РАЗПОРЕЖДАНЕ
05.03. 2020 Дупница
Номер Година Град
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
05 март 2020
на Година
закрито Светла Пейчева
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
НЧХ 144 2020
дело № по описа за година.
Производството по делото е образувано въз
основа на тъжба предявена от И.Г.С., с ЕГН ********** ***, в качеството му на пострадали от набедяване и
оклеветяване против: Юрий Щерк –зам. външен министър – сега посланик в Мароко;
Петър Паунов- кмет на община Кочериново;
Радостина Стоянова –прокурор в РП гр. Кюстендил; Сотир Цацаров –главен
прокурор на Р България; Младен Маринов –министър на вътрешните работи на Р България;
Георг Г. –зам. министър на външните работи на Р България; Александър
Оскар-председател на неправителствена организация „Шалом“; Павел Димитров-
инспектор в РПУ Кюстендил .
Съдът счита, че тъжбата, ведно с
подадената допълнителна тъжба, с която тъжителят твърди, че е отстранил
цитираните в разпореждането на РС гр. Дупница, от 12.02.2020 г., пороци отново
не отговаря на изискванията на чл. 80 и чл. 81, ал. 1 от НПК. Съображенията са
следните:
Единственото отстраняване на пороците в
тъжбата е, че тъжителят е конкретизирал пострадалото лице, като се е
индивидуализирал само той като физическо лице. След което е направил опит да конкретизира лицето/лицата
срещу които е подал тъжбата, като са останали само първоначално посочените
физически лица, а търсенето на наказателна отговорност спрямо неизвестни
съучастници и неизвестни набедители, е отпаднала.
По отношение на посочените лица, в качеството
им на подсъдими, на които тъжителят е приложил снимки, като е посочил, че са
българи клеветници и набедители извършили престъпление по НК, следва да бъде
отбелязано, че към 30.04.2019 г. Юрий Щрек е
бил заместник-министър в Министерство на външните работи на Република
България. В изпълнение на функциите си същият е адресирал писмо с изх. 0
06-00-25 до Областния управител на област Кюстендил и до Кмета на гр.
Кюстендил, като писмото е с вх. № 04-05-14/30.04.2019 г. по входящия дневник на
Община Кюстендил, в което е сигнализирал, че до Министерство на външните работи
е достигнала информация за предстоящо събитие под наслов „Милан Недич-
саможертва в името на краля и Отечеството“, предвидено да се проведе на
02.05.2019 г. от 18.00 ч. в читалище „Зора“, гр. Кюстендил. Посочено е, че
проявата е организирано от
Военноисторическата комисия на читалището, заедно със Съюза на възпитаниците на
военното училище, родолюбивото войнство и гражданството. В писмото заместник
–министърът е посочил, че е идно от най-важните моменти от дейността на генерал
Милан Недич е свързан с неговото активно сътрудничество с окупационните сили на
нацистка Германия, включително с депортацията на 90% от евреите от Сърбия.
Посочено е, че това е събитие е едно от поредното организирано от читалище
„Зора“ през последните години. Изказано
е мнение, че подобно събитие би могло да се определи като проява, която е
насочена към възраждане на идеологии, категорично осъждани от България и
международната общност. Освен това е посочено, че е недопустимо да бъде
проведено такова събитие в родния град на Димитър Пешев –бележит демократ и
хуманист, което би било поругаване на неговата памет и на паметта на десетки
други жители на гр. Кюстендил, допринесли за спасяването на българските евреи.
В тази връзка и в контекста на поетите от
българската държава ангажименти, е възложено на адресатите на писмото, в
рамките на техните компетенции и законовите възможности, да предприемат всички необходими действия за предотвратяване на посочената проява, с цел противопоставяне
на всички възможни форми на дискриминация, ксенофобия, език на омразата,
расизъм и антисемитизъм.
В тази връзка кметът на Община Кюстендил-
Петър Паунов е издал Заповед № РД-00-426/02.05.2019 г., чрез която е наложил
забрана за провеждане на предстоящото събитие, предвидено за 02.05.2019 г. от
18.00 ч., в гр. Кюстендил, ул. „Търговска“ № 13, под надслов „Милан Недич-
саможертва в името на краля и Отечеството“, организирано от Народно читалище
„Зора“, гр. Кюстендил, като препис от заповедта на връчен на началника на РУ
при ОД на МВР гр. Кюстендил за сведение и изпълнение, в това число и чрез
връчването на организатора на проявата, надлежно изпълнена.
Освен това кметът на Община Кюстендил е издал и Заповед № РД-00-604/06.06.2019
г., по силата на която е забранил
провеждане на предстоящото събитие, предвидено за 06.06.2019 г. от 18.00 ч., в
гр. Кюстендил, ул. „Търговска“ № 13, под надслов „ Фердинанд
Щьорнер-покорителят на линията „Метаксас“, организирано от Народно читалище
„Зора“, гр. Кюстендил, като препис от заповедта на връчен на началника на РУ
при ОД на МВР гр. Кюстендил за сведение и изпълнение.
Кметът на Община Кюстендил е изпратил
уведомително писмо изх. № 04-05-14/07.06.2019 г. до Районна прокуратура гр.
Кюстендил, до ОД на МВР гр. Кюстендил и до Държавна агенция „Национална
сигурност“, Териториална Дирекция „Национална сигурност“ гр. Кюстендил, в което е посочил, че независимо от забраната
за провеждане на организираното на 02.05.2019 г. събитие, съгласно данните в
писмо рег. № КН-31-1106/07.05.2019 г. на ИФ Директор на ТДНС Кюстендил, сочат
че същото е проведено на място, различно от предварително обявеното от читалище
„Зора“ гр. Кюстендил.
Посочено е също така, че на 05.06.2019 г.
е получена информация за поредното събитие организирано от Народно читалище
„Зора“ под надслов „ Фердинанд Щьорнер -покорителят на линията „Метаксас“,
предвидено да бъде проведено на 06.06.2019 г. от 18.00 ч., в гр. Кюстендил, ул.
„Търговска“ № 13, което ще представлява проява, чиято цел е възраждане на идеологии,
категорично осъждани от Р България и международната общност, тъй като е
възможна форма на дискриминация, ксенофобия, език на омразата, расизъм и/или
антисемитизъм.
Районна прокуратура гр. Кюстендил е реагирала
на подадения сигнал от кмета на Община Кюстендил и е образувала ДП №
614/05.06.209 г. по описа на РУ гр. Кюстендил за това, че на в края на месец
май или началото на месец юни 2019 г. в гр. Кюстендил на адреси на ул. „Цар
Освободител“ № 192, ул. „Ильо Войвода“ № 3, ул. „Търговска“ № 13 е на пл.
„Велбъжд“ до № 1 чрез залепване на общо 6 бр. плакати се проповядва, подбужда
към дискриминация, насилие, омраза, основани на раса, народност и етническа
принадлежност, престъпление по чл. 162, ал. 1 от НК. От ОИМ разследващите
органи установили, че съпричастност към извършеното деяние има лицето И.Г.С. ***,
като в дома на същия е извършено процесуално-следствено действие „Претърсване и
изземване“ в обитавания от него дом, като са намерени и иззети седем броя
обекти, описани и запечатени по надлежния ред, в присъствие на поемни лица, за
което е уведомен дежурен прокурор при РП
гр. Кюстендил.
На 15.07.2019 г. от главния прокурор Сотир Цацаров,
председателя на организацията на евреите
в България „Шалом“- до. Александър Оскар, Министърът на вътрешните работи-
Младен Маринов и зам. министърът на външните работи, национален
координатор за борба с
антисемитизма - Георг Г. е
направено предложение до Парламентарната
група на Обединени патриоти в 44-то Народно събрание за изменение на
наказанието предвидено в чл. 108, ал 1 и ал. 2 от НК. Същото е приложено по
преписката, видно от което са описани случай в Бургас за разлепени на
21.04.2019 г. плакати с лик на Адолф
Хитлер и за това, че на 05.06.2019
г. полицията в гр. Кюстендил е реагирала на сигнал на кмета на града за разлепени печатни афиши с лика на генерал от
Вермахта, в пълна униформа с нацистки знаци.
