М О Т И В И
към присъда по НОХД N 298 по описа за 2012 год. на Провадийски районен съд.
На 29.05.2012 год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №98/2011г. по описа на РП-Провадия, ведно с
материалите по ДП №25/2011г. по описа на РУП-Провадия, по което е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.Е.Д. за извършено от него
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1
от НК и по чл.216, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и Н.А.А. за престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на ПРП поддържа обвинението така, както е отразено в
обвинителния акт.Предвид обстоятелството, че подсъдимите са изразили желание делото да бъде гледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК, пледира по отношение на подс.Д. да бъде определено
наказание за престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК-„Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което да
бъде отложено с изпитателен срок от три години, за престъплението по чл. 216,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК-наказание при условията на чл.55 от НК-Пробация,
а по отношение на подс.А. за престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с
чл.194, ал.1 от НК--„Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, а за престъплението по чл. 216, ал.1
от НК-„Пробация“.
Подсъдимите се признават за
виновни, не оспорват фактическата обстановка
залегнала в обвинителния акт и желаят делото да бъде гледано при
условията на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата
инстанция.
Защитника на подсъдимите моли
съдът да определи минимална присъда с приложението на чл.55 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимия С.Е.Д., по прякор
„Некото“ и Н.А.А. живеели в различни домакинства в с.***, обл.Варна.Двамата
били безработни.
В края на м.декември 2010г. подс.А. бил силно материално затруднен.Той
знаел, че в края на селото има няколко бетонни стълба от електропреносната
мрежа, които не се използвали.Подс.А. решил да строши един от тези стълбове, да
извади намиращото се в стълба арматурно желязо и да го предаде в пункт за
изкупуване на метални отпадъци.В изпълнение на намерението си на 28.12.2010г.
подс.А. взел един голям чук и отишъл до мястото, където стоял бетоновия стълб.С
помощта на чука А. натрошил бетоновата обвивка на стълба и по този начин го
унищожил, за да извади намиращото се във вътрешността арматурно желязо: 9 бр.
пръта с обща дължина 81 метра щампована арматура и 40 бр./общо 20 метра/
метални скрепващи елементи-бигли.Желязото отнесъл на няколко пъти до дома си.На
следващия ден-29.12.2010г. подс.А. предал отнетото желязо в пункт за изкупуване
на метални отпадъци на „Олдскрап“ЕООД-гр.Провадия, находящ се в гр.Провадия,
Южна промишлена зона.Видно от приложената по делото покупко-изплащателна сметка
№**********/29.12.2010г. за предаденото желязо подс.А. получил сумата от 40,37
лева.
След като узнал за стореното от подс.А., след няколко дни подс.С.Д., който
живеел в непосредствена близост до неизползваемите бетонни стълбове, решил също
да строши такива, за да си набави средства.Така на 06.01.2011г. Д. разтрошил
един бетонов стълб, идентичен с този, който строшил преди това подс.А. и който
се намирал на около 40 метра от двора му в с.***.подс.Д. първоначално прибрал
желязото в дома си-9 бр. пръта с обща дължина 81 метра щампована арматура и 40
бр. /общо 20/ метра метални скрепващи елементи-бигли.На следващия
ден-07.01.2011г. подс.Д. отново отишъл на същото място и строшил с чук още един
такъв бетонов стълб, от който извадил същото по вид и количество арматурно
желязо.последното отново прибрал в дома си.
На 08.01.2011г. подс.Д. се срещнал с познат от селото-св.М. С. А., когото
помолил да транспортира отнетото желязо до пункт за изкупуване на метални
отпадъци в гр.***, обл.Варна-неустановен по делото.Св.А. се съгласил
неподозирайки, че желязото е предмет на кражба.Двамата откарали инкриминираните
вещи-общо 18 бр.- пръта с обща дължина 162 метра щампована арматура и 80
бр./общо 40 метра/ метални скрепващи елементи-бигли.За предаденото желязо
съгласно показанията на св.Ахмедов, подс.Д. получил около 60 лева.
В хода на разследването било установено, че инкриминираните вещи са собственост
на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МПЕЖИ“АД-варна.Установено било също така, че пряк отговорник
за инкриминираните вещи е св.В. И. Ф., на длъжност „ел.монтьор мрежи и СТИ“ при
горепосоченото търговско дружество.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите движими вещи е
600,00 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства–обясненията на подсъдимите, показания на свидетели, заключението
на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, протокол за
доброволно предаване, покупко-изплащателни сметки, договори за покупка на
отпадъци, както и техните свидетелства за съдимост.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимите показания, тъй като те се припокриват изцяло с доказателствата по
делото и установената фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимите са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието,
съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимите с другите
доказателства по делото–основно показанията на свидетелите, заключението на
вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, протокол за
доброволно предаване, покупко-изплащателни сметки, договори за покупка на
отпадъци, както и техните свидетелства за съдимост.
Доказа се квалифициращия
признак по смисъла на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК предвид факта, че за
извършване на кражбите подсъдимите са използвали техническо средство-чук.
По отношение на подс.Д. се
доказа и обстоятелството, че същият е извършил деянията при условията на
продължавано престъпление при непродължителен период от време, при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината
От обективна страна подс. Д.
и А. са отнели чужди движими вещи.
Подсъдимите са предприели действия по прекъсване фактическата власт на
владелеца върху инкриминираните вещи с намерение противозаконно да ги присвоят,
с което е настъпил и визираният от закона обществено опасен резултат.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от
страна и на подсъдимите. Същите са съзнавали обществено опасния характер на
деянието си, предвиждали са настъпването на обществено опасните му последици и
са целели те да настъпят. Съзнавали са, че лишават от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждали са преминаването им в тяхната фактическа
власт и са установили тази власт.
Съдът намира, че по отношение
на подсъдимите е било налице специфичното за този вид престъпление намерение –
противозаконно да се присвоят вещите – предмет на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на
подсъдимите, стремеж към лесно и бързо облагодетелстване, незачитане
собствеността на другите и затвърдения престъпен навик, което е видно от
свидетелството за съдимост на подс.Д..Същият е осъждан два пъти, като всичките
му присъди са за престъпления против собствеността на гражданите и едното е за
деяние след датата на настоящото обвинение.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното,
Провадийски районен съд намери подсъдимия С.Е.Д. за виновен за извършено
престъпление по смисъла на чл. 195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като във връзка с чл.58а от НК
му определи наказание-„Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което наказание намали с 1/3, а именно -„Лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен
срок от три години.
При определяне на наказанието
съдът взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства неговото тежко
материално и семейно състояние, изразеното съжаление за стореното, сравнително
младата му възраст и оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство.При определяне на наказанието съдът определи обществената опасност
на подсъдимия и на деянието, като определи неговата обществена опасност, като
относително висока с оглед данните за предишни осъждания, които са с влезли в
сила присъди, както преди така и след извършване на деянието по настоящото
дело, но които съдът определя и като характеристика за неговата престъпна
дейност и обществена опасност.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид наличието на
осъждания на Д., както и невъзстановяване на отнетото, както и обстоятелството,
че за извършване на деянието Д. е осъществил един квалифициращ състава на
престъплението, както и факта, че същото е извършено при условията на
продължавано престъпление, което е знак за упорството при извършване на това
престъпление.При превеса на смекчаващи над отегчаващи вината обстоятелства
съдът определи наказанието, като му наложи „Лишаване от свобода“ за срок от
една година, което наказание намали с 1/3, а именно -„Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което наказание на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
Провадийски районен съд намери подсъдимия С.Е.Д. за виновен за извършено
престъпление по смисъла на чл. 216, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
във връзка с чл.58а от НК му определи наказание-„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което наказание
намали с 1/3, а именно -„Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи с изпитателен срок от три години.
При определяне на това наказание съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства по гореизложените мотиви.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определи подсъдимия да изтърпи най-тежкото
от така наложени две наказания, а именно лишаване от свобода за срок от осем
месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с
определяне на изпитателен срок от три години.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът групира
настоящото наказание, с това по присъда по НОХД № 350/2010 г. по описа на РС
Девня, влязла в законна сила на 13.07.2011 г., за деяние, извършено през месец
февруари 1996 г. и с наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, изпълнението, на което е отложено с изпитателен срок от три години и
глоба в размер на 1.00 лев.; с присъда по НОХД № 117/2012 г. по описа на Военен
съд Варна, влязло в законна сила на 10.08.2012 г., за деяние извършено на
16.10.2001 г., с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението, на което е отложено с изпитателен срок от четири години, като
определи подсъдимия да изтърпи най-тежкото от така групираните наказания, а
именно: лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението, на което е
отложено с изпитателен срок от четири години.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание присъедини изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 1.00 лев (един лев)
наложено му по НОХД № 350/2010 г. по описа на РС Девня.
Провадийски районен съд намери подсъдимия Н.А.А. за виновен за извършено
престъпление по смисъла на чл. 195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1 от НК, като във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му определи наказание-„Лишаване от свобода“ за срок от пет
месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен
срок от три години.
При определяне на наказанието
съдът взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства неговото тежко
материално и семейно състояние, изразеното съжаление за стореното, сравнително
младата му възраст и оказаното съдействие в хода на досъдебното производство,
както и липсата на предишни осъждания.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид невъзстановяване на
отнетото, както и обстоятелството, че за извършване на деянието А. е осъществил
един квалифициращ състава на престъплението.При значителния превес на
смекчаващи над отегчаващи вината обстоятелства съдът определи наказанието при
условията на чл.55 от НК, като му наложи-„Лишаване
от свобода“ за срок от пет месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
Провадийски районен съд намери подсъдимия Н.А.А. за виновен за извършено престъпление
по смисъла на чл. 216, ал.1 от НК, като във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му определи наказание-„Пробация“ която да се изпълни чрез приложението на
следните пробационни мерки:
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2
пъти седмично;
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:
-
Задължителна периодични срещи с пробационния служител за срок от 6 месеца.
При определяне на това наказание съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства по гореизложените мотиви.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определи подсъдимия да изтърпи най-тежкото
от така наложени две наказания, а именно лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с
определяне на изпитателен срок от три години.
Предвид постановяване на осъдителна
присъда съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подс.С.Е.Д. и подс.Н.А.А.
да заплатят направените разноски по делото в размер на по 15,00 лева в полза на
Държавата по сметка на ВСС.
С така определеното наказание
съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на подс. С.Е.Д.
и подс.Н.А.А..
Воден от горните съображения
Провадийски районен съд постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :