Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 22.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тридесети
ноември
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 4580 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от Х.Р.Д. и Д. Х.Д., действащ чрез своята майка и
законен представител Х.Р.Д. против „Н.с.“ ЕАД, с която предявяват активно
субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът и с оглед гореизложеното счита,
че е сезиран с главна искова претенция, така както е квалифицирана от съда в
определението му постановено в з.з. на 16.07.2020 г.
и с въведено при условията на евентуалност по реда на чл.214, ал.1 от ГПК второ
основание - в случай, че не се установи деликтно
поведение от страна на служителите на ответното дружество, то ищецът ангажира
отговорността на ответника в качеството му на лице, на което е предоставено от
държавата управление и стопанисване на процесната
вещ, а именно напоителен канал, от чиито свойства е произтекла вредата за
ищците, а именно смъртта на Л.Х.Д., произлязла от свойствата на процесния канал „Р.К.“, намиращ се в землището на с. Дълго
поле, в която връзка съдът приема, че е сезиран и с иск по реда на чл. 50 ЗЗД.
Ищците претендират обезщетения за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на Л.Х.Д.-син на първата ищца и
брат близнак на втория ищец, настъпила в пряка причинна връзка от неизпълнение
на задълженията на служители на ответника да обезопасят напоителен канал,
преминаващ непосредствено до село Дълго поле, в който канал на 02.01.2020 г. се
е удавил тригодишния Л.Х.Д..
Ищците
твърдят, че напоителният канал се намира в непосредствена близост до фургон, в
който живеел бабата на детето. Твърди се, че каналът „Р.К.“ се намира в
землищата на с.Дълго поле, с.Граф Игнатиево, общ.Калояново и с.Труд, общ.
Марица. Твърди се, че този напоителен канал е държавна собственост, но се
стопанисва и управлява от ответника и му е заприходен
през 1989 г. с инв. № 30095, № 30353, с отчетна
стойност 87 101,66 лв. и технически параметри: обща дължина - 4 738 м,
облицован открит трапецовиден канал, за водно количество от 2,100 м3/сек до
1,600 м3/сек, АДС № 5383/28.05.2004 г. Твърди се, че каналът има дълбочина от
1,20 м и не е ограден по какъвто и да било начин. По канала никога не е имало и
предупредителни табели за опасността от удавяне, нито изписани по самия него
надписи за наличието на такава опасност.
При условията на евентуалност
ищците въвеждат твърдения, че каналът като съоръжение създава потенциална
опасност поради това, че е открит и е с формата на обърнат трапец, т.е.
наклонени надолу към течащата вода стени. Поддържа се, че в случай на
невнимание или при липса на видимост, човек стъпи на наклонената част и оттам
падне във водата, като от понесения удар, нейната температура, а и уплаха, да
пострада и да се удави.
Ищцата
твърди, че преживява особено тежко нелепо настъпилата загуба на детето й, това
довело и до раздяла с бащата на децата й, тъй като не можела повече да живее
там, където синът й загубил живота си, поради което се преместила да живее в
с.Стряма в дома на своя баща. Ищцата твърди, че не се чувства добре, отслабнала
и често плаче.
Твърди се,
че вторият ищец е съвсем малък, но е брат близнак на починалото дете и двамата
са отглеждани винаги заедно, имали връзка като всички близнаци, колкото и
близостта им да е била неосъзната. Твърди се, че детето почувствало осезаемо
загубата на своя брат близнак, дълго го търсел, променил се, много плакал,
станал нервен и не се усмихва.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., частично
предявена от общо претендирания размер от 120 000
лв., а на втория ищец сумата от 5000 лв., частично предявена от общо претендираната сумат от 50 000
лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син и брат
близнак Л.Х.Д., в резултат на удавяне на 02.01.2020 г. в напоителен канал „Р.К.“,
намиращ се в землищата на с.Дълго поле, с.Граф Игнатиево, общ.Калояново и
с.Труд, общ. Марица, управляван и стопанисван от ответника, ведно със законната
лихва върху горните главници, считано от 02.01.2020 г. до окончателно изплащане
на сумите.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител адвокат Д., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към
отговора.
Счита исковете за процесуално
допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва в цялост-както по
основание, така и по отношение на заявения частичен размер и твърдения пълен
такъв.
По същество ответникът не оспорва
твърдението, че напоителен канал „Р.К.“, инв.№ 30095
и № 30353 е заприходен в счетоводството на ответното
дружество.
Оспорва
всички останали твърдения в исковата молба, както и направените въз основа на
тях изводи. Оспорва наличието на противоправност.
Твърди, че дълбочината и скоростта на водата в конкретния канал не е такава, че
да налага неговото минимално обезопасяване-с указателни табели. Твърди, че
каналът не преминава през населеното място, не и в нужната близост, за да е
задължително обезопасяването му. Твърди наличие на случайно събитие, независещо
от действията и бездействията на ответника. Твърди, че пострадалото дете се е
движило без надзор на родител, употребило алкохол в изключително ранна възраст
само на три години, с все още неоформено съзнание и възможности да се опазва
само. Твърди липсата на пряка причинна връзка между смъртта на детето и
твърдяното бездействие на служители на ответника. Твърди се, че детето не е
могло да чете и дори да е имало поставени табели за предупреждение за налична
опасност, то не е щяло да ги възприеме, особено при наличната концентрация на
алкохол в кръвта му от 0,22 промила.
При
условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с твърдението, че ищцата като майка не е обезопасила
малолетното си дете, посредством непрекъснат надзор върху него, проявила е
груба небрежност, не е проявила нужната грижа за недопускане употребата на
алкохол от тригодишно дете и не е съобщила своевременно за отсъствието на сина
си.
Моли съда
да отхвърли исковите претенции и да присъди на ответника направените от него
разноски.
Ищците
поддържат в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален
представител. Молят съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковете
така както са предявени. Съображения излагат в представена по делото писмена
защита. Претендира се адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и с писмена молба оспорва
предявените искове и моли съда да ги отхвърли, поради тяхната недоказаност.Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че,
напоителен канал „Р.К.“, инв. № 30095 и № 30353 е заприходен в счетоводството на ответното дружество.
Не е спорно също така, че на
02.01.2020 г. в процесния канал се е удавил
малолетния Л.Х.Д., син на първата ищца и брат на втория ищец. Родствените
връзки се установяват с приетите по делото удостоверения за раждане, издадени
въз основа на актове за раждане № 0966/04.11.2016 г. и 0965/04.11.2016 г.
От приетото по делото и
неоспорено заключение на СТЕ се установява, че процесният
канал е открит, с трапецовидно сечение, като откосите са облицовани с бетонови
плочи с дебелина около 10 см. На места съоръжението е затлачено с тиня,
растителност и отпадъци, а облицовката е нарушена. Каналът е разположен на
около 22 м от постройката, собственост на бабата на починалото момче. Надолу по
течението, в близост до моста, разстоянието от канала до къщите на селото е 11
м, като в този участък облицовката е нарушена и са изградени 3 броя бетонови
стъпала, всяко с височина около 20 см и с широчина около 80 см. Трапецовидното сечение на канала
е със следните размери: широчина на дъното - 0,90 м, широчина на откритата част
- 4 м, височина - 1,05 м. Експертизата установява, че в района на моста, който
представлява конструкция с плочогредово сечение, по
посока на течението, дълбочината от дъното до ръба на моста е 1,30 м, а под
плочата на моста е 1,05 м. С представеното писмено доказателство-констативен
протокол за оценка на ХМ Обекти в експлоатация-открити канали, пълнещи
деривации, магистрални и разпределителни канали, отводнителни канали“ за обект:
„Р.Климентина“, участъка в Община Калояново, землище
на с.Дълго поле, се установява, че дължината на канала е 4 738 м, типа на
напречния профил е трапецовиден. Напоителният канал е въведен в експлоатация
през 1966 г., а последната година, през която се е ползвал по предназначение е
през 2002 г. Експертизата установява, че височината на водата в канала към
02.01.2020 г. е 0,29 м. Също така се установява, че в землището на с.Дълго
поле, община Калояново, напоителният канал е разположен в четири поземлени
имота, както следва: ПИ с идентификатор 24582.20.11 и ПИ с идентификатор
24582.46.26, като тези части от напоителния канал разположени върху тези два
поземлени имота, не са в непосредствена близост до село Дълго поле. Частите от
напоителния канал разположени върху поземлени имоти с идентификатор 24582.40.16
и с идентификатор 24582.54.1, частично са в непосредствена близост до село Дълго
поле.
Пред настоящата инстанция са
събрани по делегация показанията на свидетелите Р.М.Д. и М.Л.Л..
