Р
Е Ш Е Н И Е № 81
гр. Пещера 27.09.2019 г.
В И М ЕТ О Н А Н А Р О
Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
наказателен състав в публично заседание на дванадесет и пети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АТАНАСКА ПАВЛОВА
При секретаря Евгения Млячкова, като
разгледа докладваното дело от съдия Павлова АНД № 161 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19-0315-000293/04.06.2019г.
на Началник Група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, от жалбоподателя С.П.С., ЕГН **********
***, с което му е наложена глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1
във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява лично, не се явява и адв. М.. В
подадената до съда жалба твърдят, че не е посочено времето на извършване на
нарушението, което обосновавало нарушение на чл. 42 т.3 от ЗАНН и чл. 57 ал.1
от ЗАНН, като алтернативно претендират за маловажност на случая, и искат отмяна
на наказателното постановление.
Въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпило становище, в което са изложени подробно доводи в
подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правят доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
На жалбоподателя е съставен на 16.04.2019г.
от актосъставителя К.Г.-мл. автоконтрольор при РУ Пещера, Акт за установяване на административно
нарушение Серия Д № 766083 за това, че на
16.04.2019г. около 18:10 часа в гр. Брацигово,
по ул.“Трети март“ № 67, като водач на л. а. – Опел с
рег.№РВ 6516 РК, негова
собственост извършва следното нарушение- управлява автомобил, който е
регистриран на територията на РБългария, не е спрян от движение, във връзка с
чието притежание не може да представи валиден и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите за 2019 г. към
момента на проверката. Посочено е че е
нарушена разпоредбата на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.
Актът е съставен в присъствието на
нарушителя, като същият го е подписал без възражения. В тридневния срок от
връчването също не е депозирал възражения.
Актосъставителя е посочил и че изземва
като доказателства - АУАН №766082.
Въз
основана акта е съставено и обжалваното наказателно постановление №19-0315-000293/04.06.2019г.
на Началник Група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което С.П.С., ЕГН ********** ***, му е наложена
глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1
от КЗ.
В обстоятелствената част на
постановлението е възпроизведено дословно посоченото в акта нарушение, като е
посочено и нарушената норма на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ. Нарушителят е
санкциониран с посочена норма по чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от Кодекса
за застраховане/КЗ/.
По делото е разпитан актосъставителя
–св. К. Г. и св. А.Г., които установявят, същата фактическа обстановка изложена
в акта.
Съдът кредитира показанията на св. Г. и Г.,полицейски
служители, тъй като същите се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства-АУАН Серия Д № 766083 / 16.04.2019г.,
а и не откри мотив същите да са предубедени и заинтересовани. Малките неточности
в показанията им съдът отдава на времето, което е минало от датата на
установяване на нарушението, както и че същите ежедневно съставя актове и
извършва проверки.
При пълен и всестранен анализ на
събраните гласни и писмени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът направи следните правни изводи :
Съдебният контрол е ограничен в рамките
на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени
от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може
да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.
Жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност за това, че като собственик на лек автомобил, регистриран на територията на Р България и който не е спрян от движение, не е притежавал валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност/ ЗЗГО/ за автомобилисти.
Фактическите
констатации за липса на сключен към момента на проверката валиден договор за
задължителна застраховка се установяват от гласните доказателства и приетите по
делото писмени доказателства. Следва да се посочи че и липсата на валиден
договор за ЗЗГО за автомобилисти не се и оспорва от самия жалбоподател.
Посоченото нарушение субсумира състава на нормата на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.
Съдът не възприема като неточност в
акта, транспонирна и в НП, „около 18 :10
часа“ - посочен час на нарушението, тъй
като се касае за бланка, а и няма как полицейските служители да посочат точния
час и минута, в който са спрели жалбоподателя и констатирали нарушението.
Последното е и ирелевантно предвид, че се сочи място и дата, а претенцията за точен час и минута не
е сред задължителните реквизити на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5
от ЗАНН. Последното по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да разбере за
какво нарушение е привлечен в това му качество и съответно санкциониран. Следва
да се отбележи и че жалбоподателят не е вписал възражения в Акта, не и
депозирал такива и в установения 3-дневен срок, а едва с въззивната жалба.
Последното е резонно по отношение на позицията му, като в случая съдът я намира
единствено за защитна.Ето защо възраженията на защитата – за неточонст при
посочване на датата на нарушението и ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, съдът намира за неоснователни.
От друга страна съдът не възприема и доводите
на процесуалния представител на жалбоподателя, че случаят е маловажен. Твърдението
му не е подкрепено от каквито и да било доказателства. Изложени са твърдения,
че нарушението било с ниската степен на обществена опасност и липсата на вредни
последици. Описателната част на материалната норма визира бездействие на
собственика на процесното МПС по отношение на задължението му в това си
качество да сключи договор за ЗЗГО за процесния автомобил. И това бездействие
правилно е прието като форма на изпълнително деяние на нарушението по чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, тъй като жалбоподателят е собственик и не е сключил договор за
ЗЗГО. Още с проекта на новия КЗ изключително активно в публичното пространство
се постави въпроса за задължението за сключване на договор за ЗЗГО. Законодателят не
изисква дори автомобилът да е бил управляван, т.е. да е бил в движение.
Собствениците на автомобили носят административно наказателна отговорност за
несключване на ЗЗГО, дори и когато автомобила е в покой. Ако управляват
автомобила те носят отговорност и за това, че управляват автомобила без
сключена валидна ЗЗГО. Предвид на което Съдът намира, че случаят не е
маловажен.
При определяне вида и размера на
санкцията административнонаказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.
27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е преценил
тежестта на нарушението, което е извършено.
Въз основа на установените факти съдът намира, че
както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган при стриктно спазване на
материалния и процесуалния закон, както и че събраните в
административнонаказателното производство доказателства установяват по
категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение по
483, ал.1, т.1 КЗ, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран
по административен ред от наказващия орган.
Въз основа на изложеното наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, като жалбоподателят
следва да бъде осъден и да заплати сторените по делото разноски в размер на
12,68 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-0315-000293/04.06.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера,
с което С.П.С., ЕГН ********** ***, му е
наложена глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл.
461,т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА
С.П.С., ЕГН ********** ***, да заплати в
полза на Районен съд – гр. Пещера сторените по делото разноски в размер на
12,68 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: