№ 183
гр. В., 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20241300500306 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета на ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ № 260, чрез юрисконсулт Й.С.Х. срещу Решение № 217 от 19.04.2024 г.
на Районен съд - В., постановено по гр. д. № 20221320102274 , с което е
отхвърлен предявената претенция за установяване дължимостта на веземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. Излага се, че са неправилни доводите на
първоинстанционният съд за противоречие на договора с разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК поради размера на шрифта, на който е изготвен. По делото не
били събирани доказателства и не била извършена съдебно-техническа
експертиза, поради което и констатацията на съда, че процесният договор е
изготвен с размер на шрифта под 12 била неправилна и необоснована.
Процесният договор не нарушавал чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради факта, че вида на
шрифта, с който е изготвен е „Garamond“, а размерът му е 12 pt.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение и същият да се уважи, като се присъдят и разноските за двете
инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна .
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
1
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано пред първоинстанционния съд по искова молба от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България с ЕИК ********* гр.С., против Б. Г. Н., за установяване
на вземане в размер 1168.35 лева - главница по договор за потребителски
паричен кредит PLUS 14408740/ 16.01.2017г., 252.28 лева - възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.11.2020 до 20.04.2021,
127.73 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.12.2020 г. до 16.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 124/2022 г. по
описа на Районен съд - В..
Поддържа се в исковата молба наличие на облигационно
правоотношение, основано на договор, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 5200.00 лева за
срок от 51 месеца, считано до 20.04.2021г., като погасяването е уговорено на
равни месечни вноски ,всяка от 237.99 лева на определен падеж.В договора
било уговорено и настъпване на предсрочна изискуемост ,при неплащане на
две или повече месечни вноски.
Ответникът преустановил плащанията на 20.11.2020г. ,към която дата
са погасени 42 месечни вноски. Твърди се, че вземането в пълен размер
станало ликвидно и изискуемо на 20.12.2020г., за което било изпратено
изрично уведомление до длъжника.Евентуално се иска осъждане на ответника
да заплати сумите поради настъпила предсрочна изискуемост, с
уведомяването на ответника с получаване на препис от исковата молба.
Ответникът, чрез назначен особен представител при условията на чл.47,
ал.5 ГПК в отговор е оспорил претенцията, като излага, че предявеният
установителен иск е неоснователен, поради недействителност на договора.
Сочи се, че в частта на договора ,визиращ отпускане на револвиращ кредит и
издаване на кредитна карта липсват елементите от задължителното
съдържание на този вид договори, съобразно чл.10, ал.1,т.9,10,11 от ЗПК, не е
ясно предоставена ли е кредитна карта, задълженията за плащанията по която
възникват след активирането на същата. Твърди се недействителност на
клаузата на чл.21 от договора, както и недействителост на договора поради
неразписване на методика за изчисление на ГПР, яснота относно това,
включена ли е застраховка в погасителните вноски, която се съдържа в
месечните извлечения до длъжника. Твърди се, че договорът е недействителен
на осн.чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Оспорва се и настъпила предсрочна
изискуемост предвид липсата на уведомяване на длъжника.
В производството не се спори между страните, че са сключили договор за
потребителски паричен кредит PLUS 14408740/ 16.01.2017г., съгласно който
на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 5200.00 лева, със срок
на издължаване 48 месеца, считано от 20.02.2017г. ,на която дата е уговорена
първа падежна дата, до 20.01.2021г. , на равни вноски, всяка от 224.45 лева.
Не се спори, и че със споразумение за отсрочване на погасителни вноски от
2
08.05.2020г.,заплащането на вноски 38, 39 и 40 се отлага с три месеца, като е
изготвен допълнителен погасителен план, съгласно който са уговорени нови
падежни дати и размер на вноската от 237.99 лева. Последната падежна дата
по договора е 20.04.2021г. В чл.5 от договора е предвидено настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането при просрочване на две месечни
вноски, считано от падежната дата на втората.
Уговореният между страните ГПР е в размер на 40.76 %, а лихвения процент
32.42% за целия срок на договора. Видно от параметрите и условията
,посочени в договора, в размера на кредита е включена застрахователна
премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер 1397.76
лева, която съгласно чл.2 от договора, ще бъде платена директно на
застрахователен агент “Директ сървисис“ ЕАД, като сумата е разделена на
равен брой вноски, съответстващ на броя погасителни вноски, като част от
всяка месечна погасителна вноска по кредита. Уговорена е и такса ангажимент
в размер 182.00 лева, за сключване на договора при фиксиран лихвен процент
по см. на пар.1,т.5 от ЗПК,която се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, и кредиторът удържа сумата от общия размер на
кредита.
С последна покана от 08.10.2021г. до длъжника същият е уведомен, че
поради преустановяване на плащането, считано от 20.11.2020г. вземането в
размер 1168.35 лева главница, 252.28 лева договорна лихва, 95.15 лева
обезщетение за забава, е обявено за предсрочно изискуемо, като разписката е
получена на 14.10.2021г. от длъжника.
Съгласно приетото от първоинстанционния съд заключение за размера на
вземанията на кредитора, установено е , че ответникът е направил 42 броя
погасителни вноски по кредита в общ размер на 9 501,91лв., описани в
приложена справка по дати.
С така внесените суми са погасени следните суми от погасителния план : от
главницата са погасени 4 148.13лева, от застрахователната премия са платени
1281.28лева, от договорната лихва са платени 4 072.50лв.
Последното плащане е направено на 16.11.2020г. след което няма други
плащания на вноски по кредита.
С приспадане на внесените суми по предоставеният кредит, задължението на
ответника е за главница в размер на 1051.87лв. / договорени 5200.00лв. –
4148.13лв. внесени /; застрахователна премия – 116.48лева / договорени
1397.76лв. - 1 281.28лева внесени /; договорна лихва -252.28лв.
/договорени 4324.78лв. - 4072.50лв. внесени /;
Мораторната лихва за периода от 20.12.2020г. до 16.01.2022г е в размер
127,73лева.
Липсва спор и по обстоятелствата, че е подадено заявление по чл.410 ГПК от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 124/2022г.,по
което е издадена заповед за изпълнение за посочените вземания.
3
С договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ от 31.05.2023
г. Юробанк България АД, ЕИК ************ е придобило търговското
предприятие и дейността на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България.
Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че предявените
искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.240 ЗЗД, ,вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД за неоснователни, поради недействителност на договора на основание
чл.22, вр. с чл.10, ал.1 ЗПК поради изготвяне на договора на шрифт по-малък
от 12.Прието е в този случай, че се дължи само главницата по кредита, но тъй
като тя е платена с направените погасителни вноски исковете са отхвърлени.
Разноски по исковото производство не са присъдени.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира за
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
4
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК , вр. с чл.415 ГПК, за
установени със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вземания на ищеца. При
наличие на заповед за изпълнение, въз основа на коята е образувано исково
производство, и която заповед не е обезсилена, липсва правен интерес от
предявяване на осъдителна претенция. Настоящата съдебна инстанция счита
извода за неоснователност на исковата претенция на първоинстанционния съд
за правилен и законосъобразен, но по различни съображения, доколкото в
правомощията му е да следи служебно за интереса на потребител по сключен
потребителски договор, какъвто е настоящия случай.
Съдът, след съобразяване на събраните доказателства по делото
установи, че не е налице претендираната настъпила предсрочна изискуемост
на кредита. Същият е с срок за погасяване и последна падежна вноска
20.04.2021г. В заключението на вещото лице не е установено отразена ли е
счетоводно настъпила предсрочна изискуемост на кредита и на коя дата.
Поканата, в която уведомява длъжника за настъпила предсрочна изискуемост
е от 08.10.2021г. и е получена 14.10.2021г. от длъжника, т.е след изтичане на
срока по договора и падежиране на всички вноски по същия, поради което и
не би могла да бъде приета предсрочна изискуемост.
Основателно е възражението на ответника за неоснователност на
вземането за застрахователна премия в размер 1397.76 лева, включено в
размера на общата стойност на плащанията по договора и разпределено
поравно в дължимите по договора за кредит погасителни вноски. Тази сума,
съгласно чл.2 от договора, е следвало да бъде платена директно на
застрахователен агент ,без да е посочено в договора от кого, като липсват и
доказателства за плащането и от кредитора, нито за сключен договор за
застраховка, за да възникне право за същия да иска връщането на сумата.
Видно е още, че в договора е посочен ГПР в процент, но не е посочено
кои разходи са включени при изчисление на същия, и по специално сумата на
застрахователната премия. При изчисление на същия се установява, че
посочения в договора ГПР не включва застраховката, от което може да се
направи извод, че не съответства на реалния ГПР.
С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
5
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия договор както
непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, пар.
2, б. ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато
в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. ж от директивата разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Съответстващите разпоредби на чл.22, във вр. с чл.11, ал.1,т.10 ЗПК
регламентират изцяло недействителност на сключения договор за кредит.
В настоящия случай, видно от заключението, по договора са платени 9 501.91
лева, а главницата по същия е 5200.00 лева, поради което същата е платена от
ответника.
Възраженията, касаещи договора в частта, регламентираща отпускане на
револвиращ кредит и кредитна карта са неоснователни, доколкото липсва
искане за установяване на вземания от такъв характер, нито има твърдения за
получаване на такъв уговорен кредит.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното
решение за неоснователност на претенцията са правилни и се споделят от
настоящата инстанция, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не се следват
разноски. На адвокат Б. К.- особен представител на ответника следва да се
заплати адвокатско възнаграждение в размер 454.83 лева, внесено от ищеца,
което съответства на размерите, посочени в чл.7, от Наредба №1 /09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност съдът намира неоснователно.
Воден от горното В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217 от 19.04.2024 г. на Районен съд - В.,
постановено по гр. д. № 20221320102274 .
На адвокат Б. К.- особен представител на ответника да се изплати
внесеното възнаграждение в размер 454.83 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7