Р Е Ш
Е Н И Е
№ 544/ 10.04.2020 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар Й. Б. и прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 185/2020 година
Производството
е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София (ГДИН),
чрез юрисконсулт Ч., против решение № 1392/12.07.2018 година по административно
дело № 172/2018 година на Административен съд - Бургас, в частта с която касационния
жалбоподател е осъден да заплати на Т.Т.Д. обезщетение в размер на 1 668
лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето му в
неблагоприятни битови условия в Бургаски затвор за периода 21.07.2011 -
31.10.2013 година поради противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН,
което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3
от ЕКЗПЧОС и на чл.3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба 17.01.2018 година до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта в която ГДИН е осъден да заплати на Т.Т.Д.
сума в размер на 265,20 лева за заплатена държавна такса, за разноски по делото
и за възнаграждение за един адвокат.
Касационният жалбоподател
твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано в частта, с която ГДИН е осъден да заплати на Т.Т.Д.
обезщетение в размер на 1 668 лева за претърпени неимуществени вреди,
както и в частта, в която ГДИН е осъден да заплати на Т.Т.Д. сума в размер на
265,20 лева за заплатена държавна такса, за разноски по делото и за
възнаграждение за един адвокат. Сочи, че решението е неправилно и по отношение
на това, че съдът не е присъдил юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78 ал.3 от ГПК. Иска отмяна решението в обжалваната му част, като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон.
Ответникът не
изразява становище по жалбата.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Производството пред
Административен съд – Бургас се е развило по исковата молба на Т.Т.Д. против
ГДИН - София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани
неимуществени вреди, в размер на 2 000 лева, произтичащи от твърдени
незаконосъобразни действия и/или бездействия на съответните административни
органи и длъжностни лица в Бургаски затвор за неподходящи материално – битови и
санитарно – хигиенни условия по неосигуряване на достатъчна жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена светлина и
възможност за проветряване на помещението, климатизация, чист въздух, условия
за поддържане на лична хигиена, почистване и дезинфекция на спалните помещения,
баните, тоалетните и столовата за периода от 21.07.2011 година до 31.10.2013
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото,
след приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към
предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения от Д. против ГДИН иск за
сума в размер на 1 668 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 2 000 лева, като неоснователен. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че в периода от 21.07.2011 година до 31.10.2013 година
в Бургаски затвор, при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода",
ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС и на чл.3 от ЗИНЗС,
произтичащо от условията за изтърпяване на наказанието, като при съобразяване
изискването на чл. 284 ал. 2 от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху
лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се
обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Решението е правилно.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при
съобразяване разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е направил правни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.
284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в
случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното.
Правилен е извода на
административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в
касационна жалба на ГДИН, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава
твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел
за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава
държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им
наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга -
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането,
и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното
здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е
установено неизпълнение на законови задължения – нормална обитаема площ,
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за проветряване и
вентилация на килията, достатъчно естествена светлина и чист въздух в
помещението, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и
дезинфекция на спалните помещения, дезинфекция на килията, хигиенизиране на
тоалетната и банята, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба на ГДИН за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284 ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Бургаски
затвор, където е изтърпявал наказание. Тези условия са несъответни на каквито и
да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на хигиенно - битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени
вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично,
субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича
и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията при които е пребивавал в затвора. При преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с
установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При коректно приложение на
закона е определен и момента, от който се дължи лихва върху присъденото
обезщетение.
Неоснователни са касационните
възражения на ГДИН относно присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отмяна
на решението в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Д. сума в размер на
265,20 лева за заплатена държавна такса, за разноски по делото и за
възнаграждение на един адвокат. С текста на нормите на чл. 286 ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, идентичен с този на чл. 10 от ЗОДОВ, е направено разграничение между
разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Видно от които
законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по
чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт
или адвокат. Предвид което съдът правилно е възприел въведения специален ред за
дължимост на разноски и неприложимостта на общите разпоредби, визирани в ГПК и
АПК.
При така изложените
съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно следва да
бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 221 ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1392/12.07.2018
година по административно дело № 172/2018 година на Административен съд -
Бургас, в обжалваната му част, с
която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да
заплати на Т.Т.Д. обезщетение в размер на 1 668 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта в която ГДИН е осъдена да заплати на Т.Т.Д.
сума в размер на 265,20 лева за заплатена държавна такса, за разноски по делото
и за възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: