№ 33
гр. Кюстендил, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав М. Начев
Членове:Веселина Д. Джонева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600633 по описа за 2021 година
Адв.Ал.Р., защитник на подсъдимия В. К. Й. от
********************** обжалва присъда № 260067 от 20.10.2021 г. на
Районен съд Дупница, постановена по нохд № 1125/2020г., с която Й. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.355 ал.2 вр.ал.1 НК,
като при условията на чл.55 ал.1 и 3 НК му е наложено наказание „пробация”
с определени пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване пред пробационен
служител два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 месеца, без да му бъде налагано по –
лекото наказание „глоба“.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата, като се иска нейната отмяна и постановяване на нова за
оправдаване на подсъдимия.
Представителят на ОП Кюстендил оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на присъдата.
Адв.Р. поддържа подадената жалба. Подсъдимият настоява да бъде
1
оправдан.
Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно и в съвкупност,
при пределите по чл.314 НПК и като взе предвид изложеното във въззивната
жалба, посоченте доводи и възраженията на страните, намира следното :
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като е подадена в срок от
надлежна страна в наказателното производство. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е изяснена от РС Дупница, като по делото са
събрани в съответствие с реда по НПК необходимия обем доказателства,
имащи съществено значение за правилното му решаване. От събрания по
делото доказателствен материал се установява следната фактическа
обстановка:
С решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република
България в страната било обявено извънредно положение за срок до
13.04.2020г., впоследствие удължен до 13.05.2020г. Причината за взимане на
това решение била разразстващата се пандемия от вируса COVID-19. В тази
връзка била издадена и заповед на Министъра на здравеопазването с № РД-
01-124/13.03.2020г. Срокът на действие на заповедта бил удължен с нова
Заповед № РД-01-195/10.04.2020г. С тези две заповеди на територията на
страната били въведени конкретни противоепидемиологични мерки.
След изтичане срока на извънредното положение, считано от 14.05.2020
г. до 14.06.2020г. с Решение № 325/14.05.2020г. на Министерския съвет била
обявена извънредна епидемиологична обстановка. Съгласно т.2 от това
решение, Министерство на здравеопазването следвало да въведе временни
противоепидемични мерки в страната с цел запазване здравето и живота на
гражданите. Въз основа на това, Министърът на здравеопазването издал
заповед №РД-01-265/14.05.2020г. за въвеждане на такива мерки. Съгласно
т.I.5 от нея, всички лица, влизащи в страната, трябва да бъдат поставени под
карантина за срок от 14 дни. През този срок съответното лице било длъжно да
пребивава в дома си или в друго, посочено от него, място за настаняване. За
целта по отношение на такова лице следвало да бъде издавано съответно
предписание от Директора на РЗИ по местоживеене или от оправомощено от
него лице.
2
Към м.май 2020г. подсъдимият Й. притежавал специализиран автомобил за оказване
на пътна помощ м. „Рено“, както и ремарке тип платформа, което прикачвал към него. С
автомобила и ремаркето често пътувал до Италия, тъй като търгувал с употребявани
автомобили. На 18.05.2020г. Й. влязъл в страната през ГКПП Кулата, като на граничния
пункт му било връчено предписание №181828/18.05.2020г. за поставяне под карантина. То
било издадено от РЗИ Благоевград и съгласно указаното в него подсъдимият следвало да
пребивава по време на карантината на домашния си адрес в гр. *********, считано от
18.05.2020г.
На следващия ден св. Й. и С. - служители на РУ МВР гр. Дупница, посетили дома на
подсъдимия в гр.********* с цел извършване на проверка за спазване от негова страна на
предписанието. Й. се намирал вкъщи и това било установено по надлежния начин.
Независимо от наложената му персонална карантина, на 20.05.2020г. подсъдимият
отново отпътувал за Италия след предварителна уговорка със св. А.. Последният също имал
планирано пътуване до Италия като водач на специализиран товарен автомобил за превоз на
леки автомобили, т.нар.автовоз. Автомобилът и платформата на Й. били качени в автовоза, а
подсъдимият пътувал като пътник в кабината при свидетеля. Двамата напуснали границите
на страната.
На 26.05.2020г. св. Й. и С. извършили нова проверка за спазване на карантината от
страна на Й., но не го установили на място. Свързали се с него по телефона, като той ги
уведомил, че е напуснал страната на 20.05.2020 г. през ГКПП Калотина.
Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от страна на
първоинстанционния съд и се подкрепя от събраните по делото доказателства - показания на
св. С., Й. и А., писмени документи – справка за съдимост, предписания на РЗИ, заповеди на
МЗ и др.
Окръжният съд споделя напълно извода на РС Дупница, че
подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състав на
престъпление по чл.355 ал.2 вр.ал.1 НК, като е нарушил мерки, издадени
против разпространението на заразна болест по хората, въведени на
територията на страната със заповед № РД-01-265/14.05.2020г. на МЗ.
Независимо, че по отношение на него е било отправено писмено предписание
за поставяне под карантина, подсъдимият Й. го е нарушил, като деянието е
извършено по време епидемия, свързана със смъртни случаи. От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Изложените от страна на защитата в хода на въззивното производство
доводи не могат да бъдат споделени:
В конкретния случай подсъдимият Й. е предприел поведение, което
нарушава мерките, издадени против разпространението на заразна болест по
3
хората - вируса COVID-19. Тези приложими мерки запълват диспозицията на
бланкетната правна норма – разпоредбата на чл.355 ал.1 НК, и макар да
нямат нормативен характер, са посочени в Заповед №РД-01-265 от 14.05.2020
г. на Министъра на здравеопазването. Тази заповед, от друга страна, е
издадена въз основа на разпоредба от нормативен акт - чл.63 от Закона за
здравето.
Издаденото по отношение на подсъдимия предписание не представлява
по естеството си нищожен административен акт. Същото е издадено от
надлежен орган и не са предприети стъпки от негова страна за отмяната му по
съответния ред.
Не на последно място, подсъдимият Й. не попада в кръга на лицата,
изключени от обхвата на горепосочената заповед на МЗ. Същият е напуснал
страната, след като се е установил на адрес, посочен в предписанието за
спазване на карантина. Нарушаване на същата е било възможно при
необходимост, поради извършване на международен превоз на товари. Това
обстоятелство е следвало да се удостовери с представяне на документ от
работодател, което не е сторено. Още повече, от приложена в ДП справка -
л.27, е видно че трудовият договор на подсъдимия е прекратен на
23.03.2020г.
При определяне вида и размера на наказанието на В.Й. са взети предвид
всички обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност. Степента на
обществена опасност на деянието е сравнително висока, доколкото са
засегнати обществените отношения, свързани с опазване здравето на
неограничен кръг лица. Същевременно, степента на обществена опасност на
подсъдимия е ниска, доколкото същият е неосъждан, полага
общественополезен труд, съдейства за разкриване на обективната истина и от
деянието не са причинени вреди.
Тези обстоятелства правилно са квалифицирани от страна на
първоинстанционния съд като многобройни смекчаващи по смисъла на чл.55
ал.1 НК, като е налице и втората предпоставка по тази разпоредба –
несъразмерна тежест и на най – лекото, предвидено в закона наказание.
Правилно и законосъобразно РС Дупница е заменил наказанието „лишаване
от свобода“ с „пробация“, като са определени мерките по чл.42а ал.1 т.1 и 2
НК за срокове от по 6 месеца. По този начин в пълна степен ще се постигнат
4
целите по чл.36 НК, най – вече ще се въздейства предупредително върху
подсъдимия и върху останалите членове на обществото.
Извън изложено, на досъдебното производство и при разглеждане на
делото от страна на първоинстанционния съд не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
присъдата.
Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, доколкото не са
налице основания за неговата отмяна или изменяне.
Окръжният съд, на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260067 от 20.10.2021 г. на Районен съд
Дупница.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протестиране и обжалване.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да се съобщи писмено на страните,
че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5