5877 и 5805F5923. В тази насока са и приложените по делото
декларации и разписки за приемането им на л. 138 - л. 193.
С решение № 552 по протокол №
43 от 28.12.2018 г. и решение № 31 по протокол № 5 от 30.12.2019 г., и двете на
ОбС – Каварна, е приета план – сметката за разходите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ
за процесните години. Определен е и размерът на таксата според количеството на
битовите отпадъци, събирани чрез контейнери – 1,1 куб. м. – 1306, 29 лева за
2019 г. и 1422, 34 лева за 2020 г.
От приложените по делото споразумение № 24.03.2016 г.
между община Балчик, община Шабла и община Каварна, анекс № 1 и анекс № 2 към
това споразумение съответно от 24.09.2019 г. и 06.11.2019 г., протоколи за
извършена работа съгласно договор № 918 от 02.05.2015 г., сключен между община
Балчик и „Претоварна станция“ ООД, фактури за преработка на отпадъци и фактури
за обезвреждане и извозване отпадъци към депо с.Стожер, се установява, че
община Каварна е разполагала с депо за отпадъци през процесните години, като е
предавала една част от отпадъците си в Претоварна станция за отпадъци – Балчик,
а друга част – в регионално депо за отпадъци в с.Стожер.
Съгласно представените по делото договор № 406 от 19.11.2015
г., сключен между община Каварна и „Титан БКС“ ООД, гр.Шумен, на основание
чл.41 от ЗОП, техническа спецификация, техническо и ценово предложение, общината
е възложила на търговското дружество изпълнението на услугите по събиране и
извозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на
община Каварна и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
гр. Каварна за срок от 5 години, считано от 01.12.2015 г. От приложените по
делото констативни протоколи за извършени дейности и фактури за плащане на извършени
услуги, съставени в изпълнение на този договор, списък на разположените в гр.
Каварна контейнери тип „Бобър“ 1,1 куб. м. за събиране и извозване на битови
отпадъци по улици и бройки през 2019 г. и 2020 г., график за сметосъбиране и
сметоизвозване на ТБО на територията на гр. Каварна през 2019 г. и 2020 г. се
установява, че през процесните години (2019 г. – 2020 г.) „Титан БКС“ гр.Шумен
е изпълнявало стриктно задълженията си по договора, за което е получило и
съответното заплащане от общината.
За изясняване на спорните въпроси между страните по
делото са изслушани една единична съдебно – счетоводна експертиза, една
единична техническа експертиза и една комплексна съдебно – техническа и съдебно
- счетоводна експертиза.
От единичната съдебно – счетоводна експертиза,
кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от
страните, се установява, че съобразно данните в подадените от жалбоподателя
декларации по чл. 14 от ЗМДТ и приложенията към тях правилно са определени
данъчните основи, респективно размера на задълженията за ДНИ и ТБО и лихви за
забава за недвижими имоти по точки 1,4,5,6,10,11,12,13,14,15 от АУЗ, с
изключение на лихвите за забава в плащането на задълженията за ДНИ и ТБО за
2020 г. за имот по т. 10 – за ДНИ в размер на 0, 67 лева, които са 0,13 лева
повече от дължимите в размер на 0, 54 лева и ТБО в размер на 0, 84 лева, които
са с 0,17 лева в повече от дължимите в размер на 0, 67 лева. За недвижим имот
по т.7 от АУЗ правилно са определени задълженията за ДНИ, ТБО и съответстващите
им лихви за забава за 2019 г. За 2020 г. правилно са определени задълженията за
ДНИ, но неправилно са определени съответстващите им лихви за забава в размер на
5, 87 лева, които са 0, 83 лева в повече от дължимите 5, 04 лева. Неправилно са
определени и задълженията за 2020 г. за ТБО. Изчислените в оспорения АУЗ
задължения за ТБО в размер на 355, 71 лева са с 117, 86 лева в повече –
представляващи начислена такса за услуга : сметоизвозване и сметосъбиране при
наличие на подадена от жалбоподателя декларация, че няма да ползва тази услуга
през 2020 г. (л.155 от делото), съответно и лихвите за забава са с 8, 40 лева в
повече от дължимите в размер на 6, 30 лева. По отношение на лек автомобил марка
Тойота модел Ланд Круйзер с рег. № ТХ1905ХА вещото лице е установило, че той е
прехвърлен на 05.04.2019 г., като партидата му е закрита със задължение за
данък върху превозните средства в размер на 60, 19 лева, изчислен
пропорционално за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. По данни на община
Каварна по партидата няма извършени плащания за 2019 г.
Съгласно единичната съдебно – техническа експертиза,
кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от
страните, имот с идентификатор 35064.501.9715 по КК на град Каварна е с
административен адрес ул. “С.К.” № 3 и е заведен с партиден номер 5805F5887. От направената справка със списък на
разположените в град Каварна контейнери тип “Бобър” 1,1 куб. м. за 2019 г. и
2020 г. вещото лице е установило, че по ул. “С.К.” са поставени общо 49 броя
контейнери. Графичен вид/схема на разположение на контейнерите не е
изработвана. Съгласно изображение на кадастралната карта и аерофотоизображение
на имота към 2019 г. – 2020 г. (приложение № 3 към заключението) пред имот с
идентификатор 35064.501.9715 по ул. “С.К.” има поставени общо 4 метални
контейнера и 2 пластмасови контейнера тип “Бобър” 1,1 куб. м.
В резултат на оспорване на служебно попълнените данни
в данъчните декларации на дружеството е назначена комплексна експертиза, която
да установи тяхното съответствие с предвижданията по КККР и ПУП – ПРЗ и да
преизчисли задълженията за имотите при наличие на различия относно елементите,
формиращи размера им.
Съгласно техническата част от комплексната експертиза
по действащата кадастрална карта процесните недвижими имоти по т. 6, 7, 10, 13,
14 и 15 от АУЗ попадат в урбанизирана територия. По действащия ПУП на гр.
Каварна всички имоти попадат в строителните граници на населеното място. Имоти
по т. 6 и 7 са с НТП “за складова база” по КК на град Каварна. Имоти по т. 10 и
т. 13 са с НТП “за друг вид застрояване”. Имот по т. 14 е с НТП “за друг вид
производствен, складов обект”, а имот по т. 15 – “за второстепенна улица”.
Конкретното предназначение на имотите по действащия ПУП – ПРЗ на град Каварна е
за “производствени и складови дейности” – по т. 6, 7 и 15; за “жилищно
застрояване” – по т.10 и т.13. Имот по т. 14 няма конкретно предназначение по
плана. Всички имоти попадат в производствена устройствена зона по ПУП – ПРЗ с
изключение на имоти по т. 10 и т. 13, които попадат в зона за средно жилищно
застрояване с височина до 15 м. Град Каварна е населено място от трета
категория съгласно актуалната категоризация на населените места към 27.11.2018
г. Има статут на климатичен курорт от местно значение съгласно заповед № 2620
на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.). Само ПИ с идентификатор 35064.501.3495 е на
разстояние до 1 км от републиканската пътна мрежа, измерено по път с асфалтова
настилка. Останалите имоти са на разстояние над 1 км от нея. Процесните имоти
не попадат в обособена производствена зона съгласно чл. 26 от Наредба № 7 за
правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. Според
решение № 485 по протокол № 19/21.11.2008 г. те попадат в зона 2 освен имоти по
т. 10 и т. 13, които попадат в зона 1. При извършената съпоставка на данните от
служебно попълнената от длъжностното лице при община Каварна информация в
подадените от дружеството декларации с данните по КККР и ПУП – ПРЗ на град Каварна
вещото лице е констатирало частични несъответствия, които са отразени в
табличен вид на приложения №№ 70-76 към заключенията.
От заключението на вещото лице е видно, че имоти по т.
6, 7, 14 и 15 от АУЗ произхождат от един по-голям имот с идентификатор
35064.501.1475, който пък от своя страна произхожда от поземлен имот с бивш пл.
№ 1475. При одобряването на КК този имот е бил раздробен на много отделни имоти
(прилежащи на съответните сгради) – над 100, всеки от тях е получил собствен
идентификатор и голям брой имоти са продадени. Остават две части – собственост
на “К.” АД, които получават идентификатор 35064.501.1475 и 35064.501.3495 (т.
14 от АУЗ). Вторият имот не е обособен като УПИ. Той представлява незастроена
площ с неправилни очертания, с нееднаква широчина, с много чупки и отклонения,
очертана с червени линии по ПР, която свързва двата входа за достъп до
самостоятелно обособените имоти откъм юг по ул. “С.К.” и откъм изток по ул.
“Добротица”. Според вещото лице тази площ не е за улица, защото няма нанесена
осова линия, осови точки и тротоари. Тя е само комуникационна площ между
отделните УПИ, останала в собственост на “К.” АД. Графичното отражение на площта
е дадено на приложение № 16, където е маркирана в син цвят. ПИ с идентификатор
9945 (по т.15 от АУЗ), маркиран в синьо на приложение № 20, има Г- образна
форма и чрез тясно отклонение осъществява достъп до новобразуваните имоти
източно от ПИ 9715. По сега действащия ПУП – ПРЗ, одобрен с решение №
32/26.02.2010 г. на ОбС – Каварна за одобряване на актуализация на
регулационния план на град Каварна за група квартали, за ПИ с идентификатор
35064.501.9715 (т. 1 от АУЗ), в който попадат сградите на бившия МЗБТ, се
отрежда УПИ І, в кв. 1. Върху площта на имота са образувани УПИ І – за стопанска
дейност и площ за достъп до УПИ ХХХІХ без обръщало, с крайна осова точка 158
(или 153). За ПИ с идентификатори 35064.501.4165 (по т. 5 от АУЗ) и
35064.501.4164 (по т.4 от АУЗ) са отредени съответно УПИ LХХХVІІ – за трафопост
и УПИ LХХХVІІІ – за трафопост. През 2018
г. е изработен проект за изменение на действащия ПУП – ПР за УПИ І, в кв. 1, с
който се образува нова улица (от ОТ 153 на изток), без обръщало, която
осигурява достъп до двата трафопоста. Нанесена е крайна осова точка, но без
номер. Издадена е заповед за одобряване на изменение на ПУП – ПР от 23.10.2018
г., в която не е упомената улица (приложение № 28). През 2018 г. е изработен
друг проект за изменение на действащия ПР за УПИ І, в кв. 1, с който се
образува нов УПИ СХІ, включващ ПИ 9898, ПИ 9883 и част от ПИ 9715. Според този
план достъпът до новообразувания имот се осъществява по много тясно отклонение
на юг от Г-образната улица. Издадена е заповед за одобряване на изменение на
ПУП - ПР от 19.03.2019 г., в която не е упомената улица (приложение № 31).
При извършения оглед на двата имота по т. 14 и т.15 от
АУЗ вещото лице е установило, че площта на имот по т. 14 е асфалтирана, с
изключение на източния участък между т.14.6 и т.14.10, където е разкопано.
Бордюри и тротоари няма. По отношение на имот по т. 15 от АУЗ вещото лице е установило,
че участъкът в направление север-юг е настлан с чакъл, но бордюри и тротоари
няма. Участъкът в направление изток-запад няма настилка и е трудно проходим. За
имотите, разположени в източния край на този участък, колите минават северно от
голямата хале (сграда 3 в ПИ 9715), където площта е асфалтирана.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е
посочило, че имоти по т. 14 и т. 15 от АУЗ се използват за преминаване. Те са
били част от вътрешнозаводски пътища, когато дворът е съставлявал един парцел
на бившето машиностроително предприятие. Това са площи, които са между
отделните сгради и служат за придвижване. Те са запазили предназначението си,
след като към отделните сгради са били придадени прилежащи площи и са обособени
самостоятелни имоти, които са придобили други собственици. Тези два имота са
останали за движение и транспорт между отделните новообразувани имоти.
Независимо че са обособени с отделни кадастрални номера, те нямат друго
предназначение за застрояване. Според вещото лице имот по т. 15 не е обособен
нито като самостоятелен имот за застрояване, нито като улица по РП. Той е част
от парцел І, в кв.1 по РП. Другият имот по т. 14 не е с предназначение улица
нито по кадастър, нито по регулация. Според мнението на вещото лице посоченият
в КК НТП на имота (“за друг вид производствен складов обект”) не отговаря на
фактическото му положение. Имотът има характер на комуникационна площ и не би
могъл да бъде застрояван по никакъв начин. Вещото лице е отговорило, че по ПУП
– ПР имот по т.14 е очертан с червени линии за улична регулация, но му липсват
осова линия, осови точки, ширина на платното и тротоари. Така, както е означен,
може да служи за пешеходен достъп, за достъп между отделните имоти, но не и за
улица. В текстовата част на заповедите, с които е изменян действащият ПУП - ПР,
са споменати новообразуваните УПИ, без да се казва, че до тях се проектира или
се предвижда улица със съответните параметри. Същото се отнася и за Г-образния
имот по т. 15 от АУЗ. Очертан е с червени линии и има осова линия, но не е
предвиден като улица в заповедта за изменение на ПУП. Според обясненията на
вещото лице в съдебно заседание на място няма обособени улици с бордюри и
тротоари. Използва се само вертикалната част, но не и хоризонталната част на
Г-образния имот. Вертикалната част е с трошенокаменна настилка. В другия имот
има заварена асфалтова настилка между отделните заводски сгради, които след
това са обособени като самостоятелни имоти заедно с прилежащите им площи.
Съобразно констатациите в техническата част на
комплексната експертиза и новопредставените в хода на производството платежни
документи за извършени плащания на 26.10.2021 г. и 23.02.2022 г. (разпределени
суми по изпълнителни дела) вещото лице по счетоводната част е изчислило, че
остатъкът от задълженията за плащане за 2019 г. и 2020 г. за процесните имоти
по т. 1, 4, 5, 6, 7, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 възлиза общо на 7690, 02 лева – за
ДНИ и 6002, 16 лева – за ТБО, ведно със съответните лихви за забава към
06.01.2021 г. - 724, 77 лева (за ДНИ) и
537, 56 лева (за ТБО). В заключителната част са описани поотделно задълженията
за всеки един имот за всяка една година, в т.ч. главница и лихва, като при
изслушването му пред съда вещото лице е обяснило, че данните в техническата
част на експертизата са наложили преизчисляване на данъчната оценка на имоти по
т.7, т.10 (в частта на земята), т.13, т.14 и т.15 от АУЗ. Промяната в данъчната
оценка на имот по т. 13 не е довела до преизчисляване на задълженията за ТБО,
защото за данъчна основа за определянето им е ползвана отчетната стойност на
имота в размер на 340, 20 лева, която е по-висока от данъчната оценка
(задължения за ДНИ за този имот не са определени нито в експертизата, нито в
акта поради ниската му данъчна оценка на основание чл.10, ал. 4 от ЗМДТ и чл. 9,
ал. 4 от Наредба № 3). Промяната в данъчната оценка на земята от имот по т. 10
не е довела до промяна в данъчната основа за определяне на задълженията за ДНИ
и ТБО за 2019 г. и 2020 г. и съответно до промяна на размера на задълженията. Преизчисляването
на данъчната оценка на имот по т. 7 е довело до нейното намаляване от 105395,
60 лева по АУЗ на 94856, 02 лева по експертизата, а оттам и до намаляване на
размера на задълженията за ДНИ и ТБО. Същото се отнася и за имоти по т. 14 и т.
15 от АУЗ, чиято данъчна оценка е занижена от 34837, 90 лева на 313541 15 лева
(за първия имот) и от 51181, 80 лева на 46693, 66 лева (за втория имот). В
таблица 20 към заключението вещото лице е обобщило данните за задълженията за
всички процесни имоти от първата единична счетоводна и комплексната експертизи,
като е отразило подробно и всички плащания, извършени в хода на процеса.
Съдът намира заключението на вещото лице по
счетоводната част за обективно и компетентно изготвено, поради което го
кредитира изцяло. Заключението на вещото лице по техническата част също е
обективно и компетентно изготвено в частта му за имоти по т. 6, 7, 10 и 13,
поради което съдът го кредитира в тази му част. В частта му за имоти по т. 14 и
т. 15 съдът не споделя констатациите на вещото лице, касаещи отреждането им по
ПУП - ПРЗ. Неправилно е становището на вещото лице, че двата имота нямат регулационно
отреждане и представляват само комуникационна площ за достъп до съседните им
имоти, а не улици. От графичната част на решението на ОбС - Каварна и заповедите
на кмета на общината, с които са одобрени ПУП-ПРЗ от 2010 г. и последващите му частични
изменения, е видно, че двата имота са очертани с червени линии и попадат в
улична регулация. Имот по т. 15 е с очертана осова линия както в хоризонталната
си част, така и във вертикалната си част на изток, с една определена осова
точка 153. Обстоятелството, че в графичната част на актовете липсват някои от
елементите на улицата (напр. осови точки, осови линии, уширения и др.), както и
че в текстовата им част не е упомената улица, не променя извода, че имотите са
предназначени за улица по предвижданията на действащия план за регулация. Действително
налице са допуснати изключително груби нарушения при одобряването на плана и на
всички негови последващи изменения, свързани с пропуски и недостатъци в
графичната и текстовата част на проектите и съществени несъответствия между отделните
им части, но това има отношение към материалната законосъобразност на градоустройствените
разработки, а не към тяхната валидност. Актовете, с които действащият ПУП - ПРЗ
и неговите изменения са одобрени, са влезли в сила административни актове и в
графичните им части ясно е отразено, че имоти по т.14 и т.15 о АУЗ се отреждат
за улици, в какъвто смисъл са и всички документи, издадени от самата община. С
оглед на това съдът намира, че не следва да кредитира заключението на вещото
лице в тази му част като необосновано и противоречащо на останалите
доказателства по делото.
В хода на производството по делото е разпитан един
свидетел Колю Петров, който е дал показания, че няма поставен контейнер в двора
на дружеството (имот по т.1 от АУЗ). Свидетелят заявява, че е наемател на
гаражна площ и помещение в имота от 2010 г. насам и не е виждал кола да влиза в
двора да извозва боклука. Показанията на свидетеля са ясни и безпротиворечиви и
отразяват преките му впечатления и наблюдения от състоянието на имота през
годините, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално недопустима в частта й относно
т. 8 на раздел І „Задължение за данък върху недвижимите имоти“ от АУЗ и т. 8 на
раздел ІІ „Задължение за такса за битови отпадъци“ от АУЗ. Актът в тази му част
е отменен с решението на началника на отдел „МДТ“ при община Каварна, поради
което и на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК не може да се оспорва по съдебен
ред. С оглед на това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в тази й
част, а производството по нея – да бъде прекратено.
В жалбата е посочено също така, че е насочена срещу т.
3 и т. 13 на раздел І „Задължение за данък върху недвижимите имоти“ от АУЗ. От
съдържанието на акта, както и от заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че
за имотите по т. 3 и т. 13 няма определени задължения за ДНИ за 2019 г. и 2020
г. (за имота по т. 3 в обстоятелствената част на акта са описани задължения за
2019 г., но в разпоредителната част на акта не са установени такива задължения
поради констатирано плащане), поради което следва да се приеме, че е налице
допусната техническа грешка в описанието на обжалваните части от акта. По
същите съображения следва да се приеме, че жалбата е погрешно насочена срещу т.
3 на раздел ІІ „Задължение за такса за битови отпадъци“ от АУЗ, тъй като за
този имот няма определени задължения за ТБО в акта за целия проверяван период.
В останалата й част жалбата е процесуално допустима
като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е и частично
основателна по следните съображения:
Оспореният АУЗ е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и е за установяване на задължения за местни данъци и такси по декларация
по чл.14 от ЗМДТ, чл.17 от ЗМДТ (отм.) и чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ.
В чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по
реда на ДОПК;
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3
в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата
и задълженията на органи по приходите, като според ал.4 се определят със
заповед на кмета на общината. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси
по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1
- 5,
а обжалването на актовете става по същия ред.
Актът е издаден от компетентно
длъжностно лице от общинската администрация съгласно приложената по делото
заповед на кмета на община Каварна, издадена на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.
Актът е издаден в необходимата
писмена форма и съдържа минимално изискуемите по закон реквизити. В самия акт
се съдържа позоваване на съответните факти и приложимите правни норми, от които
могат да се изведат фактическото и правното основание за издаването на акта. Мотивите
за издаването на акта са допълнени и в решението на горестоящия орган, което е
допустимо съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. От текста и на двата акта е
видно, че правното основание за издаване на акта е чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а
фактическото основание – неплатени в срок задължения за местни данъци и такси. АУЗ
съдържа ясна разпоредителна част, в която са отразени по вид и размер
установените задължения, в т.ч. и размерът на лихвата са просрочие.
При издаването на акта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за служебно издаване на АУЗ по декларация при наличие
на неплатени в срок задължения и липса на извършена ревизия.
По отношение на съответствието
на акта с материалноправните разпоредби на закона съдът намира следното :
По отношение на задълженията
за ДНИ и ТБО:
Обжалваният акт съответства на
материалния закон в частта относно определените задължения за имоти по т. 4, т.
5, т. 6, т. 11, т. 12 и т. 10 (с изключение на лихвите за ДНИ и ТБО за 2020 г.).
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти, като съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчнозадължени лица за плащане на данък върху недвижимите
имоти са собствениците и ползвателите на облагаеми с този данък недвижими
имоти. След като жалбоподателят е декларирал, че е собственик на процесните
недвижими имоти и те не са изключени от данъчно облагане съгласно чл. 10, ал. 2,
и ал. 3 и чл. 24 от ЗДМТ, то правилно и законосъобразно са му определени
задължения за ДНИ за тези имоти.
Правилно и законосъобразно са
му определени задължения и за ТБО, която по силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ също
се заплаща от собственика на имотите. Разбира се, тези задължения не са
безусловни и се дължат само ако услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставят
реално от общината (арг. от чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ в старата му редакция и
чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в сегашната му редакция) и е налице депо за битови
отпадъци или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци (арг. чл. 71,
т. 3 от ЗМДТ в старата му редакция). В случая не е спорно, че процесните имоти
са урбанизирани територии и попадат в строителните граници на населеното място,
в които общината е организирала предоставянето и на трите вида услуги. Не е
спорно и това, че за тях има подадени декларации за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за двете процесни години (за имот по т.6 само за
2019 г., когато е продаден), поради което в акта са определени задължения за
ТБО само за услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. От събраните по делото доказателства
се установява категорично, че тези две услуги са фактически извършвани в района
на процесните имоти за посочения в акта период, а и жалбоподателят не е твърдял,
че те не са реално предоставяни от общината. Неоснователно е възражението в
жалбата, че не може да има ТБО в пълния й обем, тъй като част от имотите не се
ползват. Без правно значение за спора е, дали имотите кумулират отпадъци, защото
услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на имотите.
Таксата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ се дължи за извършени дейности на териториите
за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в
която са разположени имотите, или в непосредствена близост до тях. Тази такса
касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от
всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не
само в определен район от него. От друга страна, такса за обезвреждане на
битовите отпадъци не се събира само в случаите, когато липсват депа за битови
отпадъци, което в случая не е така. Ето защо, при доказана престация на
услугите по чл. 62 от ЗМДТ за спорните години са налице предпоставките за
начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 9
от ДОПК вземанията за данъци и такси, както и вземанията за лихви върху тях са
публични вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл.175, ал.1
от ДОПК). Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ
невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по
ЗЛДТДПДВ. При положение че установените с акта задължения не са заплатени в посочените
срокове, законосъобразно органът по приходите е определил лихви за забава върху
тях.
Основният спор относно тази
част от акта е бил по отношение на размера на облагаемата основа, въз основа на
която са определени публичните задължения. От изслушаните по делото експертизи
се установява, че данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, която е
послужила за данъчна основа при определяне на задълженията за ДНИ и ТБО за част
от имотите (по т.4, т.5, т.6), е правилно определена. Правилно са изчислени и задълженията
съобразно приложимите ставки (главница и лихви), като размерът на ТБО
законосъобразно е определен пропорционално върху основата, определена от
общинския съвет. За друга част от имотите (напр. по т.11 и т.12 ) за данъчна
основа е ползвана отчетната стойност на имотите, като задълженията са законосъобразно
изчислени по размер, видно от заключенията на вещото лице по счетоводните
експертизи. За имот по т.10 пък облагаемата основа по чл. 21 от ЗДМТ е
определена, като е взета отчетната стойност на земята и данъчната оценка
съгласно Приложение № 2 на сградата (офис 11А). Задълженията за този имот са правилно са
определени съразмерно на месеците до момента на прехвърлянето му (за 8 месеца
за 2020 г.) с изключение на лихвите за ДНИ и ТБО за 2020 г., които се
различават съответно с 0,13 лева и 0, 17 лева съобразно заключението на вещото
лице. Имот по т. 6 е със закрита партида на 31.05.2019 г., поради което
задълженията за него са законосъобразно изчислени съразмерно на месеците преди
продажбата му (за 5 месеца за 2019 г.) според констатациите в експертизите. Аргумент
в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно
която при прехвърляне на собствеността приобретателят дължи данъка от началото
на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. В случая собствеността е преминала върху приобретателя на
29.05.20219 г. Следователно за времето до 31.05.2019 г. жалбоподателят се явява
данъчнозадължено лице, поради което и при липсата на плащане е длъжен да
заплати ДНИ и ТБО за имота ведно със съответстващите им лихви за просрочие. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че неправилно са начислени задължения за
продадените имоти, тъй като дължимите ДНИ и ТБО са заплатени преди
прехвърлянето им. Действително от заключението на вещото лице по единичната ССЕ
се установява, че преди продажбата на имота по т. 6 са постъпили парични суми
по сметката на общината за ТБО, но те са отнесени за частично погасяване на
задължение на дружеството за ТБО за 2011 г., поради което задълженията за 2019
г. са останали непроменени по размер. По отношение на имот по т. 10 от акта
няма извършени плащания по партидата на имота за 2019 г. и 2020 г., видно от
заключението на вещото лице, поради което правилно органът по приходите е
установил задължения за ДНИ и ТБО за тези години.
Независимо от правилното определяне
на размера на задълженията процесният акт в тази му част следва да бъде изменен
съобразно чл.142, ал.2 от АПК дотолкова, доколкото в хода на процеса са
извършени плащания, с които частично са погасени задълженията за ДНИ и ТБО за
някои от имотите. Извършените плащания и остатъкът за плащане са подробно
описани в таблица 20 към комплексната експертиза, като измененията в акта
следва да бъдат направени съобразно изчисленията в тази таблица.
По отношение на имот по т. 7 от
заключението на вещото лице се установява, че данъчната оценка съгласно
Приложение № 2 към ЗМДТ, въз основа на която е формирана и облагаемата основа
по чл. 21 от ЗМДТ, се намалява от 105395, 58 лева на 94856, 02 лева вследствие
на констатираните различия между служебно попълнената информация в данъчните
декларации и заключението по техническата част на комплексната експертиза. Това
има за последица преизчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020
г. и изменение на акта в тази му част съобразно констатациите в комплексната
експертиза. Преизчисляването на задълженията за ТБО се дължи и на погрешното начисляване
на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2020 г. въпреки надлежно подадената
от дружеството декларация по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 3. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за недължимост на ДНИ и ТБО за този имот поради извършени
плащания преди прехвърлянето му през 2020 г. От първата съдебносчетоводна
експертиза се установява, че действително по партидата на имота са платени 1630
лева преди прехвърлянето му, но те са отнесени за погасяване на задължения на
дружеството за ТБО за 2011 г., поради което ДНИ и ТБО за двете проверявани
години остават неплатени и правилно са установени с оспорвания АУЗ, като
размерът им следва да бъде коригиран съобразно заключението на вещото лице.
По отношение на имот по т. 13
от акта неправилно са установени задължения за ТБО за 2019 г. и 2020 г. За този
имот няма начислени задължения за ДНИ съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ и чл. 9,
ал. 4 от Наредба № 3 поради ниската му данъчна оценка, която преди и след
преизчисленията на вещото лице остава под 1680 лева. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Лицата по чл. 11 са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. След като процесният имот е
под облагаемия минимум и дружеството не е задължено за данък лице, то не е и
задължено за такса лице. Недължимостта на ДНИ влече недължимост и на ТБО,
поради което незаконосъобразно органът по приходите е определил задължения за
такси за имота за процесния период от време. В тази си част актът противоречи
на материалния закон, поради което подлежи на отмяна.
По отношение на имота по т. 1
от акта правилно са определени облагаемата основа и данъчната ставка съответно
задълженията за ДНИ за 2019 г. и 2020 г., както и задълженията за ТБО в частта за
услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
съобразно заключението на вещото лице (тук важат същите съображения за
дължимост на ТБО за тази услуга както за имоти по т. 4, 5, 6, 7, 10, 11 и 12).
Неправилно обаче са определени задължения за такса контейнер. Не е спорно, че
за този имот има подадени декларации по чл. 75, ал. 1 от Наредба № 3 за
определяне на таксата според количеството отпадъци, с които лицето е заявило ползването
на 1 брой контейнер за 2019 г. и 2020 г. С оглед на това ответникът е бил
длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че е снабдил дружеството
с индивидуален съд за съхраняване на битови отпадъци и е осигурил регулярното
извозване на отпадъците от него. Такива доказателства не са представени по
делото (напр. приемо-предавателен протокол за предаване на 1 бр. контейнер).
Дори напротив, от показанията на разпитания по делото свидетел се установява
безспорно, че общината не е осигурила на лицето 1 брой контейнер за събиране на
отпадъците, поради което липсва реално предоставяне на услугата и неправилно
органът по приходите е начислил такса за това. Представените от ответника
доказателства за разположението на контейнери тип “Бобър” по улицата, на която
се намира имотът, не водят до друг по-различен извод, защото те касаят
случаите, в които няма подадена декларация за ползване на индивидуален съд за
битови отпадъци и размерът на таксата се определя пропорционално на данъчната
оценка на имота, а не според вида и броя на съдовете. С оглед на това актът в
частта на начислените такси контейнер за 2019 г. и 2020 г. в размер на 1306, 29
лева, респективно 1422, 34 лева, ведно със съответстващите им лихви за забава в
размер на 179, 25 лева, респективно 50, 37 лева следва да бъде отменен поради
нарушение на материалния закон. Въпреки правилното определяне на размера на
останалите задължения за имот по т.1 актът следва да бъде изменен и в тази му
част с оглед на постъпилите плащания в хода на процеса, като се вземат предвид
изчисленията в таблица 20 към счетоводната част на комплексната експертиза.
По отношение на имоти по т. 14
и т. 15 съдът намира акта за постановен в нарушение на материалния закон по
следните съображения :
Основният спорен въпрос между
страните е дали тези имоти попадат в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ, която
предвижда необлагаемост на имотите, заети от улици, пътища от републиканската и
общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни
линии.
Заемането на недвижим имот по
този текст на закона изисква той да е отреден за обществено мероприятие по подробния
устройствен план съгласно чл. 8, във вр. чл. 108 от ЗУТ и това мероприятие да е
реализирано на място. В случая от данните по делото е видно, че и двата имота
са отредени за улици според предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ, като в
кадастралната карта единият имот е с НТП „за второстепенна улица“. Другият имот
е с НТП “за друг вид производствен складов обект”, но според вещото лице по
техническата част на комплексната експертиза той не би могъл да бъде застрояван
по никакъв начин и би трябвало да бъде записан като комуникационна площ. Изрично
в служебно попълнената от общината информация в декларациите на дружеството е
посочено, че имот по т. 14 е за пътен достъп, а част от имот по т. 15 попада в
улица от ОТ 152 до ОТ 153, за която след измененията на ПР през 2018 г. е предвидено
удължаване на изток в хоризонталната част на имота. От обясненията на вещото
лице по техническата част на комплексната експертиза се установява, че и двата
имота са били част от вътрешнозаводски пътища и са служели за придвижване между
отделните сгради, разположени в един общ парцел на бившето машиностроително
предприятие. След като от този парцел са образувани множество нови УПИ в
резултат на обособяването на отделните сгради и прилежащите им площи в
самостоятелни имоти, тези два имота са останали за движение и транспорт между
новосъздадените имоти. Имот по т. 14 е почти изцяло асфалтиран с изключение на
един малък участък, като в АУЗ е наименован дори ул. „Търговска“. Имот по т. 15
е настлан с чакъл във вертикалната си част, докато в хоризонталната си част
няма никаква настилка и съставлява черен път според снимките, приложени към
заключението на вещото лице. Изключвайки тази част, имотите като цяло се
ползват за придвижване и осигуряват достъп до отделните УПИ в съседство, което
е видно и от самата им форма и конфигурация както по кадастралната карта, така
и по регулационния план. Следователно в случая не се касае само за отредени или
предвидени по плана, а за изпълнени на място обслужващи улици. На практика регулационните
предвиждания по плана от 2010 г. и последващите му изменения през годините следват
завареното фактическо положение на имотите, което е отразено още при одобряването
на кадастралната карта на град Каварна през 2008 г. Разбира се, тук не става
дума за проектирани и прокарани улици съобразно изискванията на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове по приложението му с изградени тротоари,
бордюри, уширения и всички други нормативноизискуеми елементи на улица, което е
видно и от заключението на вещото лице, но подходът при преценката за наличието
или липсата на улична мрежа по смисъла на чл.10, ал. 2 от ЗМДТ – улица,
изпълнена с трайна настилка, следва да е реален, а не формален. По същество
реализацията на улиците и пътищата променя характеристиките на недвижимия имот
и той започва да изпълнява други функции от значение за обществото, което
мотивира необходимостта от необлагането му с данък. Именно такова е положението
на двата спорни имота, които не само според предвижданията на плана, но и на
място служат за улици и пешеходен достъп до околните имоти, поради което
съставляват част от транспортната инфраструктура по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, а не просто комуникационна площ между отделните УПИ в кв. 1 по плана. Несъмнено
за прилагането на уличната регулация според изискванията на ЗУТ е необходимо
провеждането на отчуждително производство, но не това е вложено като смисъл в изключението
на чл. 10, ал. 2 от ЗУТ. Предприемането на отчуждителни мероприятия би довело
до разместване на собствеността и до прекратяване на задължението за плащане на
данък от страна на отчуждения собственик, което би обезсмислило действието на правната
норма. Неправилно е становището в решението на началника на отдел „МДТ“, че тази
разпоредба е неприложима за спорните два имота, тъй като те са частна
собственост и не могат да се определят като общински улици. Никъде в закона не
е поставено изискване улиците да са общински. Такова изискване има само за
пътищата от републиканската и общинската пътни мрежи, но не и за улиците в
населените места. За приложението на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ е достатъчно
общественото мероприятие да е реализирано на място, дори и да не е според
правилата на устройствения закон, което в случая е точно така. С оглед на
изложеното дотук следва да се направи извод, че процесните два имота са заети
от улици и по тази причина не подлежат на облагане с ДНИ, а оттам и с ТБО,
поради което неправилно органът по приходите е определил задължения за тях.
Актът в тази му част е незаконосъобразен като противоречащ на материалния
закон, поради което следва да бъде отменен.
По отношение на задълженията
за данък върху превозните средства:
Законосъобразен е актът в
частта относно установеното с него задължение за данък върху превозните
средства за МПС с рег. № ТХ1905ХА за 2019 г. Жалбоподателят е оспорил акта в
тази му част само с твърдението, че МПС е продадено. Това е така, но от
заключението на вещото лице е видно, че данъкът е изчислен пропорционално
според броя на месеците до момента на прехвърлянето на МПС. Липсват данни по
делото данъкът за 2019 г. да е платен, поради което правилно и в съответствие с
чл. 54, във вр. чл. 52 от ЗМДТ е определен ведно със съответните лихви за забава.
Жалбоподателят не е оспорил размера на облагаемата основа и данъчната ставка,
както и размера на задълженията за главница и лихва, поради което жалбата срещу
тази част на акта следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от
спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят има право на
разноски съразмерно уважената част, а ответникът - съразмерно отхвърлената част
на жалбата. Жалбоподателят е направил
разноски в размер на общо 3160 лева, включващи 50 лева - платена държавна
такса, 10 лева - платена такса за съдебни удостоверения, 1550 лева - платени
депозити за вещи лица, както и 1550 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендирания от
жалбоподателя адвокатски хонорар, тъй като той надхвърля с над 500 лева
минимума по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поради това разноските в тази им част
следва да бъдат намалени до размер на сумата от 1030, 20 лева съгласно чл. 161,
ал. 2 от ДОПК. Следователно дължимите в полза на жалбоподателя разноски
възлизат в размер на общо 2640, 20 лева, от които ответникът следва да заплати
998, 59 лева съразмерно уважената част на жалбата. Ответникът е направил
разноски в размер на общо 1450 лева, включващи платени депозити за вещи лица и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Следващите се в негова
полза разноски се равняват на 901, 57 лева съразмерно отхвърлената част на
жалбата. След извършено прихващане на двете суми на жалбоподателя се дължат
разноски в размер на 97, 02 лева. Жалбоподателят е останал задължен за разноски
за вещи лица, поради което и на основание чл. 77 от ГПК следва да бъде осъден
да заплати по сметка на съда сума в размер на 784 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “К.” АД, ЕИК ХХХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул. „С.К.“ № 3, представлявано
от изпълнителния директор В.И.П., срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
5043-1/06.01.2021 г., издаден от главен специалист в отдел „МДТ“ при община
Каварна, отменен с решение № РД-14-7/09.03.2021 г. на началник отдел „МДТ“ при
община Каварна, В ЧАСТТА относно установените с него задължения за ДНИ и ТБО за
2019 г. и 2020 г. за имот с партиден номер 5805F5684 в размер на общо 111, 78 лева и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му
част.
ОТМЕНЯ по жалба на “К.” АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление гр.Каварна, ул. „С.К.“ № 3, представлявано от изпълнителния
директор В.И.П., АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 5043-1/06.01.2021 г., издаден
от главен специалист в отдел „МДТ“ при община Каварна, потвърден с решение №
РД-14-7/09.03.2021 г. на началник отдел „МДТ“ при община Каварна, В ЧАСТИТЕ, в
които са установени задължения за ДНИ и ТБО, както следва :
- за имот партиден номер 5805F6177 – ТБО за 2019 г. в размер на 0,60 лева и съответстващите лихви за
забава в размер на 0, 09 лева; ТБО за 2020 г. в размер на 0, 77 лева и съответстващите
лихви за забава в размер на 0, 03 лева;
- за имот с партиден номер 5805F6178 – ДНИ за 2019 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо
65, 53 лева; ДНИ за 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо
59, 66 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 28, 01 лева до 56, 02
лева;
- за имот с партиден номер 5805F6179 – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер
на общо 82, 20 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 18, 38 лева до 36,
77 лева;
- за имот с партиден номер 5805F7080 – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер
на общо 202, 90 лева; ТБО за 2019 г. и
2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 224, 11 лева;
- за имот с партиден номер 5805F7848 – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер
на общо 136, 24 лева; ТБО за 2019 г. и
2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 150, 51 лева;
- за имот с партиден номер 5805F5877 – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 75, 88 лева до 189, 71 лева
и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 23, 43 лева до 26,
03 лева; ДНИ за 2020 г. в размер на разликата от 128, 06 лева до 142, 28 лева и
съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 4, 54 лева до 5, 87
лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 73, 78 лева до 184, 44 лева и съответстващите
лихви за забава в размер на разликата от 22, 78 лева до 25, 31 лева; ТБО за
2020 г. в размер на разликата от 160, 07 лева до 355, 71 лева и съответстващите
лихви за забава в размер на разликата от 5, 67 лева до 14, 70 лева;
- за имот с партиден номер 5805F5879 – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 8, 17 лева до 16, 35 лева и
ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 7, 95 лева до 15, 90 лева;
- за имот с партиден номер 5805F5881 – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 28, 48 лева до 56, 97 лева и
ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 27, 69 лева до 55, 39 лева;
- за имот с партиден номер 5805F5884 – ДНИ за 2019 г. в размер на 54, 85 лева;
- за имот с партиден номер 5805F5887 – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 2725, 28 лева до 3769, 48
лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 394, 31 лева до 2458, 07 лева и съответстващите
лихви за забава в размер на разликата от 158, 06 лева до 337, 31 лева; ТБО за
2020 г. в размер на разликата от 1535, 08 лева до 2 957, 42 лева и съответстващите
лихви за забава в размер на разликата от 54, 37 лева до 104, 74 лева;
за имот с партиден номер 5805F5923 – лихви за забава върху ДНИ за 2020 г. в размер на разликата от 0, 54
лева до 0, 67 лева и лихви за забава върху ТБО за 2020 г. в размер на разликата
от 0, 67 лева до 0, 84 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “К.” АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище
и адрес на управление гр.Каварна, ул. „С.К.“ № 3, представлявано от
изпълнителния директор В.И.П., срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
5043-1/06.01.2021 г., издаден от главен специалист в отдел „МДТ“ при община
Каварна, потвърден с решение № РД-14-7/09.03.2021 г. на началник отдел „МДТ“
при община Каварна, в останалата й част.
ОСЪЖДА община Каварна да заплати на “К.” АД, ЕИК ХХХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул. „С.К.“ № 3,
представлявано от изпълнителния директор В.И.П., сумата от 97,
02 лева, представляващи разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА “К.” АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление гр.Каварна, ул. „С.К.“ № 3,
представлявано от изпълнителния директор В.И.П., да заплати
по сметка на Административен съд – Добрич сума в размер на 784 лева,
представляваща дължими възнаграждения за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Административен
съдия :