Разпитан свидетеля Д. установява,
че е съответно баща на ищцата и дядо на малолетния ищец. Свидетелят сочи, че
каналът е на 20 метра от фургона, в който живее свекървата на Х. и този канал
преминава пред с.Дълго поле покрай жилищните сгради на селото. Към деня на
злополуката не е имало никакви заграждения, нямало предупредителни табели за
опасност от удавяне. Свидетелят установява, че ищцата-майката на удавилото се
дете, зле преживявала загубата му-приела много тежко загубата му, затворила се
в себе си, плачела по цял ден, била неспокойна, била отпаднала. След инцидента
не се е възстановила, още е объркана, притеснена, отпаднала, плаче. Удавилото
се дете има брат близнак, който не може да приема загубата на брат си. Не спи
нощем, плаче, търси постоянно братчето си и пита за него. Не се развива добре. Изнервено е, разстройва се, не говори добре. Двамата ищци
след смъртта на детето, се преместили да живеят в с.Стряма, понеже майката не
може да понесе загубата на детето си. Свидетелят установява също така, че след
смъртта на детето, майка му и баща му започнали да не се разбират, защото Х. не
искала вече да живее в с.Дълго поле, а пък мъжът й не искал да живее в
с.Стряма.
Разпитан свидетеля М.Л.
установява, че е живеел на съпружески начала с ищцата Х., а ищецът Диан е негов
син. Свидетелят установява, че в деня на инцидента на майка му й станало лошо и
извикали „Бърза помощ“, поради което Х. влязла във фургона да поразтреби. В
този момент детето Л.се удавило в канала. Свидетелят установява, че каналът
минава на около 25 м от мястото, където живеят в с.Дълго поле. Дълбочината на
канала е около метър и понякога се пълни до ръба с вода. Свидетелят установява,
че той намерил детето удавено в канала. Било студено. Към деня на злополуката
нямало ограждения на канала, нямало предупредителни
табели. Х. отглеждала Л.и много тежко приела загубата му. Плаче, не се е
възстановила. Л.има братче близнак Д.. Д. много тежко приел загубата на брат
си, все още го търси, пита къде е, вечер не може да заспи, страхува се,
постоянно говори за Л.. След инцидента Д. се развива тежко. Х. и Д. след
инцидента не останали в с.Дълго поле, защото майка му не може да преживее
загубата и не може да гледа канала. Сега живеят в с.Стряма. Към момента на
инцидента, Л.бил на две години и не можел да говори.
По делото е прието и заключението
на комплексна съдебномедицинска, психологична и психиатрична експертиза, от
което се установява, че възрастта на починалото дете към момента на инцидента,
не е позволявала да възприеме ситуацията като опасност, не е имало възможност
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Към момента на събитието детето Л.е имал изводими от възрастта ограничени
възможности да оценя потенциален риск в околната среда. Възможността му да
преценява околната среда, да възприеме наличието на надписи, табели и др., е
била ограничена в пълна степен, което ограничение е свързано както с ниските му
интелектуални възможности, така и с ниската календарна възраст-3 години и 2
месеца, както и с обстоятелството, че основният език на комуникация и общуване е
бил и към момента остава турски език.
Установеното съдържание на
алкохол в кръвната проба, взета от трупа на починалото дете Л., е резултат от гнилостни ферментативни процеси и
не отразява консумация на алкохол приживе от детето.
Експертизата установява, че при
загуба на дете, майката Х. е преживяла и продължава да преживява нормалната
траурна реакция. Отчитат се засилени прояви на повишена тревожност,
безпокойство, нарушение в извършването на обичайните ежедневни дейности и
занимания, прояви на повишена раздразнителност и нетърпимост. Д. е близнак с Л.и
от раждането си, са отглеждани заедно, общували непрекъснато, поради което е
очаквано споделеното от майката, че Д. е станал по-тъжен, търсел брат си. Поради
ниската си възраст, ниската речева и емоционална зрялост, детето е показвало
страданието си на ниво поведение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищците, произтекли от бездействието на ответника в качеството му на
ползвател, на който държавата е поверила стопанисването на „Р.Климентина“, участъка в Община Калояново, землище на
с.Дълго поле, да го поддържа по начин, по който да бъде осигурена безопасността
му. Ищците твърдят, че към датата на инцидента-02.01.2020 г., когато техния син
и брат се е удавил в напоителни каналия, последният и в процесния
участък не е бил
ограден по какъвто и да било начин, не е имало поставени предупредителни табели
за опасността от удавяне, нито изписани по самия него надписи за наличието на
такава опасност.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищците те следва да докажат факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при
или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищците и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Между страните не се спори по
първата предпоставка на иска-възлагане на работа. Прието е за безспорно,
че напоителен канал „Р.К.“,
инв. № 30095 и № 30353 е заприходен
в счетоводството на ответното дружество и то е отговорно за неговото
стопанисване и управление.
