Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 03.04.2018                   Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На седми март                                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова- Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА  

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1477 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищцовото дружество - „*******” ЕАД град С.твърди, че предоставяло вода на В.И. „Р.д.” АД, съгласно подадена от тях молба изх. № 87/29.08.2002г. за разрешение за захранване с вода от водопровод, собственост на „***” ЕАД край село А.. В отговор на подаденото искане, с Писмо изх. № 0004002/12.09.2002г., „***” ЕАД дало разрешение за захранване със свежа, необработена бактерицидно вода до 120 куб.м. месечно от водопроводната мрежа на дружеството, като захранването се осъществило от магистрален водопровод от Помпена станция село М.до водоеми „Б.”. Съгласно разрешението, ответникът дължал заплащане за използваните количества. Съгласно фактура №********** от 19.11.2014г., дължимата сума за използваните количества вода била в размер на 12 909.90 лева, с включен ДДС, ведно със законна лихва в размер на 3 427.79 лева. До настоящия момент дължимите суми не били изплатени на дружеството.

След многократни писма, с покана за доброволно плащане и неплащане от страна на ВИ „Р.д.” АД, подали заявление за издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 410 от ГПК, в Районен съд - К., въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 639 от 19.07.2017г. по ч.гр. д. № 998/2017г. по описа на КрлРС. Ответникът обаче възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което на 28.08.2017г. получили съобщение от съда, че длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение и указание да предявят иска относно вземането си в едномесечен срок, като довнесат дължимата държавна такса. Във възражението си длъжникът единствено сочел, че не дължи изпълнение на вземането. Това твърдение не отговаряло на истината и било неоснователно.

Обосновава правен интерес, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, за предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, във връзка с което е издадена Заповед за изпълнение № 639 от 19.07.2017г. по ч.гр.д. №998/2017 на Районен съд К..

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника - В.И. „Р.д.” АД, че дружеството дължи на „***” ЕАД сумата 12 909.90 лева, с включен ДДС по фактура №********** от 19.11.2014г., ведно със законна лихва в размер на 3427.79 лева, за което вземане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №998/2017 на Районен съд К. е издадена Заповед за изпълнение №639 от 19.07.2017г. Претендира направените разноски по заповедното и исковото производство.

В ХОДА на делото, съгласно дадени от съда указания, ищцовото дружество уточнява акцесорния иск, като сочи период на дължимост на претендираната лихва за забава, а именно – от 19.11.2014г. до 26.09.2017г.

Ответното дружество - В.И. „Р.д.” АД *** оспорва изцяло предявения срещу него от „***” ЕАД град С.иск с правно основание чл.422 от ГПК, като неоснователен и недоказан. Съображенията му за това са следните:

В предявената срещу ответното дружество искова молба се твърди, че „***” ЕАД му е предоставяло вода, съгласно подадена молба изх.№ 87 от 29.08.2002г. за разрешаване на захранване с вода от водопровод, собственост на ищеца край село А., както и че с Писмо изх.№ 0004002/12.09.2002г., ищецът дал разрешение за захранване със свежа, необработена бактерицидно вода до 120 куб.м. месечно от водопроводната мрежа на дружеството, като захранването се осъществи от магистрален водопровод от Помпена станция село М.до водоеми „Б.”. С оглед горното разрешение, ищецът считал, че ответното дружество му дължи заплащане на използвани количества вода и е представил фактура № **********/19.11.2014г. за използваните количества вода на стойност 12 909.90 лева, с включен ДДС. Счита също така, че за срока на забавата на плащането по тази фактура му се дължи и законна лихва в размер на 3 427.79 лева.

Сочи, че правоотношение с такъв предмет, а оттук и вземания по него не могли да възникнат, поради противоречие със закона, както и поради невъзможност на предмета (чл.26.ал,1 и ал.2 ЗЗД). Според специалния Закон за волите, в редакцията му към датата на издаване на фактурата (т.е. момента на доставката) - 19.11.2014г., предоставянето на *и* услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от само от *и* оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализапионните услуги, или от търговци, държавни или общински предприятия – юридически лица, които извършват услуги по доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, които също осъществяват тези услуги съгласно изискванията на този закон и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и по отношение на тези отделни потребители се смятат за В и К оператори (чл.198о, ал.1 във връзка с ал.6 от Закона за водите, редакция ДВ бр.53/27.06.2014г.).

От своя страна, изискванията на Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предполагали извършването на такава дейност да е възложена на извършващия с договор по реда на Закона за водите или по реда на Закона за концесиите (чл.198п, ал.1 от Закона за волите, редакция ДB бр.53/27.06.2014г). Никъде обаче сред доказателствата към исковата молба не се откриват нито договор за възлагане по реда на Закона за водите, нито концесионен такъв, от които да е видно, че ищеца „***” ЕАД е оторизиран до доставя и продава вода за промишлени нужди на потребители. Нещо повече, ищцовото дружество не се открива и в регистъра на лицата извършващи *и* услуги, поддържан от МРРБ, съгласно чл.198р от Закона за водите и актуален към момента на издаване на фактурата.

При това положение било безспорно, че уговарянето на доставка на вода от страна на търговец извън кръга на тези, извършващи *и* услуги по смисъла на Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, противоречи на императивната разпоредба на чл.198о от ТЗ и е нищожна, поради противоречие със закона. В същия смисъл е и съществуващата задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, а именно - Решение № 33 от 02.07.2015г. по гр.д. № 3903/2014г. на ВКС, I-во ГО.

От друга страна, счита, че такава уговорка би била нищожна и поради правната невъзможност на нейния предмет, т.к. е налице нормативно установена забрана за извършване на доставка на вода извън кръга на лицата по чл.198о, ал.1 и ал.6 от Закона за водите. В същия смисъл е и съществуващата задължителна практика на ВКС, а именно - Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК.

Счита, че дори и да се приемат за съществуващи вътрешните вземания на „***”АД към ответното дружеството, същите към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение били погасени по давност. Това е така, т.к. според представената като доказателство с исковата молба фактура № **********/19.11.2014г. става въпрос за вземания за доставена вода по показания на водомери 1 - за периода от 21.09.2010г. до 21.09.2011г., 2 - за периода от 21.09.2010г. до 21.09.2011г. и 3 - за периода от 21.09.2010г. до 14.11.2013г., по отношение на които, периоди към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е изтекла специалната тригодишна погасителна давност, приложима и за процесиите вземания като периодични такива (чл.111,б. „в“ от ЗЗД). В същия смисъл е и съществуващата по въпроса съдебна практика, а именно - Решение № 242 от 18.12.2014г. по търг. д. № 2947/2013г. на ВКС, според което - вземанията на топлофикационни, ел.снабдител и и и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания.

Предвид изложените съображения, моли съда, да отхвърли изпяло, като неоснователен и недоказан предявения срещу ответното дружество от „***” ЕАД град С.иск с правно чл.422 от ГПК, както и да осъди същото да им заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното частно гражданско дело № 998/2017г. на КрлРС, че същото е образувано на 18.07.2017г. и е издадена Заповед № 639 от 19.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 от ГПК, като е разпоредено длъжникът – В.И. „Р.д.” АД *** да заплати на кредитора - „*******” ЕАД град С.сумата от 12 909.90 лева, представляваща главница, сумата от 3427.79 лева, представляваща законна лихва за периода от 0.07.2014г. до 30.06.2017г. Основана претенцията си на неизплатена фактура № 10000032248 от 19.11.2014г. Установява се, че в двуседмичния срок от получаване на издадената заповед е постъпило възражение срещу същата от длъжника - ВИ „Р.д.” АД град К., като в дадения от съда срок е образувано настоящото дело.

Видно от представеното копие от молба изх. № 87/29.08.2002г., ВИ „Р.д.” АД е отправило молба до „***” ЕАД за разрешение за захранване с вода от водопровод, собственост на „***” ЕАД край село А..

В отговор на молбата, с Писмо изх. № 0004002/12.09.2002г., представено като доказателство по делото, „***” ЕАД дало разрешение за захранване със свежа, необработена бактерицидно вода до 120 куб.м. месечно от водопроводната мрежа на дружеството, като захранването се осъществило от магистрален водопровод от Помпена станция село М.до водоеми „Б.”.

Представената по делото фактура №********** от 19.11.2014г., удостоверява твърдението на ищеца, че е фактурирал на ответното дружество сумата от 12 909.90 лева, с включен ДДС, представляваща дължимата сума за използваните количества вода. Фактурата отразява вземания за доставена вода по показания на водомери 1 - за периода от 21.09.2010г. до 21.09.2011г., 2 - за периода от 21.09.2010г. до 21.09.2011г. и 3 - за периода от 21.09.2010г. до 14.11.2013г.

Видно от представена кореспонденция – Писмо, изх. № 002689/28.04.2017г., изпратено от „***” ЕАД град С.до ВИ „Р.д.” АД град К., ищцовото дружество е уведомило ответното дружество, че има неиздължена сума за вода в размер на 12 909.90 лева по фактура №********** от 19.11.2014г. Определи у 7-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изплащане на процесната сума.

От заключението на ССЕ изготвено от вещото лице Р.М., което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено, се установява следното: сумата по фактура № **********/19.11.2014 г. е осчетоводена като вземане във „В.“ ЕАД С. и същата е посочена в сметка 411 „Вземане от клиенти“. Процесната фактура не е открита  и не е осчетоводена във В.и. „Р.д.“ АД. На база данни в счетоводството на „***“ ЕАД и на В.и. „Р.д.“ АД по фактура № **********/19.11.2014 г. издадена от „***“ ЕАД на В.и. „Р.д.“ АД няма извършени плащания. Претендираното неизплатено задължение за плащане по фактура № **********/19.11.2014г. издадена от „***“ ЕАД на ВИ „Р.д.“ АД е в размер на 12909.90 лева. По отношение на лихвата за забава за периода от 07.07.2014г. до 30.06.2017г., изчислено върху главница от 12909.90 лева, възлиза в размер на 3913.05 лева.

Във връзка с въведените възражения от ответното дружество, ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства.

         С Договор № Ю 01-072 от 20.09.2000г., сключен между „***” ЕАД град С.от една страна, в качеството му на доставчик и „*и*“ ЕООД град П.от друга страна, в качеството му на купувач, страните са са споразумели за следното: доставчикът се задължава да подава вода за нуждети на купувача до 42 л/сек бактерицитно, необработена свежа вода, с налягане от 0.1 кг/кв.см до 6 кг/кв.см за обектите му: водоеми град С., село Х.Д.и село И..

         Видно от представеното Разрешение за водоползване № 1443/04.03.2003г. на министерство на околната среда и водите, Източнобеломорски район с център П., Басейнова дирекция, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 и 2 от Закона за водите (ЗВ) и във връзка с чл. 52, ал. 1 и 2 и чл. 84 от Наредба № 1 от 07.07.2000г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, е издадено на „***” ЕАД град С.разрешение за водоползване с цел: питейно-битово водоснабдяване; промишлени цели; напояване; противопожарни нужди на подземен воден обект с административно териториални единици в следните населени места село С., Община К.; село С., Община К.; село Б., Община К.; село М., Община К. и село К., Община К.. Срокът на действие на разрешителното е от 04.03.2003г. до 04.03.2009г. Определена е и такса за водоползване.

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 122, том VI, рег. № 11228, дело № 1122/2013г. на нотариус Т.Р. град К., същия обективира договор за продажба, сключен на 04.12.2013г. между „***” ЕАД град С.от една страна като продавач и „ДКК“ ЕАД град С., от друга страна като купувач, по силата на който продавачът прехвърля на купувача собствеността си на общо 31 броя водостопански съоръжения, находящи се в село С., Община К.; село С., Община К.; село П., Община К.; село Б., Община К.; село М., Община К. и село К., Община К..

         Съгласно Споразумителен протокол, сключен на 11.11.2014г. между „ДКК“ ЕАД град С., в качеството си на предаваща страна, АСОЦИАЦИЯ ПО *и* П., в качеството си на приемаща страна и „*и*” ЕООД град П., на основание чл. 198в, ал. 5, т. 7 от ЗВ във връзка с чл. 16, т. 10 от Правилника за организация и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация, чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, чл. 18, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и в изпълнение на Решение № 273 от 08.05.2014г. на МС на РБ и Заповед № РД-02-14-707 от 30.07.2014г. на Министерството на регионалното развитие, са постигнали споразумение, по силата на което – предаващата страна предоставя на приемащата страна, подробно индивидуализирани в Приложение към т. 1.1 от Решение № 273/08.05.2014г. на МС недвижими имоти и съоръжения на водоснабдителната система. За всеки един недвижим имот е бил съставен Акт за публична държавна собственост, вписан в Агенция по вписванията.

Видно от представения документ, в раздел А – недвижими имоти са изброени всичките 31 броя водостопонски съоръжения, описани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 122, том VI, рег. № 11228, дело № 1122/2013г. на нотариус Т.Р. град К..

Т.е. от анализа на цитираните четири документа и данните, съдържащи се в тях, се заключава, че до11.11.2014г. „*и*” ЕООД град П.не е бил собственик на водостопански съоръжения. Същите до 04.12.2013г. са били собственост на „***” ЕАД, като след 04.12.2013г. са станали собственост на „ДКК“ ЕАД град С. въз основа на сключен договор за покупко-продажба между двете страни.

         Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани в процеса.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът, прави следните изводи от правна страна:

Безспорно се установи по делото, че в конкретния случай се касае за търговска сделка, сключена между ищцовото дружество и ответното търговско дружество, тъй като е безспорно, че страните са търговци по смисъла на ТЗ и спрямо тях, съгласно разпоредбата на чл. 286 от ТЗ, следва да се прилагат правилата за търговските сделки. В настоящия казус и по отношение на процесния договор – за извършените фактически действия - водоподаване, разпоредбата на чл. 286 от ТЗ следва да се прилага във връзка с текста на чл. 288 от ТЗ, тъй като този вид договори, при които едната страна - изпълнител се задължава да изпълни поръчката на другата страна - възложител за извършването на определени фактически действия, а последната – да заплати възнаграждение за същите, са уредени в раздел VІІІ-ми от особената част на ЗЗД и общото им наименование е „договор за изработка”. Касае се за неуредени в ТЗ положения по тази търговска сделка и затова съгласно чл. 288 от ТЗ ще следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД и по-конкретно на договора за изработка. Договора е неформален, т.е. за неговата действителност не е необходима писмена форма.

В конкретния случай съдът приема, че е налице валидно сключен между страните по делото - ищеца и ответника Договор за водоподаване от септември месец на 2002г. Счита, че извършените от ищеца фактически действия са приети от ответника, поради което ангажират последния, като страна по договора.

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД – поради противоречие със закона и невъзможен предмет, с оглед липсата на одобрени от КЕВР цени за услугата „водоподаване“ и наличието на факта, че не е регистрирано като *и* оператор.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) регулира и цените, по които *и* оператори или други предприятия доставят вода от техни или предоставени им за експлоатация водовземни съоръжения или системи до водоснабдителни системи на други *и* оператори.

От анализа на приетите по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че до 11.11.2014г., „*и*” ЕООД град П.не е бил собственик на водостопански съоръжения. Същите до 04.12.2013г. са били собственост на „***” ЕАД, като след 04.12.2013г. са станали собственост на „ДКК“ ЕАД град С. въз основа на сключен договор за покупко-продажба между двете страни. Т.е. „***“ ЕАД град С.до 04.12.2013г. е стопанисвало и експлоатирало водостопански съоръжения и му е било в правомощията да подава вода до водоснабдителните системи на други дружества, но само в тази част от дейността си. Ищцовото дружество доставяло вода на други потребители за различни цели, каквото е налице и в настоящия случай, като това регулиране е извън правомощията на КЕВР по смисъла на ЗРВКУ. КЕВР има право единствено да регулира цените на дейността доставяне вода на *и* оператор по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗРВКУ.

Неодобрени от КЕВР цени за услугата „водоподаване“ и нерегистриране на ищеца като *и* оператор, това би довело до евентуалното ангажиране на отговорност на ищеца по друг ред и в друго производство, но не и до нищожност на процесния договор.

На ищцовото дружество е било издадено Разрешително за водоползване, като по делото не се твърди нито се ангажират доказателства за изменение или отнемане на същото. Затова и доводите на ответника в писмения отговор за условия и ред за издаване на такова разрешително са несъстоятелни и неотносими.

Съдът намира договора за валидно сключен и действащ и всяка от страните по него преценява кога и как да реализира правата си по него, респективно да изпълни задълженията си. Въз основа на него е издадена и процесната фактури, която е получена от ответника, без направени възражения от негова страна веднага след получаването им. Следователно задължението е с настъпил падеж.

С процесния договор и съставената въз основа на него фактура, страните са уговорили цена на услугата „водоподаване“, която ответникът е длъжен да заплати на ищеца. Цената на услугата е съществен елемент от процесния възмезден договор.

Безспорно се установи по делото, че ищецът е бил изправна страна по договора, като е осъществил добросъвестно действията по предоставяне на услугата „водоподаване“. Налице е неизпълнение на договорните задължения по процесния договор и издадената въз основа на него фактура от страна на ответника, като дължимата от него цена на услугата „водоподаване“ възлиза на сумата от общо 12 909.90 лева, с включено ДДС. С фактурата са фактурирани задължения от 2010г. до 2013г. Така посочените дължими суми изцяло съвпадат с исковата претенция на ищеца.

Ответникът не оспорва действителността на фактурата – нейното издаване и осчетоводяване, поради което съдът не я коментира. При тези данни, съдът намира, че искът за заплащането на дължимата цена на услугата „водоподаване“ по процесния договор и съставената въз основа на него фактура и за процесните периоди  - от 21.09.2010г. до 21.09.2011г.; от 21.09.2010г. до 21.09.2011г. и от 21.09.2010г. до 14.11.2013г. е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Вземането е изискуемо и ответникът следва да бъде осъден да заплати размера му, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент.

Ответникът не противопостави възражения и доказателства за плащане на дължимите суми по процесния договор и фактура.

Ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата. Приетото заключение по допуснатата съдебна експертиза установи, че лихвата за забава за претендирания период от 07.07.2014г. до 30.06.2017г., изчислено върху главница от 12909.90 лева, възлиза в размер на 3913.05 лева. Ищецът претендира 3427.79 лева. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се съобрази с исковата претенция, доколкото същата е по-ниска от установената такава по делото.

По отношение на правеното от ответната страна възражение за давност:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, „понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.” Следователно, еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.

Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Дължимостта обаче на задължениято следва да бъде изпълнено след издаване на съответната фактура. В случая, същата е издадена на 19.11.2014г., като към момента на образуване на заповедното производство – 18.07.2017г. не е изтекъл законовия тригодишният давностен срок. Ето защо, възражението е неоснователно.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът претендира разноски за производството и такива, на основание чл. 78 от ГПК му се следват, с оглед изхода на процеса и уважения иск в пълен размер, възлизащ на 476.75 лева, от които – платена държавна такса в размер на 326.75 лева и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева. Следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1020 лева, определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 2017г.), във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по искането за разноските, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В случаят обаче, ищецът не е доказал, че с издадена заповед са му присъдени разноски. Видно от Заповед № 639 от 19.07.2017г.  за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 998/2017г. по описа КрлРС, съдът е присъдил само претендираната главница и лихва, като липсва осъдителен диспозитив по отношение на разноските. Ето защо, искате следва да  бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.И. „Р.д.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******, представлявано от П.К.Г. ДЪЛЖИ на „*******” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър с *******, представлявано от И.Й.Г. - Изпълнителен директор, сумата 12 909.90 (дванадесет хиляди деветстотин и девет лева и деветдесет стотинки)  лева, с включен ДДС, дължима по фактура № ********** от 19.11.2014г., ведно със законна лихва в размер на 3427.79 (три хиляди четиристотин двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) лева за периода от 19.11.2014г. до 26.09.2017г., за които суми е издадена Заповед № 693 от 19.07.2017г.  за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по частно гражданско дело № 998/2017г. по описа на Районен съд К..

ОСЪЖДА  В.И. „Р.д.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******, представлявано от П.К.Г. да заплати на „*******” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър с *******, представлявано от И.Й.Г. - Изпълнителен директор, разноските направени в исковото производство в размер на 1496.75 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „*******” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър с *******, представлявано от И.Й.Г. - Изпълнителен директор за осъждане на В.И. „Р.д.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******, представлявано от П.К.Г., да заплати разноските, направени по частно гражданско дело № 998/2017г. по описа на Районен съд К..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на страните.

В  ЧАСТТА относно разноските, решението има характер на определение и подлежи на изменение или допълване по искане на страната, по реда на чл. 248 от ГПК, от съда, който го е постановил, а постановеното по този ред определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.