От така установената фактическа обстановка съдията
–докладчик установи, че в допълнителна
тъжба не са отстранени пороците описани
в мотивите на разпореждането, постановено на 12.02.2020 г., тъй като описаното в тъжбата изложение не отговоря на условията,
визирани в закона, а именно липсва
словесно описание не само на конкретното деяние, осъществено от всяко едно от посочените физически лице, но също
така и кога е извършено за всяко едно от физическите лица, къде и при какви
обстоятелства, все факти, които следва да бъдат посочени с оглед на повдигнато
обвинение и изискванията на чл.81, ал.1, изр.1, предл.3 от НПК, досежно
обстоятелствата на престъплението, за което се повдига обвинение.
В тълкувателната дейност на ВС и текущата
практика на ВКС, в принципни решения, не се поставя никакво ограничение за
възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната
тъжба, като дата, място или елементи от фактическото изпълнение на деянието. Но
отстраняването на непълнотата трябва да е преди изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК. Този срок е абсолютна процесуална
предпоставка за образуване на делото от частен характер. Това изискване на
закона задължително трябва да се изпълни и е свързано с необходимостта да се
очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението
за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение. За престъпленията,
преследвани по частното обвинение, подобно на обвинителния акт – за
престъпленията от общ характер, от лицето което се легитимира като пострадал от
престъпление от частен характер се изисква в тъжбата да очертае рамките на
предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
Тъжбата, съобразно императивните
изисквания на чл.81, ал.3 от НПК, се подава в шестмесечен срок от деня, когато
пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който
пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на
основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК. В настоящият случай е налице първата хипотеза
на чл.81, ал.3 от НПК и е следвало пострадалият С. да подаде тъжбата си в
шестмесечния срок от деня, когато е узнал за извършване на престъплението.
Съдията-докладчик намира, както посочи по-горе, че подадената „тъжба“ от И.С. на 31.10.2019 г., Допълнение 1 на тъжбата по НЧХД № 1546/2019 г. по описа
на КРС, депозирано на 22.11.2019 г. и Допълнителна тъжба 2 на тъжба по НЧХД №
144/2020 г. по описа на ДнРС, депозирана на 04.03.2020 г. нямат необходимите и
задължителни реквизити, каквито трябва да има тъжбата по чл.81, ал.1 от НПК. В
тях не са посочени датата на извършване на деянието, датата на узнаването, за
да се направи преценка има ли законово основание за образуване, спазен ли е
срокът по чл.81, ал.3 от НПК. В Допълнителна тъжба 2 на тъжба по НЧХД №
144/2020 г. по описа на ДнРС, депозирана на 04.03.2020 г. отстраняването на
непълнотата в съдържанието на първоначално депозираната „тъжба“ от И.С. е
направен опит да бъдат уточнени лицата, които според него са извършители на
деяние, което се преследва от закона, като следва да бъде уточнено, че всяко едно
от тези лица заема определена държавна длъжност, по силата на която разполага с
предвидени от закона правомощия за опазване на реда и закона в страната, за
което е провеждана необходимата кореспонденция, в предвидената от закона форма,
между съответните служители и държавни
институции, с цел осуетяване на извършване на престъпление.
Настоящия съдебен състав счита, че е в правомощието му
е да прекрати наказателното производство на разпоредително заседание независимо от отмяната на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК със ЗИД
НПК (ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), правомощието на
съдията-докладчик още в първия стадий на съдебната фаза да извършва проверка
дали в тъжбата се твърди престъпление, което се преследва именно по този ред,
продължава да съществува. Съгласно чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК съдията-докладчик
има правомощието да прекрати наказателното производство, образувано по тъжба на
пострадалия, в случаите по чл. 24, ал. 5 НПК. От естеството и границите на
предметния му обхват – съдържание на процесуалната власт и правни последици, е
видно, че правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление, респ. дали
твърдяното престъпление се преследва именно по този процесуален ред – по
инициатива на пострадалия без участие на прокурора. Поради това отмяната на
правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, което дублираше част от вече
съществуващото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК,
по същество не представлява правна промяна. Този извод се основава на
историческо тълкуване на правомощието на съда да извършва преценка за
редовността на тъжбата, както и на съдържателния анализ на това правомощие,
който дава отговор на въпроса дали проверката за редовността на тъжбата по чл.
81, ал. 1 НПК включва имплицитно и изискването съдът да установи твърди ли се в
тъжбата престъпление.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се
образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 НПК. Със ЗИД НПК (ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г., в
сила от 5.11.2017 г.) първоначалната компетентност да проверява редовността на
тъжбата е предоставена изключително на съдията-докладчик, защото е отменено
правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 НПК да
отказва да образува производство по тъжба на пострадалия. Правомощието на
председателя на съда да отказва да образува дело от частен характер възниква
като негова изключителна компетентност със ЗИД НПК (ДВ, бр. 28 от 1982 г.),
като е уредено в чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм., ДВ, бр. 28.10.2005
г., в сила от 29.04.2006 г.), т.е. към този период съдията-докладчик не
разполага с компетентност да извършва проверка за редовност на тъжбата, тъй
като тази преценка е изнесена изцяло преди образуването на наказателното
производство.
С приемането на действащия НПК (обн., ДВ,
бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) правомощието на председателя
на съда – вече възведено в разпоредбата на чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК,
но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм.),
продължава да съществува като суверенна компетентност, а съдията-докладчик има
правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК да прекратява наказателното
производство единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и
10 НПК, както и когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява
престъпление. С други думи – съдията-докладчик не може да прекратява
производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4 НПК (нова ал. 5),
включително поради нередовност на тъжбата.
С последващи изменения в чл. 250, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК (ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено
правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК да прекратява
образуваното производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 НПК (актуалната ал. 5), както и когато деянието, описано в обвинителния акт или
в тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.
При тази нормативна уредба (при действието
на процесуалния закон до 5.11.2017 г.) е видно, че съществува двоен
първоначален филтър за редовност на тъжбата – осъществим и преди образуването
на делото от председателя на съда, и след образуването му – в първия стадий на
съдията-докладчик. В наказателнопроцесуалната доктрина и постоянната
съдебна практика относно съдържанието на правомощието на председателя на съда
да отказва да образува наказателни дела от частен характер никога не е имало
спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се изразява именно в
оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с нормативните изисквания,
които не са търпяли изменения от въвеждането им – първоначално посочени в чл.
57, ал. 1 НПК (отм.), а в действащия НПК – в чл. 81, ал. 1 НПК.
За
да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да
бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава,
следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на който е
възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали
изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни на какво
престъпление сочат те. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени
и дали описаното в тъжбата престъпление се разглежда именно по този процесуален
ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от прокурора и разследващите
органи.
Следователно, още преди да бъде предвидено
правомощието на съдията-докладчик изрично да проверява тъжбата за
съответствието й по чл. 81, ал. 1 НПК и без да е било необходимо експлицитно
препращане към разпоредбата, предвиждаща изискванията за съдържанието на
тъжбата, съдебно производство за престъпления по тъжба на пострадалия е
започвало само когато тъжбата е съдържала факти, които председателят на съда е
квалифицирал като престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Не се
е изисквало изрично пояснение на съдържанието на правомощието за отказ в чл.
274, ал. 2 НПК (отм.), защото тълкуването му е било еднозначно и е почивало на
точния разум на разпоредбата – да бъде образувано наказателно производство по
тъжба на пострадалия само за съответните престъпления, които са изрично
изброени в особените разпоредби на НК.
