Решение по дело №7143/2020 на Софийски градски съд

  Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

                                             Гр. София,17.09.2021 г.

 

 

                          В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                              ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска

                                                           Мл. съдия :  Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7143 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 71208 от 23.03.2017 г., СРС, 124 с - в по гр. д. № 80430/2015 г. е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.К.С., ЕГН ********** и Е.Т.С., ЕГН **********, дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******- всеки по 1/2 част от сумата 834, 04 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. за абонатен № 210321, ведно със законна лихва от 30.10.2015 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и от сумата 54. 61 лв. - лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 19.10.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.11.2015 г. по гр. д. № 66881/2015 г. на СРС, 124 с-в. Ответниците са осъдени за разноски в заповедното и исковото производства.

Недоволна от решението в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на задължения за главница и лихви са уважени срещу нея, е останала ответницата Е.Т.С., която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В жалбата се поддържат подробни съображения, че в оспорените части решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил факта, че във всички документи по делото е посочено само името на другия ответник Д.С.. След като последния е ползвател на имота и на негово име е открита партида за последния, той следва единствено да отговаря за задълженията за ТЕ. По делото не е представена молба – декларация от ответницата за откриване на партида на нейно име, нито са ангажирани доказателства че тя е в облигационно правоотношение с ищеца. Поддържа още, че съдът е разгледал единствено приложението на разпоредбите на ЗЕ, без да съобрази тези на ЗЗП, който също намира приложение. Съдът не е събрал доказателства, от които да се установява че ответницата е поръчала доставката на ТЕ в имота и е задължено лице за заплащането на тази енергия. Неоснователно СРС е приел, че ОУ на ищеца са със силата на договор между страните. Изводите на съда са основани единствено на заключението на СТЕ, която е изготвена само по документи, изходящи от ищеца. Поддържа доводи, че към исковата молба не са представени доказателства за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, както и че тя е отговаряла на техническите изисквания на закона, нито доказателства за метрологични проверки на общия топломер и на уредите в имота, както и за реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди още, че ищецът не е ангажирал доказателства за изразяване на съгласие на ответницата за приспадане на суми от изравнителните сметки. Излагат се множество доводи за липса на убедителни, независими доказателства за дължимост на сумите и за стойността на доставената в имота ТЕ. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете срещу нея. Претендира разноски в производството.

Въззиваемата страна, ищецът „Т.С.“ ЕАД, оспорва  жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Излага съображения, че решението в оспорената част е обосновано и съобразено с материалния и процесуален закон и събраните доказателства. Претенциите са установени по основание и размер и правилно са били уважени от СРС. Моли да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Другият ответник – Д.К.С. не е взел становище по жалбата.

Третото лице помагач „П.И.“ ООД, редовно уведомено, не взема становище по въззивната жалба.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Подадената от Д.К.С. въззивна жалба срещу решението е върната от СРС - с разпореждане от 20.09.2019 г. на СРС, 124 с-в, по посоченото по – горе дело, потвърдено с определение, влязло в сила на 10.03.2020 г., на СГС, ІV Д с-в, по ч. гр. д. № 470/2020 г. Следователно, решението е влязло в сила в частта, в която исковете са уважени срещу този ответник.

Решение в оспорената част е валидно и допустимо. Производството се развива след постъпило възражение по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Т.С.” ЕАД от длъжника Е.Т.С..

При постановяване на решението в оспорената част не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Настоящият състав намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта сумите за ТЕ в периода, първо следва да се обсъди основното възражение касаещо качеството на ответницата на потребител на ТЕ през процесния период и страна по правоотношението с ищеца за доставка на такава.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). В случая ищецът е следвало да установи, при условията на пълно главно доказване, следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на  обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

В подадения по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата е оспорила изрично облигационното правоотношение с ответното дружество, поради което ищецът е следвало да установи, че последната е собственик или ползвател на имота на някакво основание, а от там - потребител на ТЕ в периода.

За разлика от СРС настоящият състав намира, че по делото не са представени никакви годни писмени доказателства, от които да се установява, че ответницата Е. С.е е собственик или вещен ползвател на процесния имот №- ап. 1, находящ се в гр. София, ж. к. *******за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г. Представена е единствено молба от ДСК за вписване на законна ипотека върху имота от 1991 г., която не е достатъчна, за установяване собствеността на последния. 

Настоящият състав приема, че ищецът, чиято е била тежестта на доказване в случая, не е провел пълно и главно доказване на основния правопораждащ факт в процеса - че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период.

Предвид изложеното следва, че в производството не се установява между ищцовото дружество и ответницата да е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, а ищецът не е доказал пасивната материалноправна легитимация на ответницата Е.Т.С. да отговаря по исковете.

Ето защо както главният иск, така и акцесорният - за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане са недоказани, а от там - неоснователни. При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се обсъждат по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана в имота през процесния период.

Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени в частта, в която са уважени искове по чл. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Е.Т.С., като постановено в противоречие с  материалния и процесуален закон и исковете срещу нея да се отхвърлят. Този извод касае и частта от решението, в която ответницата е осъдени за заплащане на разноски за исковото и заповедно производства.

Пред СРС ответницата се е явявала лично, като не са представени доказателства за направени от нея разноски в това производство.

По разноските пред СГС :

Съгласно изхода от спора - жалбата ще бъде уважена, като съобрази направеното искане от процесуалния представител на ответницата, съдът намира, че в полза на адв. Диана Черкезова следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв, вр. с НМРАВ.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                                          

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 71208 от 23.03.2017 г., СРС, 124 с - в по гр. д. № 80430/2015 г., в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Т.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, 1/2 част от сумата 834, 04 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. за абонатен № 210321, ведно със законна лихва за периода от 30.10.2015 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и 1/2 част от сумата 54. 61 лв. - лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 19.10.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.11.2015 г. по гр. д. № 66881/2015 г. на СРС, 124 с-в и в частта, в която Е.Т.С. е осъдена за разноски в заповедното и исковото производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Е.Т.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, 1/2 част от сумата 834, 04 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. за абонатен № 210321, ведно със законна лихва за периода от 30.10.2015 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и 1/2 част от сумата 54. 61 лв. - лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 19.10.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.11.2015 г. по гр. д. № 66881/2015 г. на СРС, 124 с - в.

 

РЕШЕНИЕ № 71208 от 23.03.2017 г., СРС, 124 с - в по гр. д. № 80430/2015 г. е влязло в сила в частта, в която исковете са уважени срещу Д.К.С., ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Б да заплати на  адв. Д. Й. Ч., личен № ******, САК, с адрес : гр. София, ул. „*******, партер, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 2 НМРАВ, адвокатско възнаграждение за СГС в размер на 300 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „П.И.“ ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.                               

 

 

 

 

                                                                                                         2.