№ 2666
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от В. СТ. ПАРПУЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110204815 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Б.“ № 8, офис № 7, представлявано от управителя Г. И. Г., против наказателно
постановление № 22-2300001/09.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. София за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
415, ал. 1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
неправилно. Оспорва се компетентността на наказващия орган и се застъпва, че е нарушил
императивните норми на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 53 ЗАНН, като не е изяснил спорните
обстоятелства и не е отстранил допуснатите при съставяне на АУАН нередовности. Като
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН са посочени неправилно
установяване на датата и мястото на извършване на нарушението и описанието му - липса
на посочване на конкретни обстоятелства и/или извършени реални нарушения на трудовото
законодателство от страна на дружеството. Поддържа се, че последното е изпълнило
дадените предписания, като е представило доказателства за изплащане в пълен размер на
дължимото на Н. Г. трудово възнаграждение за месец февруари 2022 г. Като допълнителен
аргумент е наведено, че наказващият орган не е извършил проверка дали работата за
съответния месец е била действително извършена от страна на работника. Прави се
възражение и относно изтекъл преклузивен срок за връчване на наказателното
постановление, в нарушение на чл. 61, ал. 1 АПК, и като процесуални нарушения са
релевирани, че в НП не било отбелязано кога е връчен АУАН и дали във връзка с него от
страна на дружеството са постъпили възражения. Оспорва се и изводът за липса на
основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 415в КТ. По
изложените съображения в съвкупност е направено искане обжалваното НП да бъде
отменено.
За проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „***“ ЕООД не изпраща процесуален представител, а Д „ИТ“ София се
1
представлява от юрк. Д..
В дадения ход по същество юрк. Д. пледира атакуваното НП да бъде потвърдено.
Намира нарушението за доказано. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
В периода от 26.10.2022 г. до 02.12.2022 г. служители на Д „ИТ“ София извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „***“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Б.“ № 8, офис 7. Проверката приключила с издаването
на протокол № ПР 2236430/02.12.2022 г., съгласно който на дружеството били дадени за
изпълнение задължителни предписания. Предписание № 1 било работодателят да изплати в
пълен размер уговореното и начислено по ведомост за месец февруари 2022 г. трудово
възнаграждение за извършената работа на Н. Х. Г., ЕГН **********, съгласно чл. 128, т. 2
КТ. Срокът за изпълнение на предписанието, определен от контролните органи, бил до
08.12.2022 г. Предписанието не било обжалвано и влязло в сила.
За времето от 16.12.2022 г. до 06.01.2023 г. била извършена последваща проверка по
спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД от свидетелките Р. А.-Г. и В. В. -
инспектори в Д ИТ“ София. Въз основа изискани и представени от дружеството документи
до приключването на проверката, те констатирали, че даденото с протокол № ПР
2236430/02.12.2022 г. задължително предписание № 1 не било изпълнено, като от страна на
дружеството не били ангажирани категорични доказателства, удостоверяващи изплащането
на уговореното трудово възнаграждение на посоченото в предписанието лице за месец
февруари 2022 г. /във ведомостта за заплати липсвал подпис, удостоверяващ получаването
на трудовото възнаграждение от лицето/. Представени били платежни нареждания относно
извършени банкови преводи в периода от 14.01.2022 г. до 11.08.2022 г. от дружеството по
сметка на Н. Х. Г. с посочени основания „трудово възнаграждение“ и „възнаграждение по
договор“, без в последните да са конкретизирани периодите, за които се отнасят
плащанията. Констатациите на инспекторите били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР 2300356/06.01.2023 г.
След приключване на проверката свид. А.-Г., в присъствието на упълномощено от
управителя на дружеството лице и двама свидетели, съставила АУАН № 22-
2300001/06.01.2023 г., в който описала подробно обстоятелствата относно констатираното
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ. АУАН бил предявен и връчен на
пълномощника, който го подписал без възражения.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и
давайки му аналогична правна квалификация, директорът на Д „ИТ“ София издал срещу
„***” ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл. 415, ал. 1 КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелките Р. А.-Г. и В. В., и писмени - заповед № З-
0693/05.08.2022 г.; заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г.; длъжностна характеристика за
длъжността „директор“ на Д „ИТ“ София; заповед № ЧР-497/02.03.2016 г.; длъжностна
2
характеристика за длъжността „главен инспектор“ в Д „ИТ“ София; протоколи за извършени
проверки от Д „ИТ“ София; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; платежна ведомост на
„***“ ЕООД за месец февруари 2022 г.; платежни нареждания относно извършени банкови
преводи в периода от 14.01.2022 г. до 11.08.2022 г. по сметка на Н. Х. Г.; трудово досие на
Н. Х. Г.; Вътрешни правила за организация на работната заплата в „***“ ЕООД.
От показанията на разпитаните свидетели и от протоколите за извършените проверки
се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател
първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и
направените при тях констатации. Посредством цитираните доказателствени източници се
изясняват даденото при първата проверка предписание № 1 и срокът за изпълнението му - до
08.12.2022 г., и констатираното при втората проверка обстоятелство, че работодателят не го
бил изпълнил, предвид липсата на положен подпис от Н. Х. Г. в платежната ведомост на
„***“ ЕООД за месец февруари 2022 г.
В хода на проверката действително са представени платежни нареждания относно
извършени банкови преводи в периода от 14.01.2022 г. до 11.08.2022 г. по сметка на Н. Х. Г.
с посочени основания „трудово възнаграждение“ и „възнаграждение по договор“. Според
настоящия съдебен състав обаче посредством тях не се установява фактът на изпълнение на
даденото с протокол № ПР 2236430/02.12.2022 г. предписание под № 1, доколкото
съответните плащания, видно от датите на платежните нареждания, са извършени преди
издаване на предписанието, предвид което и не могат да бъдат разглеждани като
доказателства в подкрепа на изпълнението му. Освен това в тях липсва отбелязване за кой
период се отнасят плащанията.
С оглед на това съдебният състав намери за установени по категоричен начин както
факта на осъществяване на нарушението /неизпълнение на даденото с протокола от
02.12.2022 г. предписание под № 1/, така и времето и мястото на извършването му, а именно
на 09.12.2022 г., в седалището на дружеството, доколкото срокът на предписанието е
изтекъл на 08.12.2022 г. и не е било обжалвано. Неизпълнението на предписанието е
констатирано при последващата проверка, извършена от свидетелките А.-Г. и В..
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и
административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжности, следват по силата на
закона и от представените от въззиваемата страна заповеди и длъжностна характеристика.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални нарушения в
процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. Разпоредбите на ЗАНН не
предвиждат преклузивен срок за връчване на наказателното постановление, предвид което
възражението в обратен смисъл е неоснователно.
АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат ясно описание на нарушението, времето и мястото на
извършването му - на 09.12.2022 г. в предприятието, и описание на обстоятелствата, при
които е осъществено. Налице е съответствие между фактическото описание и дадената
правна квалификация, предвид което релевираните в съответната насока възражения също
са неоснователни.
Възражения срещу съставения АУАН от страна на дружеството не са били направени в
законоустановения срок, предвид което и наказващият орган не е имал задължението да се
произнесе по отношение евентуална тяхна основателност. С оглед на това настоящият
съдебен състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото
3
на защита на санкционираното лице и да са опорочили издаването на наказателното
постановление, с което да представляват формални основания за отмяната му.
Фактическата обстановка по извършване на нарушението е правилно изяснена от
административнонаказващия орган. Въз основа кредитираната доказателствена съвкупност
се установи безспорно, че с противоправното си бездействие, неизпълнявайки до изтичането
на дадения от контролните органи срок /до 08.12.2022 г. включително/ задължителното за
изпълнение предписание по спазване на трудовото законодателство, а именно да изплати в
пълен размер уговореното и начислено по ведомост за месец февруари 2022 г. трудово
възнаграждение за извършената работа на Н. Х. Г., ЕГН **********, съгласно чл. 128, т. 2
КТ, което предписание представлява принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган по спазване на трудовото законодателство, в качеството на работодател
„***“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1
КТ. Нарушението е извършено на 09.12.2022 г. в седалището на работодателя. То е
осъществено чрез бездействие в рамките на предоставения за изпълнение на предписанието
срок, след изтичането на който нарушението е налице. Предписанието е било задължително
за работодателя, доколкото е било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ от контролен
орган по спазване на трудовото законодателство и не е било оспорено в законоустановения
срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за
дружеството-жалбоподател е възникнало задължението да го изпълни в указания срок.
Доводите в жалбата относно липсата на проверка било ли е действително отработено
трудовото възнаграждение, са неоснователни, доколкото последното обстоятелство стои
извън фактическия състав на нарушението.
Нарушена е разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е изпълнил
даденото му задължително предписание. Твърденията, че трудовото възнаграждение на
лицето е било изплатено, с което предписанието е изпълнено, не се доказаха, предвид
обстоятелството, че представените платежни нареждания предхождат издаването на
предписанието и липсват ангажирани от страна на жалбоподателя други доказателства в
съответната насока.
Субективната съставомерност на нарушението се презумира, предвид обективния
характер на отговорността на юридическите лица.
Не са налице основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл.
415в, ал. 1 КТ, доколкото от страна на дружеството-жалбоподател не бяха представени
доказателства нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда за процесното нарушение отговорното
лице да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.
Наложената на „***“ ЕООД имуществена санкция е индивидуализирана в минимално
предвидения от закона размер от 1 500 лв., предвид което обсъждането на справедливостта
й е безпредметно, предвид липсата на възможност да бъде намалена.
С оглед горното съдът прие, че атакуваното НП е правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатират. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„ГИТ“. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2300001/09.03.2023 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София срещу „***“ ЕООД за извършено
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 КТ му е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Б.“
№ 8, офис № 7, представлявано от управителя Г. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИА
„Главна инспекция по труда“ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5