Както Правилника за водноспасителната
дейност и обезопасяването на водните площи
(ПВСДОВП), така и Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи
(НВСДОВП), възлагат обезопасяването
на водните площи на стопанина
им. В случая това е ответното дружество, което стопанисва и управлява процесния канал.
Спорът е налице ли е виновно
бездействие от страна на служители на ответника, във връзка с безопасната
експлоатация на напоителния канал в процесния
участък.
По правния въпрос за това кои
водни площи и при какви условия подлежат на минимално обезопасяване по
Правилника за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи (ПВСДОВП) и по Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните
площи (НВСДОВП), в каква се състои това обезопасяване, кой е задължен да го
извърши и какви са последиците от неизпълнението на това задължение, е налице
съдебна практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК и обективирана
в Решение № 45 от 08.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 383/2019 г., IV г. о., ГК, с
която настоящият съдебен състав ще се съобрази в настоящия спор.
Съставът на Върховния касационен
съд е приел, че съгласно чл. 6 от ПВСДОВП, на обезопасяване подлежат всички плувни
басейни, напоителни канали, водни площи, образувани в изкопите или
местата, където се добиват инертни материали, както и участъците от морските
крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, а съгласно чл. 2
от НВСДОВП, на обезопасяване подлежат плувните басейни, откритите канали,
изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и
микроязовирите.
Тези водни площи подлежат на
обезопасяване при едновременното наличие на двете или само на една от
посочените горните разпоредби предпоставки, а именно:
1) ако се ползват организирано
или неорганизирано масово за къпане, плуване, гребане или друга дейност както е
посочено в чл. 6 от ПВСДОВП или за
къпане, плуване, гребане и други водни спортове или при използване на плавателни
съдове и съоръжения с развлекателна цел, както е посочено в чл. 2 от НВСДОВП, а
също така и
2) ако се намират в близост или в
самите населени места, тъй като в при тях се създава повишена опасност от
удавяния (чл. 6 от ПВСДОВП).
Съгласно чл. 9 от ПВСДОВП и чл. 7
от НВСДОВП обезопасяването може да бъде три вида-минимално, средно и
максимално. На минимално обезопасяване по силата на чл. 10, ал. 1 от ПВСДОВП и
чл. 8, ал. 1 от НВСДОВП подлежат всички напоителни и други открити канали,
изкопи, ями и други водни площи, когато са запълнени с вода и водният им пласт
(дълбочина на водата) е по-голяма от 120.00 сантиметра. От цитираните
разпоредби е видно, че основното изискване, за да възникне задължението за
обезопасяване е дълбочината на водата в обектите да е по-голяма от 120.00
сантиметра. По аргумент на противното обекти, при които дълбочината на водата е
под това ниво не подлежат на обезопасяване. Има се предвид това ниво на водата,
което е обичайно и което се поддържа в обекта при нормални условия на експлоатация.
Не е поставено изискването обектите да бъдат обезопасявани с оглед на
евентуалната възможност за настъпване на форсмажорни обстоятелства и това как
би се повишило нивото на водата в обекта, в тези случаи. Такова изискване не
може да бъде извлечено от цитираните разпоредби на ПВСДОВП и НВСДОВП.
Самото минимално обезопасяване на
водните площи се състои в оглаждането им с пояс от нискостеблени растения,
парапет или друго ограждение, когато те преминават
през населени места или в непосредствена близост до такива. Освен това по
тяхното протежение, включително и когато се намират в извън населените места,
се поставят лесно забележими табели забраняващи къпането, в които се посочва и
конкретната опасност. Тези табели се поставят на разстояние не по-голямо от
500.00 метра (според чл. 10, ал. 2 от ПВСДОВП) или от 200.00 метра (според чл.
8, ал. 2 от НВСДОВП). Наред с това в случаите когато скоростта на водата в откритите
канали е по-голяма от 1.5 м/сек. на разстояние не по-голямо от 200.00 метра в
населените места и от 500.00 метра в извън населените места се поставят стълби
за слизане на дъното им.
С оглед на това правно разрешение
и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че каналът, в
близост до фургона в село Дълго поле, където ищците са живеели и твърдят да е
станала злополуката, не е подлежал на минимално обезопасяване по смисъла на
чл.10, ал.1 от ПВСДОВП и чл.8, ал.1 от НВСДОВП. Видно от заключението на
приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните трапецовидното сечение на канала е със следните
размери: широчина на дъното - 0,90 м, широчина на откритата част - 4 м,
височина - 1,05 м. Напоителният
канал е въведен в експлоатация през 1966 г., а последната година, през която се
е ползвал по предназначение е през 2002 г. Експертизата установява, че
височината на водата в канала към 02.01.2020 г. е 0,29 м.
На следващо място, следва да се
посочи, че трупът на детето, видно от протокола за оглед от 02.01.2020 г. е
намерен в землището на съседното село Граф Игнатиево, обл.Пловдив,
местността „Голямата пътека“, поради което малко вероятно е твърдението на
ищците, че детето се е удавило в канала, в близост до фургона, в който са
живели в село Дълго поле, при височина на водата от 0,29 м, и при тази височина
на водата, тялото да е завлечено от водата към съседното село.
По горните съображения първият
предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед отхвърлянето на главни
иск, съдът дължи произнасяне по предявения евентуален иск с правно основание
чл.50 от ЗЗД. Отговорността
по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира,
когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно
поведение при ползването й.
Този иск като недоказан и
неоснователен също следва да бъде отхвърлен, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява, че каналът като съоръжение създава потенциална опасност
поради това, че е открит и е с формата на обърнат трапец, т.е. наклонени надолу
към течащата вода стени, както и че в пряка причинна връзка от това свойство на
канала, е настъпило удавянето, респ.смъртта на детето Л..
По разноските:
При този
изход на процеса и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника
направените от него разноски в общ размер на сумата от 4 200 лв., от която: 3000 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 1200 лв.-депозити вещи лица.
Неоснователно е възражението
на ищците за прекомерност
на заплатено адвокатско възнаграждение. При материален интерес от 65 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение на
основание чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
2 480 лв. Видно от представения
договор за правна помощ уговореното и платено адвокатско възнаграждение без ДДС
възлиза на сумата
от 2500 лв., съответно
3000 лв. с ДДС. Следователно
разликата от 20 лв.
очевидно не сочи на прекомерност. Сумата
от 500 лв. представлява ДДС
и то е дължимо с оглед
факта, че адвокатът е регистриран
по ЗДДС.
Водим от горното
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Х.Р.Д., ЕГН ********** и Д. Х.Д., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Х.Р.Д., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адвокат З.В. против „Н.с.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър, Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на
ответното дружество да заплати на ищцата Х.Р.Д. сумата от 60000 лв. /шестдесет
хиляди лв./, частично предявена от общо претендирания
размер от 120 000 лв., а на ищеца Д. Х.Д. сумата от 5000 лв. /пети хиляди лв./,
частично предявена от общо претендираната сумата от
50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди от смъртта на техния син и брат близнак Л.Х.Д., в резултат на удавяне на
02.01.2020 г. в напоителен канал „Р.К.“, намиращ се в землищата на с.Дълго
поле, с.Граф Игнатиево, общ.Калояново и с.Труд, общ. Марица, управляван и
стопанисван от ответника, ведно със законната лихва върху горните главници,
считано от 02.01.2020 г. до окончателно изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от Х.Р.Д., ЕГН ********** и Д. Х.Д., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Х.Р.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат З.В. против „Н.с.“ ЕАД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър, Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, в условията на евентуалност активно
субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.50 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата Х.Р.Д. сумата от
60000 лв. /шестдесет хиляди лв./, частично предявена от общо претендирания размер от 120 000 лв., а на ищеца Д. Х.Д.
сумата от 5000 лв. /пети хиляди лв./, частично предявена от общо претендираната сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния
син и брат близнак Л.Х.Д., в резултат на удавяне на 02.01.2020 г. в напоителен
канал „Р.К.“, намиращ се в землищата на с.Дълго поле, с.Граф Игнатиево,
общ.Калояново и с.Труд, общ. Марица, управляван и стопанисван от ответника,
ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 02.01.2020 г. до
окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Х.Р.Д., ЕГН ********** и Д. Х.Д.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Х.Р.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат З.В. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на „Н.с.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър, Агенция
по вписванията гр.София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплатят сумата от 4 200 лв. /четири хиляди и двеста лв./ разноски
направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: