№ 20552
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110140818 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. М. срещу
„СГБГ“ АД, с която са предявените осъдителни искове с правно основание чл.
128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 29 850,78 лева,
от която сумата от 27 775,37 лева, представляваща дължимо и незаплатено
трудово трудово възнаграждение за периода месец юли 2024г. - месец април
2025г., а сумата от 2075,41 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода 26.08.2024г. до 16.07.2025г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане
Твърди се, че между страните е сключен Трудов договор № ***г., по
силата на който ищцата е заемала длъжност „младши програмист софтуерни
приложения“, код по НКПД 25146001 на 8-часов работен ден. Съгласно чл. 6,
ал.1, т.1 от трудовия договор основното месечно възнаграждение е в размер на
2 190,79 лева, а съгласно т.2 се дължи и допълнително месечно
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от
основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж. Посочено е,
че на основание чл. 119, ал. 1 КТ трудовото възнаграждение е увеличено в
размер на 2 835,11 лева, считано от 01.01.2022г.. С допълнително
споразумение от 28.07.2022г., считано от 01.08.2022г. ищцата е назначена на
длъжност „програмист софтуерни приложения с основно трудово
възнаграждение – 3 668,73 лева. Със заповед № 28/17.03.2025г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ, считано от
07.04.2025г. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимите трудови
възнаграждения за периода от юли 2024г. до април 2025г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който признава исковете по основание и размер и моли за
1
постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ
и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ в тежест на
ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и
полагането на труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи
трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение,
както и изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното. По
отношение на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на съответните главни дългове в сочените размери,
настъпването на забавата и размерът на обезщетенията за забава
С оглед изричното признание на иска от страна на ответницата, по
делото не се спори по основанието и размера на предявените искове, които
факти и обстоятелства се признават, поради което исковете следва да бъдат
изцяло уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора основателно е искането на ищеца за присъждане
на разноски в исковото производство в размер на 3694,04 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и
адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 2000
лева. Останалите претендирани разноски в размер на 439,24 лева – такси в
изпълнителното производство по налагане на обезпечението, не следват да се
присъждат. С т. 5 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е възприетото
разрешение, че направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайния му изход. Претенцията в случая обаче обхваща
реализирани от страната, в качеството й на взискател разноски по
изпълнително дело образувано въз основа на обезпечителната заповед, които
разноски като такива по ТТР към ЗЧСИ следва да се съберат директно от ЧСИ
в рамките на изпълнителното производство.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СГБГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.
София, р-н М, бул. „Ц Ш № *** ЕТ *** да заплати на А. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В, ул. „***“ № *** ВХ *** ЕТ *** АП ***,
2
на основание чл. чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата в общ размер от 29 850,78
лева, от която сумата от 27 775,37 лева, представляваща дължими и
незаплатени трудови възнаграждения за периода месец юли 2024г. - месец
април 2025г., а сумата от 2075,41 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода 26.08.2024г. до 16.07.2025г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СГБГ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:гр. София, р-н М, бул. „Ц Ш № *** ЕТ *** да
заплати на А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ул. „***“ №
*** ВХ *** ЕТ *** АП ***, сумата в общ размер на 5694,04, разноски в
исковото и обезпечителното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „СГБГ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:гр. София, р-н М, бул. „Ц Ш № *** ЕТ *** да
заплати на Софийски районен съд, сумата от 1194,03 лева държавна такса
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3