По аргумент за по-силното основание,
когато НПК е предвидил изрично правомощие на съдията-докладчик да прекрати
наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по
чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че съдията-докладчик е длъжен да
провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление. Членуването на думата
„престъпление” е допълнителен езиков аргумент, съществуващ наред с формалнологическия,
за това, че компетентният орган е длъжен на първо място да прецени кое е
конкретното престъпление, заявено в тъжбата.
Отделно от изтъкнатите съображения,
спецификата на фактическия състав за повдигане на обвинение за престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на подсъдимия
като основен субект на процеса и на право на защита, допълнително категорично
обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата
престъпление, респ. какво престъпление се твърди.
Обвиняемият
съгласно чл. 54 НПК е лицето, срещу което е повдигнато обвинение при условията
и по реда на НПК. По дела, образувани по тъжба на пострадалия, това процесуално
качество възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна
(удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК), и в разпореждането, с
което й даде ход, по чл. 252, ал. 4, изр. 1 НПК даде правна квалификация на
фактите на твърдяното престъпление. Именно поради това (за разлика от делата,
образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения на
прокурора за освобождаване от наказателна отговорност), по делата, образувани
по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 252, ал. 4, изр. 2 НПК на подсъдимия се
връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и
препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото.
Обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този
вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията-докладчик,
с което се дава ход на тъжбата и се определя правната квалификация на
престъплението, предмет на разглеждане. На следващо място предявяването на
обвинението се извършва с факта на връчването на двата документа с процесуално
значение, които заедно дават яснота за фактическите и правните му рамки. Едва
тогава лицето, срещу което започва наказателното преследване, има процесуалната
възможност да разбере в какво точно е обвинено, за да упражни правото си на
защита в пълен обем.
След като има
процесуалното задължение да предаде на съд само лицето, обвинено в
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е
овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в
частта относно данните за престъплението, да й даде ход или да прекрати
наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5,
т. 2 НПК. С други думи – и понастоящем, с отмяна на дублиращото се правомощие
на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на тъжбата, не е
настъпила никаква съдържателна промяна в процесуалната му власт. Естеството на предмета на проверката по
чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК несъмнено включва оценка на твърденията в тъжбата по
същество, доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон.
Единствено по този начин може да се постигне целеният резултат от упражняването
на този вид съдебни правомощия – да се провежда съдебно следствие само по годни
да получат осъдителна присъда обвинения, повдигнати от граждани, в случай че
бъдат доказани. Законодателната идея е ясна и е насочена към оптимизиране на
правораздавателната дейност чрез фокусиране на съдебния процес върху дейността
по доказване на обвинения, които, ако бъдат обосновани в хода на съдебното
следствие, обективно могат да ангажират наказателната отговорност на
подсъдимия. Така се дава адекватна защита на гражданите, които излагат
твърдения, че са пострадали от престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия – само те имат защитим законен интерес да повдигат и поддържат
обвинение за такова престъпление в съда. Това тълкуване на правомощията на съда
защитава и правото на гражданите да не бъдат подлагани на наказателно
преследване по тъжба с изначално негодни обвинения за несъставомерни деяния.
Предвид
изложеното, съдията-докладчик прие, че първоначално предявената тъжба не е
приведена в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, съобразно
дадените указания в Разпореждане от 12.02.2020 г.
Воден от горното и на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК, в случаите на чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК, съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 144/2020 г. по описа на Районен
съд – гр. Дупница, тъй като предявената
тъжба не отговаря на условията посочени
в чл. 81, ал. 1 от НПК, като дадените указания в мотивите на Разпореждане от 12.02.2020 г. не са изпълнени
в дадения на тъжителя срок.
Разпореждането
подлежи на обжалване в 15-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението
от заинтересованата страна, пред Окръжен съд гр. Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: