№ 744
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000833 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Вида терм“ ЕООД срещу
решение № 74 от 21.04.2022г. по гр.д. 11/2022г. по описа на Окръжен съд -
Видин, в частта му, с която съдът го е осъдил да заплати на ищеца П. Т. Б.
законни лихви върху присъдената по иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ главница от
66 400 лв., считано от предявяване на иска на 06.01.2022г. до окончателното
изплащане. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е
неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и
с оглед неговата необоснованост. Излага съдът да е достигнал до необоснован
извод, че следва да бъдат присъдени в тежест на ответника законни лихви
върху сумата на главницата по уважения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Поддържа
своевременно с депозирания писмен отговор да е признал вземането за
главница, което е отчетено от съда с дадения доклад по делото, а и с
постановеното съдебно решение. Сочи вземането за дружествен дял по чл.
125, ал. 3 ТЗ да не е с установен в закона срок за плащане, предвид на което и
да става изискуемо след покана. Излага ищецът да не го е канил, предвид на
което и да не е налице забава, която да оправдава присъждането на законни
1
лихви в полза на ищеца. Поддържа ищецът с поведението си не само, че не е
съдействал за получаване на престацията по чл. 125, ал. 3 ТЗ, но и реално да е
попречил на ответника да престира. Излага за последното да свидетелства
фактът, че ответникът, макар да не е длъжен, го е поканил да посочи сметка,
по която да бъде изплатен дългът, но сметка с ясен титуляр така и да не е
посочена от ищеца, включително до постановяване на обжалваното решение.
Сочи изпълнението допълнително да е затруднено с действията на ищеца по
налагане на запори по банковите сметки на ответника, като последният не е
разполагал със свободен ресурс, а в резултат на запорите и не му е
своевременно отпуснат банков кредит, с отпуснатата сума по който да
изпълни процесния си дълг. Излага последното да покрива състав на забава на
кредитора – 95, ал. 1 ЗЗД, което пък очиства последиците от евентуална
забава за длъжника – ответник. При условията на евентуалност поддържа на
основание чл. 83 ЗЗД, че обезщетението следва да бъде намалено. Поддържа с
обжалваното решение превратно да са обсъждани част от събраните по
делото доказателства, а други да не са обсъдени, което е довело до
постановяването на необоснован и неправилен съдебен акт. По изложените
доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде
постановено друго, с което искането за законни лихви да бъде отхвърлено,
евентуално законни лихви да бъдат присъдени на основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД
в размер на 1 678,44 лв. за периода от датата на исковата молба до
06.04.2022г., когато е внесена от ответника като залог исковата сума.
Претендира присъждане на разноски.
Ведно с въззивната жалба с настоящото решение ще бъде разгледана и
депозираната от ответника „Вида Терм“ ЕООД частна жалба срещу
постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 269 от 22.06.2022г. по
гр.д. 11/22г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което съдът е оставил без
уважение молбата на ответника „Вида Терм“ ЕООД за изменение на
решението в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа с въззивната си
жалба да е заявил, че обжалва първоинстанционното решение в частта за
присъдените по делото разноски. Оспорва като неправилен извода на
първоинстанционния съд, че тази част на въззивната му жалба следва да бъде
разгледана като молба по чл. 248 ГПК с доводи да не е налице никоя от
хипотезите на последната правна норма, а именно: не е налице липса на
произнасяне от първоинстанционния съд, както и не е налице хипотезата, в
2
която първоинстанционното решение не се обжалва. Жалбоподателят
поддържа изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да е
противен на закона и да не се обосновава от събраните по делото
доказателства. Сочи да е признал иска, както и да не е станал причина за
завеждане на делото. Излага да е положил усилия за уреждане на
отношенията между страните преди инициирането на съдебния процес, но да
е препядстван от явното нежелание на насрещната страна да съдейства и
получи изпълнение. Сочи чрез налаганите по искане на ищеца запори и
обективно да е бил възпрепядстван да изпълни дълга си. По тези доводи
поддържа, че обжалваният съдебен акт като неправилен следва да бъде
отменен и да бъде постановен друг, с който разноски да бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на ответника.
Въззиваемата страна, П. Т. Б., оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага от внимателния прочит на доказателствата по делото
да се установява, че е налице оспорване на правата на ищеца по чл. 125, ал. 3
ТЗ от ответника. Поддържа извънпроцесуалните му действия да са такива по
„печелене на време“ и да не е заплатил дори определения от него
извънсъдебно по-малък размер на дружествения дял от сумата 21 090 лв.
Излага оспорването правата на ищеца да е продължило и в хода на делото
като и след предявяване на исковата молба в съда не е заплатил на ищеца
дължимата сума. Едва по-късно внася претендираната сума като залог и то
само, за да замени допуснатото обезпечение на исковете. По тези доводи за
забава на ответника поддържа да има право на присъдените в негова полза
лихви и моли решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено.
Ищецът П. Б. оспорва като неоснователна и подадената от ответника
частна жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК. Поддържа
обжалваното определение да е правилно. Излага обосновано съдът да е
достигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК,
доколкото поведението на ответника по оспорване по размер правата на
ищеца и отказа да му заплати дори определения от него по-малък размер на
дружествения дял са причината за инициирането на съдебния процес. По
изложените доводи моли депозираната частна жалба да бъде оставена без
уважение.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
3
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
Решението в обжалваната част по присъдени законни лихви върху
главницата по уважения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 66 400 лв. за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда на 06.01.2022г. до
окончателното издължаване на главницата е правилно, а поддържаните в
жалбата на ответника възражения са неоснователни, по следните мотиви:
Първоинстанционното решение е влязло в сила, предвид липсата на
подадена въззивна жалба – чл. 296, т. 2 ГПК, в частта, с която ответникът
„Вида Терм“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца П. Т. Б. на основание чл.
125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 127 ТЗ сумата 66 400 лв. – представляваща
равностойността на дружествения дял на наследодателя Т. Б. И..
Предвид нормата на чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК влязлото в сила
решение е задължително за страните по спора и за съда, респективно със сила
на пресъдено нещо се установява, че към датата на устните състезания пред
ОС – Видин – 23.03.2022г., е налице неудовлетворено притезание на П. Т. Б.
срещу „Вида Терм“ ЕООД по чл. 125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 127 ТЗ за сумата 66 400
лв. – представляваща равностойността на дружествения дял на наследодателя
му Т. Б. И..
Предвид нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от
прекратяването на участието на съдружник в ООД се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.
С нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ не е предвиден срок за изпълнение от
ответника на задължението му за изплащане на дължимата сума за уреждане
на имуществените отношения между страните, предвид на което и на
основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът ответник изпада в забава за
изпълнение на паричния си дълг след като бъде поканен от кредитора.
В исковата молба липсва претенция за присъждане на обезщетение за
4
забава за период преди депозиране на исковата молба в съда. Съдът е сезиран
единствено с искане за присъждане на законни лихви върху главницата по
иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ за периода след депозиране на исковата молба в съда
и до датата на окончателното изплащане на главния дълг.
Налице е константна практика на съдилищата, основана на разпоредбата
на чл. 214, ал. 2 ГПК, съобразно която присъждането на законни лихви върху
главницата не е отделен иск, противно поддържаното с жалбата на ответника,
а последица от уважаването на иска за главница при заявено с исковата молба
или до даден ход на устни състезания искане от ищеца. В този смисъл са
разрешенията по ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 265 от 01.08.2020г.
по гр.д. 760/2019г., ГК, III ГО и др.
Поддържаните оплаквания с жалбата на ответника срещу решението в
тази му част – за присъдени законни лихви върху главницата, се основават на
оплаквания за липса на покана от кредитора и за наличие на поведение на
последния, което го е поставило сам в забава и е попречило на ответника да
престира.
Възраженията са неоснователни.
Ответникът с отговора на исковата молба потвърждава да са водени
преговори между страните преди предявяване на исковата молба в съда.
Признава за проведени телефонни разговори и срещи за уточняване размера
на вземането на ищеца за равностойността на дружествения дял на неговият
наследодател, както и по повод искане и получаване на междинен счетоводен
баланс на дружеството, по който да бъде определен размерът на процесната
претенция.
Ответникът представя по делото нотариална покана от 06.12.2021г.,
изходяща от него, с която уведомява ищеца за взето решение от едноличния
собственик на капитала на дружеството да му бъде изплатена
равностойността на дела на неговия наследодател чрез получаване на банков
кредит и съдържаща искане за посочване на банкова сметка, по която сумата
да бъде преведена на ищеца. Поканата е връчена на ищеца чрез неговата
майка и законен представител на 06.12.2021г.
На тази нотариална покана е изпратен писмен отговор от ищеца чрез
неговия законен представител на 09.12.2021г., в който писмен отговор е
посочена банкова сметка, на която ответникът да преведе дължимото
5
обезщетение. Отговорът е връчен на ответника на 09.12.2021г., съобразно
признанията по писмения му отговор, към който документът е представен
като писмено доказателство – л. 46.
При горните установени по делото и безспорни между страните факти
оплакването по жалбата на ответника, че ищецът не е искал да му бъде
заплатена сумата за дружествен дял или че не му е дал нужното съдействие за
последното, са напълно неоснователни. Ясна е волята по изпратения на
09.12.2021г. от законния представител на ищеца отговор на нотариална
покана на ответника, че желае дължимата сума да му бъде заплатена.
Отговорът е и ясна покана последното да бъде сторено от ответника веднага,
както предвижда чл. 69, ал. 1 ЗЗД, като е посочена и банкова сметка, по която
сумата да бъде преведена. Необосновани са оплакванията по жалбата на
ответника, че липсвало ясно посочен титуляр на сметката. С поканата е
поискано посочване на сметка на П. Б. и с отговора е посочена сметка на това
правоимащо лице. Независимо от последното и при съмнения за ответника,
плащането по посочената му сметка, дори да не е открита на името на
кредитора му, отново би го освободило от дълга на основание чл. 75, ал. 2
ЗЗД. На самостоятелно основание ответникът е ясно поканен да изпълни
дълга си и с депозираната в съда искова молба, а и сам признава да са водени
преди депозирането на молбата в съда преговори за погасяване на дълга му.
Последното е достатъчно основание за изпадането му в забава и за уважаване
на заявеното с исковата молба от ищеца искане по чл. 214, ал. 2 ГПК за
присъждане на законни лихви върху дължимата главница за периода след
депозирането на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
главницата.
Неоснователни са оплакванията по жалбата на ответника за липса на
дадено необходимо съдействие от ищеца, защото не бил посочил банкова
сметка, по която да бъде заплатена дължимата сума. На първо място, такова
съдействие кредиторът е дал с посочената в писмения му отговор от
09.12.2021г. банкова сметка още преди инициирането на съдебния процес на
06.01.2022г. На второ място, паричен дълг може да бъде изпълнен от
длъжника и без соченото съдействие по посочване на банкова сметка,
доколкото нормата на чл. 97, ал. 1 ЗЗД предвижда, че задължението за
предаване на пари може да бъде изпълнено като парите се оставят за пазене в
банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. Последното като
6
възможна форма на престиране е изрично отразено и в представения от
ответника протокол за взети решения от едноличния собственик на капитала
на „Вида Терм“ ЕООД от 02.12.2021г. – т. IV – л. 36.
Предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението,
не го освобождава от отговорност. В този смисъл и всичките оплаквания по
жалбата на ответника за обективна невъзможност да престира по причина, че
не разполагал с пари и поставени от банка условия, за да му бъде отпуснат
кредит, включително по причина на наложени запори по „празни банкови
сметки“, както ги определя ответникът, не го освобождават от забава и
същият дължи заплащане на обезщетение за последната в установения в чл.
86 ЗЗД размер.
Не почива на закона и искането на ответника съдът да изчислява
размера на дължимите законни лихви за периода след датата на исковата
молба, както и да определи друг краен срок, извън вече определения от
първоинстанционния съд – до окончателното изплащане на дълга. Съобразно
трайната съдебна практика, намерила отражение и в постановеното по реда на
чл. 290 ГПК решение № 269 от 08.01.2020г. по гр.д. 760/2019г. по описа на
ВКС, ГК, III ГО, „по аргумент от чл. 214, ал. 2 от ГПК прибавянето на
лихвите след завеждане на исковата молба не е предявяване на отделен иск,
поради което не е необходимо да се уточнява размера на изтеклите лихви, а е
достатъчно съдът да ги присъди от определена дата, посочена от ищеца, след
завеждане на исковата молба… Размерът на законната лихва след
предявяването на иска се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от
момента на плащане на главното задължение.“ Първоинстанционният съд се е
съобразил с цитираната, споделяна и от настоящия състав на съда практика,
предвид на което и искането по жалбата на ответника решението да бъде
отменено в частта, с която е присъдена законна лихва за периода от исковата
молба до окончателното плащане и вместо това постановено друго, с което се
присъди конкретна сума и посочи краен период – внасяне на гаранция при
условията на чл. 398 ГПК, е неоснователно и няма да бъде уважено. Само за
пълнота следва да бъде посочено, че внасянето на гаранция по искане за
замяна на обезпечение на основание чл. 398 ГПК не е равнозначно на
заплащане на дълга, нито освобождава длъжника от забавата.
7
По тези мотиви и предвид съвпадането в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение ще бъде потвърдено в обжалваната част, с
която ответникът „Вида Терм“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца П. Т. Б.
законни лихви върху присъдената по иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ главница от
66 400 лв., считано от предявяване на иска на 06.01.2022г. до окончателното
изплащане.
Неоснователна е и сезиралата съда частна жалба срещу определението
по чл. 248 ГПК.
Не почиват на приложимия закон доводите по жалбата на ответника, че
недопустимо първоинстанционният съд е разгледал оплакванията по
въззивната му жалба като искане по чл. 248 ГПК. Поддържаното искане с
въззиваната жалба на ответника е решението в частта за разноските да бъде
отменено, независимо от изхода по предявения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, което
искане предвид липсата на уредена в процесуалния закон възможност да бъде
обжалвано решението само в частта на присъдените разноски правилно е
разгледано от първоинстанционния съд като искане по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските.
Правилно молбата по чл. 248 ГПК не е уважена.
Правото на страните да им бъдат присъдени разноски, извършени в
производствата по граждански съдебни дела, е уредено в разпоредбите на чл.
78 ГПК. Предвид ал. 2 на последната норма ответникът има право на
извършените по делото разноски, ако с поведението си не е станал причина за
завеждане на делото и ако признае иска. Горната законова уредба налага
извода, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на
страните на разноски е предпоставено от основателността на предизвикания
от ответника спор и в този смисъл от изследване на извънпроцесуалното му
поведение и доколко последното е станало повод за завеждане на делото.
По аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК следва да бъде изследвано
поведението на ответника преди и след датата на подаване на исковата молба
в съда и доколко последното е станало причина ищецът да търси правата си в
съда, както и дали ответникът е признал предявения иск. В този смисъл е и
практиката на ВКС по определение 626 от 20.08.2012г. по ч.гр.д. 275/2010г.,
Г.К., IV Г.О. на ВКС, определение 149/22.03.2012г. по ч.гр.д. 3/2012г., Г.К., I
Г.О. на ВКС.
8
В конкретния случай по вече изложените доводи на съда ответникът не
е заплатил дължимата на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сума от 66 400 лв. –
представляваща равностойността на дружествения дял на наследодателя на
ищеца П. Т. Б. и към датата устните състезания пред първата инстанция –
23.03.2022г.
Към последната дата, а и към датата на исковата молба, вече е бил
поканен да плати, сам е признал дълга си и е водил преговори за погасяването
му, но не го е заплатил, въпреки че е имал възможността да стори последното,
като липсата на парични средства не изключва отговорността му, както за
забавата, така и за дължимите разноски по установяване и събиране на дълга
– в случая разноските по водения съдебен процес.
По тези мотиви и макар формално да е завил, че признава правото на
ищеца по предявения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, ответникът е станал причина за
завеждане на делото, включително като извънсъдебно е определил по-нисък
от претендирания и дължим размер – протокол от 02.12.2021г., представен на
л. 74 от делото, и следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да понесе разноските
на ищеца за воденето на съдебния спор.
Предвид изхода на спора право на разноски пред въззивната инстанция
има въззиваемата срана. Не прави искане за присъждане на разноски пред
САС, нито доказва извършването на такива, предвид на което и разноски
няма да бъдат присъждани от настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от 21.04.2022г. по гр.д. 11/2022г. по
описа на Окръжен съд - Видин, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която
ответникът „Вида Терм“ ЕООД, ЕИК *********, е осъден да заплати на
ищеца П. Т. Б., ЕГН **********, законни лихви върху присъдената по иск по
чл. 125, ал. 3 ТЗ главница от 66 400 лв., считано от предявяване на иска на
06.01.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение
9
№ 269 от 22.06.2022г. по гр.д. 11/22г. по описа на Окръжен съд – Видин, с
което съдът е оставил без уважение молбата на ответника „Вида Терм“ ЕООД
за изменение на решението в частта за присъдените разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10