Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 28.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка
Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7300 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД против Г.Г.С..
Ищецът
заявява, че на 30.11.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********
с длъжник С* А* И* и солидарни длъжници Г.Г.С. и П*Й* А*. Длъжникът бил
запознат с общите условия и му бил предоставен стандартен европейски формуляр.
Подписано било и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
по силата на което длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1302.30 лева.
Страните се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента
като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
В
изпълнение на задълженията си ищцовото дружество на 01.12.2016 год.
превело парична сума в размер на 1500.00 лева по посочена от длъжника Г.Г.С.
банкова сметка, ***.00
лева била преведена на друг кредитор на С.- Кредитхелп ООД за погасяване на
съществуващо задължение. Общо
отпуснатата главница е в размер на 2000.00 лева. Договорното
възнаграждение било уговорено в размер на 713.86 лева, като то също
било разсрочено.
Страните
уговорили задължението по договора и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги да бъде погасено в срок от 18 месеца с месечна вноска по погасителен
план в размер на 223.12 лева и падежна дата всяко 15- то число на месеца.
Длъжникът
не изпълнявал точно поетите с договора задължения и е
направил само 14 пълни погасителни вноски и една непълна, като крайният срок за
погасяване на задължението е изтекъл на 15.11.2018 год.
До
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК Г.С. е платила общо 2849.00 лева.
Страните
уговорили в чл. 17.4 от общите условия, че кредиторът има право на обезщетение
за разноските, свързани с извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения
дълг, включително за телефонни обаждания, смс- и, писма за напомняне, посещения
на място и др., съгласно действащата тарифа. Клиентът е платил на това
основание 120.00 лева.
За
събиране на вземането си кредиторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №
5703/2019 год. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. След
като длъжникът подал възражение, на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Ищецът
моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу длъжника Г.Г.С. в общ размер 1351.11 лева, което
включва отделни неизплатени задължения, както следва:
- главница в размер на 652.99 лева;
-договорно възнаграждение в размер на 268.65 лева;
-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 429.47 лева.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска. Прави
възражения за нищожност на процесния договор поради неспазване на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК; нищожност поради наличието на
неравноправни клаузи, които не са уговорени индивидуално. Намира за неприложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла давност, тъй
като претенцията не е предявена в 6- месечния срок по отношение на поръчителя,
какъвто счита, че е тя самата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Ответникът е подписала процесния
договор в качеството на съдлъжник. В същото качество тя е подписала споразумението
да предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общите условия към договора за
потребителски кредит, трите анекса към договора за кредит и погасителните
планове към тях. Поради това съдът приема, че не е налице поръчителство, тъй
като този договор се сключва между кредитора и поръчителя и в него не участва
лицето, чието задължение се обезпечава по този начин. Под посочените документи
стоят подписите на тримата съдлъжници- С* А* И*, Г.Г.С. и П* Й* А*. Заповед
№ 2717/27.09.2019 год. по ч.гр.д. № 5703/2019 год. по описа на РРС е издадена
срещу тримата солидарни длъжници. В този
смисъл възражението на ответника за погасяване на претенцията спрямо нея поради
непредявяването й в 6- месечния срок по чл. 147 от ЗЗД.
Константна
е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са
длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба,
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или
го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
от ЗЗД.
Видно
от приложените към исковата молба Искане за отпускане на потребителски кредит,
Декларации, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити и Допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към стандартния европейски формуляр (листи 18- 24 включително),
липсват подписи на ответника. Следователно тя не е отправяла искане за
отпускане на потребителски кредит, не й е предоставена преддоговорна
информация, не е могла да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и финансовото й състояние, въздействието, което предлаганите
продукти могат да окажат върху нея, включително последиците в случай на
просрочени плащания. Не са разяснени обстоятелствата около пакета допълнителни
услуги. Не се е запознала предварително с общите условия и т.н.
Съгласно
чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. Така е и в настоящия случай.
Според
чл. 146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. На
съда са служебно известни множество идентични договори на същия кредитор, не са
представени доказателство клаузите по процесния да са уговорени индивидуално,
такива твърдения въобще липсват в исковата молба, поради което съдът приема, че
те са нищожни. Алинея 5 на чл. 146 от ЗЗП посочва, че наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая до
такъв извод не може да се достигне, тъй като потребителят- ответник въобще не е
бил запознат с никоя от клаузите на договора, така щото да може да влияе върху
нея или пък договорът да бъде сключен без някоя от тях- било то за лихва, за
ГПР, за неустойки, за дължими суми по споразумението за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги, за сроковете на издължаване, размера на вноските
и т.н. Ответникът не е имал никаква предварителна информация по основните
елементи на договора за потребителски кредит- предмет и цена.
Изложеното
налага извод, че процесният договор е недействителен. Поради това на основание
чл. 23 от ЗЗП потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Отпуснатият кредит е в размер на 2000.00
лева. Ищецът признава плащания в общ размер 2849.00 лева. Налага се извод, че
кредитополучателят е заплатил сума, по- висока от чистата стойност, поради
което предявеният иск е неоснователен.
Ответникът
е направил разноски в заповедното производство в размер на 350.00 лева и в
същия размер в исковото производство, които претендира и представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Съдът
намира, че процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414
от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание
§ 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. В
настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал възражение в
утвърдения образец като възраженията са бланкетни. Поради което и в
случая съдът счита, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни
случаи, предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и
изготвяне на книжа, а именно т. 5 за изготвяне на други молби. Тези действия на
адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК.
Съдът
намира че чл. 7, ал. 5 от Наредбата - за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение е
неприложим. Доколкото подаването на възражението е една от възможностите за
защита на длъжника срещу заповедта, адвокатското възнаграждение за нея не може
да бъде обусловено от материалния интерес.
Поради
изложеното приема, че на ответника следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 50.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Искането за присъждане на разноски в
размер на платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
исковото производство е основателно в посочения размер- 350.00 лева, съгласно
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.С*, район С*,
бул. Б* № *, бл. *, вх.
*, ет.
*, представлявано
по пълномощие от юрисконсулт Р* И* И*
против ответника Г.Г.С., ЕГН ********** ***, представлявана по пълномощие от
адвокат М.А. ***, да бъде признато за установено, че ответникът дължи по Договор за потребителски кредит № **********/30.11.2016
год. с длъжник С* А* И* и
солидарни длъжници Г.Г.С. и П* Й* А* сума в общ размер 1351.11
лева, от които: главница в размер на 652.99 лева; договорно
възнаграждение в размер на 268.65 лева; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 429.47 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
5703/2019 год. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр.С*,
район С*,
бул. Б* № *, бл. *, вх*, ет. *,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р* И* И* да
заплати на Г.Г.С., ЕГН ********** ***, представлявана по пълномощие от адвокат М.А.
*** сумата 400.00 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………