Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Козлодуй, 27 май 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав
в публично заседание на 15.05.2019г. /петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
Председател: Цветанчо Трифонов
при
секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо
Трифонов гражданско дело № 1262 по
описа за 2018г. на Козлодуйския
районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
„А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев чрез юрисконсулт Н.А.С.
е предявил установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК
против В.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, с който иска да бъде признато за установено, че
по отношение на В.Д.П.
съществува изискуемо вземане на ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ ООД *** в размер на
2703,35 лева /две хиляди седемстотин и три лева и 35 ст./, включващо главница в
размер 2094,19 лева /две хиляди деветдесет и четири лева и 19 ст./, договорна
лихва за периода от 08 март 2017 година до 10 октомври 2017 година в размер на
557,33 лева /петстотин петдесет и седем лева и 33 ст./, лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 51,83 лева /петдесет
и един лева и 83 ст./ от 08.03.2017 г. – датата на настъпване на забавата до
датата на подаване на заявлението – 30.01.2018 година, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 07.02.2018 г. до
окончателно изплащане на дължимите суми.
Направено е и искане ответникът В.П. да заплати и направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лева /триста и петдесет лева/ от които
50,00 лева по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на
дело и 300,00 лева по чл. 25 от НЗПП.
Към молбата са приложени ксерокопия от писмени
доказателства, които не са оспорени от ответника.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за
инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№ 174/2018г. по описа на РС -
Козлодуй, приключило с издаване в тяхна полза на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. В изпълнение разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 във връзка с чл.47, ал.5 от ГПК съдът указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, който в указания срок инициирал
настоящото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, като на 14.05.2019г. с вх.№ 2458 от поцесуалният им представител е
постъпила молба, с която моли съда да разгледа делото в тяхно отсъствие.
Заявява, че поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от назначен му особен
представител, който е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока и по
реда на чл.131 от ГПК, който оспорва предявените кумулативни искове по
основание и размер при следните съображения:
Твърди, че кредитополучателя В.Д.П. не е
уведомен своевременно, т.е. лично за прекратяване на договорните отношения и
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Също така се твърди, че няма
уведомление до кредитополучателя за редовността на проведеното срещу него
заповедно производство и в тази връзка липсват и данни за възражение от това
лице по реда на чл. 414 ГПК.
Назначеният особен представител заявява, че
лисва съобщение до кредитополучателя П. за станало прехвърляне на паричното
вземане към А.з.к.н.п.з.“, както и че липсва информация как и по какъв начин
кредитополучателя П. трябва да извърши плащане.
Твърди, че съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.
№4/201 Зг. на ВКС/ОСГТК/ и твърденията на кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост на стоков кредит е не само наличие на валиден договор
за кредит, но и наличието на обявена предсрочна изискуемост по същия, каквато в
случая липсва. От страна на кредитора няма яснота за обявена предсрочна
изискуемост, чрез проведеното заповедно производство по ч.гр.д. №
174/2018 г. по описа на PC Козлодуй,
видно както от данни за уведомление на лицето кредитополучател и страна по
договора, така също и от липса на възражение по чл.414 ГПК от същия, т.е. че
правото на кредитора се претендира, и относно редовността му.
Възразява също така и по отношение
размера на иска, тъй като вземането не е изискуемо в заявения размер – 2703,35
лв., а в размера на определените месечни вноски по договора – 127,68 лева, тъй
като договора за стоков кредит е на стойност – 2094,19 лв., а от друга страна
липсват данни и доказателства, че е налице използване от
кредитополучателя/ответника/ на чуждото благо за определен период от време,
предвид търсените допълнителни парични суми от страна на кредитора /ищеца/.
С отговора на исковата молба се оспорва и
приложеното извлечение по кредита – дубликат на „Технополис България“ ЕАД град
София, с което ищеца доказва твърдението си, че ответника е ползвал кредитната
сума, като твърди, че същия е частен документ и не обвързва съда с изложеното в
него.
Възразява също така и по търсените
суми/разноски/ за образуваното ч. гр.д. № 174/2018 г. на PC Козлодуй, както и
по настоящето дело.
Съдът приема
за установена следната фактическа обстановка.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължени“
ООД със седалище и адрес на управление:*** е предявил установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК против В.Д.П., с който иска да бъде признато за
установено, че по отношение на В.Д.П.
съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 2703,35 лева.
Тези суми са присъдени със Заповед за парично
задължение № 121/12.02.2018 год. по ч.гр. д. 174/2018 г. по описа на
Козлодуйския районен съд.
Претендира и направените по делото разноски в исковото
производство.
Съгласно Договора за стоков кредит № 245720 от 08
февруари 2017 г., Ищецът отпуснал на В.П. стоков кредит в общ размер на 2094.19
лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис
България“ ЕАД, на стойност 2939 лева. Сумата по кредита, предоставена за
закупуването на стоките и/или услугите, е усвоена еднократно, безкасово по
сметка на Търговеца „Технополис България“ ЕАД, а сумата, предоставена за
финансирането на застраховката се усвоява еднократно, безкасово по сметка,
посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 127.68
лева, а остатъкът в размер на 127.52 лева се дължи с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план, който е приложен към исковата
молба.
Към датата на завеждане на исковата молба непогасената
главница по Договор за стоков кредит № 245720 от 08 февруари 2017 г. е в размер
на 2094.19 лв.
В чл. 6 от процесиия Договор за стоков кредит страните
са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора
е 39.59 % годишно или 0,1100 % на ден. За усвоения стоков кредит В.Д.П. дължи и
договорна лихва /възнаградителна лихва/ в размер на 557.33 лв. за периода от
датата на първата погасителна вноска - 08 март 2017 г. до 10 октомври 2017 г. -
дата на сключване на договора за цесия.
Съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които са
неразделна част от Договора за стоков кредит, при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем. В настоящият случай предсрочната изискуемост е обявена на
24 октомври 2017 г.
Ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия
и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 08 март 2017 г. -
датата на преустановяване на вноските по кредита до 30 януари 2018 г. - датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер
на 51.83 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Към датата на подаване на заявлението и исковата молба
дългът е в общ размер на 2703.35 лв, от които: главница 2094.19 лв., договорна
лихва 557.33 лв. за период от датата на първа вноска 08 март 2017 г. до 10
октомври 2017 г. - дата на цесия и мораторна лихва върху непогасената главница
51.83 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 08 март
2017 г. до 30 януари 2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда.
По отношение изложеното в отговора на исковата молба
от особения представител на ответника:
Съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.
12/2009 г. на ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. 1711/2013 на ВКС,
решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. 2352/2013 г. на ВКС ответникът следва да
се счита уведомен за цесията с връчването на уведомлението в настоящото
производство, доколкото в ЗЗД няма изискване кога и по какъв начин длъжникът да
бъде уведомен за цесията. Отделно от това съгласно решение № 137/02.06.2015 г.
по дело № 5759/2014 г. на ВКС не е налице пречка на общо основание цедента да
упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действие - в случая
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането.
От казаното до тук съдът намира, че предявеният
установителен иск е основателен и изцяло доказан. Действително между страните
бил сключен Договор за стоков кредит № 245720 от 08 февруари 2017 г., договорът
бил изпълнен от Банка ДСК ЕАД съгласно уговорките в него, но ответникът не внесъл
уговорените погасителни вноски Дължи и лихви за забава.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати
на ищеца и направените от последния разноски съобразно чл.78, ал.8 от ГПК в
размер на 350,00 лева и 129,70 лева – държавна такса за образуване на делото.
С оглед горното следва да бъде издаден изпълнителен
лист за посочените суми.
По изложените съображения и на основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
Признава за установено, че В.Д.П., ЕГН ********** с
адрес *** дължи н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев
чрез юрисконсулт Н.А.С. сума в размер на
2703,35 лева /две хиляди седемстотин и три лева и 35 ст./, включващо
главница в размер 2094,19 лева /две хиляди деветдесет и четири лева и 19 ст./,
договорна лихва за периода от 08 март 2017 година до 10 октомври 2017 година в
размер на 557,33 лева /петстотин петдесет и седем лева и 33 ст./, лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 51,83 лева
/петдесет и един лева и 83 ст./ от 08.03.2017 г. – датата на настъпване на
забавата до датата на подаване на заявлението – 30.01.2018 година, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
07.02.2018 г. до окончателно изплащане на дължимите суми, направените в
заповедното производство разноски, от които 54.07 лева платена държавна такса и
200.00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Осъжда В.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати н.
„А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев чрез юрисконсулт Н.А.С.
направените в настоящото производство разноски в размер 129,70 лева /сто двадесет
и девет лева и 70 ст./ държавна такса за образуване на исковото производство, 665,00 лева /шестстотин шестдесет и пет
лева и 00ст./ за назначения особен представител на ответника и 350,00 лева /триста и петдесет лева и
00ст./ юрисконсултско възнаграждение.
След влизане на решението в сила да се издаде
изпълнителен лист за посочените суми в настоящото решение.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен
съд от страните в двуседмичен срок от датата на връчването му .
Да се
публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен съдия:
/Цветанчо Трифонов/