М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 238/2019
год. по описа на РС-Самоков
Самоковска районна прокуратура е внесла в Самоковски
районен съд обвинителен акт за разглеждане с обвинение срещу подсъдимия И.Л.П.,
роден на *** ***.,българин, български гражданин, разведен ,осъждан ,със средно
образование, безработен ,с ЕГН:********** ,за извършено престъпление по
чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК ,затова ,че на 07.05.2018 год. около 17.30 часа в
гр.Самоков, на ул. „И.В.”,е управлявал моторно превозно –мотопед марка „И.”,с
рама № 20430, без регистрационна табела, което не е регистрирано по надлежния
ред ,съгласно чл.140,ал.1 от ЗДвП/”По пътищата ,отворени за обществено ползване
,се допускат само моторни превозни средства и ремаркета ,които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер,поставени на определените за това места..”
и Наредба № І-45 от 24.03.2000 год. за регистриран ,отчет ,пускане в движение и
спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета ,теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и
обвинение за извършено престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК затова ,че на
07.05.2018 год. около 17.30 часа в гр.Самоков, на ул. „И.В.”,е управлявал
моторно превозно –мотопед марка „И.” с рама № 20430, без регистрационна табела,
без да има такова право /без да притежава съответно свидетелство за управление
на МПС/,като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление,а именно с наказателно постановление № 18-0338-000775/07.08.2018
год. ,издадено от РПУ-Самоков и влязло в сила на 13.12.2018 год.
В съдебно заседание представителят на Самоковска
районна прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за
престъпления по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК и по чл.345,ал.2,вр.1 НК,които намира
за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства.Предлага се съдът ,след като признае подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл.343в,ал.2,вр.1 от НК ,да му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от една година ,което да бъде изтърпяно ефективно и
наказание глоба в размер на 500 лева и след като признае подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението по чл.345,ал.2,вр.1 от НК ,да му наложи
наказание глоба в размер на 500 лева.
Адв.Теофанов –защитник на подсъдимия И.П. моли съда да
постанови присъда ,с която да признае подсъдимия за невиновен в извършване на
престъпленията по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК и по чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК.Счита ,че извършеното от подсъдимия деяние по чл.345,ал.2 ,вр.ал.1 НК не
представлява престъпление ,а административно нарушение по смисъла на
чл.140,вр.чл.175,ал.3 от ЗДвП и е развил съображения за това.
Подсъдимият И.П. изразява съжаление за извършеното и
моли да бъде оправдан по изложените от защитника му съображения.
Съдът ,като обсъди събраните по делото доказателства
,приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2019 год.
служителите на РУ-Самоков –свидетелите С.Н. ,А.А. и С.Х. били н работа ,за
времето от 08.30 часа до 20.30 часа .Около 17.30 часа полицейските служители се
движели със служебни автомобили по ул.”И.В.” в гр.Самоков. Първият автомобил се
управлявал от свидетеля С.Н. ,а във втория автомобил пътували свидетелите С.Х.
и А.А..Свидетелите видели движещ се срещу тях по същата улица червен мотопед
,чийто водач бил без каска.Полицаите го спрели за проверка след подаден звуков
и светлинен сигнал.Представили се и поискали документите на водача.Той
представил лична карта ,от която свидетелите установили самоличността на
подсъдимия И.П..Същият заявил ,че не притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство.Представил документи за мотопеда ,който бил без
регистрационни табели.Свидетелят Х. извършил справка в ОДЧ при РУ-Самоков и
установил ,че на обвиняемия не му било издавано СУМПС-същият бил
неправоспособен.Свидетелите транспортирали подсъдимия П. *** ,където свидетелят
С.Х. му съставил АУАН.
По
делото е разпитан свидетеля Красимир Л.П.-брат на подсъдимия ,който сочи ,че на
инкриминираната дата 07.05.2019 год. И.П. с мотор отишъл до гроба на баща си
,който на тази дата имал рожден ден.Според свидетеля бил изнервен и не го
изчакал заедно да отидат на гроба.От брат си разбрал
за случилото се.
Подсъдимият И.П.
обяснява ,че на 07.05.2019 год. Починалият му баща имал рожден ден.Искал да
отиде на гроба му и имал уговорка с приятели да го закарат на гробищата,тъй
като бил много разстроен.Приятелите не дошли и той се качил на мотора и отишъл
на гроба на баща си до местността „Ридо”.Поседял около един час и си тръгнал.На
улицата /без да посочва името на улицата/ полицаите го спрели.Пак в обясненията
си твърди,че бил спрял ,когато полицаите извършили проверката и чакал колите да
минат ,седнал на мотора.Нямал свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
По делото се
установява ,че управлявания от подсъдимия мотопед марка „И.” с рама № 20430 не бил регистриран в Централна база
–КАТ.
От приложената по делото справка ,издадена от
РУ-Самоков се установява, че И.П. е неправоспособен водач и има налагани
наказания за извършени нарушения по ЗДвП.
От приложеното по делото наказателно постановление №
18-0338-000775/07.08.2018 год. е видно ,че подсъдимият П. е наказван по
административен ред за нарушения на чл.150 от ЗДвП-затова ,че е управлявал МПС
без свидетелство за управление на МПС ,като наказателното постановление му е
било връчено на лично срещу подпис на 04.12.2018 год. и е влязло в сила на
13.12.2018 год.Видно е ,че подсъдимият в едногодишния срок от наказването му по
административен ред отново е извършил такова деяние /престъплението ,за което е
внесен обвинителен акт в съда/.
По делото е извършена
съдебно-графическа експертиза,от заключението на която се установява ,че
подписът в графа „Подпис”в наказателно постановление №
18-0338-000775/07.08.2018 год., издадено на подсъдимия И.Л.П. е положен от И.Л.П..
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства:показанията на свидетелите С.Х.,С.Н.
,А.А. дадени на съдебното следствие,както и от показанията на свидетеля Н.,дадени
на досъдебното производство и прочетени на осн.чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК,показанията на свидетеля Красимир Л.П. на съдебното следствие и обясненията
на подсъдимия И.П., писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, заключението на вещото лице
по извършената съдебно-графическа експертиза,характеристична справка
,свидетелство за съдимост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Х.,С.Н. и
А.А. като последователни, логични и безпротиворечиви, взаимно допълващи се ,кореспондиращи
със събрания по делото доказателствен материал и същевременно те са устойчиви
във времето относно значимите за решаване на делото факти и са в корелация
помежду си.В тези показания не са налице никакви противоречия, същите са
достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от
свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.В
показанията си посочените по-горе свидетели възпроизвеждат обстоятелства,
възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на
деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на
деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено то.В този смисъл показанията на посочените свидетели установяват
обективната страна на двете престъпления-фактът, че той е управлявал моторно превозно
средство –мотопед без регистрационна табела ,което не е регистрирано по
надлежния ред ,съгласно чл.140,ал.1 от ЗДвП и е управлявал мотопеда в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно
постановление №18-0338-000775/07.08.2018 год. на Началник група
ОДМВР-София, отдел „Пътна полиция” ,РУ-Самоков за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление, което е влязло в
сила на 13.12.2018 год. е извършил такова деяние.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Красимир
Пандурскитъй като те не кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал /гласни и писмени доказателства,частично и с обясненията на подсъдимия
П./.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И.П. ,тъй като те са вътрешно
противоречиви и недостоверни относно значимите за решаване на делото факти.Съдът
не намира логика в действията на подсъдимия знаейки ,че е неправоспособен водач
и че управляваният от него мотопед е без регистрационна табела и не е
регистрирано по надлежния ред ,и въпреки това се качвана мотопеда даже и да се
разходи.Ако действително е имал уговорка с брат си заедно да отидат на гроба на
баща им ,последният е могъл да го изчака.
При така установената
фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи.
С деянието си подсъдимият И.Л.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345,ал.2,вр.ал.1
от НК ,за което е обвинен, като на 07.05.2018 год. около 17.30 часа в
гр.Самоков, на ул. „И.В.”,е управлявал моторно превозно –мотопед марка „И.”,с
рама № 20430, без регистрационна табела, което не е регистрирано по надлежния
ред ,съгласно чл.140,ал.1 от ЗДвП/”По пътищата ,отворени за обществено ползване
,се допускат само моторни превозни средства и ремаркета ,които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер,поставени на определените за това места..”
и Наредба № І-45 от 24.03.2000 год. за регистриран ,отчет ,пускане в движение и
спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета ,теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
За горното престъпление е достатъчно от обективна
страна деецът да управлява моторно превозно средство без регистрационни табели
,да не е регистрирано по надлежния ред.Други изисквания за съставомерността на
деянието законодателят не е поставил.Затова и с факта на самото управление при
изложените предпоставки деецът осъществява признаците на престъплението.
Безспорно се установи ,че
подсъдимият е осъществил управление на мотопеда.Според Постановление № 1 от
18.01.1983 год. на Пленума на ВС,съставляващо част от съдебната практика по
въпроса ,имащо задължителен за съдилищата характер ,понятието „управление”,
употребено в чл.342,ал.1 от НК включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство ,както и задължителните указания
на оправомощените лица ,когато тези действия или бездействия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици ,независимо дали превозното средство
или бойната или специална машина се намират в покой или в движение.Това
тълкуване на понятието „управление”настоящият съдебен състав счита ,че би могло
и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в
текста на чл.345 от НК.Последното се явява престъпление на просто извършване ,
т.е., за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването
на някакъв престъпен резултат т.е. липсва предвиждане на съставомерни
последици.Моторно превозно средство е пътно превозно средство снабдено с
двигател за движение ,с изключение на релсовите превозни средства.Подсъдимият П.
е осъществил изпълнителното деяние.Управлявал е моторното превозно средство
–мотопед ,който не е регистриран по надлежния ред ,съгласно чл.140,ал.1 от ЗДвП/”По пътищата ,отворени за обществено ползване ,се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета ,които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер ,поставени на определените за това моста…”/ и Наредба №
І-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет,пускане в движение и спиране от
движение на моторни превозни средства и ремаркета ,теглени от тях,и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства ,като така е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.345,ал.2,вр.ал.1
от НК.Деянието е осъществено на път отворен за обществено ползване. Деянието не
съставлява формално осъществяващо признаците на предвиденото в закона
престъпление,не се характеризира с малозначителност и липса на обществена
опасност ,нито неговата обществена опасност е явно незначителна.Престъпленията
по транспорта са с висока обществена опасности и засягат ясно регламентирани
обществени отношения ,които широко рефлектират върху обществената
сигурност.Същевременно е висока обществената опасност на дееца поради
множеството извършени от него административни нарушения на ЗДвП,както и поради
миналата му съдимост за престъпление по транспорта.
По отношение на деянието
по чл.343в,ал.2,вр.1 от НК.
С деянието си подсъдимият И.Л.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в,
ал.2,вр.ал.1 от НК ,като на 07.05.2018 год. около 17.30 часа в гр.Самоков, на
ул. „И.В.”,е управлявал моторно превозно –мотопед марка „И.” с рама № 20430,
без регистрационна табела, без да има такова право /без да притежава съответно
свидетелство за управление на МПС/,като деянието е извършено в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление,а именно с наказателно постановление №
18-0338-000775/07.08.2018 год. ,издадено от РПУ-Самоков и влязло в сила на
13.12.2018 год.
За горното престъпление е достатъчно от обективна
страна деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след като е бил наказан по
административен ред за управление на МПС,без съответно свидетелство.Други
изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил.Затова и
с факта на самото управление при изложените предпоставки деецът осъществява
признаците на престъплението.Безспорно се установи ,че към момента на
осъщественото от подсъдимия управление на моторното превозно средство –мотопед,
същият не е бил правоспособен водач.Същият е осъществил деянието в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление,а именно с наказателно
постановление № 18-0338-000775/07.08.2018 год. ,издадено от РПУ-Самоков и
влязло в сила на 13.12.2018 год.Деянието не съставлява формално осъществяващо
признаците на предвиденото в закона престъпление,не се характеризира с
малозначителност и липса на обществена опасност ,нито неговата обществена
опасност е явно незначителна.Престъпленията по транспорта са с висока
обществена опасности и засягат ясно регламентирани обществени отношения ,които
широко рефлектират върху обществената сигурност.Същевременно е висока
обществената опасност на дееца поради множеството извършени от него
административни нарушения на ЗДвП,както и поради миналата му съдимост за
престъпление по транспорта.
Обществената опасност на този вид престъпления се
обуславя от непосредствения обект на засягане.Това са обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта, транспортните средства и съоръжения,
здравето, и живота на хората.
По изложените по-горе съображения съдът намира за
несъстоятелни доводите на защита на подсъдимия,че извършеното деяние по чл.345,
ал.2, вр.ал.1 от НК не съставлява престъпление ,а административно нарушение,
както и че макар да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление ,поради своята малозначителност деянието по чл.343в, ал.2, вр.чл.1
от НК не е общественоопасно и деянието ,извършено от подсъдимия не е престъпно.
Разпоредбата на чл.9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при които деянието
не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на
престъпление: 1) когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не
оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и
2) когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде
напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е
малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи
на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта
на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на
конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за
засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени
характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на
неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има
и при престъпленията на просто извършване и т. н. /в този смисъл, Решение № 271/2015
г. на II Н. О. на ВКС/.Освен това, при преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК водеща роля има оценката на степента на
обществена опасност на деянието, като на втори план стои степента на обществена
опасност на дееца.
Конкретната преценка на обстоятелствата в
настоящия казус сочи на извода, че
извършеното от подсъдимия П. деяние по чл.343в, ал.2,вр.ал.1 от НК оказва
такова отрицателно въздействие на правно защитените обществени отношения, при
което степента на обществената му опасност е такава, че аргументира престъпния
му характер.
От субективна страна.
По отношение деянието по чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК се
установи от събраните доказателства ,че подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние ,като е съзнавал обстоятелството ,че привежда в движение по път от
общинската улична мрежа МПС ,което не е регистрирано.и е знаел ,че не е
регистрирано ,тъй като не е имало регистрационна табела. Същевременно е целял
именно това и целенасочено е осъществил деянието.От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината –пряк умисъл –съзнавал е
общественоопасният характер на деянието ,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.Подсъдимият е съзнавал съставомерните
признаци на деянието.
По отношение деянието по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК се
установи от събраните доказателства ,че подсъдимият И.П. е осъществил
изпълнителното деяние ,като е съзнавал обстоятелството ,че привежда в движение
по от общинската улична мрежа МПС ,знаейки ,че не притежава съответно
свидетелство за управление ,както и знаейки ,че е наказан по административен
ред за същото деяние-управление на МПС без правоспособност.Подсъдимият е
съзнавал ,че е наказан ,като наказателно постановление №
18-0338-000775/07.08.2018 год. е издадено от РПУ-Самоков,връчено е лично на
подсъдимия,не е обжалвано и е влязло в сила на 13.12.2018 год.,като е знаел
вида на наказанието и неговия срок. Подсъдимият е подписал и получил акта за
установяване на административно нарушение лично на 07.05.2019 год.Въпреки това
знание е целял именно това и целенасочено е осъществил деянието.От субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вината –пряк умисъл съзнавал е
общественоопасният характер на деянието ,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал съставомерните
признаци на деянието.
По индивидуализацията на наказанието.
Съдът намира престъпния състав на деянието по
чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК за осъществен ,поради което следва да се ангажира
наказателната отговорност на извършителя и да се определи наказание.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия ,съдът взема предвид разпоредбата на чл.54,ал.1от НК ,като не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което съдът следва да определи наказанието в рамките на предвидените
размери.Като взе предвид липсата на смекчаващите и многобройните отегчаващи
отговорността обстоятелства/ са обремененото съдебно минало,множеството
административни нарушения по ЗДвП,недобрите характеристични данни/ ,намира ,че
следва да определи наказанието в неговия максимален размер ,предвиден в закона
,а именно глоба от 1000 лева.
Съдът намира престъпния състав на деянието по
чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК за осъществен ,поради което следва да се ангажира
наказателната отговорност на извършителя и да се определи наказание.При
определяне на наказанието по отношение на подсъдимия ,съдът взема предвид
разпоредбата на чл.54,ал.1 от НК ,като не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът следва
да определи наказанието в рамките на предвидените размери. Като взе предвид
липсата на смекчаващите и многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства/
обремененото съдебно минало,множеството административни нарушения по
ЗДвП,недобрите характеристични данни/, намира ,че следва да определи наказание
в размер ,предвиден от закона, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година ,което наказание на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален „общ” режим, както и да му наложи кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 1000 лева .
По приложението на чл.23 от НК.
Съдът намира ,че престъпленията ,за които по-горе
подсъдимият И.Л.П. без признат за виновен и му бе определено наказание ,се
намират в отношение на идеална съвкупност –с едно деяние са извършени няколко
престъпления.Ето защо съдът ,след като определи наказание за всяко престъпление
отделно ,следва да наложи най-тежкото от тях,като определи едно общо наказание
,най-тежкото измежду тях, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
една година, което наказание да изтърпи на основание чл.57,ал.1,т3 от ЗИНЗС при
първоначален „общ” режим.Към така определеното общо наказание не следва да се
присъединява наказанието глоба.Така индивидуализираното наказание ще изпълни
целите на чл.36 от НК.
По разноските.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.Л.П. да заплати на по
сметка РС-Самоков направените разноски на съдебното производство в размер на
180.00 лева за вещо лице от бюджета на съда..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: