Решение по дело №241/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Ц. П. П. от [населено място], депозирана чрез адв.Ж. Ч. от АК Разград, срещу Решение № 111/27.03.2024г., постановено по АНД № 2678 по описа за 2023г. на Районен съд – гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия К № 7241707 от 23.03.2023г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Шумен, с който на Ц. П. П., на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП, във вр.с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 600 /шестстотин/ лева.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че в ЕФ не се съдържат всички данни, въз основа на които наказващият орган е приел, че санкционираната деятелност е осъществена при условията на повторност. Сочи се също, че първоинстанционният съд изобщо не е излагал мотиви във връзка с оплакването за неотразяване на съответната на поведението на касатора, правна [жк], както и, че в случая не е ясно по кой конкретен административнонаказателен състав, визиран в чл.182, ал.1-ал.3 от ЗДвП е санкциониран нарушителят, респективно какво наказание е предвидено за същия. Излагат се и аргументи за несъставомерност на нарушението по приложения административнонаказателен състав. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ОД на МВР – [населено място], в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С., която оспорва предявената жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Лек автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер], собственост на Ц. П. П., на 23.03.2023 год. се движел по път І-2 от пътен възел Белокопитово към [населено място]. В района около км.108+550 /пътен възел Белокопитово/ на посочения пътен участък в 17.32 часа, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 50 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 89 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км/. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1”, с фабр. №11743с3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила, на собственика бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №7241707 от 23.03.2023 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който му било наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Същият е бил връчен на касационния жалбоподател на 18.11.2023 год. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът на МПС не представил в ОДМВР – [населено място] писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като нарушението е описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано. Въззивният съд е приел, че съставомерността на санкционираната деятелност е установена по безсъмнен начин, като е изложил и мотиви, с които е приел, че правилно деянието на водача е [жк], несъобразено с изискването на чл. 21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и обосновано от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правилен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора нарушение. Изводите на предходната инстанция напълно се споделят от касационния съдебен състав, поради което, за да обоснове решението си, последният препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обосновано и аргументирано предходната инстанция е отговорила на възраженията на Ц. П. относно факта на влизане в сила на ЕФ, въз основа на който е прието, че процесното деяние е осъществено при условията на повторност. От доказателствата, събрани в хода на въззивното производство, се установява по безспорен начин, че ЕФ серия К, № 5097816 от 23.07.2021г., с който касаторът е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е влязъл в сила на 23.05.2022г. и доколкото процесното нарушение е осъществено на 23.03.2023г., същото е реализирано в едногодишния срок по § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, респективно при условията на повторност по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП, както правилно е заключил и районният съд. Касационната инстанция не споделя тезата на касатора, че в ЕФ не е описани всички факти, релевантни за квалифициране на нарушението като извършено при условията на повторност, доколкото изрично са посочени номерът и датата на издаване на ЕФ, обусловил прилагането на по-тежко наказуемия състав, както и обстоятелството, че същият е влязъл в сила и процесното деяние е осъществено в рамките на едногодишния срок, считано от датата на влизането му в сила.

Напълно се споделят и мотивите на районния съд за съставомерност на санкционираното нарушение по приложения административнонаказателен състав. Наличните доказателства сочат, че при ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП, притежаваният от Ц. П. автомобил се е движил със скорост от 89 км/ч (след отчитане на толеранс от минус 3 км/ч), т.е. максимално разрешената скорост е превишена с 39 км/ч и това е сторено извън населено място. Съгласно чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, при превишаване на скоростта за движение извън населено място от 31 до 40 km/h при условията на повторност, се налага административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Именно по този административнонаказателен състав е санкциониран касаторът и му е наложено наказанието, предвидено в санкционната норма, като в ЕФ по ясен и непротиворечив начин е описано, че административнонаказателната му отговорност се ангажира на основание чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП, т.е. не е налице твърдяната в касационната жалба неяснота коя от хипотезите на чл.182, ал.1-ал.3 от ЗДвП е приложена от наказващия орган. До аналогичен краен извод е достигнал и районният съд, което налага процесното съдебно решение, като правилен и законосъобразен акт, в това число и в частта му досежно присъденото в полза на ОДМВР-[населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/27.03.2024г., постановено по АНД № 2678 по описа за 2023г. на Районен съд – гр.Шумен.

ОСЪЖДА Ц. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.4, да заплати на ОД на МВР – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.