Решение по адм. дело №73/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 107, във вр. чл. 144 и чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр. Плевен, [улица], ет. 2, ап. 24, представлявано от управителя Г. В. К., подадена чрез адвокат С. Х. от АК - София, срещу АУЗ № АУ000542/18.11.2024 г. на орган по приходите при Община Балчик, потвърден с Решение № 542Р/27.01.2025 г. на директор дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, в частта му относно установените с него задължения за ТБО за 2023 г. и 2024 г. общо в размер на 2 618, 36 лева (главница и лихви). Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че определената от органа по приходите такса е недължима поради непредоставяне на услугите за ТБО и неизползване на имота за лични или стопански нужди на дружеството. Сочи се, че в района, в който се намира имотът, липсват съдове за събиране на смет и асфалтов път, като жалбоподателят не е генерирал отпадъци. Излагат се възражения и за противоречие на акта с чл. 14, ал. 1 от Директива 2008/98/ЕО. Твърди се, че по смисъла на тази разпоредба материалната отговорност за плащане на ТБО е изцяло в тежест на замърсителя, т.е. субекта, генерирал отпадъците. В случая дружеството не е било получател или ползвател на услугите, включени в таксата са битови отпадъци, поради което и не дължи нейното заплащане. Иска се отмяна на АУЗ в оспорената му част.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че оспореният АУЗ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че общината е предоставяла реално и трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ, като жалбоподателят не е подавал декларация за неизползване на имота съгласно чл. 17 от местната общинска наредба, поради което дължи заплащане на ТБО за процесните години. Сочи, че въведеният в чл. 67 от ЗМДТ механизъм „причинителят плаща“ е неприложим за процесните години, тъй като е в сила от 01.01.2026 г. съгласно ЗИДЗМДТ, изм. и доп., ДВ, бр. 81 от 24 септември 2024 г. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за съдебен контрол акт, който не е отменен при административното му обжалване по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е започнало по инициатива на главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция “МДТСХД и БФС” при община Балчик, който е извършил служебна проверка относно размера на дължимите местни данъци и такси от “В.” ЕООД по подадена от него данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 13916/30.11.2010 г. При проверката е установено, че дружеството е декларирало собствеността върху недвижим имот, съставляващ двуетажна масивна нежилищна сграда с РЗП от 398, 67 кв.м, находяща се в гр. Балчик, община Балчик, в.з. „Овчаровски плаж - Юг“, [улица], ведно с прилежащия терен с площ от 398, 67 кв.м., представляващ 1/3 ид. части от поземлен имот с [идентификатор] по КККР гр. Балчик, придобит на основание договор за приватизационна продажба от 15.05.2007 г., сключен с община Свищов. След като е констатирал, че за този имот има неплатени в срок задължения, органът по приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000542/18.11.2024 г., с който в тежест на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2023 г. – 2024 г. и съответстващите им лихви за забава, изчислени до 18.11.2024 г. В акта е посочено, че на основание чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от НОРМДТОБ за процесните две години данъкът върху недвижимите имоти е в размер на 1,8 промила от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ. Прието е, че имотът попада в границите на районите, в които има организирано сметосъбиране и сметоизвозване със заповеди на кмета на Община Балчик от 2022 г. и 2023 г., поради което е начислена ТБО за трите вида услуги в размер на общо 5, 24 промила върху данъчната оценка, от които - за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, включително осигуряване на съдове за съхранение – 2, 25 промила; за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации – 1, 50 промила; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината – 1, 49 промила. Органът по приходите е описал в табличен вид задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО по години, както и размерът на облагаемата основа, като е изчислил, че общият размер на дължимата сума (главница и лихви) възлиза на 3517, 79 лева, от които ТБО в размер на 2618, 36 лева (главница и лихви).

Актът е съобщен на задълженото лице на 21.11.2024 г. съгласно известие за доставяне на л. 32 от делото, като в законоустановения срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК е оспорен в частта му относно определените задължения за ТБО за периода 2023 г. – 2024 г. пред директора на дирекция “МДТХСД и ФСБ” при община Балчик с мотиви, идентични с изложените в жалбата до съда.

Решаващият орган се е произнесъл с Решение № 542Р/27.01.2025 г., с което е потвърдил акта в обжалваната му част по съображения, че са налице достатъчно доказателства за реалното извършване на услугите, поради което и при липсата на подадени декларации за освобождаване от заплащане на ТБО в частта за сметосъбиране и сметоизвозване съгласно чл. 17 и чл. 18 от НОАМТЦУТОБ дружеството се явява задължено лице на основание чл. 64 от ЗМДТ. За да постанови този резултат, директорът на дирекция „МДТХСД и ФСБ“ е извършил допълнително разследване на спорните обстоятелства, като е изискал сведения от ОбП „БКС“ - Балчик относно предоставените услуги във вилната зона, в която е разположен имотът на жалбоподателя.

Решението на решаващия орган е връчено на дружеството на 30.01.2025 г., видно от известие за доставяне на л. 18 от делото. На 11.02.2025 г. е подадена жалбата до съда, с която е оспорен потвърденият с решението АУЗ.

От данните по административната преписка се установява, че със Заповед № 176/17.02.2009 г. на кмета на Община Балчик, изменена със Заповед № 1067/12.10.2018 г. на кмета на Община Балчик, и двете издадени на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, са определени служителите на общинска администрация – Балчик, имащи правата и задълженията на органи по приходите. Сред тях е и издателят на оспорения АУЗ, който заема длъжност главен инспектор ревизор по приходите в отдел „Общинска данъчна служба“.

Видно от служебно попълнената информация в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, приложените скици – извадки от кадастралната карта на гр. Балчик и Решение № 65 по Протокол № 8 от извънредно заседание на ОбС – Балчик, проведено на 10.03.2000 г., заявеният от дружеството недвижим имот (земя и сграда) е извън строителните граници на гр. Балчик, но в околовръстния полигон на селищно образувание „Овчаровски плаж – юг“, община Балчик. Имотът се намира в урбанизирана територия и за процесните две години е включен в границите на районите и зоните, в които Община Балчик е организирала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депа за битови отпадъци, утвърдени със Заповед № 1423/31.10.2022 г. на кмета на Община Балчик и Заповед № 1295/31.10.2023 г. на кмета на Община Балчик, и двете издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В заповедите са определени вида, броя и обема на използваните съдове за отпадъци и честотата на сметоизвозване, като за адреса на жалбоподателя във вилна зона „Овчаровски плаж“ са предвидени контейнер тип „Бобър“ и кофа тип „Мева“. С Решение № 678 по Протокол № 39/22.12.2022 г. на ОбС - Балчик и Решение № 37 по Протокол № 5/21.12.2023 г. на ОбС – Балчик, приети на основание чл. 66, ал. 3, т. 2 от ЗМДТ, са одобрени разходите на общината по сметосъбирането и сметоизвозването, обезвреждането на битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване за 2023 г. и 2024 г. съгласно приложен план – сметка за разходите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че през спорния период от време Община Балчик е ползвала претоварна станция за обезвреждане на битови отпадъци, изградена в местност „М.“, община Балчик. Дейностите по приемане на битови отпадъци са извършвани от „Претоварна станция“ ЕООД на основание сключен с общината договор за изпълнение на услуга № 174/19.02.2021 г. Предаването на отпадъците е осъществявано съгласно ежемесечни приемо – предавателни протоколи и финансово – отчетни документи между страните по договора (л. 222 – л. 316). Община Балчик е член на регионално сдружение „Регионално управление на отпадъците – Добрич“ и по силата на споразумение за партньорство от 16.09.2011 г и анекс към него от 08.12.2014 г. е експлоатирала и регионалното депо за отпадъци в с. Стожер, община Добричка през процесните години, като е заплащала на Община Добрич разходите за обезвреждане на депонираните отпадъци. В тази насока са и представените по делото Договор за изпълнение на услуга № ДР-178 от 24.09.2014 г. за изпълнение на дейностите по експлоатация на „Регионално депо за отпадъци за общини град Добрич, Добричка, Тервел, Каварна, Балчик, Шабла, Генерал Тошево, Крушари и Никола Козлево“ и споразумение към него от 02.04.2015 г., сключено между Община Добрич и Община Балчик, Договор № ДОИ – 157 от 26.08.2019 г. за изпълнение на дейностите по експлоатация на Регионално депо за отпадъци за общини град Добрич, Добричка, Тервел, Каварна, Балчик, Шабла, Генерал Тошево, Крушари и Никола Козлево“ и Договор № ДОП-138/21.08.2024 г. за възлагане по реда на ЗОП на услугите по изпълнение на дейностите по експлоатация на Регионално депо за отпадъци за общини град Добрич, Добричка, Тервел, Каварна, Балчик, Шабла, Генерал Тошево, Крушари и Никола Козлево“ и споразумение към него от 18.09.2024 г., сключено между Община Балчик и Община Добрич, двустранни отчетни протоколи, подписани между Община Балчик и Община Добрич, платежни нареждания и фактури за заплатени услуги за обезвреждане на отпадъци с издател Община Добрич (л. 317 – л. 390 ).

Дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите в община Балчик през 2023 г. и 2024 г. са извършвани от общинско предприятие „БКС“ – Балчик в съответствие с чл. 5, ал. 1 – ал. 4 от Правилника за устройството и дейността му, приет с решение на ОбС – Балчик от 30.08.2021 г. Съгласно Доклад рег. № 25-БЧ-00441_001/14.01.2025 г. на директора на общинското предприятие и седмични графици за работа процесният имот с [идентификатор] е включен в списъка на обектите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Пред имота са поставени два 2 броя контейнери тип „Бобър“ с обем 1100 литра. Съдовете са разположени на главния път Балчик – А., като местонахождението им е графично отразено на саморъчна скица към доклада. В седмичните графици и в маршрутите на водачите точката на обекта е именувана най - често „Х-л Вики“ или „Албенски път“, като контейнерите са обслужвани ежедневно без промяна в честотата на сметоизвозването през спорните години. Сметосъбирането и сметоизвозването е извършвано от специализиран сметосъбиращ автомобил И. Е. с рег. № ТХ7038АР от водач – служител на ОбП „БКС“ – Балчик, а почистването и изхвърлянето на отпадъците около контейнерите и събирането и изнасянето на отпадъци, метенето и почистването на обществените площи включително от лед и сняг е възложено съответно на сметосъбирачи, общи работници и метачи в предприятието, видно и от приложените трудови договори, длъжностни характеристики, счетоводни хронологични регистри, пътни листи, кантарни бележки и разходни документи за гориво.

В същия смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели – Д. С. (служител в общинското предприятие) и П. П. (директор на общинското предприятие). И двамата свидетели сочат категорично, че до процесния имот (именуван хотел „Вики“) има два броя контейнери тип „Бобър“. Те са разположени на главния път Балчик – А., в обособени джобове, като сградата в имота отстои на около стотина метра от пътя. Улицата, която отива към хотела, е чакълирана. Сметоизвозващият автомобил минава всеки ден, за да събира отпадъците. Контейнерите обслужват както сградата на хотела, така и останалите сгради наоколо. В общинското предприятие има метачки, които метат и около контейнерите. Поддържат се озеленените площи включително чрез кастрене на дървета, косене на трева и дезинсекция. Осигурява се чистотата на велоалеята край пътя и на обществените площи във вилната зона. Общинското предприятие разполага с трактор с ремарке и с багер, които събират едрогабаритните отпадъци, изхвърлени на пътя и велоалеята. Има и няколко обособени точки за зелени отпадъци. Ежегодно се обезпечава зимната поддръжка на пътя Балчик - А. чрез опесъчаване и снегопочистване, като общинското предприятие разполага със специализирана техника за това.

Показанията на свидетелите не са оспорени от жалбоподателя. Те са безпротиворечиви, логични и последователни, отразяват личните наблюдения и впечатления на служителите и съответстват на писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира като обективни и недостоверни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесният акт в обжалваната му част е по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и е за установяване на задължения за местни такси по декларация. Издаден е от компетентно длъжностно лице съгласно представените по делото оправомощителни заповеди на кмета на О. Б., в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена е процедурата по чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК, като административното производство е образувано служебно, тъй като задълженията за ТБО не са платени в сроковете, определени в общинската наредба. Органът по приходите се е произнесъл, след като е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е събрал необходимите доказателства за това, което се потвърждава и от извършеното допълнително проучване в хода на административното обжалване.

Актът в оспорваната му част съответства на материалния закон и неговата цел.

В случая за процесните години са приложими старите редакции на чл. 62, чл. 63, чл. 67 и чл. 71 от ЗМДТ, доколкото съгласно § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, обн., ДВ, бр. 88/03.11.2017 г., изм. и доп., ДВ, бр. 81/24.09.2024 г., съответно §13 от ЗР към ЗИДЗМДТ, обн., ДВ, бр. 101/22.11.2013г., изм., ДВ, бр. 81/24.09.2024 г., сегашните редакции на разпоредбите влизат в сила от 01.01.2016 г., а добавката в чл. 67, ал. 2 от ЗДМТ „която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена“ – от 31.12.2025 г. По смисъла на чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО е сумата от размера на таксата за всяка услуга. Видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ на територията на общината и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определя със заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Дейностите, включени във всяка услуга, са предмет на регулация в чл. 66, ал. 1 от ЗДМТ. Относимите разходи за извършването им за всяка календарна година се включват в план – сметката на общината, която се одобрява с решение на ОбС. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ общинският съвет определя размера на ТБО в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, като през процесния период действа Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б., приета с решение на ОбС - Балчик от 22.12.2016 г.

Правилно и законосъобразно в тежест на жалбоподателя са определени задължения за ТБО, която по силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се заплаща от собственика на имота. Действително тези задължения не са безусловни и се дължат само ако услугите се предоставят реално от общината – по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване (арг. от чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ в относимата му редакция) и е налице депо за битови отпадъци или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци – по отношение на услугата по обезвреждане на битови отпадъци (чл. 71, т. 3 от ЗМДТ в приложимата му редакция). Тежестта за установяване на предоставените услуги е на административния орган, като престирането на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депо или друго съоръжение не е обвързана с доказване на фактическото предоставяне на услугата, а само с доказване, че общината ползва депо или друго съоръжение за обезвреждане на отпадъци. В случая събраните по делото писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да се направи извод, че и трите вида услуги са били фактически извършвани в района на процесния имот през периода 2023 г. – 2024 г. Земята и сградата попадат в границите на урбанизирана територия, където Община Балчик е организирала и предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата. В близост до имота на жалбоподателя е имало поставени съдове за съхранение на битови отпадъци. Отпадъците са извозвани регулярно, за което са издадени пътни листове и седмични графици. Общината е разполагала с депо и претоварна станция за обезвреждане на битовите отпадъци, като е осигурявала и поддръжката на териториите за обществено ползване. В хода на производството жалбоподателят не е представил никакви доказателства, които да опровергават тези фактически констатации. Обстоятелството, че улицата, която води към имота на дружеството, не е асфалтирана, не изключва реалното предоставяне на нито една от трите услуги. Достъпът до граничещия с имота път се осъществява по улици и пътища, които са част от общинската инфраструктура, т.е. е налице ползване на публичен ресурс, разходите за чиято поддръжка се понасят колективно от всички ползватели на услугата. Без правно значение е възражението на жалбоподателя, че не е ползвал имота и не е генерирал отпадъци. По силата на чл. 71 от ЗМДТ (в приложимата му редакция) неползването на имота е основание за освобождаването на ЗЛ от заплащане на таксата единствено за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и то само при ежегодно деклариране на това обстоятелство. В случая жалбоподателят не е твърдял, нито е представил доказателства да е подал декларации по чл. 17 от местната общинска наредба за процесните години, поради което и генерирането на отпадъци или не от имота е ирелевантно за дължимостта на ТБО. Освен това предоставянето на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не е обвързано с конкретен имот, а цели да обслужва интересите на населението на цялата община/територия, в която се намира този имот. Общото ползване на териториите с обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържането на чистотата и обезвреждането на битовите отпадъци, поради което и извършването на дейностите е обособено като самостоятелен вид услуга, предлагана от общината. Ето защо при доказано престиране на трите вида услуги от Община Балчик са налице предпоставките за начисляване на ТБО в тежест на дружеството като собственик на процесния имот.

Общите правила за определяне на ТБО се съдържат в разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, по силата на които размерът на таксата са определя в левове според количеството отпадъци, а когато това не може да се установи, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

По делото няма данни дружеството да е подавало декларация по чл. 19, ал. 3 от местната общинска наредба за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. След като процесният недвижим имот не е бил снабден с индивидуален съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци, то хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е обективно неприложима и задълженията на собственика правилно са определени съобразно правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. чл. 19, ал. 4 от действащата за спорния период общинска наредба – пропорционално върху данъчната оценка на имота по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. В случая таксата е изчислена за всяка услуга поотделно съгласно чл. 62 от ЗМДТ, независимо че в акта е посочена като обща сума за трите компонента, като размерът е съобразен с приложимите ставки, установени в чл. 15, ал. 3, т. 1.2.2 от общинската наредба.

Не се споделя доводът на жалбоподателя за противоречие на акта с принципа „замърсителят плаща“, заложен в чл. 14, §1 от Директива 2008/98/ЕО. Съгласно задължителната практика на СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба да предвижда такса, която да се изчислява върху основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране, стига това да не води до положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат. За тази цел националната юрисдикция може да вземе предвид показатели, свързани с вида на заеманите от ползвателите имоти, площта и предназначението на тези имоти, възможността на „притежателите“ да генерират отпадъци, обема на предоставените на ползвателите контейнери и честотата на събиране, доколкото тези показатели могат да се отразят пряко на размера на разходите за управление на отпадъците. Следователно СЕС не изключва възможността размерът на таксата за ТБО да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, като единственото ограничение на правото на преценка на държавите – членки е да не се нарушава принципът на пропорционалност. В случая от данните по делото не може да се заключи, че определените на жалбоподателя разходи за услугата са явно несъразмерни спрямо обема и естеството на отпадъците, които той може да произведе от дейността си. Касае се за двуетажна нежилищна сграда (търговски обект) и прилежащ терен, които могат да генерират значителни по обем и различни по вид битови отпадъци. Следователно определената по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДМТ такса е основана на обективен критерий, не е непропорционална и не нарушава приложимите общностни норми, уреждащи принципа „замърсителя плаща“, поради което не е налице основание за нейната недължимост.

Задълженията за ТБО представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Те се определят в годишен размер и съгласно чл. 20 от местната общинска наредба се заплащат на две равни вноски в годината, за която са дължими. С неплащането им в определените срокове задълженото лице изпада в забава и дължи лихва за това, видно и от разпоредбите на чл. 9б от ЗМДТ и чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Ето защо правилно и законосъобразно органът по приходите е определил лихви за забава в плащането на задълженията за ТБО за периода 2023 г. – 2024 г. в общ размер на 235, 50 лева.

С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на АУЗ в оспорената му част, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът е претендирал разноски по делото едва в писмената си защита, представена в деловодството на Административен съд – Добрич на 09.10.2025 г. Искането е недопустимо, тъй като е несвоевременно направено след приключване на последното съдебно заседание, поради което и съдът не дължи произнасяне по него.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 7 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр. Плевен, [улица], ет. 2, ап. 24, представлявано от управителя Г. В. К., срещу АУЗ № АУ000542/18.11.2024 г. на орган по приходите при Община Балчик, потвърден с Решение № 542Р/27.01.2025 г. на директор дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, в частта му относно установените с него задължения за ТБО за 2023 г. и 2024 г. общо в размер на 2 618, 36 лева (главница и лихви).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.